Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 4 май 2015, 11:23, 5430 прочитания

България трябва да реагира активно на гръцкия превантивен данък от 26%

Красимир Дачев, собственик на "Свилоза"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Красимир Дачев е изпълнителен директор и мажоритарен акционер на "Свилоза", основен производител на целулоза в България. Собственик е още и на холдинга "Технология на металите "Акад. Ангел Балевски", в който влизат "Алуком" - Плевен, "Осъм" - Ловеч, "Центромет" - Враца, и други машиностроителни предприятия. През ноември 2004 става заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата. Завършва висшето си юридическо образование в СУ "Св. Климент Охридски" - София. През 1985 г. специализира "Американско право и правни институции" в град Залцбург, Австрия. С него разговаряме по повод промените в Кодекса за данъчно облагане на доходите в Гърция, според които всички сделки и транзакции между български и гръцки фирми ще бъдат облагани превантивно с 26% данък. Сумата ще бъде връщана след три месеца, ако сделката не е фиктивна.
- България трябва да заяви, че ще предприеме реципрочни действия спрямо Гърция. При оборот от около 2 млрд. евро тези 26% данък ще излязат около 800 млн. евро на година, които фирмите ще трябва да платят, но когато не се върнат, ще се удвоят като обем.
- Мораториумът върху износа на дървесина е резултат от натрупване на нетърпимост към дългогодишните лоши практики.
Гърция е една от страните, за които "Свилоза" изнася най-много. Как превантивният данък от 26% върху всички сделки и транзакции между гръцки и български фирми ще се отрази на вашата дейност и въобще на България?

- Данъкът е дискриминационен в самата си същност. Самият закон е под смешното наименование "Мерки за рестартиране на икономиката", но им се иска това да стане с чужди пари. Непризнаването за данъчни цели на разходи, направени от физическо или юридическо лице, регистрирано в държава с преференциален данъчен режим, е абсурдно да бъде прилагано към България. Ние сме подписвали договор за присъединяване, с което сме манифестирали нашата данъчна система и откакто сме влезли в Европейския съюз, не сме я променяли. Те ни третират като офшорна зона, което е неприемливо, защото в офшорните зони се укриват данъци и се избягва внасянето им. И другото смешно е, че за да бъдат признати разходите за данъчни цели, за същите се въвежда данък при източника от 26%, като удържаният данък е възможно да бъде върнат. Възможно. При условие че данъкоплатецът докаже пред гръцката администрация, че не е "кух". На практика, ако ние не реагираме активно, това за нас ще е отказ от суверенитет. Ние си имаме данъци, а сега и гърци да ни налагат такъв данък е абсолютно неприемливо. За никого не е тайна, че те направиха този данък заради гръцките фирми, които изнесоха дейността си в България. Но покрай гръцките фирми наказват всички български предприемачи. И най-логично беше държавата да има малко по-твърда позиция с едни подобни реципрочни действия.


Какви реципрочни действия например?

- Първо, в Гърция морският транспорт е необлагаем. Те имат символичен данък или една такса за документиране на кораб. Благодарение на това над 30% от световния морски транспорт е под гръцки флаг. Това е живата преференция, а не българският данъчен режим. И ако вземем тяхната логика, ние трябва да облагаме с подобен данък всички кораби с гръцки флаг, тъй като те имат преференциален режим. Второ, имаме още от 1964 г. спогодба с Гърция за отдаването на 25% от отточните пролетни води, от реките Струма, Места и др. Тогава идеята беше да се правят големи хидрокомплекси и те поискаха поне 25% от отточните води да им бъдат предоставени. България в момента им дава 100% от отточните води и не взема за тях нито стотинка. Гърция внася от България много повече, отколкото ние внасяме от Гърция.
Как се застраховам от действия по техния закон – искам предварително плащане. Прекратил съм всякакво отсрочено плащане. Това е най-елементарната превенция, която обаче натоварва гръцкия партньор и ти ставаш неатрактивен като износител. От друга страна, не е добре да започне ескалация - и ние да приложим мерки и да развалим добросъседските отношения.

Какво точно смятате, че трябва да се направи от българска страна?



- По-активни външнотърговски и външнополитически действия, защото за разлика от икономическите мерки на Гърция ние отговаряме с дипломатически "алабализми". Не трябва да се занимава дипломацията с икономически въпроси. С тези въпроси да се занимават тези, които водят икономическите министерства, а не да се чака на външно министерство.

България вече сезира Европейската комисия, но процедурите ще отнемат време. Какви ще са загубите, ако данъкът започне да се прилага?

- Сезирането не е решение, а имитиране на решението на въпроса. Най-нормално беше да се отговори на Гърция, че ще ни накарат да се отнесем реципрочно към гръцките фирми. Още първата година ще вземат над 800 млн. евро, но като не го връщат, втората година той ще се натрупа. Даже и да приемем хиптетично, че всички докажат, че не извършват фиктивни сделки, ще минат месеци и години, преди да ни върнат парите. Знаейки как работи гръцката правна система, как ще бъдат връщани отсега е ясно. Дойдоха гръцки партньори и започнаха да искат да фактурират от Лондон, да заобикаляме. Не се съгласих. Двадесет години работя с Гърция на ясни международни цени и сега ако направя нещо различно, ще хвърля петно върху тези двадесет години. Но съм сигурен, че в момента, в който законът влезе в действие, стокооборотът между България и Гърция решително ще падне и ще започнат да се ползват разни обиколни схеми за финансиране, сертифициране и т.н.

Доколко вашата фирма разчита на гръцкия пазар?

- Всички гръцки фабрики за хартия са мои клиенти. Те имат шест-седем основни играча в хартиената промишленост. Продавам в Гърция, за да диверсифицирам продажбите си, иначе само Турция или само Италия може да купи цялата продукция. Сега е силен доларът и се обръщам на изток, към държави, които продават в долари, продавам в Залива, стигам и до Китай.

В началото на март беше приет тримесечен мораториум върху износа на дървесина. Как се отразява на бизнеса и смятате ли, че наистина ще намали незаконната сеч, с какъвто мотив беше приет?

- Тази мярка е резултат от натрупване на дългогодишни лоши практики и корупция в тази сфера. Станаха няколко наводнения и чак тогава, мислейки защо стана това (корупция, фалшиви търгове), нетърпимостта достигна пределна точка. Така се взе политическо решение да се структурира правната мярка на организацията на добив и продажба на дървесина от гората. Това е ресурс, който всеки, който дойде на власт, иска да ползва като инструмент за популизъм. И сега кметовете на малките населени места с третокласна и четвъртокласна мрежа поставят вече условия да не се преминава с камиони, превозващи дървесина, над 10 тона. Сега е пролет и като популизъм звучи хубаво, няма да се вдига прах, но през зимата ще трябват дърва, като цената им ще е по-висока заради заобикалянето на третокласните и четвъртокласните пътища. Прави се махленска политика с държавен ресурс. За щастие това правителство за пръв път взе още от влизането си активни мерки, но не може връзки между хора, полиция, котролни органи, изграждани от 20 години, да бъдат разсечени току-така.

Какво е вашето мнение конкретно за мораториума? Добра мярка ли е?

- Мораториумът е добра мярка. Гърция вече реагира, както ще реагира след време Турция, защото това е същата форма за източване на бюджета и засяга и България, и Турция. Ако се спре връщането на ДДС при износ на дървесина, интересът към износ към Турция ще падне рязко. Хванаха се няколко случая, в които се изнася дървесина на завишена цена. В Турция купувачът купува на висока цена и не генерира печалба, печалбата му остава тук и после се разбира с износителя как да си я делят на четири очи. Това е причината, поради която гърците направиха този закон, за който говорихме по-рано. Те се съмняват, че тези фирми изкривяват реалните цени, завишават цените, на които се внася в Гърция, гръцките им партньори не генерират печалби, гръцкият фиск остава на сухо. Когато една фирма има клон в България и тук е по-благоприятен данъчният режим, естествено е да си генерира и събира приходите тук. Но независимо че гръцката данъчна система формално е с много по-високи ставки, там има хиляди изключения по ред причини. Ако си "добър гимнастик по данъчните упражнения", можеш в Гърция да плащаш по-малко, отколкото в България.

Последното тримесечие на 2014 г. беше трудно за "Свилоцел" и "Свилоза", какви са очакванията ви за 2015 г.?

- Винаги съм оптимист. Дано да влязат тези закони и да започнем да работим както трябва. Бизнес трябва да се прави устойчиво и без много стресове. Сега всичко става на някакви лични договорки, а пък това е публичен ресурс и попада най-силно под ударите на монополното право. Но в България никой не разсъждава за монополното право. За нас монополът е като "добър ден", това е най-опасното.

Какви са основните трудности в момента за бизнеса с дървесина в България?

- Липсата на регулации, елементарно законодателство и последователност в действията на различните държавни органи. Най-страшното е, че с гората се прави политика. Тя не се разглежда като ресурс, който е притежание на цялата държава. Това е тъжното: че е далеко от очите на хората, далече от жълтите плочки, каквото става в гората – куче, вълци, самолет, не ги интересува. Проблемите са ясни и решими, целият свят са си ги решили много отдавна. Горите, горските дейности, ловът са регламентирани от 130 години в България. Но напоследък се политизират. Колкото и да съм потърпевш и да критикувам, в същото време фактът, че инвестирам, означава, че мисля, че рано или късно все нещо трябва да се промени.

Планирате ли някакви нови инвестиции?

- Да. Имахме идея за изграждане на завод за хартия, но може би ще минем първо през разширение на завода за целулоза и чак след това ще стигнем до хартията. Защото за мащабите на световната индустрия в този бранш сме твърде малки.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Собственикът на текстилната "Калинел" Марин Радевски: Работим с 30% от капацитета си Собственикът на текстилната "Калинел" Марин Радевски: Работим с 30% от капацитета си

Почти всички европейски магазини на основния клиент на производителя на възглавници и завивки IKEA не работят

31 мар 2020, 3079 прочитания

Търговецът и производител на биохрани Яни Драгов: Ръст 30% в онлайн продажбите, в магазините нагоре-надолу с 10% Търговецът и производител на биохрани Яни Драгов: Ръст 30% в онлайн продажбите, в магазините нагоре-надолу с 10%

Действам предпазливо и не наемам нови хора, а в краен случай бих намалил работното време, вместо да освобождавам служители, казва собственикът на "Смарт органик"

28 мар 2020, 3889 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Трите пенсионни стълба не са алтернативни, а се допълват

Николай Стойков, главен изпълнителен директор на "NN Пенсионно осигуряване" и "NN Животозастраховане" пред "Капитал Daily"

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10