Кои са най-големите пречки пред конкурентоспособността на българската икономика?

Те са много. Но ако се ограничим до трите най-важни – според мен това са образователната система, енергийната система и административният капацитет. На първо място слагам образованието. Индустрията като цяло е изправена пред огромното предизвикателство да си осигури необходимите кадри от гледна точка на подготвеност. Образователната система трябва да се реформира бързо, за да се реши този проблем. А той ще става все по-остър с глобализиращата се икономика и участието на България в тези процеси. Убеден съм, че ако направим такава реформа, ще спечелим два пъти: ще се повиши конкурентоспособността на икономиката с по-добре обучени и образовани хора и те ще бъдат поощрявани финансово и ще имат стимул да останат в страната. Младите хора трябва да бъдат подготвяни така, че те да са конкурентоспособни и в България, и за света. Кадрите са основата на бъдещето. Ако системата произвежда подготвени кадри и те предпочетат да останат в страната и конкурентоспособността на икономиката ни ще се вдигне.

Вторият голям проблем е непазарно ориентираната енергийна система на страната. Това са трупани с годините проблеми, които не са били решавани стратегически. Българският бизнес иска тя да се реформира в краткосрочен план и да бъде пазарно ориентирана. За да се случи това, трябва да има конкретика, решителност и най-важното - политическа воля. Сега българската индустрия не получава конкурентни условия нито по отношение на цените на електроенергията, нито по отношение на цените на газа. Върху цената, която външни на нашия пазар фирми заплащат, българските производители трябва да заплащат и такса "задължения към обществото", което оскъпяване ни прави неконкурентоспособни на европейския пазар. Още нещо – в момента домакинствата с по-големи финансови възможности плащат същата цена на тока, каквато плащат тези с по-малки възможности – това изземва доход на по-бедните и води до негативни социални тенденции и повишаване на напрежението. А има решение: ако цената на електроенергията се освободи и се отиде на пазарен принцип, тогава държавата ще трябва да субсидира повече по-бедните с енергийни помощи. Това обаче ще е много по-малък паричeн еквивалент, отколкото в момента, когато системата е в колапс и има милиарди дефицит в държавните енергийни дружества.

Третото, което пречи на бизнеса, е липсата на достатъчно административен капацитет на държавните и териториалните органи. Тук не става въпрос, че броят на администрацията трябва да се увеличи. Напротив, задължително трябва да се повиши качеството на тяхната работа и на тяхната ефективност. Администрацията трябва да може да комуникира адекватно с бизнеса и хората, когато имат нужда от административни услуги. Не е нормално редица преписки от страна на бизнеса да се задържат с месеци по бюрата на чиновниците. Нужен е експертен и мениджърски подход дори и в държавната и териториална администрация, за да може реално да се усети подкрепата им за постигане на общата цел – повишаване конкурентоспособността на България. Само с кратки срокове, точно изпълнение и без излишна бюрокрация бизнесът ще може да се фокусира върху това, за което е създаден – да добавя стойност, да отваря работни места и да повишава жизнения стандарт на населението.

Едно от тези решения се крие в електронното правителство. Това вече не е лукс или просто нещо модерно и интересно. Това е необходимост. Така само с няколко щракания на мишката, с електронен подпис или с ПИН код да могат да се подават всички документи и да се следи изпълнението. Вече има огромен напредък в работата на НАП, което се оценява високо от граждани и бизнес. Но това е само първата крачка.

В България имаме относително ниски преки данъци. Това не помага ли?