Ниската производителност на труда в България е проблем

Илюстрация Увеличаване Автор: Капитал Смаляване

Фил Филипов е роден в България, емигрира млад в САЩ, живее в Германия и Франция. Той е специалист по "реанимация" на компании с финансови затруднения. В кариерата си е "съживил" 40 фирми, изпаднали в несъстоятелност, а рекордът му като мениджър е да управлява 22 предприятия едновременно. В момента оздравява германската компанията Kaelble, която има 240 служители. През 2009 г. Филипов купи изпадналото в затруднения германско предприятие за производство на тежки машини Atlas, след което го стабилизира. В момента в България се произвеждат няколко модела строителни машини на компанията.

Кой е моментът, в който една фирма търси вашата услуга?

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

- Никога не правя първата крачка. Обикновено компаниите търсят хора като мен, когато са наясно, че ситуацията около тях е много зле. Тогава ми предлагат да ги купя. Последната компания, с 240 работници, която купих преди около месец, се казва KaelbleGmbH и е позиционирана в Германия. Произвежда тунелни машини, лазерни продукти, цилиндри. Собствениците ми казаха, че от "Каелбле" са на загуба през последните 7 години. Предложиха ми да я купя и да я "съживя" и аз се съгласих.

В България също имате бизнес...

- Да, аз съм свързан с няколко компании, за които се явявам нещо като банкер и доставчик. В тези предприятия работят около 100 души. Всъщност целта ми е да докарвам работа в България и от 7-8 години сме направили заедно с партньорите ми доста успешни проекти.



България и в Германия вашите компании правят приблизително едни и същи машини. Къде са разликите?

- Преди да говорим за заплащане, нека да си кажем някои неща за манталитета. Най-дисциплинирани, най-обучени и най-всеотдайни към работата си в света са германците и японците. Българската работна сила е на по-ниско ниво, защото й липсва добра дисциплина и няма манталитет да се стреми към качество. Нека сега да го кажа и като предприемач - ако трябва да направя една машина в България, тя трябва да ми струва минимум 20-25 на сто по-евтино. Иначе защо да идвам? При равни други условия имам високи транспортни разходи, защото произвеждам в България, но не произвеждам за България.

И тази по-ниска цена на продукта ще бъде само заради евтината работна ръка?

- Относителният дял на цената на работната сила в себестойността на продукцията, която произвеждаме в Германия, е около 25-30 на сто. В България този процент е около 18-20 процента. Разбира се, в България ми е много по-евтино да наема индустриални площи, имам и други по-ниски разходи като данъци и такси. Така че поевтиняването на българския продукт не е само заради цената на труда.

Нека да поговорим колко прави един работник за мен в България в сравнение с един работник, който работи за мен в Холандия или в Германия. Ще ви кажа, че разликата в заплащането е около 5 пъти. Но производителността на моя български работник е около 30 на сто от производителността на немския и на холандския. От моята гледна точка излиза така - при 5 пъти по-ниско заплащане и три пъти по-ниска производителност българският работник получава около 20-30 на сто по-малко от немския си колега. И ще добавя - не е важно само колко получаваш, но и какво можеш да купиш с тези пари.

Какво ще стане, ако замените част от немските работници с български? Да допуснем, че ще им се наложи да работят и произвеждат по немски стандарти, но ще получават 20-30 на сто по-ниска заплата. Не е ли изгодно?

- Аз и сега командировам български инженери в немските фабрики. Но само временно, а не постоянно. Защото, ако пресметна разходите за път, храна, престой, спане, той ми излиза по-скъп от немския инженер. Затова обикновено вземам български инженери и работници за конкретно обучение, а не за да работят постоянно в чужбина. Целта ми е българският инженер да достигне заплата от около 1000 евро, което е около 2.5 пъти по-малко от един германски. Но с днешния курс от 2 лева за 1 евро това е невъзможно. Затова и няма много инвестиции в момента в България. Сметката на инвеститора не излиза.

Какво да се прави, когато сметката не излиза?

- Има много възможности. Можем да отидем в Полша или пък в Турция. Полша няма валутен борд, тя е по-близо до Германия и има атрактивни индустриални зони. Турция е голям пазар и заплатите са по-малки, отколкото в България. Това не значи, че прекратявам бизнеса си в България, но търся начини да произвеждаме за българския пазар или за по-близки пазари, а не за немския пазар. Продължавам да считам, че България може да бъде конкурентоспособна на западния пазар. Очаквам повече стабилност в държавното управление, по-ясни и конкурентоспособни условия за инвеститорите, така че да нямат страх и по-висока производителност на българския работник.

Чий е проблемът с производителността - на работника или на работодателя?

- От моя опит в 15 държави по света, в които съм правил бизнес, никога не съм видял лоши работници. За сметка на това съм се нагледал на мениджъри и работодатели, които като че ли се срамуват да отидат долу във фабриката и да видят какво става. Деветдесет и пет на сто от работниците ще направят достатъчно добре това, което искаш и за което плащаш.

Тогава мога ли да поискам да увеличат производителността на труда, да кажем, три пъти? Мисля, че да. Трябват условия, организация и стриктно плащане на работника. Няма смисъл от това работодателят да се надлъгва с работника, като не му плаща според труда. Защото служителят винаги ще го надхитри, като почне да работи по-малко, отколкото му плащат. Мисля, че при комунизма това беше много ясно. Работим на пазарен принцип, където всяко нещо си има цена и ако искаш да го притежаваш, трябва да платиш цената.