С цел да осигурят потребителите с най-ефективните за тях финансови решения европейските законодатели дават стимул след стимул за бурно развитие на финтех услугите и излагат традиционните доставчици на все по-голяма конкуренция. Това води до появата на нови продукти, понижава цените, преразпределя пазарни сили и кара играчите да търсят партньорства. Резултатът е, че досегашното голямо предимство - клоновата мрежа, се стопява и дори се превръща донякъде в тежест. Посещението на място става излишно неудобство, а мобилният телефон - ключът към портфейла на клиента.

Дали става въпрос за еволюция или за революция във финансите е спорно, но тя идва на крилете на така наречената Втора платежна директива (или PSD2). Тя задължава банките да отворят достъпа до клиентски данни за трети страни чрез единен интерфейс, достъпен в интернет среда, като това трябва да се случи от есента на тази година. Според експерти от IT бранша, които имат информация за това как върви подготовката сред играчите на местния пазар, първите, които ще се възползват от това, са самите банки. Те ще добавят в мобилното банкиране на клиентите си нова функционалност, а именно информация и достъп до всичките им потребителски сметки във всички банки.

Следващите, които ще посегнат към тази функционалност, са финтех компаниите, предлагащи дигитални портфейли, тъй като потребителите ще могат да съхраняват и да оперират от едно място с всичките си платежни инструменти - карти, включително карти за лоялност, разплащателни, депозитни и кредитни банкови сметки. Това на свой ред ще доведе до значително разширяване на употребата на самия мобилен портфейл и съответно - до по-масовото навлизане на разплащанията чрез смартфони.

Това обяснява защо конкуренцията при мобилните портфейли в България е толкова голяма - след навлизането на Revolut (която вече има 23 хил. потребители в България) и българският отговор на Phyre (който има 25 хил. потребители в България и още 10 хил. в Румъния) от есента на миналата година на този пазар вече стъпи мобилният оператор A1, а БТК се подготвя. През тази година се очаква с дигитален портфейл да излязат и някои от големите банки, каза Филип Генов, вицепрезидент на Уникредит Булбанк и съосновател на българския тинк-танк Sophia Lab, по време на годишния FinTech Summit миналата седмица.

Като следствие на отворения достъп, който позволява да се трупат и анализират данни за приходите и разходите на потребителите, ще дойдат и приложенията за лични финанси и възможността за превръщане на дебитните карти в кредитни. Ресурс за това ще идва по линия на спестяванията, които финтех компаниите ще правят чрез ползването на безплатния интерфейс на банките. На практика през него те ще елиминират посредничеството на картовите оператори като Visa и Mastercard, а също и системите за комуникация между банките, за което в момента плащат. А че финтех компаниите вече гледат към кредитирането, стана видно с получаването на банков лиценз от Revolut и с покупката на банка в Германия от компанията за депозити Raisin.

Еволюиралите защитни механизми

Другата съществена промяна за потребителите на финтех услуги ще дойде по линия на сигурността. От една страна, се затяга режимът за потребителска автентикация, като вече ще са нужни поне три условия - нещо, което потребителят знае (например ПИН код), нещо, което потребителят притежава (като токен устройство, което генерира кодове), и нещо, което потребителят е (биометричните данни като пръстов отпечатък или лицево разпознаване). От помощ за сигурността по новите стандарти ще е планираната миграция на услугата 3D Secure към версия 2, която е съвместима с мобилните приложения за онлайн пазаруване, а не само с уеб базираните картови транзакции.

По-пиперливият въпрос за финтех индустрията е влизащият в сила през септември нов технологичен стандарт, който изисква задълбочено установяване на идентичността на клиента при така наречения onboarding. В момента финтех компаниите (а също и някои по-напредничави банки) дават възможност да откриеш сметка дистанционно, без да посещаваш банков клон. Според българските регулатори това вече няма да е достатъчно, за да се гарантира сигурността,и ще е нужен и електронен подпис.

Това определено е неудобство за ползващите мобилно банкиране, защото квалифицираният електронен подпис (КЕП) не работи на телефон. Освен това засега има само една компания, която предлага решение за електронен подпис през смартфон и това е българската Evrotrust. "Това е едно много рестриктивно тълкуване на европейското законодателство", смята Филип Мутафис от PaySera, който пресмята, че ако сега onboarding на потребител струва около 20 цента, то с ползването на посредник услугата ще се оскъпи на 5-6 евро.

От гледна точка на банките обаче подобна цена за услугата е чудесна възможност за допълнително орязване на административни разходи. Това е причината да се очаква, че все повече процесът по установяване самоличността на потребителя ще се възлага на подизпълнители. В същото време подобен различен прочит на правилата поставя местния бизнес в неравнопоставена ситуация спрямо глобалните му конкуренти, за които селфи с личната карта и чат по Skype остават валидна опция за идентификация.

"Действително различните нюанси на местните законодателства представляват проблем за технологичните компании, като в някои случаи ги възпрепятстват да предлагат една и съща услуга на клиентите си от различни пазари", съгласна е Ваня Манова, кънтри мениджър на Mastercard за България, Северна Македония, Албания и Косово. Според нея това в крайна сметка е проблем и за крайния клиент, който в тези ситуации е ощетен от гледна точка на функционалност и удобство. "Това, което наблюдаваме, е, че за да избегнат подобни проблеми, някои компании оперират в България с чуждестранните си лицензи", посочва експертът и добавя, че решението е в създаването на regulatory SandBoxes - тестови среди за нови решения.

Търсене на симбиоза

Тази година ще е паметна за играчите във финансовия сектор и по още една причина - с европейска директива банките в България ще бъдат задължени да изравнят таксите по валутните преводи. Това означава, че ако досега потребителите плащаха по 20 - 30 евро, за да получат пари от чужбина по левовата си сметка, то вече подобни транзакции няма да са толкова скъпи. Досега тази фрапантна разлика даваше конкурентно предимство на финтех компаниите, които предлагат почти безплатни парични преводи по целия свят. С новата регулация това предимство ще бъде изгубено и компаниите ще трябва да търсят варианти за допълнителни приходи - например да кандидатстват за лиценз като дружества за електронни пари, за да могат да предоставят по-широк спектър от финансови услуги.

Уеднаквяването на таксите по местните и презграничните преводи ще има трудносмилаеми последствия и за банките, които годишно правят по около 100 млн. лв. приход от валутните преводи. Заради високата конкуренция в бранша загубата му трудно може да бъде компенсирана с вдигане на таксите по левовите преводи, които според банкери в момента се извършват под себестойност. Ето защо за банките ще става все по-болезнено всяко отхапване на техен бизнес. И ако у дома те могат да държат конкурентите си под око, то с глобалните играчи от GAFA (Google, Apple, Facebook и Amazon) възможностите за реакция и отговор са ограничени. Въпрос на време е гигантите да стъпят на пазара на технологични финансови услуги, което тотално ще преобрази пейзажа, какъвто го познаваме. За да не изгубят твърде много от позициите си, сегашните лидери ще трябва да се отворят за партньорства в конкуренти, с които да изградят екосистема в услуга на потребителя.

И както и в истинските екосистеми, ще оцелеят не най-силните, а най-бързо адаптиращите се към промените.

Горан Ангелов, IBS

Големите компании от така наречената GAFA (Google, Apple, Facebok и Amazon) ще предложат уникални услуги от гледна точка на това, че ще правят едно нещо и ще го правят много добре. Това, което тези компании обаче няма да могат да направят, е да осигурят екосистемата, която свързва дигиталното с физическото.

Тези компании няма да дойдат да правят местни структури, няма да се занимават с кредитни регистри или с оценители на имоти. Така че въпросът е коя ще е тази екосистема, която ще привлече най-много хора. Като под екосистема разбирам облачна компания, плюс някоя от по-малките финтех компании и банка.