Малката революция на крафт бирата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Малката революция на крафт бирата

Първият фестивал за качествена храна и напитки на открито - "StrEAT Fest Бакхус крафт бира"

Малката революция на крафт бирата

Знаятчийската бира е в подем в световен мащаб и се превръща в значителен бизнес

Ани Коджаиванова
12904 прочитания

Първият фестивал за качествена храна и напитки на открито - "StrEAT Fest Бакхус крафт бира"

© Николай Дойчинов


Сякаш за една нощ светът се събуди, обхванат от треска за крафт бира - онези малки бутилки със забавни цветни етикети, провокативни имена като Arogant Bastard или Doggie Style и вкус, съвсем различен от този на масовата бира. Карфт пивоварните никнат като гъби в цял свят, а продажбите отбелязват респектиращи за пренаситения сегмент на напитките ръстове.

Вълната, която води своето начало от САЩ и Великобритания, за нула време заля всички кътчета на Европа, достигна Нова Зеландия и Австралия, страни като Китай, Виетнам и Тайланд, а вече закача и Африка - от ЮАР през Гана до Буркина Фасо. Дори в Антарктика австралийският изследователски екип вари крафт бира в базата "Кейси" и даже е създал програма за обучение.

Да пиеш бира никога досега не е било толкова интересно и увличащо, а да си я вариш у дома се превръща в актуално хоби.

Революция в правилния момент

Макар да ни се струва ново явление, "крафт" е всъщност модерната опаковка на традиционната бира, създавана в стотици малки локални пивоварни в продължение на векове из Европа, САЩ и цял свят, преди евтината промишлена, стандартизирана бира да превземе пазарите.

"Историците" на занаятчийската бира приемат, че тя се (въз)ражда в модерния си вид в края на 70-те в САЩ, когато са премахнати регулациите върху пивоварния сектор и американците отново започват да варят бира - у дома или в малки импровизирани пиоварни. За кратко броят на инсталациите се увеличава от 100 до 1000. Но тези малки независими пивовари не успяват значително да променят пазара. Не и тогава.

Истинската промяна се случва преди десетина години, когато поколението на милениълите открива крафта. Направена по занаятчийски, от качествени съставки с ясен произход и в малки обеми, тя - подобно на квасения хляб или ферментиралите храни, пасва идеално на новите ценности на поколение, което - отегчено от стандартните вкусове на индустриалните храни и напитки, все повече търси качествени продукти с история, създадени с отговорност към човека и природата. И е готово да заплати значително по-високата цена за тях.

Глобалните медии и особено социалните мрежи светкавично разпространиха зараждащия се тренд. Останалото е маркетинг.

С лъвски скок на пазара

Първи САЩ усетиха пазарните ефекти. Между 2011 и 2017 г броят на пивоварните, делът в общата консумация и стойността на пазара на занаятчийска бира растат главоломно (виж графиката).

В Европа трендът стартира с малко закъснение, но пък "заразата" се разпространи много бързо заради съхранените традиции на Стария континент в занаятчийското пивоварство. Към момента, докато пазарът САЩ се смята, че наближава точка на насищане, в Европа той е в бурен кипеж, като анализаторите прогнозират двуцифрен годишен ръст поне до 2021 г. Водеща сила в производството е Великобритания, която мнозина приемат за истинския прародител на занаятчийската бира. Само през 2016 и 2017 г там са отворили общо около 1000 нови микропивоварни. Но други като Германия, Испания, Италия, Холандия бързо я догонват.

И България с котешки стъпки

Източна Европа традиционно подхожда по-плахо, но регионът също не е подминат от тренда. България обаче изостава от страни като Сърбия, Румъния и Гърция, където има по-развита вече култура на крафт бирата. С характерния за страната ни малък, неплатежоспособен и консервативен пазар, без изненада крафт бирата няма и 1% дял в общата консумация според Съюза на пивоварите (а според някои участници на пазара тя е дори значително под 1%). Малко са и инвестициите в модерни пивоварни инсталации, което се отразява на качеството на българските продукти и част от пивоварите варят бирата си в чужбина - в Холандия или Гърция.

И все пак - за 5-6 години от появата си въобще родните брандове са нараснали до двадесетина, а в София и по-големите градове все по-често виждаме магазинчета или барове за занаятчийска бира, макар и производството и популяризацията й в много от случаите още да приличат повече на хоби на вдъхновени ентусиасти, отколкото на бизнес.

Ще се превърне ли крафтът в конвенционална бира

Бурното развитие на крафт бирата не оставя безразлични промишлените гиганти като AB InBev, Carlsberg или Heineken, които търсят начини да влязат в сегмента, купувайки цели пивоварни или дялове в тях. В момента най-активен е пазарът в САЩ, който се оценява на над 26 млрд. долара - 3-4 пъти по-голям от европейския, но и Великобритания е привлекателна, а сделки има и в Австралия и ЮАР.

Макар да показват ясно, че занаятчийската бира се превръща в сериозен бизнес, придобиванията притесняват почитателите на крафта. Опасенията са, че сделките могат да доведат до компромиси с качеството и загуба на идентичност, а оттам - и на доверието на потребителите.

Миналата година например поне три сделки имаха много голям отзвук: японската Sapporo купи считаната за родоначалник на крафт бирата в САЩ Anchor Brewery от Сан Франциско, AB In Bev придоби една от най-иновативните американски крафт пивоварни - Wicked Weed Brewing, а частният фонд TSG плати 213 млн. паунда за 22% от британската Brewdog - една от най-популярните и най-динамично развиващи се крафт марки в света.

Крафт култура

Други обаче са на мнение, че въпреки неизбежните случаи на търсене на бързи печалби крафт бирата като цяло още се развива устойчиво, защото остава близо до потребителите и техните ценности. Сrowdfunding-ът например е много разпространен начин за финансиране в тази ниша.

Предприемачите поддържат дух на подкрепа и сътрудничество и често работят заедно, създавайки свободна и креативна бизнес среда, в която можеш да бъдеш не просто пивовар, а творец - като звездата Микел и неговия бранд Milkkeller, известен с авторските си рецепти и новаторски продукти.

Редом с това крафт бирата подобно на виното успява да създаде своя култура: около нея се изграждат общества, раждат се ритуали за консумация, организират се фестивали, изложения, форуми, а вече около занаятчийската бира се заформят и цели туристически дестинации.

Така, въпреки че излиза от най-бутиковия си "хипстърски" период и се превръща в значителен бизнес, секторът на крафт бирата запазва най-чаровните си качества и вероятно ще продължи да увлича повече и повече потребители. А надеждите са, че това ще промени в положителна посока и цялата световна бирена индустрия.

Коя пивоварна е крафт


Универсална дефиниция няма, но все пак консенсусът е около следните изисквания.


Да е малка
Това е относително понятие, но идеята е значително по-малко производство от промишленото. В Европа точни обеми не са разписани, но в САЩ, където мащабите като цяло са по-големи, таванът е много висок - до 7 млн. хл годишно. Огромна част от производителите навсякъде обаче са микро- и дори нанопивовари.


Да е независима
Че са 100% собственост на независими предприемачи, доскоро бе ключово за тези пивоварни. Заради зачестилите сделки с промишлените концерни изискването в САЩ пада до 75%.


Традиционно производство
В превод: качествени суровини, акцент върху вкуса и аромата, традиционни методи на ферментация, отлежаване и т.н. Крафт бирата позволява безброй авторски рецепти, които могат да съдържат добавки, стига да са естествени - билки, плодове, какао, кафе.


Има ли крафт бирата определен стил
Не. Всички стотици познати стилове бира могат да бъдат и крафт. Все пак повечето са в ale стилистиката, тъй като за разлика от по-масовия lager тя позволява много повече експерименти с охмеляване, плътност, вкус и т.н. Може би най-разпространеният стил е Indian Pale Ale (IPA), който е характерно силно охмелен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън

    Пак сте писали наизуст. Преди да казвате, че в Руминя имало по-развита култура, можеше малко да си проверите фактите. Защото една от известните румънски крафт пивоварни само в София продава повече, отколкото в цяла Румъния. БГ е много по-напред. Гърците имат няколко стабилни крафт пивоварни, но все още по магазините е много трудно да намериш крафт бира – докато тук вече всички вериги супермаркети даже имат добра селекция от крафт бири. За ресторантите да не говорим - там сме още по-напред. Сърбия не знам как е, но в Хърватия е същото – много по-трудно е да намериш крафт бири и в магазин, и в ресторант, спрямо БГ. Иначе и те имат 2-3 интересни пивоварни, но просто не са наситили пазара, вероятно защото още няма толкова клиенти за такъв продукт.

    Като цяло на Балканите крафт бирената култура тук се развива най-бурно към момента. А в световен план, освен САЩ и Великобритания, третата голяма сила е Италия, където също има над 1000 крафт пивоварни, които правят уникални неща.

  • 2
    oldschool avatar :-|
    oldschool

    Хубава работа, но българска..

    С изключение на 2-3 марки, повечето БГ крафт бира е пълна пикня правена от аматьори, които после искат 5 лв за 0.33 лв. И въобще като цяло у нас крафт и гурме културата е доста изопачена, а повечето продукция е на цени неколкократно надхвърлящи качеството. Местните тарикати видяха в това поредната схема за бързо забогатяване, но това де лепнеш шарен етикет и шегаджийско име на бирата не я прави качествена. Хипстърите в София и Пловдив нека ги цакат 5 лв за чаша, аз лично съм си доволен и от кенче Стела за 1.50.

  • 3
    greenchura avatar :-|
    greenchura

    До коментар [#1] от "Батков-вън":

    Всъщност статията е написана много професионално.
    Вероятно се има предвид производството на крафт бира и броят на пивоварни на Балканите, а там определено сме по-назад от Румъния, Гърция и Сърбия. Всъщност не. Те отдавна не са ни в полезрението, толкова сме назад. За съжаление тук все още няма локално производство на високо ниво, но пък има много кадърни пивовари, които в момента варят в чужбина и внасят продукцията си.

    Колкото до третата сила в крафт бирата - в момента Русия са номер три по брой пивоварни и продажби на крафт бира в световен мащаб. Севетна Италия определено също се развиват много бързо, както и Холандия, Скандинавските и Балтийските страни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK