Българска паста в Дарлингтън

Ако се озовете в северната част на Великобритания и ви се хапва паста, минете през Дарлингтън и потърсете The Pasta Shop. Собственик е българката Вероника Лазарова, която приготвя прясна италианска паста за вкъщи, но можете да я консумирате и на място и да чуете позната реч.

По професия Вероника е журналист и преди да се премести със семейството си в Англия, работи в "168 часа". След това създава сайта Lifebites.bg, на който все още е главен редактор. Преди няколко години обаче решава, че е време да се захване с нещо друго "предвид случващото се с журналистиката в световен мащаб". Така се насочва към едно от хобитата си – готвенето, и постепенно го превръща в бизнес. В момента в най-натоварените дни през нейния магазин за паста минават около 120 души, голяма част от тях – редовни клиенти, като населението на града е малко над 100 хил. души. Още по-интересно е сравнението как се започва малък бизнес в България и в Англия - отношението на администрацията към предприемачите е като в две паралелни вселени.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Началото

След като решава, че иска да се пренасочи към готварския бизнес, Вероника кандидатства за работа в местна пицария. "С опита ми на журналист и нулева професионална квалификация в сферата на хранителната индустрия дори и не ми се обадиха, въпреки че кандидатствах два или три пъти и имах препоръка от близък човек на собственика. Реших, че след като не мога да си намеря работа, която харесвам, мога сама да си я създам. И след като пицата беше заета, реших да се насоча към правенето на паста", разказва Лазарова. Подхожда професионално – прави проучване и намира фирма, която произвежда нужното оборудване за приготвяне на пастата, започва да търси подходящо помещение в Дарлингтън, междувременно заминава в Италия, за да премине курс за приготвяне на паста с избраната техника. Обучението включва базови знания и какви са изискванията в хранителната индустрия, как да се съхранява правилно храната, какво оборудване е нужно.

"Беше полезно, но е като да завършиш университет – имаш теоретична подготовка, но тя няма нищо общо с практиката. Освен това в Италия са налични всички нужни суровини, с добро качество, докато в Англия пазарът е ограничен, нямаш възможност да избираш спецификата на брашното, с което работиш, и т.н.", продължава своя разказ Лазарова.



Намира помещение и успява да договори със собственика да не плаща наем първите три месеца, за да може през това време да го ремонтира и "да си гарантира финансов въздух". Пресмята, че вложенията й в началото са около 40 хил. паунда. "Една приятелка ме насочи към местна неправителствена организация, която помага на бизнеса в района да кандидатства по европейски програми. Така си върнах 30% от инвестицията в оборудване", казва Вероника.

Пътува отново до Италия, този път на частна консултация с цел да подготви менюто, което да предложи. Но след това променя почти всичко - след експерименти с храната и след като разбира кой тип продукти е най-подходящ, за да пасне на месния вкус. Започват с една седмица, в която правят само т.нар. Tasting menu – приготвя малки порции, които раздава безплатно и рекламира във Фейсбук, за да привлече клиенти. "Направих много грешен избор да работя с хора, които нямат никакъв опит и освен това са ми приятели, вследствие на което първите шест месеца бяха катастрофални", обобщава Лазарова. Допълва, че е трябвало да се справи с цялата администрация, да плаща заплати и да разчита на хора, които нямат никакъв опит, и затова стартът е бил много труден. "И защото става въпрос за храна, има санитарни изисквания и много работа. Не е само продажбата и приготвянето й, а почистването е може би около 50% от работата."

Нещо като Враца

Вероника сравнява града, в който живее в момента, с родния Враца – по-скоро малък град с по-консервативно възприятие към света. "Дарлингтън е в Североизточна Англия, където безработицата е по-висока и хората са с по-провинциално мислене – не са толкова отворени към света, към пътувания, нямат желание да пробват нещо ново. Затова и всички ми казваха, че са много скептични към това начинание. Но една година по-късно ние сме тук и бизнесът се развива добре", казва Лазарова. Започва да покрива всички разходи, свързани с бизнеса, на деветия месец от старта, като от няколко месеца работи на печалба, която реинвестира в нова техника и подобряване на мястото. Но и не иска да се разраства твърде много - пресмята, че ако премине местния праг за регистрация по ДДС (85 хил. паунда), ще трябва да вдигне цените и да прави по-големи обороти, което пък ще увеличи нуждата от още хора.

И все пак бизнесът се развива – в началото не са предвидени места за сядане. След това постепенно слага кухненски остров. "Мястото е вид заведение за бързо хранене, които са много популярни в Англия. Но след като сложих места за сядане, това привлече още повече хора", разказва Вероника и добавя, че е нужна и реклама, която тя прави сама основно през социалните мрежи. "Рекламирах малко и в местните медии, но основата е Фейсбук", добавя Лазарова. Цените на пастата варират според това дали е за приготвяне вкъщи, или е готова за консумация, като една порция е между 1.50 и 4.50 паунда.

Бизнес среда - 6:0 за Англия

"Нямах никаква представа как се прави бизнес в Англия. Но с помощта на моя приятелка англичанка, която е адвокат, разбрах, че е много лесно да регистрираш фирма – за минути от вкъщи пред компютъра срещу 12 паунда", твърди Вероника.

Разказът какво се случва след това е повод за размисъл колко далече са българските власти от иначе определяното като приоритет подобряване на средата за правене на бизнес. След като регистрира дружество с ограничена отговорност, се свързва с общината, която й предоставя информация какви са следващите стъпки, които трябва да предприеме. Говори и с местния еквивалент на Българската агенция по безопасност на храните. "Тук това е отдел към общината, идват да проверят помещението и ти дават напътствия какво трябва да промениш в сградата, за да отговаря на изискванията. След това я инспектират. Можеш да им се обадиш по всяко време, имаш постоянен достъп до тези хора, които без проблем се отзовават и дават безплатни препоръки какво можеш да подобриш така, че да отговаряш на изискванията им", разяснява Вероника. Добавя и че не е платила нищо за подготовката на европроекта си, тъй като консултантската компания работи с общината.

Тя разказва, че с изключение на Лондон центровете на повечето градове в Англия "умират" търговски – компаниите изнасят офисите си в периферията, което води до опустяване на централните градски части. Затова нейната община е решила да помага на малките бизнеси в центъра, като им дава данъчно облекчение – ако се наеме търговско помещение, чиято оценка на наема е под 12 хил. паунда, местните данъци и такси се опрощават. Така се оказва, че дължи данък само за периода, в който не е било отворено – през първите три месеца.

"Един ден получих телефонно обаждане от общината, с което ми обясниха, че имат скромен фонд от държавата за поощряване на местния бизнес и са решили с част от него да покрият останалата сума от дължимите местни данъци. Сумата не беше голяма – в размер на няколкостотин паунда, но все пак си беше облекчение. Бях много приятно изненадана, не знам дали подобно нещо би се случило в България", казва Лазарова. Тя добавя, че според нея общината е осъзнала, че ако няма работещ бизнес, безработицата ще е висока, а постъпленията от данъци ще са по-ниски. И затова местната власт има целенасочена политика за насърчаване на малките компании, които оперират на нейна територия.

Хората

Екипът на Pasta Shop в момента е от петима души, като Вероника е движещата сила на бизнеса. Подобно на България, един от основните проблеми на компаниите във Великобритания е намирането на работна ръка.

"Това според мен до голяма степен е свързано със спецификата на обществото – една немалка част от хората живеят на социални помощи. След като през 70-те години на миналия век, по времето на Маргарет Тачър, се затварят мините, голяма част от хората остават без работа и държавата започва да ги подпомага. Оттогава досега са минали няколко генерации, които живеят на помощи и нямат никакъв интерес да работят. Има изискване да си търсят заетост и те подават документи проформа, но никога не започват", разказва Лазарова.

Прави й впечатление, че дори да са ентусиазирани в началото, младите хора се отказват бързо. Пуска обява в местния колеж, който има програма за стажанти. Отзовават се 12 души. "Човекът, когото избрах, беше италианка – на 28 години, с общ трудов стаж една година. Тя беше най-добрият кандидат, беше най-ентусиазирана, беше страхотна, но загуби интерес и след три месеца напусна", казва Вероника. И добавя, че според нея в световен мащаб по-младото поколение като цяло се отегчава твърде бързо, губи интерес и напуска работното си място, и то от днес за днес.

Споделено пространство за храна

Вечер и през уикендите в The Pasta Shop има и кулинарни курсове за приготвяне на паста. Една част от тях се водят от професионален готвач италианец, като Вероника му помага с намиране на клиенти и организацията. "Засега курсовете са по-скоро странична дейност, приходите са основно от пастата. Но намираме клиентите за класовете основно през магазина", твърди Вероника Лазарова.

Отскоро обмисля ново бизнес начинание - кулинарно училище и споделено пространство за курсове за готвене и партита. "Тук са много популярни т.нар. Pop-up shops. Идеята ми е да създам кухня, която да може да се наема от професионалисти. В Англия са много популярни тези бизнеси с домашно приготвена храна, която след това се продава, например на фермерските пазари. Но условията, в които се работи, т.е. вкъщи, обикновено трудно покриват санитарните изисквания за храна, която след това се продава", разказва Вероника. И добавя, че когато отваря своя кулинарен магазин, в събота и неделя го отдава под наем на друг човек точно с тази цел. Получава още няколко запитвания дали може да им отдава кухнята, но натовареността на мястото се увеличава и започва да отказва.

"Затова започнах да мисля в тази посока – за помещение, което може да се отдава под наем за нуждите на различни малки бизнеси от хранителната индустрия. Всичко това ще бъде организирано – с помещение за уъркшопове, за парти", добавя Лазарова.

Q&A Кое определяте като грешка при старта? В началото бях в кухнята и готвех, а имаше друг човек на касата. Основният ми плюс обаче е комуникацията – повечето хора не могат да общуват един с друг. Бил ли си журналист, знаеш как да подходиш и можеш да правиш всичко. Макар че моят английски в началото беше малко развален. Сега много често разказвам на клиентите за България, опитвам се да популяризирам някои български продукти като чашите за кафе Cupffee, които могат да се ядат. Поръчала съм от тях и ги промотирам като български продукт, не печеля от тях. Мислили ли сте да отворите ресторант? О, не! За мен основното е да знаеш какво си започнал, с каква цел и накъде вървиш. Никога не съм искала да отварям ресторант, а да работя нещо с усмивка. И това правя в момента. Сега имам опит, екип, на който мога да разчитам, и ми е по-лесно и спокойно. Ние сме заведение за бързо хранене, което предлага храна с високо качество на достъпни цени и добро обслужване. Имаме редовни клиенти, които идват няколко пъти седмично, и ако някога направим грешка с поръчката им, те няма да престанат да идват заради това еднократно проваляне, а ще се върнат, защото изграждаме отношения. Аз знам какво харесват, помня рецептите, знам имената им, имената на децата им... и те идват затова. Винаги им обяснявам всичко, което искат да знаят. Как гледате на Брекзит? Нямам време да се притеснявам. Мнението на всички е, че ще обеднеем. Цените вече са нагоре на почти всичко. Фирмата, която ми осигурява опаковките, вдигна цените със 7% заради Брекзит и обезценяването на паунда. Много хора се подлъгаха по идеята, че ако не правим вноска в бюджета на ЕС, тези пари ще отидат за здравеопазване, което няма как да се случи. Но хората с ниско образование могат да се манипулират лесно. Настроенията срещу чужденците наистина се изостриха напоследък, защото те се увеличават. Но мигрантите са повече, защото няма работна ръка. Тези, които не работят обаче, продължават да не работят с оправданието, че чужденците им взимат работните места. Откакто съм отворила това място обаче, нито веднъж не съм срещнала негативно отношение от хората заради това, че съм чужденка.