С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
39 5 сеп 2013, 11:31, 11331 прочитания

Ниската производителност на труда в България е проблем

Фил Филипов, собственик на Kaelble, пред Капитал Daily

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Фил Филипов е роден в България, емигрира млад в САЩ, живее в Германия и Франция. Той е специалист по "реанимация" на компании с финансови затруднения. В кариерата си е "съживил" 40 фирми, изпаднали в несъстоятелност, а рекордът му като мениджър е да управлява 22 предприятия едновременно. В момента оздравява германската компанията Kaelble, която има 240 служители. През 2009 г. Филипов купи изпадналото в затруднения германско предприятие за производство на тежки машини Atlas, след което го стабилизира. В момента в България се произвеждат няколко модела строителни машини на компанията.



Кой е моментът, в който една фирма търси вашата услуга?


- Никога не правя първата крачка. Обикновено компаниите търсят хора като мен, когато са наясно, че ситуацията около тях е много зле. Тогава ми предлагат да ги купя. Последната компания, с 240 работници, която купих преди около месец, се казва KaelbleGmbH и е позиционирана в Германия. Произвежда тунелни машини, лазерни продукти, цилиндри. Собствениците ми казаха, че от "Каелбле" са на загуба през последните 7 години. Предложиха ми да я купя и да я "съживя" и аз се съгласих.

В България също имате бизнес...

- Да, аз съм свързан с няколко компании, за които се явявам нещо като банкер и доставчик. В тези предприятия работят около 100 души. Всъщност целта ми е да докарвам работа в България и от 7-8 години сме направили заедно с партньорите ми доста успешни проекти.



България и в Германия вашите компании правят приблизително едни и същи машини. Къде са разликите?

- Преди да говорим за заплащане, нека да си кажем някои неща за манталитета. Най-дисциплинирани, най-обучени и най-всеотдайни към работата си в света са германците и японците. Българската работна сила е на по-ниско ниво, защото й липсва добра дисциплина и няма манталитет да се стреми към качество. Нека сега да го кажа и като предприемач - ако трябва да направя една машина в България, тя трябва да ми струва минимум 20-25 на сто по-евтино. Иначе защо да идвам? При равни други условия имам високи транспортни разходи, защото произвеждам в България, но не произвеждам за България.

И тази по-ниска цена на продукта ще бъде само заради евтината работна ръка?

- Относителният дял на цената на работната сила в себестойността на продукцията, която произвеждаме в Германия, е около 25-30 на сто. В България този процент е около 18-20 процента. Разбира се, в България ми е много по-евтино да наема индустриални площи, имам и други по-ниски разходи като данъци и такси. Така че поевтиняването на българския продукт не е само заради цената на труда.

Нека да поговорим колко прави един работник за мен в България в сравнение с един работник, който работи за мен в Холандия или в Германия. Ще ви кажа, че разликата в заплащането е около 5 пъти. Но производителността на моя български работник е около 30 на сто от производителността на немския и на холандския. От моята гледна точка излиза така - при 5 пъти по-ниско заплащане и три пъти по-ниска производителност българският работник получава около 20-30 на сто по-малко от немския си колега. И ще добавя - не е важно само колко получаваш, но и какво можеш да купиш с тези пари.

Какво ще стане, ако замените част от немските работници с български? Да допуснем, че ще им се наложи да работят и произвеждат по немски стандарти, но ще получават 20-30 на сто по-ниска заплата. Не е ли изгодно?

- Аз и сега командировам български инженери в немските фабрики. Но само временно, а не постоянно. Защото, ако пресметна разходите за път, храна, престой, спане, той ми излиза по-скъп от немския инженер. Затова обикновено вземам български инженери и работници за конкретно обучение, а не за да работят постоянно в чужбина. Целта ми е българският инженер да достигне заплата от около 1000 евро, което е около 2.5 пъти по-малко от един германски. Но с днешния курс от 2 лева за 1 евро това е невъзможно. Затова и няма много инвестиции в момента в България. Сметката на инвеститора не излиза.

Какво да се прави, когато сметката не излиза?

- Има много възможности. Можем да отидем в Полша или пък в Турция. Полша няма валутен борд, тя е по-близо до Германия и има атрактивни индустриални зони. Турция е голям пазар и заплатите са по-малки, отколкото в България. Това не значи, че прекратявам бизнеса си в България, но търся начини да произвеждаме за българския пазар или за по-близки пазари, а не за немския пазар. Продължавам да считам, че България може да бъде конкурентоспособна на западния пазар. Очаквам повече стабилност в държавното управление, по-ясни и конкурентоспособни условия за инвеститорите, така че да нямат страх и по-висока производителност на българския работник.

Чий е проблемът с производителността - на работника или на работодателя?

- От моя опит в 15 държави по света, в които съм правил бизнес, никога не съм видял лоши работници. За сметка на това съм се нагледал на мениджъри и работодатели, които като че ли се срамуват да отидат долу във фабриката и да видят какво става. Деветдесет и пет на сто от работниците ще направят достатъчно добре това, което искаш и за което плащаш.

Тогава мога ли да поискам да увеличат производителността на труда, да кажем, три пъти? Мисля, че да. Трябват условия, организация и стриктно плащане на работника. Няма смисъл от това работодателят да се надлъгва с работника, като не му плаща според труда. Защото служителят винаги ще го надхитри, като почне да работи по-малко, отколкото му плащат. Мисля, че при комунизма това беше много ясно. Работим на пазарен принцип, където всяко нещо си има цена и ако искаш да го притежаваш, трябва да платиш цената.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

САЩ може да облекчат временно търговските санкции срещу Huawei 1 САЩ може да облекчат временно търговските санкции срещу Huawei

Китайската компания се опитва да се справи с критичната ситуация

19 май 2019, 868 прочитания

Шуменската "Теси" планира 78 млн. евро приходи за 2019 г. Шуменската "Теси" планира 78 млн. евро приходи за 2019 г.

Компанията представи новия си "умен" бойлер с управление през интернет

19 май 2019, 1333 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

Половината от работните места за IT специалисти във Вашингтон са незаети

Освен различни компютърни специалности Northern Virginia Community College има и стажантска програма с Amazon

Работници по поръчка

Професионалните колежи в САЩ осигуряват на бизнеса точно кадрите, които му трябват, максимално бързо

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Бизнес" Затваряне
Има още доста години в двигателя с вътрешно горене

Вицепрезидентът на Ford-Европа по продуктово развитие Барб Самарджич пред "Капитал"

"Хладилника" - пилотният нов квартал на София

Общината и инвеститорите са в безпрецедентен диалог за бъдещето на квартала

Екатерина Тупарева: Ръстът на рекламния пазар ще се забави

Изпълнителният директор на Ogilvy Group Bulgaria пред "Капитал"

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Селото се оказа тъкмо в града

Няколко стопанства с доставка, които предлагат чиста, разнообразна и вкусна храна

Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София