Бизнесът се обедини срещу държавните регулации за търговските вериги

Амбициите на управляващите да регулират дейността на търговските вериги с промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) срещнаха силна съпротива от страна на бизнеса. На кръгла маса по темата производители и търговци застанаха на обща позиция, че предлаганите текстове ще навредят на всички по веригата на доставки, както и на крайните потребители. Подкрепиха ги юристи, икономисти и представители на работодателски и бизнес организации. Вносителите – група червени депутати, не чуха това, тъй като не се появиха на дискусията. Въпреки поканата отсъстваше и вицепремиерът Даниела Бобева, която следи промените в закона.
Спорните текстове минаха на първо четене през април, а сега се очаква до дни да влязат за окончателно гласуване. Източници от парламента обаче смятат, че заради нарастващия натиск от страна на бизнеса са възможни и компромиси.

Пазарно силен и други прегрешения
След няколко заявки на държавата за борба с нелоялните търговски практики през март в парламента бе внесен проект за промяна в ЗЗК. Автори са червени депутати начело с Румен Гечев и Корнелия Нинова, но сред вносителите бе и Йордан Цонев от ДПС.
Предлаганите текстове въвеждат понятието "значителна пазарна сила" и санкции при злоупотреби с нея. Най-общо такава притежава предприятие, което няма господстващо положение, но може да постави доставчиците си в зависима позиция. Предвижда се доставчици на храни с приходи над 50 млн. лева за предходната година да предоставят типовите си договори или общи условия за одобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и след това да ги публикуват на своите сайтове.
При представянето на текстовете в парламента през март вносителите обещаваха позицията на бизнеса да бъде взета предвид при промените между първо и второ четене. Вместо това промените в ЗЗК придобиха още по-дискриминационен вид по мнение на Сдружението за модерна търговия, което представлява големите вериги.
В новата редакция понятието "значителна пазарна сила" е обвързано с праг от 20% пазарен дял, а това за "господстващо положение" - с 40%. Успоредно с това се въвеждат санкции при "злоупотреба с по-силна позиция при преговори", като те ще са в размер на до 10% от оборота в съответната продуктова категория за предходната година.
Според адвокат Антон Петров, специалист по конкурентно право, това дублиране на понятия е опасно, тъй като дава възможност за едно и също нарушение даден пазарен участник да бъде санкциониран по два законови текста. Освен това презумпцията на закона е, че в позицията на нарушител може да са само търговец или доставчик, въпреки че практиката сочи и за редица други случаи.
Юристи за пореден път определиха изискванията към търговците на храни с приходи над 50 млн. лв. за дискриминационни. Задължението те да предоставят типовите си договори или общите си условия за одобрение в КЗК ще забави значително търговския оборот, коментира адв. Мария Папазова от "Андреев, Стоянов и Цекова (Schoenherr)".
В допълнение управителят на "Лидъл България" Милена Драгийска – Денчева попита ако и компанията, и неин голям доставчик имат одобрени типови договори от КЗК, по кой от двата варианта да се договарят – по този на доставчика или по този на търговеца. Тя протестира и срещу липсата на съдебна защита срещу решенията на антимонополната комисия в тези случаи.

Във вреда на всички
Позицията на търговските вериги е, че намесата на държавата на пазара е във вреда на всички. За потребителите – защото ще доведе до по-високи цени и по-малко разнообразие на щандовете, за малките производители – защото ще загубят пазари, тъй като рестрикциите ще принудят веригите да търсят доставчици от съседни страни, като Сърбия и Румъния.
Присъстващите производители също заявиха, че са срещу намеса на държавата на пазара.
Според търговския директор на "Захарни изделия – Варна" Димитър Димитров има проблеми в ежегодното подобряване на условията (по-високи отстъпки и др.) в договорите с търговските вериги. С предложените законови промени обаче въпросът няма да бъде решен, заяви той.
Управителят на "Олинеза" Александър Найденов попита как точно го защитава законът, след като е едновременно производител и доставчик на храни с приходи над 50 млн. лв.
Към общата нагласа се присъедини и председателят на Асоциация "Активни потребители" Богомил Николов, който определи готвените промени в ЗЗК като социален експеримент. Според него цената ще платят ниско платежоспособните купувачи, тъй като в техните бюджети е най-висок делът на стоките, чиито цени ще скочат.
Богомил Николов подчерта, че зад законовите промени стои ограничена група български производители, които очевидно имат проблеми с конкурентоспособността. Вместо да търсят решение обаче, опитват да наложат правила за всички. Същата теза изказа председателят на КРИБ Огнян Донев, който подчерта, че по новите правила от 27 производители в организацията 25 стават клиенти на КЗКс общите си условия.
Чии интереси стоят зад промените в закона не бе посочено. В атаката срещу веригите обаче най-активно се включва Съюз "Произведено в България", чието ръководство е и близко до БСП. 
Председателят на Българската стопанска камара (БСК) Сашо Дончев посочи, че подготвяните текстове имат характеристики на закон, чрез който избирателно ще се атакуват отделни търговци и ще им се поставят определени условия. Чуха се и критики, че текстовете предполагат силно субективно тълкуване, също и че отварят широко вратата за корупционни практики.
Промените в ЗЗК срещнаха и критиките на Германо-българската индустриално-търговска камара. Нейният представител Митко Василев заяви, че е пратил становище по темата до председателя на парламента Михаил Миков и премиера Пламен Орешарски.
Според Василев случващото се създава лош имидж на България пред чуждите инвеститори. От камарата настояват промените в ЗЗК да не се приемат без оценка на въздействието, която да отчете ползите и разходите за засегнатите страни. За същото призова икономистът Красен Станчев, който припомни, че липсата на такава оценка нарушава Закона за нормативните актове.
Георги Ангелов, главен икономист на институт "Отворено общество" също разкритикува проекта заради липсата на ясни аргументи. Според него вместо това се правят само внушения от типа на това, че веригите продават предимно чужди стоки и с влизането им на пазара вносът е нараснал. В действителност се оказа точно обратното, посочи Ангелов.
Той допълни, че промените в ЗЗК няма да решат кардиналните проблеми с производството и потреблението. Той призова вместо да се търсят административни мерки, да се привличат инвестиции и да се създават условия за икономически растеж.

Възможни решения След призива държавата да не се меси в отношенията търговци-доставчици, засегнатите предложиха и алтернативни решения. Според Сдружението за модерна търговия най-добрият вариант е да се върви към саморегулация, каквито са и нагласите в ЕС. Ако все пак се въведат регулации, те да са в търговския закон, а не в конкурентното право. В същия дух от Австрийското търговско представителство препоръчаха да се наблегне на по-бързото и ефективно съдебно производство, както и на вариантите за решаване на търговски спорове извън съда. От представителството изразиха тревога, че след грубата си намеса в енергетиката, държавата очевидно използва същия подход и към други сфери на икономиката, а това носи само корупция и негативи за страната.