С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 сеп 2018, 9:48, 10945 прочитания

Кои са най-големите 100 земеделски компании

Приходите на дружествата пораснаха до над 10 млрд. лв. през 2017 г. въпреки по-ниските цени в глобален мащаб

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание на Капитал "Земеделие и бизнес". Изданието е подарък за потребителите с абонаментен план "Капитал PRO". Може да го закупите и самостоятелно, като пишете на abonament@economedia.bg
- Селското стопанство прави стъпка към съзряване, защото доминацията на зърнопроизводителите намалява.

- Ефектът от включването на новите мелници, маслобойни и спиртоварни води до това по-големи количества земеделска продукция да остават в България, вместо директно да се изнасят като суровина с по-малък марж.

По обясними причини лицето на селското стопанство в България са зърнопроизводителите - те създават най-голяма част от стойността в сектора и техните успехи или неуспехи натежават най-силно върху крайния резултат, по който отсичаме дали една година е била добра или лоша. Като че ли за пръв път през 2017 г. обаче доминацията им не е абсолютна и в общата картина се открояват силуетите и на други играчи. Това са предимно производителите на месо и млечни изделия, дистрибуторите на семена и препарати, както и преработвателите на базови стоки като слънчоглед и царевица. Техните постижения няма как да не се забележат, което дава усещането за макар и малка диверсификация в отрасъла и стъпка към съзряване, което е крайно необходимо предвид предизвикателствата на новия програмен период в европейското земеделие, който се задава след 2020 г.

Ако през миналата българският агробизнес успя да се справи с по-ниските от желаните цени на продукцията от основни растителни култури, както и с продължилия ръст в цените на рентите, за което свидетелства постигнатата рентабилността от над 3%, то в отрасъл месо и преработка маржовете се измерваха в двуцифрени проценти. Със сигурност за това допринесе подготовката на една от най-големите групи в сектора - "Градус", за излизане на фондовата борса. То беше съпътствано с изстискване на най-доброто, на което е способен екипът му, за да заслужи доверието на инвеститорите. Растящото потребление на животински храни на фона на последствията от ликвидираните в годините след кризата стопанства за добитък в глобален мащаб пък се отрази в силно поскъпване на млечните изделия, което помогна на българските компании в бранша да отчетат ръстове на приходите. А смелите инвестиции в преработвателни мощности, които вече работят на високи обороти, помогна на предприятията да напреднат от продажбите на изделия с по-голяма добавена стойност.


Ефектът от включването на новите мелници, маслобойни и спиртоварни вече започва да се проявява - по-големи количества земеделска продукция се задържат в България, вместо директно да се изнасят като суровина с по-малък марж. И това са само основните щрихи от живота, който кипя в най-големите 100 стопанства в България през нелеката 2017 г.

Първите по приходи

Обобщените данни за едрия бизнес в сектор "Земеделие" за миналата година показва съвкупни приходи от близо 10 млрд. лв., което е увеличение с 3.36% спрямо предходната година при същите участници. Най-голяма по размер на постъпленията е "Амилум", чийто доход е 18.7% по-висок до рекордните 602 млн. лв. Това до голяма степен се дължи на включването на новите мощности за преработка на царевица в Разград, в които американският собственик на компанията, ADM, инвестира. Набелязаната от него цел е да постигне удвояване на капацитета за производство на нишестета, глюкоза, фруктоза и други изделия с по-висока добавена стойност, като в началото на тази година от компанията обявиха, че сумата на вложенията им за изпълнение на този план ще достигне 242.5 млн. лв.



Българската "Севан" на Артур Акопян също запазва респектиращите си позиции на пазара с второ място по приходи - 445 млн. лв. през миналата година, и почти удвояване на печалбата до 13 млн. лв. Основният бизнес на компанията е със зърнени и маслодайни култури, чиито цени през миналата година бяха под натиск. Причина за това бяха големите излишъци от предходни периоди в глобален мащаб и големите реколти от конкурентните на България производители. Въпреки това компанията е пример за това как дори и при такива неблагоприятни условия може да се постигне добър резултат. За него допринасят направените през последните две - три години инвестиции в бази за съхранение на продукцията, обновяване на транспортния флот и употребата на устойчиви семена и препарати за растителна защита.

Не на последно място, "Севан" е сред компаниите, които разчитат на собствена логистика и трейдинг. Това впрочем е тенденция, която се наблюдава от няколко години при производителите, които се опитват сами да намерят пазар, възползвайки се от достъпната информация за котировки и играчи на глобалния пазар, опциите за разсрочени продажби и задържане на стоката в изчакване на по-добри цени. Резултатът е, че чисто трейдинговите компании губят позиции и това може да се прочете в данните за "АДМ България трейдинг", която, макар да държи шеста позиция по приходи за миналата година, отчита 15% спад и печалба от едва 1.1 млн. лв.

По-назад в класацията по приходи са отделните дружества от групата на "Градус", които за последен път виждаме в този им формат. Причината е, че собствениците на холдинга Лука и Иван Ангелови пристъпиха към преструктуриране на бизнеса и обединиха под една шапка компаниите, които отглеждат птици, угояват бройлери, произвеждат месо и разплодни яйца. Така структурираният холдинг беше листнат на Българската фондова борса (БФБ), като негови акции за над 80 млн. лв. бяха изкупени от инвеститорите, за да може мениджмънтът да инвестира ресурса в още по-бързия растеж на "Градус". Догодина компанията най-вероятно ще влезе в десетката на най-големите, където вече е разградският й конкурент "Пилко" с приходи 239 млн. лв. и скок на печалбата от 4.5 млн. на 9.3 млн. лв. за 2017 г. В последното индивидуално класиране на компании от група "Градус" се вижда, че най-рентабилни са звената с люпилните, разплодните яйца, в което компанията е №2 в Европа, както и продажбите на птиче месо.

По следите на печалбите

Любопитен ъгъл към предизвикателствата, с които се бориха играчите в сектора, дават данните за печалбата и рентабилността, измерена като съотношение на печалбите към приходите. Като цяло се вижда натиск, особено при зърнопроизводителите и при фермите в млечния бранш, докато нотки на оптимизъм се прокрадват при производителите на олио.

По-висока печалба от миналата година отчита зърнопроизводителят "Светослав Илчовски" - 1.8 млн. лв. при 86 хил. лв. за 2016 г., докато за "Октопод С" годината носи загуба от 1.8 млн. лв. при загуба от 681 хил. лв. за 2016 г. Резултатите отразяват трудностите през зърнопроизводителите, които въпреки добрата реколта срещаха трудности да държат ниски разходите си, особено на фона на покачващите се ренти. За миналата година по данни на Националния статистически институт средните цени на аренда са били 46 лв. на декар, като най-високи са били в Добрич - средно 87 лв. Там и сделките за продажби са били на най-високи цени - 2032 лв. на декар. Тъй като рентите са с висок дял в структурата на разходите, това директно изяжда от дохода на зърнопроизводителите и онези от тях, които не успяват да компенсират с по-високи добиви или продажби на по-високи цени, са принудени да отстъпят позиции от пазара. Това се превръща в една от причините за промяна на силите между основните производители, както и за макар и скромната динамика в пазара на земя.

По-високите цени на млякото и маслото, които се получиха най-вече заради унищожаването на добитък в годините след кризата и нарасналото потребление, доведоха до осезаемо поскъпване на крайните продукти и като краен резултат повече приходи в компаниите от този сектор. "Обединена млечна компания" постига 10.24% ръст на приходите до 81.8 млн. лв., а "Димитър Маджаров" - 17.39% до 51 млн. лв. Въпреки това крайният резултат е по-слаб от предходната година и това показва, че дружествата не успяват да намерят ефективно решение в ситуация като тази. Друг представител на бранша, "Кремио", обаче успява да постигне 25% ръст на приходите до 50 млн. лв. и скок на печалбата с 37% до 967 хил. лв.

В същото време преработвателите на слънчоглед резултатите говорят за предприемачески оптимизъм. При "Олива" печалбата расте от 2.7 млн. на 4.9 млн. лв., а рентабилността - от 0.48% на 1.15%. "Марица олио" отчита скок на печалбата от 333 хил. лв. на 1.4 млн. лв., а при "Папас олио" подобрението е с 88% до 1.4 млн. лв. Според пазарни анализатори производителите на олио виждат перспектива в пазара заради потреблението от Западна Европа и Близкия изток, където палмовото масло все повече се замества със слънчогледово. Освен това продукцията подлежи на по-дълго съхранение и изчакване на по-благоприятни условия за продажба. Затова и увеличават преработката.

Тенденциите

Дейността на преработвателите, които проявиха смелост да инвестират в нови мощности въпреки затягането на европейските програми за грантово подпомагане, спомага за утвърждаването на една нова тенденция на пазара, а именно задържането на по-големи количества базисна продукция в България. При слънчогледа анализите показват, че близо 50 - 60% от продукцията се насочват към местните мощности за производство на олио и фуражи, като тенденциите са този дял да достигне 80%. Подобна съдба има и добитата царевица, която освен за фуражи отива и към спиртоварните. Това безспорно е положителна тенденция, защото вместо България да изнася суровина с нисък марж, успява да извлече по-голяма добавена стойност.

Друго следствие от увеличения преработвателен капацитет е, че това увеличава изискванията за качество към производителите. Публична тайна е, че значителна част от зърнените култури у нас са с лошо качество и се влагат основно във фуражи. За преработвателите обаче 1-2% разлика във влажността или маслеността на стоката се отразява сериозно върху рандеманите. Затова и очакванията са фабриките да наложат на фермите да въведат подобрения - чрез използването на хибридни сортове устойчиви семена, препарати за растителна защита, техника за прибиране, сушене и съхранение на продукцията.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вертикалните ферми растат Вертикалните ферми растат

Иновативният земеделски модел скъсява разстоянията за доставки и намалява въглеродния отпечатък

18 сеп 2019, 675 прочитания

Най-големите компании в селското стопанство Най-големите компании в селското стопанство

В изчакване на новата европейска политика в сектора компаниите в България скачат на място

17 сеп 2019, 2817 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
Силна година за животновъдите

Най-големите компании в сектора увеличават приходите си през изминалата година с 80 млн. лв.

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език