Началото

След като решава, че иска да се пренасочи към готварския бизнес, Вероника кандидатства за работа в местна пицария. "С опита ми на журналист и нулева професионална квалификация в сферата на хранителната индустрия дори и не ми се обадиха, въпреки че кандидатствах два или три пъти и имах препоръка от близък човек на собственика. Реших, че след като не мога да си намеря работа, която харесвам, мога сама да си я създам. И след като пицата беше заета, реших да се насоча към правенето на паста", разказва Лазарова. Подхожда професионално – прави проучване и намира фирма, която произвежда нужното оборудване за приготвяне на пастата, започва да търси подходящо помещение в Дарлингтън, междувременно заминава в Италия, за да премине курс за приготвяне на паста с избраната техника. Обучението включва базови знания и какви са изискванията в хранителната индустрия, как да се съхранява правилно храната, какво оборудване е нужно.

"Беше полезно, но е като да завършиш университет – имаш теоретична подготовка, но тя няма нищо общо с практиката. Освен това в Италия са налични всички нужни суровини, с добро качество, докато в Англия пазарът е ограничен, нямаш възможност да избираш спецификата на брашното, с което работиш, и т.н.", продължава своя разказ Лазарова.

Намира помещение и успява да договори със собственика да не плаща наем първите три месеца, за да може през това време да го ремонтира и "да си гарантира финансов въздух". Пресмята, че вложенията й в началото са около 40 хил. паунда. "Една приятелка ме насочи към местна неправителствена организация, която помага на бизнеса в района да кандидатства по европейски програми. Така си върнах 30% от инвестицията в оборудване", казва Вероника.

Пътува отново до Италия, този път на частна консултация с цел да подготви менюто, което да предложи. Но след това променя почти всичко - след експерименти с храната и след като разбира кой тип продукти е най-подходящ, за да пасне на месния вкус. Започват с една седмица, в която правят само т.нар. Tasting menu – приготвя малки порции, които раздава безплатно и рекламира във Фейсбук, за да привлече клиенти. "Направих много грешен избор да работя с хора, които нямат никакъв опит и освен това са ми приятели, вследствие на което първите шест месеца бяха катастрофални", обобщава Лазарова. Допълва, че е трябвало да се справи с цялата администрация, да плаща заплати и да разчита на хора, които нямат никакъв опит, и затова стартът е бил много труден. "И защото става въпрос за храна, има санитарни изисквания и много работа. Не е само продажбата и приготвянето й, а почистването е може би около 50% от работата."

Нещо като Враца

Вероника сравнява града, в който живее в момента, с родния Враца – по-скоро малък град с по-консервативно възприятие към света. "Дарлингтън е в Североизточна Англия, където безработицата е по-висока и хората са с по-провинциално мислене – не са толкова отворени към света, към пътувания, нямат желание да пробват нещо ново. Затова и всички ми казваха, че са много скептични към това начинание. Но една година по-късно ние сме тук и бизнесът се развива добре", казва Лазарова. Започва да покрива всички разходи, свързани с бизнеса, на деветия месец от старта, като от няколко месеца работи на печалба, която реинвестира в нова техника и подобряване на мястото. Но и не иска да се разраства твърде много - пресмята, че ако премине местния праг за регистрация по ДДС (85 хил. паунда), ще трябва да вдигне цените и да прави по-големи обороти, което пък ще увеличи нуждата от още хора.

И все пак бизнесът се развива – в началото не са предвидени места за сядане. След това постепенно слага кухненски остров. "Мястото е вид заведение за бързо хранене, които са много популярни в Англия. Но след като сложих места за сядане, това привлече още повече хора", разказва Вероника и добавя, че е нужна и реклама, която тя прави сама основно през социалните мрежи. "Рекламирах малко и в местните медии, но основата е Фейсбук", добавя Лазарова. Цените на пастата варират според това дали е за приготвяне вкъщи, или е готова за консумация, като една порция е между 1.50 и 4.50 паунда.

Бизнес среда - 6:0 за Англия

"Нямах никаква представа как се прави бизнес в Англия. Но с помощта на моя приятелка англичанка, която е адвокат, разбрах, че е много лесно да регистрираш фирма – за минути от вкъщи пред компютъра срещу 12 паунда", твърди Вероника.

Разказът какво се случва след това е повод за размисъл колко далече са българските власти от иначе определяното като приоритет подобряване на средата за правене на бизнес. След като регистрира дружество с ограничена отговорност, се свързва с общината, която й предоставя информация какви са следващите стъпки, които трябва да предприеме. Говори и с местния еквивалент на Българската агенция по безопасност на храните. "Тук това е отдел към общината, идват да проверят помещението и ти дават напътствия какво трябва да промениш в сградата, за да отговаря на изискванията. След това я инспектират. Можеш да им се обадиш по всяко време, имаш постоянен достъп до тези хора, които без проблем се отзовават и дават безплатни препоръки какво можеш да подобриш така, че да отговаряш на изискванията им", разяснява Вероника. Добавя и че не е платила нищо за подготовката на европроекта си, тъй като консултантската компания работи с общината.

Тя разказва, че с изключение на Лондон центровете на повечето градове в Англия "умират" търговски – компаниите изнасят офисите си в периферията, което води до опустяване на централните градски части. Затова нейната община е решила да помага на малките бизнеси в центъра, като им дава данъчно облекчение – ако се наеме търговско помещение, чиято оценка на наема е под 12 хил. паунда, местните данъци и такси се опрощават. Така се оказва, че дължи данък само за периода, в който не е било отворено – през първите три месеца.

"Един ден получих телефонно обаждане от общината, с което ми обясниха, че имат скромен фонд от държавата за поощряване на местния бизнес и са решили с част от него да покрият останалата сума от дължимите местни данъци. Сумата не беше голяма – в размер на няколкостотин паунда, но все пак си беше облекчение. Бях много приятно изненадана, не знам дали подобно нещо би се случило в България", казва Лазарова. Тя добавя, че според нея общината е осъзнала, че ако няма работещ бизнес, безработицата ще е висока, а постъпленията от данъци ще са по-ниски. И затова местната власт има целенасочена политика за насърчаване на малките компании, които оперират на нейна територия.

Хората

Екипът на Pasta Shop в момента е от петима души, като Вероника е движещата сила на бизнеса. Подобно на България, един от основните проблеми на компаниите във Великобритания е намирането на работна ръка.

"Това според мен до голяма степен е свързано със спецификата на обществото – една немалка част от хората живеят на социални помощи. След като през 70-те години на миналия век, по времето на Маргарет Тачър, се затварят мините, голяма част от хората остават без работа и държавата започва да ги подпомага. Оттогава досега са минали няколко генерации, които живеят на помощи и нямат никакъв интерес да работят. Има изискване да си търсят заетост и те подават документи проформа, но никога не започват", разказва Лазарова.

Прави й впечатление, че дори да са ентусиазирани в началото, младите хора се отказват бързо. Пуска обява в местния колеж, който има програма за стажанти. Отзовават се 12 души. "Човекът, когото избрах, беше италианка – на 28 години, с общ трудов стаж една година. Тя беше най-добрият кандидат, беше най-ентусиазирана, беше страхотна, но загуби интерес и след три месеца напусна", казва Вероника. И добавя, че според нея в световен мащаб по-младото поколение като цяло се отегчава твърде бързо, губи интерес и напуска работното си място, и то от днес за днес.

Споделено пространство за храна

Вечер и през уикендите в The Pasta Shop има и кулинарни курсове за приготвяне на паста. Една част от тях се водят от професионален готвач италианец, като Вероника му помага с намиране на клиенти и организацията. "Засега курсовете са по-скоро странична дейност, приходите са основно от пастата. Но намираме клиентите за класовете основно през магазина", твърди Вероника Лазарова.

Отскоро обмисля ново бизнес начинание - кулинарно училище и споделено пространство за курсове за готвене и партита. "Тук са много популярни т.нар. Pop-up shops. Идеята ми е да създам кухня, която да може да се наема от професионалисти. В Англия са много популярни тези бизнеси с домашно приготвена храна, която след това се продава, например на фермерските пазари. Но условията, в които се работи, т.е. вкъщи, обикновено трудно покриват санитарните изисквания за храна, която след това се продава", разказва Вероника. И добавя, че когато отваря своя кулинарен магазин, в събота и неделя го отдава под наем на друг човек точно с тази цел. Получава още няколко запитвания дали може да им отдава кухнята, но натовареността на мястото се увеличава и започва да отказва.

"Затова започнах да мисля в тази посока – за помещение, което може да се отдава под наем за нуждите на различни малки бизнеси от хранителната индустрия. Всичко това ще бъде организирано – с помещение за уъркшопове, за парти", добавя Лазарова.