С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 24 авг 2018, 13:01, 56695 прочитания

Най-големият хотелиер

Държавните институции управляват стотици почивни станции, които работят масово на загуба

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

Държавните институции управляват стотици почивни станции в страната, ползвани основно от техни служители.

Изследване на Световната банка сред част от тях показа, че те масово са на загуба.

Има много идеи какво да се направи, за да работят по-добре, но основната е, че държавата няма място в туризма.
В България има над 3300 хотела и места за настаняване с 348 хиляди легла. Реализираните нощувки в тях за миналата година са повече от 17.1 млн. Това е донесло приходи за хотелиерите от почти 994 млн. лв. Заедно с всички пари, които гостите харчат покрай почивките си в страната, общите постъпления в сектора доближават 7 млрд. лв. Това е официалната картина на българския туризъм през данни на Националния статистически институт, министерството на туризма и БНБ.

Туризмът е сложен сектор, в който има всякакви играчи: от остатъци от силови групировки, през олигарси до световни вериги. Има обаче и един важен и често забравян играч: държавата.


Скорошно изследване на Световната банка припомни, че министерствата и Министерски съвет управляват 115 хотела и представителни бази с повече от 10 хил. легла. Десетки други институции, структури и държавни фирми също имат такива. Това със сигурност прави държавата и всичките й администрации най-големият хотелиер. Без особена изненада, тя е и най-неефективният - масово почивните станции не се поддържат, работят на загуба, а дори самите министерства провеждат конференциите и семинарите си в други обекти. Това навежда на логичния извод - държавата няма работа в туристическия сектор.

Държавните легла

Това, че държавата има стотици почивни бази и хотели, строени през 70-те и 80-те години, е известно. Но в годините назад е много трудно да се обобщи колко са те, какви бюджетни средства отиват за издръжката им, дали работят на печалба, или генерират загуби. Затова лекото повдигане на тази завеса от Световната банка е важно. Докладът, който институцията изготви преди няколко седмици, е за състоянието на почивните станции и сградите с представителни функции (например резиденции и центрове за обучения) към централните институции. Данните от него показват, че правителството с неговите хотели и представителни бази (виж таблицата) се доближава до най-големия частен хотелиер в страната - дружеството "Албена", в чийто курорт според данните на НСИ има над 13 хил. легла към юни. Пак ако се вземат предвид данните на статистиката, централната власт би трябвало да има около 4% дял от общия брой на хотелите в България и около 3% дял в общия брой легла в тях.



Но тази картина съвсем не е изчерпателна. Изследването на Световната банка е провеждано след запитвания до администрациите и на база предоставените от тях данни. Пет министерства - на транспорта, на туризма, на енергетиката, на икономиката и на европредседателството са посочили, че не разполагат с почивни бази и други сгради с представителни функции. Това очевидно не отчита подопечните структури към част от тях.

Така например двете държавни фирми към транспортното министерство - БДЖ и НКЖИ, имат станции в Паничище, Приморско, край Варна... Бази в шест курорта има и друго дружество към ведомството: "Български пощи". Националната електрическа компания (НЕК) към Министерството на енергетиката има станции в Боровец, Пампорово, Св. св. Константин и Елена, Приморско, Предела и др. Свои хотели имат и редица други структури в публичния сектор - университети, болници, звена към съдебната власт, областни управи, общини. На база това грубо обобщение, може лесно да се заключи, че държавата със сигурност е най-големият хотелиер в България.

Хотели на загуба

Както всеки журналист или активист знае, непрозрачността си има цена. Зад затворените врати на държавните бази цари финансов погром. Така например разгледаните 115 хотела на министерствата са реализирали оперативна загуба от 22 млн. лв за 2016 г. Това число обаче съвсем не е изчерпателно - от обектите не се изисква да предоставят отчет на пълните разходи и те отчитат само оперативния си излишък или загуба. Така не се взимат предвид разходите за амортизация, които всъщност са и най-високи, особено за сгради, строени в период 30-40 години назад. Но дори и с това непълно счетоводство се вижда, че повечето станции са на минус - цели 83% от тях. Според Световната банка много от тези, които са отчели оперативен излишък пък, всъщност работят с големи загуби, ако се сметнат реалните им разходи.

Най-лошият собственик

Погледнато от пазарна гледна точка, очертаната в доклада на Световната банка картина на пръв поглед е нелогична. Повечето от почивните станции са разположени на много добри локации в курортите - близо до ски пистата, на първа линия на плажа, в центъра на балнеологичен курорт или в близост до минералния извор. Освен това те имат и сравнително функционално строителство с необходимите съоръжения като ресторанти, паркинги, прилежащи площи, детски площадки,спортни и възстановителни центрове.

Държавните хотели имат и изключителния за туристическия сектор лукс да знаят много по-рано кога и каква заетост се очертава да имат - в повечето министерства картите за почивка на море например се раздават по отделните структури още в първите месеци на годината. Така могат да планират кога и колко външни гости могат да приемат и така да получават допълнителни приходи.

Почивните станции обаче са добър пример за това, защо държавата е изключително лош стопанин, особено в дейности, които не са й приоритет. Една от станциите на МВР - "Лазур" в Несебър, се намира на първа линия, до морския бряг и е отчела най-високата загуба - 600 хил. лв. по данните от доклада на световната банка. Най-представителната база на властта - "Евксиноград", която беше ремонтирана само преди няколко години и чиито цени за външни посетители са съпоставими с тези на топ хотелите в района на Варна, също е с годишна загуба от 700 хил. лв. Причината е, че всяка база има различен статут, управлява се по различен, често направо архаичен начин и обикновено цялата й дейност се свежда до това да предоставя субсидирана почивка на служителите във ведомствата.

Световната банка подчертава, че почивните станции нямат стимул да реализират по-големи приходи - постъпленията от тях отиват в централния бюджет. Вероятно заради това те са далеч от гъвкавото управление - обикновено цените и периодите на работа за отделния хотел се определят със заповед на ресорния министър, а промените в тях се случват след заседания на работни групи и други подобни административни действия. Това отнема месеци в сектор, в който царуват ценовата гъвкавост, предлагането на всякакви отстъпки за ранни резервации, почивки в последния момент, индивидуални оферти за големи клиенти и други. Както всяка друга държавна администрация и тази не обича да работи: Световната банка е констатирала, че държавните станции масово са отворени за по-къс период от останалите хотели в същите курорти, защото се съобразяват не с туристическата логика, а с отпуснатия бюджет за заплати на персонала.

Открий ме, ако можеш

Първите, които признават това, са самите администрации. Допитване на "Капитал" сред различни ведомства показва, че те определят законовите изисквания като една от основните причини за финансовите им резултати. Така например от земеделското министерство посочват, че причината да се генерират повече разходи, отколкото приходи в трите почивни бази на ведомството е фактът, че те работят като администрация и това затруднява търговската дейност в обектите. "Предоставена е възможност базите да се ползват от външни лица, като завишението за тях спрямо определените цени е не по-малко от 30%", посочват от ведомството. Фиксираните цени за служители са почти на база себестойност, без да начисляват амортизации и разходите за персонал. Освен това тези приходи отиват директно в държавния бюджет и "не могат да бъдат инвестирани обратно в подобряване на материалната база, реклама и предоставяне на допълнителни услуги с цел привличането на повече клиенти", казват от ведомството.

Постъпления няма и от другото възможно перо - предоставяне под наем на помещения като ресторанти и други на външни фирми, което правят едва 11% от базите. От изследването на Световната банка се вижда, че делът на външните гости в държавните станции е между 1.2% и 20% за различните министерства и това се случва дори при факта, че често те предоставят и на неработещите в тях по-ниски цени от средните за пазара - тоест би трябвало дори да има високо търсене. Но, оказва се, това търсене не може да се направи от всеки - базите не се рекламират, нямат сключени договори с туроператори и не присъстват в нита една резервационна система (изключение е хотелът на външно министерство в Златни пясъци, който е под бранда Holiday Inn).

Затова не е учудващо, че масово външните гости, които сега отчитат министерствата, всъщност са бивши техни служители - те просто знаят, че тези хотели съществуват. От изпълнителната агенция "Военни клубове и военно почивно дело" към Министерството на отбраната посочват в своя концепция за дейността до 2025 г., че маркетингът и рекламата на туристическите обекти досега са имали "символичен характер". Зам.-директорът на агенцията Мария Иванова посочи пред "Капитал", че вече е изготвена и се реализира стратегия за по-добро управление на базите. Военнослужещите имат социална програма, която включва осигуряването на 20 дни субсидирана почивка в базите на ведомството, а при изтичането на този период могат да ги ползват по цени за външни клиенти. Именно тук според Иванова се крие едната възможност за увеличение на приходите - да се привлекат повече служители от министерството, които да ползват базите и извън социалната програма. Военното министерство планира сключването на договори с туроператори, изготвянето на рекламни материали и представяне на станциите на туристическата борса "Ваканция експо", изготвянето на нова онлайн резервационна система. "Характерното при нас е, че социалната програма за служителите запълва най-атрактивната част от експлоатационния период на базите", коментира Иванова, допълвайки, че това ограничава възможността за допълнителни приходи - например през лятото морските станции на ведомството са изцяло заети през юли и август от работещи към министерството. Според нея фокусът на ведомството ще бъде за привличане на повече клиенти в останалите месеци, включително детски лагери, мероприятия на спортни федерации, пенсионирани служители на ведомството и др.

От Агенция "Митници", която разполага с осем почивни бази, посочиха удължаването на сезона за сезонно работещите обекти и възможността за използването на базите и за краткосрочен отдих също като възможност за повишение на приходите.

Какво може да се направи

Да имаш такива възможности в растящ сектор с големи приходи и да го пропиляваш е недопустимо. Според Свидна Динева, управител на туроператора "Лоял травел", държавните станции имат огромен нереализиран потенциал и "на практика това е един ресурс, който е оставен да стои". Истината е, че държавата просто трябва да реши какво да прави с всички тези наследени бази.

Според Динева единият възможен начин е базите да бъдат отдадени дългосрочно под наем на частни оператори със задължения за инвестиции и определен процент нощувки, които да се ползват от служителите на ведомството на по-ниска цена. През годините отделни министерства са сключвали подобни договори. "Ако има добра воля базите могат да се отворят повече и за външни клиенти, особено в крилата на сезона", казва тя и посочва конкретни ниши, в които това може да се случи. "Може да се отдават за детски отдих и зелени училища, ние самите сме търсили и наемали такива бази в предходни години, когато някои от станциите работеха с туроператори". Другата възможност са туристите от третата възраст, които често избират почивки в предсезона, търсят бюджетни пътувания по линия например на пенсионерските клубове и др. Предвид че от самото си създаване голяма част от държавните бази са били предназначени за семейни почивки, логично те имат потенциал да потърсят клиенти и сред семействата с деца.

Но по-големият въпрос, на който никой не изглежда готов да отговори, е дали въобще държавата трябва да присъства в тази дейност. Очевидният пазарен отговор на това е не. Според Светлана Атанасова, управител на хотел "Самоков" в Боровец и председател на Българската асоциация на туристическите агенции, през последните години в туристическия сектор са създадени модерни съоръжения, а легловата база е достатъчно голяма, заради което и ведомствени станции въобще не са необходими. "Трябва да се направи много сериозен анализ и въобще да се сравни дали и в кои държави има подобни станции", смята още тя, допълвайки, че в крайна сметка издръжката им е от данъкоплатците - т.е. всички плащат за почивката на малцина.

Постепенното оттегляне на държавата от хотелиерството е и една от препоръките на Световната банка. Дори с оскъдната и изключително трудна за намиране информация става ясно, че да предоставяш субсидирани почивки на служителите в собствена база е безсмислено скъпо удоволствие. Преди дни Евростат публикува информация, че средният разход на българите за почивка е 309 лв. (156 евро). Ако вземем това число за база, излиза, че само с декларираната оперативна загуба на станциите в доклада на Световната банка могат да почиват 72 хил. души.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор

Бойко Борисов се размина с Венецианската комисия за това как трябва да се гарантира независимост на процедурата

6 дек 2019, 89 прочитания

Трудните книжки Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

6 дек 2019, 597 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Когато парите от София не стигат

Докато чакат истинска децентрализация и повече местни приходи, общините в България имат и друга опция за развитие: целеви заеми

Още от Капитал
Има ли спасение за "Топлофикация София"

Общинското дружество е в критично състояние, но ръководството му твърди, че има въможноти за стабилизиране

Криворазбраната категоризация на AirBnB

Валери Симеонов и Менда Стоянова предложиха първо категоризация, а после само регистрация на апартаментите в платформите

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Нов кмет, нова такса смет

Една от основателните причини за ръста на местните данъци и такси е увеличената цена за депониране, кои са другите

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10