Да откриеш колелото

Появата си колелото дължи на фонда за инвестиции 6am, в който основен инвеститор е "Ари интернешънъл" на предприемача Росен Христов. Той е познат като експерт по сливания и придобивания, работил за големи международни компании, а в момента подпомага финансово стартиращи бизнеси. "За разлика от почти всички стоя настрани от IT сектора. По-резервирано се отнасям и към услугите. Търся предимно компании, които имат някакъв продукт, като ключово е да са ориентирани към международния пазар. Основният ми фокус е върху България и Източна Европа", представя профила си на инвеститор Росен Христов. Основателите на "Ърбанайзд" идват при него точно в качеството му на бизнес ангел. "При мен дойдоха дизайнерите на колелото, моделът беше измислен, имаше и прототип. Търсеха средства да пуснат продукта в производство. Придобих дял в компанията, впоследствие я придобих и цялата. Дотук съм вложил близо половин милион лева", разказва Христов, който поема пълния контрол над дружеството през тази година, а отчетът му за 2018 г. показва едва 4 хил. лв. приходи и 170 лв. загуба.

Идеята за дизайнерско градско колело, което освен това не иска никаква поддръжка, харесала на предприемача, защото сегментът на този тип велосипеди е в подем. "С по 20 - 30% на година растат продажбите на градски велосипеди, понеже досега това е бил неразвит сектор и хората карат в града колелета, които не са чисто градски." Друга причина да залага на този сегмент са инвестициите, които големите европейски градове правят в инфраструктура, и стимулите за придвижване с велосипед вместо с коли.

Като опитен инвеститор Росен Христов първо се допитва до експертите за потенциала на продажбите на точно такова колело. "Едно проучване струва няколко десетки хиляди, не струват стотици. Ако видиш, че нещо не става, си загубил няколко десетки хиляди, а не си поръчал една камара колелета, в които си инвестирал да се сглобят и накрая да си стоят в кашоните и никой да не ги купува", казва Христов. Така той разбира, че следва да таргетира не държави, а градове. "Избрахме Лондон, защото е един от най-бързо растящите пазари, с най-високия приход на глава от населението. Предпочетохме го пред Копенхаген, който е огромен пазар и там, за да продам аз едно колело, някой друг трябва да не продаде. Таргетираме хора с активен начин на живот, работещи и живеещи в големите градове, където транспортът с автомобил става все по-тежък. Нашите клиенти не са спортистите, а хора, които могат да си позволят продукти от по-висок клас и се стремят да бъдат елит."

Другото сериозно вложение преди пазарния дебют на Urbanized е в тестове и изпитания, както и в защита на дизайна. "Направили сме всичко за интелектуалната собственост, макар че да изкопираш нещо в този бизнес е доста сложно. Дори да купят колелото от мен и да го разглобят на части, биха могли да го възпроизведат след поне две години. Най-малкото защото няма да могат да направят толкова бързо рамката. А дали след две години този дизайн все още ще е моден?"

Стартъп с амбиции

След като минава и последните тестове, Urbanized влиза на поточната линия за сглобяване в някои от по-малките местни велофабрики. "Събрали сме топ компоненти: спирачките и скоростните кутии идват от Shimano, Япония; гумите са от Южна Корея; спиците са от Швейцария, а рамките идват от Тайван и Китай", разказва Росен Христов. Най-трудно е било именно с рамките. "Да поръчаш бутикова рамка в малки бройки, при това изработени качествено, беше предизвикателство. Тази рамка изглежда като излята, заварките са много фини. Не всички могат да ги направят. Загубихме около 5-6 месеца за тях", твърди Христов и обяснява защо продажната цена на колелото е 1500 евро: "Това колело няма как да се направи евтино. Себестойността само на компонентите е 500 евро. Скъпите градски велосипеди са на цени от хиляда до 5 хил. евро. Ние сме в долната граница на скъпите колелета", допълва Росен Христов.

По думите му най-сериозен разход за навлизане на велопазара е този за реклама, който в общия случай възлиза на няколкостотин хиляди евро. Urbanized обаче успява да го оптимизира, ползвайки подкрепа от другите бизнеси на Христов, както и от личните му контакти. Той спонсорира тенис турнир в чужбина, ветроходна регата, като покрай такива събития с колелото се сдобиваг японският тенисист, №7 в света, Кей Нишикори и други знаменитости.

Резултатът дотук откъм продажби е скромен, но очакванията са това да се промени в следващите три години. "Ако продаваме по 500 велосипеда на година, би трябвало да сме на нормална печалба. За момента правим къси серии. Имаме сглобени по 50 - 60 бройки от различните цветове. Следим как вървят продажбите и ако нещо намалее, поръчваме втора партида", разказва предприемачът.

"Междувременно разработваме нови модели - електрическият ни велосипед е готов и това лято го тестваме. Искаме да мине няколко хиляди километра, за да видим, че двигателят издържа и всичко работи както трябва. Ако всичко е наред, ще го пуснем в производство и ще е наличен за следващия сезон. Другото, което разработваме, е сгъваемо колело, пак с идеята за градско каране. Искаме обаче да е наистина компактно и да е удобно за носене. Може би ще има вграден калъф, който се затваря като сак."

Едновременно с това Христов обмисля да отвори по-голямо производство, в което да сглобява по 10 - 15 хил. велосипеда от много висок клас. "Преговаряме с няколко големи европейски производители и евентуално ще направим нещо съвместно с една италианска компания. Не гоним масовия клас, а само високия - "Мазерати" например. Целта е да имаме производство, което се самоиздържа и ни позволява да правим нашите си модели велосипеди", обяснява Христов и добавя, че обмисля да отвори и магазин за луксозни велосипеди в България. "Планът ми е да развия компанията за около 5 години до ниво, в което е печеливша, с перспективи за развитие, след което да я продам", завършва предприемачът.