Опазването на традиционни храни може да помогне на икономическото развитие

България има много възможности за подкрепа на малките производители, но не ги използва, смята експертът по европейски фондове Мъгърдич Хулиян

   ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
   ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
"Хората невинаги разбират, че храните също са част от биоразнообразието"

Пиеро Сардо, един от основателите на Slow Food

Опазването на традиционни храни е начин за повишаване на доходите и за развитие на селските райони. Около това мнение се обединиха участниците в конференцията "Ще се срещнат ли потребителите и производителите", организирана от българското представителство на Slow Food в рамките на изложението InterFood&Drink.

"Хората невинаги разбират, че храните също са част от биоразнообразието", обясни Пиеро Сардо, един от основателите на Slow Food. Глобалното движение възниква в Италия през 80-те години като протест срещу масовото, унифицирано производство на храни и напитки, което измества традиционни продукти. По думите на Сардо през последните десетилетия в Италия са били унищожени 75% от типичните местни породи животни. Тяхното отглеждане е било изместено от високопродуктивни видове. Подобна загуба пречи и на възможността за развитие на малките производители и застрашава с бедност и липса на перспектива множество райони извън големите градове, предупреди Сардо.

От Slow Food коментират, че запазването на традиционни продукти е важно от икономическа гледна точка, защото те могат да осигурят трайна заетост на селските и по-отдалечени райони.

Много, но неизползвани възможности

"Мнозина си казват – какво толкова, ще живеем без тези продукти. Освен че това означава загуба на историческа традиция, отговорът, който трябва да дадем, е – може да се живее и без Моцарт. Може да се живее и без катедрали, защо не направим паркинги на тяхно място. Може да се живее и без картини. Единственото, което трябва да решим, е дали този живот ни харесва", коментира Сардо.

Според Мъгърдич Хулиян от сдружение "Традиции и предприемачество в земеделието" България има много възможности за подпомагане на по-малки производители на храни и напитки, но не ги използва. По думите на Хулиян регламентите на Европейския съюз позволяват да се използват много програми за финансиране и развитие, включително и в новия програмен период за общата селскостопанска политика (ОСП). Според проучвания, цитирани от Хулиян, по последно преброяване земеделските производители в България са 372 хил., а от тях  340 хил. имат годишен оборот от продукция под 8 хил. евро.

По-детайлна разбивка показва, че 70% от тези малки фермери са с годишни приходи под 2 хил. евро и над 90% от работниците са самите собственици и членове на техни семейства. Хулиян отбеляза, че ниската квалификация е един от най-сериозните проблеми в българското земеделие, защото няма начин нито модерното, нито традиционното селско стопанство да работят добре без нужните познания. Според него в следващия период на ОСП България трябва да обърне повече внимание за повишаване на образователното ниво, както и за повече информираност, включително за използването на застраховането като начин да се намаляват загубите на земеделските стопани.

Изкривен модел

"Това е един много изкривен модел земеделска структура – изключително много на брой малки производители, които обработват много малко на брой земи. Всички останали се обработват от малко на брой големи земеделци, основно зърнопроизводители. Всички сме свидетели на все по-трудния достъп на традиционни български млечни, месни продукти, плодове и зеленчуци поради небалансираната подкрепа и нормативна уредба, в която са поставени", коментира Хулиян.

Десислава Димитрова, координатор на Slow Food, коментира, че в резултат на формалистичното прилагане на европейски регулации малките ферми нямат възможност да предлагат продуктите си, а потребителите не могат да си ги купят, дори да искат. Димитрова предупреди, че има риск това да се случи и в останалите държави на Балканите, които тепърва очакват да бъдат приети в евросъюза.

Още от Капитал

Радиопазарът в България

Радиопазарът в България

Минало, настояще, бъдеще

Минало, настояще, бъдеще