Какво се променя при обжалване на данъчни актове

- Рискът е от противоречива съдебна практика - Ограничава се и касационното обжалване

От средата на септември миналата година поетапно се променят правилата при обжалването на данъчни актове пред съда. Някои от тях вече са в сила, а други са с отложено действие до октомври 2019 г. Ето какво се променя.

Всички административни съдилища

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Обжалването на ревизионни актове по съдебен ред вече става пред административните съдилища по постоянния адрес на физическите лица или по седалището на фирмите. До 18 септември 2018 г. това ставаше пред Административния съд по местонахождение на директорите на дирекции "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП). Те са общо пет, разположени в София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Тоест това бяха и единствените административни съдилища, които разглеждаха данъчни дела. Сега, ако една фирма със седалище в гр. Сливен има издаден ревизионен акт, може да го обжалва пред ДОДОП в гр. Бургас. Ако актът бъде потвърден, фирмата ще трябва да подаде жалба срещу него в Административен съд – гр. Сливен, а не в Административен съд – гр. Бургас, както досега.

Целта на промяната е да се разтоварят обичайно претоварените административни съдилища към райони с по-малко административни дела, така че данъчни спорове да се гледат от всички 28 административни съдилища в страната. На практика обаче тази промяна може да не доведе до съществени изменения в досега съществуващия ред за гледане на данъчни дела. Причината е, че и към момента бизнесът, който по-често от гражданите е обект на данъчен контрол, е съсредоточен в столицата или в по-големите градове в страната. Тоест промяна в местната подсъдност по седалище на жалбоподателя може би няма да доведе до желаното значително разтоварване на съдилища. Същевременно административни съдилища, които никога досега не са гледали данъчни спорове, ще трябва тепърва да се запознават с тази материя. Очакването е, че това ще породи значително повече противоречива съдебна практика. На фона и на допълнителните ограничения в касационното обжалване, където ВАС по принцип следи за единно прилагане на правото, има риск така постановени окончателни решения на първоинстанционните съдилища да създават своеобразни прецеденти, които да служат за повратно и противоречиво правоприлагане по аналогични спорове, а оттук и несигурност за бизнес средата.

В случая по-подходяща стъпка, която може да се мисли в контекста на по-ефективно правосъдие, е специализацията на административните съдилища по вид правна материя. В момента един съдебен състав в рамките на едно съдебно заседание би могъл да гледа и решава последователно дела за уволнение на държавни служители, мерки срещу незаконно пребиваващи емигранти и едновременно с това да решава данъчни дела. Това невинаги довежда до ефективно и надеждно правосъдие. В данъчната сфера голяма част от промените са наложени от международни договорености на България и предимно от членството ѝ в Европейския съюз. Много често това налага възприемане на задължителната тълкувателна практика на Съда на ЕС във връзка с единното прилагане на европейски данъчни разпоредби. Органите, компетентни да разглеждат данъчните спорове, следва постоянно да осъвременяват познанията си. Правораздаване при липсата на такива не само създава несигурност в България като европейска държава, гарантираща добра инвестиционната среда, но и би могло да доведе до финансова отговорност на държавата за вреди, причинени от нейни институции при неправилно прилагане на правото на ЕС. Подходяща гаранция за навременното придобиване на такива знания би била именно специализацията на съдилищата, която да спомага за целенасоченото и високо ниво на познание на данъчната материя.



Ограничаване на обжалването пред ВАС

Може би един от най-спорните законови текстове е относно въведените прагове за необжалваемост на някои ревизионни актове пред Върховния административен съд (ВАС). Това е един от текстовете, които Конституционният съд проверява по искане на президента. Промяната предвижда, че данъчни задължения общо до 750 лв. за физически лица и до 4000 лв. за юридически лица (без лихви за забава) не подлежат на касационно обжалване. Промяната влезе в сила от 1 януари 2019 г.

Ограничаването на касационното обжалване е новост в административното производство в България. Подобни мерки очевидно са насочени към ограничаване на броя на делата, които се съсредоточават в последната съдебна инстанция. Въпреки това липсваха изрични мотиви към законопроекта, които да обосновават защо е избран именно такъв праг за необжалваемост. Това поставя под въпрос колко дела ще бъдат засегнати на практика от промяната, а оттук и доколко въобще въведената промяна ще постигне целения резултат да разтовари ВАС.

Промяна в таксите

Една от най-оспорваните промени е въвеждането на пропорционални такси при дела с определяем материален интерес, каквито са данъчните дела. Този текст също се проверява от Конституционния съд. Промяната влезе в сила на 1 януари 2019 г. Прието е, че при подаване на жалба пред ВАС ще се дължи държавна такса в размер на 0.8% от материалния интерес (обикновено начислението по акта, включително лихви), но не повече от 1700 лв., а за дела с материален интерес над 10 млн. лв. таксата е 4500 лв.
До момента при обжалване пред първа инстанция се дължи държавна такса от 50 лв., а при касационно обжалване - твърда такса от 25 лв. На практика таксите не са индексирани от повече от 10 години, което донякъде налага техния преглед и обновяване.

Други промени в обжалването пред ВАС

Първоинстанционният съд се задължава да препрати препис от жалбата на ответната страна, която може да направи отговор в 14-дневен срок. Традиционно такава размяна на книжа съществуваше и до днес, макар и неформално, като пропускането ѝ не е обвързано със загуба на права нататък в процеса.

Жалбите пред ВАС ще се приподписват от адвокат или юрисконсулт, освен ако представляващият има юридическа правоспособност. Целта на промяната е да подобри качеството на касационното обжалване, където основанията за жалба срещу първоинстанционните решения предполагат юридическа подготовка и познания. Правилата целят и унификация в производствата пред върховните съдилища, тъй като по подобен начин беше изменено и гражданското правосъдие през 2008 г.

Е-съобщения

Има промени и в електронната размяна на съобщения и документи между съдебните и административни органи. Предвижда се те да влязат в сила от 10 октомври 2019 г. и са свързани с работата на Единния портал за електронно правосъдие, който трябва да започне да работи от 3 август 2019 г.

Промяната ще засегне съдебното обжалване на данъчни актове. Основното изменение касае изискването към адвокати и към организации да посочат електронен адрес за кореспонденция, на който ще получават съобщения от съдилищата. Очевидно целта е да насърчи електронния начин на осъществяване на административното и на съдебното правосъдие, което е добра инициатива. И в момента във фазата на административно обжалване на ревизионни актове, НАП често осъществява комуникацията си единствено по електронен път. Налице са обаче доста практически проблеми, които все още не са разрешени в законодателството. Например в редица случаи изпращането на съобщения от НАП на неправилно избрани електрони адреси за кореспонденция с данъкоплатците коства съкратени или изпуснати срокове, които могат да са фатални при обжалване на ревизионни актове. От друга страна, целенасоченото пропускане да се приемат съобщения от НАП, изпратени по електронен път, забавя производството.

За какво може да се мисли занапред

Съдът на ЕС често напомня в практика си по български запитвания, че данъчните процесуални норми в България се нуждаят от обновяване. В тази връзка подходящи мерки за изменение на данъчния процес може да са въвеждане на правилa за преразглеждане на вече влезли в сила решения на националните съдилища, които противоречат на практика на Съда на ЕС, въвеждане на повече гаранции за прилагане на европейското право, както и ефективни процедурни механизми за преодоляване на двойно данъчно облагане.

* Авторът е мениджър "Данъци" в EY