Деклан Дали, Coface: Транспортът и строителството са най-рисковите търговски сектори

Какви са последствията за бизнеса от глобалните тенденции като протекционизма, търговските войни, синхронизираното забавяне на икономическия растеж?

Ако погледнем към протекционизма през отношенията между САЩ и Китай, обективно това вдигане на митата с 10% върху стокооборот за 200 млрд. долара не произведе съществен ефект. Отчасти за това спомогна девалвацията на юана, а от друга страна - защото се случи в момент, когато американската икономика се представя добре благодарение и на намалението на корпоративните данъци.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Но представете си какво би станало, когато американската икономика започне да отслабва или когато започне следващата кампания за президентските избори. Освен това се говори за последващо увеличение на митата. Така че в средносрочен план протекционизмът може да има по-осезаем ефект.

Аз не вярвам, че конфронтацията между САЩ и Китай ще бъде краткосрочен феномен. Според мен това е нещо фундаментално в отношенията на двете страни и то ще продължи да се развива.

В същото време индексът за политически риск достигна рекордна стойност през миналата година заради събития като Brexit. Те не са свършили - Бразилия има нов президент, който често е сравняван с Доналд Тръмп; предстоят избори в Гърция. Всичко това се отразява върху настроенията на инвеститорите.



Не се обръща много внимание, но е важно според мен и това, че военните конфликти в света са двойно повече, отколкото бяха преди 10 години. Освен това глобалният дълг е с 50% по-голям и достига до 230 трлн. долара, при това при лихви, които са на исторически ниско равнище. Това означава, че централните банки разполагат с много по-малко ходове за маневри.

Така че в момента имаме висок политически риск, протекционизъм, голям дълг, а в добавка и дигитализация. Напредъкът в технологиите нараства експоненциално с такава скорост, която може да се окаже проблем за някои компании.

Но нека не пренебрегваме и позитивните тенденции, които балансират изброените рискове - икономиката на САЩ расте, въпреки че се забавя, Китай все още допринася за една трета от глобалния растеж, средната класа на развиващите се пазари продължава да създава възможности за бизнеса, а в Европа компаниите продължават да инвестират и вътрешното потребление е добро.

Какви са специфичните локални рискове за Европа?

В Европа отново има политически рискове, които произтичат от неясния изход от изборите, а резултатите от такива събития ще повлияят върху инвеститорите в региона. Специфично за региона риск е липсата на работна ръка. Рекордно ниската безработица създава проблем, защото дори даден бизнес да има пазар и търсене за продукцията му, той не може да е сигурен, че ще го удовлетвори, тъй като все по-трудно запълва позиции за квалифицирани служители.

По отношение на Brexit, вече има крайна дата, когато това ще се състои, и е малка вероятността от изход без сделка. За България, имайки предвид, че едва 2.5% от експорта е насочен към Великобритания, директният ефект не би следвало да е голям, но индиректно може да има притеснения. Ефект би имало забавянето на Германия, тъй като 13% от експорта ви отива натам. Въпреки това прогнозите ни за България са растежът да се запази в рамките на 3.3%, подхранван от високото вътрешно потребление, а инвестициите от структурните фондове да подкрепят строителния сектор.

Това означава ли, че рисковият ни профил остава стабилен?

Да, перспективите са да остане относително стабилен. Coface прави веднъж годишно проучване за региона, с което изследваме профила на страните през сроковете на отложено плащане и корпоративните фалити. Факт е, че в региона има нарастване на фалитите, но това e по-скоро период на нормализация и в края на годината ще можем да кажем как стои България.

Може ли да посочите сектори в Европа, които приемате за по-рискови в момента?

Най-рисковите сектори са строителство и транспортът.

Заради "Плана Макрон"?

И заради недостига на работна ръка и увеличаването на цените на горивата.

В такава обстановка какви са стратегиите, които експортните компании в България могат да прилагат, за да ограничат рисковете за бизнеса си?

Добрият мениджмънт на рисковете е свързан с регулярно актуализиране на информацията за кредитната състоятелност на контрагентите. А в условия на толкова голяма волатилност изисква и да можеш да си гъвкав и бърз.

Смятате ли, че бизнесът в България в достатъчна степен се възползва от възможностите за професионално управление на търговските рискове?

Компаниите, които са дъщерни на западноевропейски фирми, много често имат кредитна застраховка и това е част от тяхната корпоративна култура и политика. Има и много местни компании, които търсят възможността да застраховат рискове. Различните страни в региона имат различна степен на зрялост по този въпрос. Австрия например е много зрял пазар. Страни като Полша и Чехия също. В България все още пред компании като Coface има много възможности.

Как си обяснявате това? Цената възпиращ фактор ли е?

Според мен е въпрос на корпоративна култура.

Каква е страгетията на Coface за България и региона през тази година - имате ли амбиции да растете още? С какъв темп?