Чума по чиновниците

Чума по чиновниците

Институциите изпуснаха времето, в което можеше да направят нещо съществено срещу африканската чума

Деница Ватева
5949 прочитания

© Надежда Чипева


Eпидемията от африканска чума по прасетата в България в последните дни се разраства толкова скоростно, че предупрежденията отпреди седмица на комисаря по здравеопазването Витянис Андрюкайтис, че страната е изправена пред риска да изгуби цялото си свиневъдство, започват да изглеждат опасно реалистични. Само за две седмици заболяването, за което няма ваксина и лечение, успя да се разпространи на огромна територия, буквално да унищожи поне 20% от българското производство, да увеличи разходите по цялата верига на доставки на месо и да доведе до "странични ефекти", като например ветеринарния надзор, който Гърция налага по българските граници. А предвид твърденията на земеделския министър Десислава Танева, че пикът на болестта е "юли-август и донякъде септември" това сякаш изглежда само като началото на последствията, които в крайна сметка ще засегнат всички.

Истински плашещото обаче е, че едва през последните седмици се вижда началото на някакви смислени усилия, които институциите влагат в битката с разпространението на икономически най-значимото заболяване в този отрасъл. За разлика от много други държави България не беше връхлетяна от чумата внезапно, а имаше изключителното предимство да знае година по-рано, че тя "чака" на северната граница на страната. Времето за реакция обаче беше напълно пропиляно от основните институции, отговорни за това - агенцията по храните, агенцията по горите и земеделското министерство като цяло, което би трябвало да се занимава със стратегически проблеми и да координира действията с областни управи и кметове по населените места. Това заедно с колебливите действия в началото на кризата през последните седмици вече изправя България пред битка единствено да минимализира щетите, които по оценка на кризисния щаб и свиневъдите може да достигнат 2 млрд. лв.

Оттук нататък ходовете трябва да бъдат свързани и с възможните последствия, включително и чрез инструменти, заложени в европейските политики и финансирани през фондовете.

Пропиляната превенция

Африканската чума по свинете не е заболяване, за което има точно "лекарство". От 2014 г. насам то навлезе в девет европейски държави, през миналата година проби в Китай: най-големият консуматор на свинско месо в света, и успя да се разпространи и в други азиатски държави. Но всъщност идването му в Европа е през 60-те години. Или както казва ветеринарен лекар, с който разговаря "Капитал": оттогава има доста информация за мерките, които различни държави са взимали за справянето с него. Тъй като няма лечение срещу чумата, а вирусът е доста устойчив (в замразено месо може да издържи година), мерките, които прилагат различни държави, включват драстично свиване на популацията на диви свине до нива, в които дивечът може да се възпроизвежда, но не и да разпространява чумата, силно ограничаване на животни в лични стопанства и сериозни мерки за биосигурност в промишленото производство. Такива са и препоръките на ЕК, залегнали в стратегия за борба със заболяването, приета през 2015 г.

През последните дни институциите в България приеха сходни действия: обявиха премия от 150 лв. за ловците, които отстрелят диви свине, в началото на седмицата въведоха изискване за забрана да се отглеждат прасета в задни дворове и присъствие на ветеринар в кланиците за месо с цел да не се допусне клане на животни от нерегистрирани места. Според много представители на бизнеса обаче това трябваше да се случи още преди година, когато в Румъния бяха регистрирани над 1200 огнища, някои от които на по-малко от 20 км от българската граница.

На пръв поглед България има ресурси да се справи с превенцията. В страната са регистрирани над 130 хил. правоспособни ловци, което е сериозен капитал в спиране на разпространението на чумата сред дивите животни. През миналото лято се обсъждаха промени в законодателството, които да дадат възможност сезонът за традиционния за България групов лов на диви свине да започне предсрочно, а не през октомври. Тя не влезе в употреба. Срещу мярката се обявиха природозащитници и дори самите ловци, тъй като през летните месеци заради гъстата растителност видимостта в горите е по-ниска, а в тях присъстват много туристи и горски работници. Това увеличава риска от инциденти, а и през това време редица други горски животни отглеждат своите поколения. Същевременно обаче институциите не успяха да насърчат ловците да намалят популацията на свине през активния есенно-зимен сезон, което от бранша се смята за сериозна грешка. В момента в горите е разрешен единствено т.нар. подборен лов (индивидуален) на глигани, но едва около една трета от ловците имат правоспособност за него.

През миналата година земеделското министерство обяви и че започва регистрация на прасетата, отглеждани в задни дворове. През зимата даже каза, че срокът тя да завърши е два месеца. През юли обаче стана, че това не се е случило. А днес - че собствениците на нерегистрирани животни не могат да получат обезщетения, както и че хората не съдействат на институциите и дори крият животните си. "За да се стигне дотук, много неща не бяха свършени както от държавата, така и от стопанствата. Но станалото е станало, сега най-важното е да се прекрати разпространението на чумата и в Южна България", коментира пред журналисти собственикът на свинекомплекса с над 17 хил. животни в село Българско Сливово Лефтер Лефтеров, за който бе обявено през седмицата, че има положителни проби за чума.

И какво предстои

Преди седмица в необичайно остро за европейски политик изказване еврокомисарят по здравеопазването обяви пред БНР, че кризата с чумата в България се случва, защото "някой е бил небрежен, не си е свършил работата, както трябва, и не е внимавал". Oт дирекция "Здравеопазване" съобщиха пред "Капитал", че "няколко пъти комисията изпраща експерти на място в България, за да им даде препоръки". През септември е насрочен и одит на мерките в България за заболяването, от което би трябвало да стане ясно кой точно не се е справил. Но България има възможност и да потърси не само експертна, а и финансова помощ от Брюксел в битката със заболяването и последствията от нея. От една страна, България може да получи 75% от направените преки разходи в битката със заболяването, включително за материали, санитарни мерки, обезщетения за унищожени животни. Чрез селскостопанската политика обаче е възможно да се потърси и финансиране на щетите, нанесени от болестта. Така например през 2017 г. Брюксел приема регламент, с който се отпускат 9.3 млн. евро субсидии за всички стопани с до 50 свине, на които ветеринарните власти във Варшава забраняват да отглеждат такива животни като мярка срещу разпространението на африканска чума.

Eпидемията от африканска чума по прасетата в България в последните дни се разраства толкова скоростно, че предупрежденията отпреди седмица на комисаря по здравеопазването Витянис Андрюкайтис, че страната е изправена пред риска да изгуби цялото си свиневъдство, започват да изглеждат опасно реалистични. Само за две седмици заболяването, за което няма ваксина и лечение, успя да се разпространи на огромна територия, буквално да унищожи поне 20% от българското производство, да увеличи разходите по цялата верига на доставки на месо и да доведе до "странични ефекти", като например ветеринарния надзор, който Гърция налага по българските граници. А предвид твърденията на земеделския министър Десислава Танева, че пикът на болестта е "юли-август и донякъде септември" това сякаш изглежда само като началото на последствията, които в крайна сметка ще засегнат всички.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


3 коментара
  • 2
    petkata1 avatar :-|
    petkata1

    "Чума по чиновниците" - Явно трябва да ги слагаме под карантина.

  • 3
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    "Преди седмица в необичайно остро за европейски политик изказване еврокомисарят по здравеопазването обяви пред БНР, че кризата с чумата в България се случва, защото "някой е бил небрежен, не си е свършил работата, както трябва, и не е внимавал""
    Ами така е. Всички чакаха бибитко да каже, но бибитко мълчеше. Както писах другаде, администрацията за всяко нещо, дори и за незначителни и малки неща чака санкция от бибитко. Не може да взема решения, да управлява процеси и да носи ползи за България и българския народ. Това не го е имало никога в историята на България, дори когато сме били под турско робство, турската администрация е работила по-успешно и в полза на всички, отколкото сегашната бибитко-калинчеста администрация. А относно чумата, проспаното време е около година и 8 месеца, ако не бяха дремали, а въвели адекватни (това калинките не знаят какво е) мерки, може би щяхме да се разминем разпространението на заразата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход