Трудният път на малките производители до потребителите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Трудният път на малките производители до потребителите

Много от малките и средните компании произвеждат сами основните си суровини

Трудният път на малките производители до потребителите

Намирането на суровини и тежка нормативна рамка са част от пречките пред достъпа до крайния клиент

Весела Николаева
9383 прочитания

Много от малките и средните компании произвеждат сами основните си суровини

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


"Малките производители разчитат основно на собствени средства за финансиране" 

Мъгърдич Хулиян, сдружение "Традиции и предприемачество в земеделието".

Монопол на големите и задушаване на малките и средните компании. Антиутопиите в хранителния бранш обикновено са на тази основа. Макар формално за всички да има еднакви правила, в България се получава така, че на по-малките производители винаги им е много, много по-трудно да стигнат до клиентите си и да развиват производство. Предлагането на техни продукти не е много широко и причините съвсем не са чисто пазарни – самите производители се сблъскват с много пречки, които ги ограничават. Една или две конкретни причини трудно могат да бъдат посочени – те са комплексни.

Миражът на суровините

Намирането на суровина е сред тези проблеми, който често се решава като преработвателите стават и нейни производители. Понякога се изкупуват суровини и от външни производители, ако преработвателят е по-голям, а до внос се прибягва в наистина краен случай. Според Мина Варджийска, производител на млечни продукти чрез фирмата си "Варджийска", достъпът до качествена суровина вече не е толкова голям проблем както преди години, тъй като повечето малки компании са си направили собствени стопанства. "Намирането на качествени суровини с всяка година става все по-трудно. Няма държавна политика за запазване на фермите в България", коментира Димо Денчев от "Булдекс" - Силистра, което продава млечни продукти под марката "Ралица". Компанията му има договори за изкупуване с няколко ферми, но понякога се налага и внос на мляко от Унгария, Полша и Румъния. Денчев обясни, че българското мляко е с високо качество и е мит да се смята за неотговарящо на изискванията за производство на млечни продукти.

Варджийска коментира, че след като започнат да си осигуряват суровината от собствени ферми, много преработватели са започнали да правят и различни продукти, извън широко разпространените краве сирене и кашкавал. Засега делът им не е голям, а кравето мляко остава предпочитано и заради по-ниската си цена, и заради по-голямото предлагане, но се повишава и интересът на потребителите към продукти от овче, биволско и козе мляко. Варджийска също произвежда такива продукти и според нея търсене има. Атила Седефчев, който заедно с брат си Сидер отглеждат рядката порода каракачанска овца и правят сирене от млякото й, коментира, че търсенето на различни от масовите продукти се заражда сега, основно в големите градове.

"Всеки нов продукт се налага трудно", обясни Димо Денчев. Под "нов" продукт се има предвид такъв, който в последните години липсва или е слабо застъпен на пазара, но традиционно е бил част от храната в България още от векове. Денчев отбеляза, че има ръст в търсенето на козе и овче сирене, на кашкавал от овче мляко. И той, и много от другите малки производители предпочитат да не работят с големите търговски вериги. По думите на Денчев притеснителното са входната такса и множеството отстъпки и намаления, които се изискват постоянно от веригата. Така за повечето малки и средни производители специализираните и кварталните магазини остават основния канал за продажби.

Когато се намеси законодателството

"Има и търсене, има и предлагане, проблем обаче остава законовата рамка", смята Мина Варджийска. Мнението й споделя и Атила Седефчев. Според него Наредба 26, която трябваше да осигури достъп на малките ферми директно до потребителите засега работи единствено за пчеларите, а много месни и млечни производители продават нелегално. На практика малките производители, които по наредба имат право да правят директни продажби, си остават с много труден достъп до клиентите. Текстовете ограничават продажбите на регистрираните като малки производители до областта, в която се намират, плюс една съседна. Много храни просто са изпуснати в текстовете и така се оказва, че телешко, свинско и агнешко месо например не могат да се продават директно. Освен това има лимити каква част от продукцията на фермата може да се продава, т.е. останалото трябва да отиде при прекупвачи, чрез които стига до големи производители.

Прекалено завишени изисквания, излишна бюрокрация и необосновано високи хигиенни норми са част от изискванията, срещу които се оплакват много от по-малките фирми в хранително-вкусовия бранш. Всички те са еднакви и за малките, и за големите, но докато големите могат да имат ресурс от юристи, счетоводители и администрация, малките трябва да се справят с няколко неща наведнъж. Това е и причината те да настояват за по-облекчени административни изисквания. Колкото до хигиенните – всички производители на колбаси и млечни продукти, с които "Капитал Daily" разговаря по време на изложението InterFood&Drink в София са единодушни, че за направата на такива продукти изискванията наистина трябва да са високи и поне преработвателите не се оплакват от тях. Отделен е въпросът за традиционни български продукти, които трябва да се произвеждат от непастьоризирано мляко или да отлежават в дървени съдове – там действително има много ограничения, които правят свободната продажба на уникални продукти като например зелено сирене от с. Черни Вит много, много трудна.

Помогни си сам

Често от малките производители може да се чуе и мнението за липсата на подпомагане от страна на държавата и недостъпни европейски фондове. Според Мъгърдич Хулиян от Сдружение "Традиции и предприемачество в земеделието" много от самите малки компании не се интересуват от инвестиции, квалификация на заетите и развиване на производството си.

Цитираното от Хулиян преброяване и анализ на земеделските стопанства за 2006-2011 г. показва, че голяма част от заетите в селското стопанство са с основно образование, нямат никакви познания, а собствениците масово не се използват възможности за управление на риска като застраховането например. Производителите на плодове, зеленчуци и животновъдите са в доста по-лоша позиция спрямо растениевъдните стопанства, като последното се дължи основно на големите арендатори и кооперации. Действително, те получават голяма част от субсидиите за земеделие, но и за малките има много различни възможности за финансиране, от които те така и не се възползват, отбеляза Хулиян по време на конференцията "Ще се срещнат ли производителите и потребителите", организирана в рамките на изложението InterFood&Drink.

"Малките производители разчитат основно на собствени средства и са слабо активни при търсенето на допълнително финансиране", коментира Хулиян. Тук не говорим само за европейски фондове – а и варианти за лизинг, банково кредитиране, получаване на средства чрез фондове за рисков капитал или такива за стартиращ бизнес. Атила Седефчев изтъкна и лошата страна на европейското финансиране - "Това, че производителите не са оставени да се развиват сами, а разчитат на субсидии".

От "Традиции и предприемачество в земеделието" предлагат няколко мерки, за да се развиват малките производители – по-гъвкав подход при въвеждането на европейското законодателство, равнопоставеност на всички отрасли в земеделието, дългосрочна стратегия за развитие, ясна и целенасочена подкрепа, която да не бъде само финансова, и насърчаване на сдружаването между отделни производители. Липсата на общи сдружения и единни действия беше посочено и от Мина Варджийска като спънка пред по-малките производители – така те не успяват да защитят интересите си, да оказват натиск за по-добри условия за работа и за популяризирането на продуктите си. Докато това се случи, всеки ще се оплаква поединично със своите проблеми, които всъщност се оказват еднакви за всички.

Кои са основните пречки

- Трудно намиране на суровини

- Нормативни неуредици и ограничения

- Нежелание за финансиране извън собствени средства

- Ниска квалификация на заетите

- Липса на общи сдружения за защита на интересите им

Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
"Малките производители разчитат основно на собствени средства за финансиране" 

Мъгърдич Хулиян, сдружение "Традиции и предприемачество в земеделието".

Монопол на големите и задушаване на малките и средните компании. Антиутопиите в хранителния бранш обикновено са на тази основа. Макар формално за всички да има еднакви правила, в България се получава така, че на по-малките производители винаги им е много, много по-трудно да стигнат до клиентите си и да развиват производство. Предлагането на техни продукти не е много широко и причините съвсем не са чисто пазарни – самите производители се сблъскват с много пречки, които ги ограничават. Една или две конкретни причини трудно могат да бъдат посочени – те са комплексни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    niko avatar :-(
    Нико

    Нежелание да се ползва външно финансиране? ... WTF

    Нормално ли е в САЩ за автомобил да ти дават заем с лихва 1,8 (ДА под два процента) а тук за започване на производство с усмивка ти сервират лихва 20+ ...

    Рабира се ще Ви свалят 1-2% ако обезпечите буквално смешната за банките сума с няколко апартамента.

    Пълно порно е цялата система.
    За големите вериги - тотален геноцид към малкия производител.

  • 2
    oun21307644 avatar :-|
    oun21307644

    Може ли малка мандра да прави сирене с палмово масло (евтин продукт от прочут производител)? Така тръгна бизнесът на големите, преди да остане място за малките, където да реализират добър продукт, от който баровците не виждат изгодата.
    "Прекалено завишени изисквания, излишна бюрокрация и необосновано високи хигиенни норми..." - Реално, става дума за буквално преведени директиви на ЕС, без мисъл, подготовка и намерение за спазване от администрацията. Местните закони и наредби се дописват от депутатите и правителството в очакване на договорените с големите бонуси. Чиновниците на всяка нова власт идват уморени от партийните си назначения, преди да са почнали работа и с неохота приемат да трансферират бонусите от големите към шефовете си и с погнуса - бомбоните и пиенето от малките, прохождащи производители на храни към тях, с надежда да им помогнат в административната джунгла. Чиновниците не знаят, какво да изискват, но знаят да пречат. Големите си плащат за еднократно приемане на предприятията им за възстановяване на средствата вложени по европейски проекти и после - за да ги забравят контролиращите. Малките си плащат за всяко от бизкрайно измисляните от бюрокрацията нелогични изисквания, докато фалират.
    Неуки потомствени майстори срещу мафиоти, изхранващи паникьосаното ни от далавери и мизерстващо общество с имитациите си на храни. Кой ще спечели? Залагам на потомствените майстори. Нека мафиотите изнасят боклуците си където им видят очите! И те да се изнесат нанякъде, че да не ни ги видят очите!
    Да купуваме от малките производители, доказали качество. Да намерим начин да дойдат до нас!

  • 3
    milena.petr avatar :-|
    milena.petr

    Съвет към малките фирми:
    Направете си интернет страници. Повярвайте много е важно това.

  • 4
    innsomnia avatar :-|
    innsomnia

    Тъжната е действителност. Колкото повече чужди фирми навлизат, толкова шансът на производителите ни намалява. А ние пускаме ли пускаме.. Няма лошо да имаме няколко немски или френски супермаркета, но защо сами се погребваме? Изнасяме си парите от страната. Ако всеки един от нас на ден дава с 1 левче повече за българска стока и с левче по-малко за чужда, до седмица ще има резултати, да не говорим за след месец или година...

  • 5
    milena.petr avatar :-|
    milena.petr

    Инсомния това което казваш е нереално. Има обаче нещо сбъркано в нашата икономика. Как може да излиза по евтино да внасяш суровина или стока от хиляди километри, когато можеш да я купиш от съседа ти. А ако я няма защо той не се сеща да започне да я произвежда.

  • 6
    innsomnia avatar :-|
    innsomnia

    До коментар [#5] от "milena.petr":

    Милена, излиза по-скъпо, защото от момента на произвеждане на стоката(да кажем масло), до слагането му на витрината в някоя Била или Кауфланд, цената се вдига двойно заради изискванията продиктувани от политиката на магазина. Така ако маслото е струвало по-малко от левче, за да го предлагам в някой чужд магазин, аз ще съм принуден да вдигна цената, за да има нещо и за мен. И сега си се представи как влизаш в била и гледаш "немско" масло за 1.50 и българско за 2, кое ще купиш.
    По този начин голяма част от заплатите ни излизат от страната, пари с които можем да задвижим икономиката си.

  • 7
    izabell avatar :-|
    izabell

    Малките фирми са много по-мобилни и креативни от големите.Имат и по-голяма чувствителност какво се търси пазара.

  • 8
    zogorsone avatar :-|
    zogorsone

    Коопериране на малките фирми от един регион. Това е един от вариантите за по лесен достъп до пазара, до правни, технологични, финансови и други услуги. Кооперацията е много добра форма на сътрудничество между малки производители, която успешно работи в цял свят. Така може да се постигне затворен цикъл на производство, което ще е полезно за всички участници. За съжаление, в България тази форма се свързва с държавно-плановото стопанство, а самите ние трудно работим заедно, за решаване на общи проблеми.

  • 9
    werginija avatar :-|
    werginija

    За съжаление, дори да се появи добра идея, всички се обединяват срещу нея, за да попречат. По нашенски


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK