Чума по чиновниците
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Чума по чиновниците

Чума по чиновниците

Институциите изпуснаха времето, в което можеше да направят нещо съществено срещу африканската чума

Деница Ватева
5114 прочитания

© Надежда Чипева


Автор: Капитал

Eпидемията от африканска чума по прасетата в България в последните дни се разраства толкова скоростно, че предупрежденията отпреди седмица на комисаря по здравеопазването Витянис Андрюкайтис, че страната е изправена пред риска да изгуби цялото си свиневъдство, започват да изглеждат опасно реалистични. Само за две седмици заболяването, за което няма ваксина и лечение, успя да се разпространи на огромна територия, буквално да унищожи поне 20% от българското производство, да увеличи разходите по цялата верига на доставки на месо и да доведе до "странични ефекти", като например ветеринарния надзор, който Гърция налага по българските граници. А предвид твърденията на земеделския министър Десислава Танева, че пикът на болестта е "юли-август и донякъде септември" това сякаш изглежда само като началото на последствията, които в крайна сметка ще засегнат всички.

Истински плашещото обаче е, че едва през последните седмици се вижда началото на някакви смислени усилия, които институциите влагат в битката с разпространението на икономически най-значимото заболяване в този отрасъл. За разлика от много други държави България не беше връхлетяна от чумата внезапно, а имаше изключителното предимство да знае година по-рано, че тя "чака" на северната граница на страната. Времето за реакция обаче беше напълно пропиляно от основните институции, отговорни за това - агенцията по храните, агенцията по горите и земеделското министерство като цяло, което би трябвало да се занимава със стратегически проблеми и да координира действията с областни управи и кметове по населените места. Това заедно с колебливите действия в началото на кризата през последните седмици вече изправя България пред битка единствено да минимализира щетите, които по оценка на кризисния щаб и свиневъдите може да достигнат 2 млрд. лв.

Оттук нататък ходовете трябва да бъдат свързани и с възможните последствия, включително и чрез инструменти, заложени в европейските политики и финансирани през фондовете.

Пропиляната превенция

Африканската чума по свинете не е заболяване, за което има точно "лекарство". От 2014 г. насам то навлезе в девет европейски държави, през миналата година проби в Китай: най-големият консуматор на свинско месо в света, и успя да се разпространи и в други азиатски държави. Но всъщност идването му в Европа е през 60-те години. Или както казва ветеринарен лекар, с който разговаря "Капитал": оттогава има доста информация за мерките, които различни държави са взимали за справянето с него. Тъй като няма лечение срещу чумата, а вирусът е доста устойчив (в замразено месо може да издържи година), мерките, които прилагат различни държави, включват драстично свиване на популацията на диви свине до нива, в които дивечът може да се възпроизвежда, но не и да разпространява чумата, силно ограничаване на животни в лични стопанства и сериозни мерки за биосигурност в промишленото производство. Такива са и препоръките на ЕК, залегнали в стратегия за борба със заболяването, приета през 2015 г.

През последните дни институциите в България приеха сходни действия: обявиха премия от 150 лв. за ловците, които отстрелят диви свине, в началото на седмицата въведоха изискване за забрана да се отглеждат прасета в задни дворове и присъствие на ветеринар в кланиците за месо с цел да не се допусне клане на животни от нерегистрирани места. Според много представители на бизнеса обаче това трябваше да се случи още преди година, когато в Румъния бяха регистрирани над 1200 огнища, някои от които на по-малко от 20 км от българската граница.

На пръв поглед България има ресурси да се справи с превенцията. В страната са регистрирани над 130 хил. правоспособни ловци, което е сериозен капитал в спиране на разпространението на чумата сред дивите животни. През миналото лято се обсъждаха промени в законодателството, които да дадат възможност сезонът за традиционния за България групов лов на диви свине да започне предсрочно, а не през октомври. Тя не влезе в употреба. Срещу мярката се обявиха природозащитници и дори самите ловци, тъй като през летните месеци заради гъстата растителност видимостта в горите е по-ниска, а в тях присъстват много туристи и горски работници. Това увеличава риска от инциденти, а и през това време редица други горски животни отглеждат своите поколения. Същевременно обаче институциите не успяха да насърчат ловците да намалят популацията на свине през активния есенно-зимен сезон, което от бранша се смята за сериозна грешка. В момента в горите е разрешен единствено т.нар. подборен лов (индивидуален) на глигани, но едва около една трета от ловците имат правоспособност за него.

През миналата година земеделското министерство обяви и че започва регистрация на прасетата, отглеждани в задни дворове. През зимата даже каза, че срокът тя да завърши е два месеца. През юли обаче стана, че това не се е случило. А днес - че собствениците на нерегистрирани животни не могат да получат обезщетения, както и че хората не съдействат на институциите и дори крият животните си. "За да се стигне дотук, много неща не бяха свършени както от държавата, така и от стопанствата. Но станалото е станало, сега най-важното е да се прекрати разпространението на чумата и в Южна България", коментира пред журналисти собственикът на свинекомплекса с над 17 хил. животни в село Българско Сливово Лефтер Лефтеров, за който бе обявено през седмицата, че има положителни проби за чума.

И какво предстои

Преди седмица в необичайно остро за европейски политик изказване еврокомисарят по здравеопазването обяви пред БНР, че кризата с чумата в България се случва, защото "някой е бил небрежен, не си е свършил работата, както трябва, и не е внимавал". Oт дирекция "Здравеопазване" съобщиха пред "Капитал", че "няколко пъти комисията изпраща експерти на място в България, за да им даде препоръки". През септември е насрочен и одит на мерките в България за заболяването, от което би трябвало да стане ясно кой точно не се е справил. Но България има възможност и да потърси не само експертна, а и финансова помощ от Брюксел в битката със заболяването и последствията от нея. От една страна, България може да получи 75% от направените преки разходи в битката със заболяването, включително за материали, санитарни мерки, обезщетения за унищожени животни. Чрез селскостопанската политика обаче е възможно да се потърси и финансиране на щетите, нанесени от болестта. Така например през 2017 г. Брюксел приема регламент, с който се отпускат 9.3 млн. евро субсидии за всички стопани с до 50 свине, на които ветеринарните власти във Варшава забраняват да отглеждат такива животни като мярка срещу разпространението на африканска чума.

Автор: Капитал

Eпидемията от африканска чума по прасетата в България в последните дни се разраства толкова скоростно, че предупрежденията отпреди седмица на комисаря по здравеопазването Витянис Андрюкайтис, че страната е изправена пред риска да изгуби цялото си свиневъдство, започват да изглеждат опасно реалистични. Само за две седмици заболяването, за което няма ваксина и лечение, успя да се разпространи на огромна територия, буквално да унищожи поне 20% от българското производство, да увеличи разходите по цялата верига на доставки на месо и да доведе до "странични ефекти", като например ветеринарния надзор, който Гърция налага по българските граници. А предвид твърденията на земеделския министър Десислава Танева, че пикът на болестта е "юли-август и донякъде септември" това сякаш изглежда само като началото на последствията, които в крайна сметка ще засегнат всички.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 2
    petkata1 avatar :-|
    petkata1

    "Чума по чиновниците" - Явно трябва да ги слагаме под карантина.

  • 3
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    "Преди седмица в необичайно остро за европейски политик изказване еврокомисарят по здравеопазването обяви пред БНР, че кризата с чумата в България се случва, защото "някой е бил небрежен, не си е свършил работата, както трябва, и не е внимавал""
    Ами така е. Всички чакаха бибитко да каже, но бибитко мълчеше. Както писах другаде, администрацията за всяко нещо, дори и за незначителни и малки неща чака санкция от бибитко. Не може да взема решения, да управлява процеси и да носи ползи за България и българския народ. Това не го е имало никога в историята на България, дори когато сме били под турско робство, турската администрация е работила по-успешно и в полза на всички, отколкото сегашната бибитко-калинчеста администрация. А относно чумата, проспаното време е около година и 8 месеца, ако не бяха дремали, а въвели адекватни (това калинките не знаят какво е) мерки, може би щяхме да се разминем разпространението на заразата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK