Без адекватно образование и реформи икономиката ни не може да е конкурентна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Без адекватно образование и реформи икономиката ни не може да е конкурентна

Лъчезар Цоцорков, председател на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара

Без адекватно образование и реформи икономиката ни не може да е конкурентна

Лъчезар Цоцорков, председател на УС на Българската минно-геоложка камара и на надзорния съвет на "Асарел-Медет"

3721 прочитания

Лъчезар Цоцорков, председател на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара

© Юлиан Донов


Проф. д-р Лъчезар Цоцорков е председател на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара, както и на надзорния съвет на "Асарел-Медет" АД - най-голямото и структуроопределящо предприятие в община Панагюрище и Пазарджишка област. Завършил е висшето си образование в Техническия университет (Висш машинно-електротехнически институт) в град София, специалност "Подемно-транспортни, строителни и минни машини". Има специализации по мениджмънт и маркетинг в България, Австрия и Япония. Носител е на най-високото държавно отличие - орден "Стара Планина", първа степен.

Кои са най-големите пречки пред конкурентоспособността на българската икономика?

Те са много. Но ако се ограничим до трите най-важни – според мен това са образователната система, енергийната система и административният капацитет. На първо място слагам образованието. Индустрията като цяло е изправена пред огромното предизвикателство да си осигури необходимите кадри от гледна точка на подготвеност. Образователната система трябва да се реформира бързо, за да се реши този проблем. А той ще става все по-остър с глобализиращата се икономика и участието на България в тези процеси. Убеден съм, че ако направим такава реформа, ще спечелим два пъти: ще се повиши конкурентоспособността на икономиката с по-добре обучени и образовани хора и те ще бъдат поощрявани финансово и ще имат стимул да останат в страната. Младите хора трябва да бъдат подготвяни така, че те да са конкурентоспособни и в България, и за света. Кадрите са основата на бъдещето. Ако системата произвежда подготвени кадри и те предпочетат да останат в страната и конкурентоспособността на икономиката ни ще се вдигне.

Вторият голям проблем е непазарно ориентираната енергийна система на страната. Това са трупани с годините проблеми, които не са били решавани стратегически. Българският бизнес иска тя да се реформира в краткосрочен план и да бъде пазарно ориентирана. За да се случи това, трябва да има конкретика, решителност и най-важното - политическа воля. Сега българската индустрия не получава конкурентни условия нито по отношение на цените на електроенергията, нито по отношение на цените на газа. Върху цената, която външни на нашия пазар фирми заплащат, българските производители трябва да заплащат и такса "задължения към обществото", което оскъпяване ни прави неконкурентоспособни на европейския пазар. Още нещо – в момента домакинствата с по-големи финансови възможности плащат същата цена на тока, каквато плащат тези с по-малки възможности – това изземва доход на по-бедните и води до негативни социални тенденции и повишаване на напрежението. А има решение: ако цената на електроенергията се освободи и се отиде на пазарен принцип, тогава държавата ще трябва да субсидира повече по-бедните с енергийни помощи. Това обаче ще е много по-малък паричeн еквивалент, отколкото в момента, когато системата е в колапс и има милиарди дефицит в държавните енергийни дружества.

Третото, което пречи на бизнеса, е липсата на достатъчно административен капацитет на държавните и териториалните органи. Тук не става въпрос, че броят на администрацията трябва да се увеличи. Напротив, задължително трябва да се повиши качеството на тяхната работа и на тяхната ефективност. Администрацията трябва да може да комуникира адекватно с бизнеса и хората, когато имат нужда от административни услуги. Не е нормално редица преписки от страна на бизнеса да се задържат с месеци по бюрата на чиновниците. Нужен е експертен и мениджърски подход дори и в държавната и териториална администрация, за да може реално да се усети подкрепата им за постигане на общата цел – повишаване конкурентоспособността на България. Само с кратки срокове, точно изпълнение и без излишна бюрокрация бизнесът ще може да се фокусира върху това, за което е създаден – да добавя стойност, да отваря работни места и да повишава жизнения стандарт на населението.

Едно от тези решения се крие в електронното правителство. Това вече не е лукс или просто нещо модерно и интересно. Това е необходимост. Така само с няколко щракания на мишката, с електронен подпис или с ПИН код да могат да се подават всички документи и да се следи изпълнението. Вече има огромен напредък в работата на НАП, което се оценява високо от граждани и бизнес. Но това е само първата крачка.

В България имаме относително ниски преки данъци. Това не помага ли?

Да, но не е достатъчно. Ако не са реформирани и образователната система, съдебната система, енергийната система, нищо съществено няма да се получи. Вярно е, че корпоративният данък е 10%, но какво от това? Останалите данъци са сравнително високи. Като към тази част от картината добавите и "изтичането на мозъци" от страната, правната несигурност и непоследователните решения в съдебната система, множеството сиви полета в законодателството, които позволяват "тълкуване" и водят след себе си до корупция, и вече нещата не са чак толкова розови. Затова на този фон се вижда, че чуждите инвеститори все още ги няма, толкова, колкото са нужни, за да стане България конкурентна на европейските държави.

За мен най-истинският образ, най-истинският бранд на България не са логата по туристически борси и телевизии. Не виждам по-добър бранд от ефективно работеща държавна администрация, чист и устойчив бизнес, предвидима бизнес среда и квалифицирани и мотивирани личности, желаещи да работят в България и да я направят по-успешна.

А ниската цена на труда повече плюс ли е или повече минус за икономиката ни?

Тя е нож с две остриета. На пръв поглед изглежда като плюс, но според мен има и редица минуси. Например от гледна точка на покупателната способност и стандарта на живот ниската цена на труда не способства хората да потребяват устойчиво и не се увеличава стандартът на живот. Така косвено се подтикват хората да напускат България в търсене на по-високи доходи и реализация, отколкото у нас. Ниската цена на труда е само един от показателите, които се гледат от чуждестранните инвеститори. За тях е важна добавената стойност за бизнеса им и за техните проекти. Как да се постигне това с нископлатени или недостатъчно мотивирани служители? Нали не си представяме за нормални ниски заплати на инженери, на IT специалисти, на лекари? През последните години се вижда изключително съживяване на IT сектора в България. При това без подкрепа на държавата и без много излишен шум. Значи нещата могат да се случват.

А каква е ролята според вас на бизнеса в създаването на подготвени кадри?

В нашата камара членуват фирми от осем подотрасъла – всеки със своите специфики, пазари и нужди. Тук бих изтъкнал една негативна тенденция, която удря не само нашия бранш, но и държавата, общините и заетостта като цяло. Това е незаконният добив на инертни и скалнооблицовъчни материали, за който сме изпращали редица сигнали. Ние подехме инициативата да направим всичко необходимо, за да се спре незаконният добив. Наскоро проведохме среща с всички заинтересовани институции - министерства, в т.ч. и МВР, общински власти, ДАНС, прокуратура, работодателски и синдикални организации и др. Всички около масата се обединихме около тезата, че незаконният добив трябва незабавно да се инкриминира в закона. Настояваме и за повишаване на ефективността на контролните органи. От страна на БМГК работещите институции ще срещат винаги подкрепа и разбиране.

Проф. д-р Лъчезар Цоцорков е председател на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара, както и на надзорния съвет на "Асарел-Медет" АД - най-голямото и структуроопределящо предприятие в община Панагюрище и Пазарджишка област. Завършил е висшето си образование в Техническия университет (Висш машинно-електротехнически институт) в град София, специалност "Подемно-транспортни, строителни и минни машини". Има специализации по мениджмънт и маркетинг в България, Австрия и Япония. Носител е на най-високото държавно отличие - орден "Стара Планина", първа степен.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK