Деклан Дали, Coface: Транспортът и строителството са най-рисковите търговски сектори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Деклан Дали, Coface: Транспортът и строителството са най-рисковите търговски сектори

Деклан Дали, Coface: Транспортът и строителството са най-рисковите търговски сектори

Специфичен риск за европейските икономики крие недостигът на работна ръка

Гергана Михайлова
2389 прочитания

© Надежда Чипева


Спад на световната търговия с 0.7% очаква компанията за анализ на кредитния риск Coface през тази година, а причината за това е най-вече заразителният протекционизъм. От 2009 г. насам той се разпространява във все повече държави, като към 2017 г. 73% от износа на страните от Г-20 се е сблъсквал с ограничителни търговски политики. Главен вдъхновител на тези политики е американският президент Доналд Тръмп, благодарение на което световното БВП се очертава да е най-ниското от 2016 г. насам. Според Деклан Дали, главен изпълнителен директор на Coface за Централна и Източна Европа, засега ситуацията няма да има осезаем негативен ефект за българската икономика и местните компании запазват рисковия си профил пред чуждестранните контрагенти. В средносрочен план обаче има рискове, свързани със силната зависимост към определени пазари, недостига на работна ръка и неблагоприятните тенденции в секторите транспорт и строителство.

Какви са последствията за бизнеса от глобалните тенденции като протекционизма, търговските войни, синхронизираното забавяне на икономическия растеж?

Ако погледнем към протекционизма през отношенията между САЩ и Китай, обективно това вдигане на митата с 10% върху стокооборот за 200 млрд. долара не произведе съществен ефект. Отчасти за това спомогна девалвацията на юана, а от друга страна - защото се случи в момент, когато американската икономика се представя добре благодарение и на намалението на корпоративните данъци.

Но представете си какво би станало, когато американската икономика започне да отслабва или когато започне следващата кампания за президентските избори. Освен това се говори за последващо увеличение на митата. Така че в средносрочен план протекционизмът може да има по-осезаем ефект.

Аз не вярвам, че конфронтацията между САЩ и Китай ще бъде краткосрочен феномен. Според мен това е нещо фундаментално в отношенията на двете страни и то ще продължи да се развива.

В същото време индексът за политически риск достигна рекордна стойност през миналата година заради събития като Brexit. Те не са свършили - Бразилия има нов президент, който често е сравняван с Доналд Тръмп; предстоят избори в Гърция. Всичко това се отразява върху настроенията на инвеститорите.

Не се обръща много внимание, но е важно според мен и това, че военните конфликти в света са двойно повече, отколкото бяха преди 10 години. Освен това глобалният дълг е с 50% по-голям и достига до 230 трлн. долара, при това при лихви, които са на исторически ниско равнище. Това означава, че централните банки разполагат с много по-малко ходове за маневри.

Така че в момента имаме висок политически риск, протекционизъм, голям дълг, а в добавка и дигитализация. Напредъкът в технологиите нараства експоненциално с такава скорост, която може да се окаже проблем за някои компании.

Но нека не пренебрегваме и позитивните тенденции, които балансират изброените рискове - икономиката на САЩ расте, въпреки че се забавя, Китай все още допринася за една трета от глобалния растеж, средната класа на развиващите се пазари продължава да създава възможности за бизнеса, а в Европа компаниите продължават да инвестират и вътрешното потребление е добро.

Какви са специфичните локални рискове за Европа?

В Европа отново има политически рискове, които произтичат от неясния изход от изборите, а резултатите от такива събития ще повлияят върху инвеститорите в региона. Специфично за региона риск е липсата на работна ръка. Рекордно ниската безработица създава проблем, защото дори даден бизнес да има пазар и търсене за продукцията му, той не може да е сигурен, че ще го удовлетвори, тъй като все по-трудно запълва позиции за квалифицирани служители.

По отношение на Brexit, вече има крайна дата, когато това ще се състои, и е малка вероятността от изход без сделка. За България, имайки предвид, че едва 2.5% от експорта е насочен към Великобритания, директният ефект не би следвало да е голям, но индиректно може да има притеснения. Ефект би имало забавянето на Германия, тъй като 13% от експорта ви отива натам. Въпреки това прогнозите ни за България са растежът да се запази в рамките на 3.3%, подхранван от високото вътрешно потребление, а инвестициите от структурните фондове да подкрепят строителния сектор.

Това означава ли, че рисковият ни профил остава стабилен?

Да, перспективите са да остане относително стабилен. Coface прави веднъж годишно проучване за региона, с което изследваме профила на страните през сроковете на отложено плащане и корпоративните фалити. Факт е, че в региона има нарастване на фалитите, но това e по-скоро период на нормализация и в края на годината ще можем да кажем как стои България.

Може ли да посочите сектори в Европа, които приемате за по-рискови в момента?

Най-рисковите сектори са строителство и транспортът.

Заради "Плана Макрон"?

И заради недостига на работна ръка и увеличаването на цените на горивата.

В такава обстановка какви са стратегиите, които експортните компании в България могат да прилагат, за да ограничат рисковете за бизнеса си?

Добрият мениджмънт на рисковете е свързан с регулярно актуализиране на информацията за кредитната състоятелност на контрагентите. А в условия на толкова голяма волатилност изисква и да можеш да си гъвкав и бърз.

Смятате ли, че бизнесът в България в достатъчна степен се възползва от възможностите за професионално управление на търговските рискове?

Компаниите, които са дъщерни на западноевропейски фирми, много често имат кредитна застраховка и това е част от тяхната корпоративна култура и политика. Има и много местни компании, които търсят възможността да застраховат рискове. Различните страни в региона имат различна степен на зрялост по този въпрос. Австрия например е много зрял пазар. Страни като Полша и Чехия също. В България все още пред компании като Coface има много възможности.

Как си обяснявате това? Цената възпиращ фактор ли е?

Според мен е въпрос на корпоративна култура.

Каква е страгетията на Coface за България и региона през тази година - имате ли амбиции да растете още? С какъв темп?Ние се развиваме органично, имаме добър пазарен дял и смятаме, че в България имаме добро присъствие. Стратегията ни е да бъдем близо до клиентите си и за нас е важно да имаме екипи в страните, в които са те. Защото финансови отчети можеш да четеш от всяка точка на света, но за да знаеш как наистина се развиват нещата, трябва да имаш хора, които говорят местния език, познават хората, които ръководят компаниите. Така че това е нашата философия и вярвам, че тя ни дава конкурентно предимство. Резултатите ни показват, че тази стратегия работи. За първото тримесечие имаме над 6% ръст на приходите до 36 млн. евро.

Спад на световната търговия с 0.7% очаква компанията за анализ на кредитния риск Coface през тази година, а причината за това е най-вече заразителният протекционизъм. От 2009 г. насам той се разпространява във все повече държави, като към 2017 г. 73% от износа на страните от Г-20 се е сблъсквал с ограничителни търговски политики. Главен вдъхновител на тези политики е американският президент Доналд Тръмп, благодарение на което световното БВП се очертава да е най-ниското от 2016 г. насам. Според Деклан Дали, главен изпълнителен директор на Coface за Централна и Източна Европа, засега ситуацията няма да има осезаем негативен ефект за българската икономика и местните компании запазват рисковия си профил пред чуждестранните контрагенти. В средносрочен план обаче има рискове, свързани със силната зависимост към определени пазари, недостига на работна ръка и неблагоприятните тенденции в секторите транспорт и строителство.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK