Емил Райков: Инвестициите в преработвателни мощности издигат сектора на ново равнище
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Емил Райков: Инвестициите в преработвателни мощности издигат сектора на ново равнище

Емил Райков: Инвестициите в преработвателни мощности издигат сектора на ново равнище

Председателят на съвета на директорите и изпълнителен директор на "Агрия груп холдинг" пред "Капитал"

Гергана Михайлова
4880 прочитания

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Статията е част от специалното издание на Капитал "Земеделие и бизнес". Изданието е подарък за потребителите с абонаментен план "Капитал PRO". Може да го закупите и самостоятелно, като пишете на [email protected]

Профил

Емил Райков е председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на "Агрия груп холдинг", в която е и голям акционер. Компанията обединява дейности в производството, търговията, съхранението, транспорта и логистиката на селскостопански култури - основно зърнени и маслодайни. Активна е в Североизточна България, а от 2007 година е листвана на фондовата борса.

Каква е новата зърнена реколта откъм качество и количество?

- Добивите и качеството тази година са с около 20-25% по-ниски от миналата година според резултатите при пшеницата. Тепърва ще се реколтират слънчоглед и царевица, като там има очаквания, че резултатите са по-добре. Причината е, че тези валежи, които компрометираха качеството на пшеницата, се надяваме да компенсират като количество слънчогледа и царевицата. Но дали това ще е така ще можем да кажем към октомври - ноември.

А по отношение на цените какъв е пазарът?

- Миналата година категорично беше успешна като реколта, макар и при по-ниски ценови нива от тези, които имаме в момента. Причината тогава беше излишъкът от зърно на пазара в световен мащаб. При маслодайните култури очакванията са цените да тръгнат от нива, близки до тези, на които се търгуваха през миналата година - 580 - 600 лв. на тон за слънчогледа.

Защо фермерите залагат толкова много на слънчогледа?

- По-скоро спазват сеитбооборот и понеже през последните две-три години фермерите започнаха да излизат от рапицата, тя освободи доста площи, които е удобно да бъдат засети със слънчоглед. Това е една от причините да се увеличи леко производството на слънчоглед. Другата причина е, че се подобриха производствените практики и ако един фермер успее да постигне добър резултат като реколта и успее да изчака благоприятна цена в края на стопанската година, когато се изчерпват предходните запаси, тогава би могъл да постигне премия от 30 - 50 лв. на тон.

Какво е влиянието, което новоизградените преработвателни мощности оказват върху фермерите и решението им какво да отглеждат?

- Преработвателните мощности подсигуряват вътрешен пазар за изкупуване на продукцията, но цените не се различават съществено от тези за износ. По-същественото е, че благодарение на новите мощности вече 50-60% от продукцията на слънчоглед остават за преработка в България, което е добър сигнал за принадената стойност, която става в българската икономика. Тази тенденция ще продължи, като очаквам при запазване на благоприятната икономическа ситуация през следващите три до пет години интересът на инвеститорите към нови преработвателни мощности да се запази и това да доведе до намаляване на износа с 10-15% и задържане на 70-80% от слънчогледа в България, а за чужбина да се изнасят вече преработени фуражи и сурови олиа с по-висока добавена стойност.

Друг е въпросът обаче колко ефективни ще са тези преработвателни мощности и това е нещо, което трябва да се наблюдава, защото не е важно само да се построят, но и да се управляват ефективно.

Променя ли се фокусът на инвестициите в агросектора през последната година?

- Факт е, че понамаляха средствата по различните програми. Докато преди пет-шест години имаше активност от страна на фермерите, които чрез грантови схеми купуваха земеделска техника, вече се наблюдават по-смели решения за инвестиции в преработвателни мощности и бази за съхранение на зърна. Очаквам това като тенденция да се запази, а процесът е много важен, защото задачата не е само да се стремим да произвеждаме качествена продукция, но и да можем да я продадем като качествена, а за това се изисква правилно съхранение.

Как се отразяват високите ренти върху маржовете на производителите?

- Те са разход, който съставлява немалка част от общите разходи, и всички се опитват да компенсират покачващите се ренти през по-високи добиви или търсене на възможности за реализация на продукцията на по-високи цени. Не бих казал, че това е единственият фактор, но опитите за оптимизации на арендните плащания със сигурност влияят за движението на едни около 10% от земята между стопанствата, което се наблюдава ежегодно.

Какви са предизвикателствата пред сектора в момента?

- Това, че зависим силно от метеорологичните особености и промените в климата, не само в нашия регион, но и глобално, е предизвикателство пред фермерите, с което търсим как да се справим. Това е един от стимулите да прилагаме все по-добри практики, които увеличават добивите. Само за пример ще посоча, че допреди четири-пет години добивите при пшеницата бяха със 100 - 150 кг по-ниски, което, съпоставено със сегашните 500 - 600 кг от декар, е подобрение с 20-25%.

Смятам, че все още има резерв, който може да бъде обран, и доходността в сектора ще се запази такава, каквато е през последните 10 години.

Другата неяснота в бизнеса ни е свързана с обсъждането на новата обща селскостопанска политика на ниво Европейски съюз за периода след 2020 г. Ясно е, че ще се търси балансиран подход, но каквито и решения да се вземат, те ще повлияят на нашите стратегии занапред.

Статията е част от специалното издание на Капитал "Земеделие и бизнес". Изданието е подарък за потребителите с абонаментен план "Капитал PRO". Може да го закупите и самостоятелно, като пишете на [email protected]

Профил

Емил Райков е председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на "Агрия груп холдинг", в която е и голям акционер. Компанията обединява дейности в производството, търговията, съхранението, транспорта и логистиката на селскостопански култури - основно зърнени и маслодайни. Активна е в Североизточна България, а от 2007 година е листвана на фондовата борса.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK