Бъдещето влиза през вратата, пътят на "Солид 55"

От един оксижен и стар ъглошлайф до регионален лидер и глобален иноватор в производството на блиндирани врати

   ©  Яне Голев
   ©  Яне Голев

Книга на фамилния бизнес в България

Историята на семейството на Иван Аков и тяхната компания "Солид 55" e част от третото издание на "Книгата на фамилния бизнес в България". Проектът се реализира от EY Bulgaria в партньорство с вестник "Капитал" и е част от глобалната инициатива на EY за фамилните компании и приемствеността между поколенията.

Голямата промяна през 1989 г. заварва Иван Аков като научен работник в Централния институт за изчислителна техника. Инженер по образование, но предприемач по призвание, той не се колебае в решението си да напусне научното поприще и да започне собствен бизнес. След няколко неуспешни опита, в това число и за производство на кифлички, той започва да изработва решетки за входни врати в мазето на кооперацията, в която живее със семейството си в София. Първата прави, за да защити собствения си дом, а след това приема поръчки и от познати. Така със стартов капитал от един оксижен и стар ъглошлайф се появява фирмата "Солид 55". Аков избира името на компанията от "солидус" - линията в желязо-въглеродната диаграма, която разделя твърдото от течното състояние на метала. По думите му е търсил название, което да носи асоциация със солидно и здраво, а в същото време и идеята за непрекъсната промяна. В синхрон с името той се опитва да държи компанията непрекъснато на ръба на промяната, като постоянно надгражда бизнеса и продуктите й.

Днес името "Солид 55" е синоним на сигурност, а дружеството е регионален лидер в paзpaбoтĸaтa и пpoизвoдcтвото нa блиндирани врати и нaй-вeчe "умни" решения в този сегмент.

Иван Аков и съпругата му Красимира Акова са собственици на 100% от капитала на дружеството, а най-ценният дивидент, който са получили от него досега, е, че успяват да преминат през всички кризи заедно. Рамо до рамо с децата си - Христофор и Лора Христови, които от няколко години са поели изцяло управлението на компанията.

Новото поколение в бизнеса следва стремежа на родителите си за непрестанни технологични нововъведения и мечтата им да развият компанията като експортно ориентиран производител на продукти с висока придадена стойност.

Петият член на семейството

От перспективата на над 30-годишната история на компанията Иван Аков оценява като най-големия си професионален успех факта, че е спeчeлил cъпpyгaтa cи зa каузата да работят и развиват бизнес заедно и да приемат "Солид 55" като тpeтoтo дeтe в семейството.

"Когато настъпиха промените, имах неудържим порив да напусна работа. Бях на 35 години, с добра кариера и вече много постигнато зад гърба си. Имах няколко патента и светло бъдеще в развитието на нови технологии за производството. Зарязах всичко и започнах от нулата. Всъщност напуснах, за да имам свободата да направя избор", разказва днес предприемачът и споделя, че майка му е била силно съкрушена от решението му. Още по-трудно приела факта, че въпреки двете им невръстни деца Иван успял да убеди съпругата си да направи същото.

"Винаги съм вярвал, че ако човек иска да продължи напред, той трябва да изгори всички спасителни лодки, които могат да го върнат обратно. До някаква степен работата на съпругата ми ни даваше илюзорно усещане за сигурност и вярвах, че и тя трябва да се откаже от нея, за да няма път назад", спомня си Аков.

Така още в самото начало в развитието на бизнеса се включва цялото семейство. "Аз заварявах, а съпругата ми пое счетоводството и приемаше поръчките. Публикувахме малки обяви на страниците с криминалната хроника на вестниците, а когато тя не беше вкъщи, на обажданията отговаряха децата", разказва инженерът.

Не след дълго клиентите им започват да искат блиндирани врати вместо решетки и това определя нова посока на развитие. Аков намира инженерни решения как да направи продуктите на компанията още по-надеждни и клиентите постепенно се увеличават.

Бизнесът се разраства, но идва нов проблем. Нямат достатъчно капитал, за да си купят необходимите материали. Така на Аков му хрумва да започнат да се занимават с търговия.

"Ако бяхме краен клиент, ни трябваха пари, за да платим материалите, но ако сме търговец, можехме да получаваме стоката на консигнация", спомня си той.

С устрем да запазят и развият производството в средата на 90-те семейството става един от големите търговци на материали. Отварят осем магазина, а препродажбите се оказват по-доходоносен и лесен бизнес от досегашния.

Няколко кризи по-късно

По думите на съпругата му Красимира Акова семейството винаги е гледало на търговията като на периферен бизнес, но именно тя е успяла да ги съхрани по време на хиперинфлацията през 97-ма година.

"Просто всичко, което имахме, беше обърнато в стока, която не загуби стойността си и ни даде начален тласък да се върнем към производството. Вече бяхме пътували навън и бяхме видели големите строителни хипермаркети. Беше ни ясно, че скоро те ще дойдат и в България и място за нас като търговци няма да има."

След кризата идва период на подем. Бумът в строителния сектор в България в началото на милениума е невиждан, а оттам на принципа на скачените съдове расте и бизнесът на "Солид 55".

През 2005 г. компанията инвестира в покупката на нова производствена база, но само година по-късно тя им отеснява и през 2008 г. семейството тегли голям корпоративен кредит, с който да инвестира в нова производствена база в Елин Пелин.

Решението за разрастването съвпада с ипотечната криза в САЩ и последвалата я нестабилност на световните капиталови пазари. Въпреки това към онзи момент картината на имотния пазар в България все още изглежда изцяло в розови нюанси. Обявени са строителни проекти за десетки хиляди жилищни сгради. Извън активния сезон българските курорти са пренаселени със строителни работници, а международните инвестиционни фондове се надпреварват да обявяват намерения за реализация на многомилионни проекти в страната.

Само година по-късно отваря новата фабриката на "Солид 55" в Елин Пелин, но ситуацията вече е коренно различна. Ипотечният балон, започнал да се надува в САЩ, вече е гръмнал, а ехото отеква и в България. На всички компании, чиято дейност пряко или косвено е свързана със строителството, банките гледат като на токсични, а в това число попада и "Солид 55".

"Банките спряха да ни обичат. Взеха си чадъра и казаха: ние сме дотук", спомня си Иван Аков.

Именно тогава в бизнеса се включват и вече порасналите им деца Христофор и Лора и семейно, всички заедно, скачат в кризата.

Налага се да се преструктурират, да оптимизират изцяло производството и да се разделят с част от служителите си. Опитват да откъснат дейността от силната зависимост от строителството и да развият директните продажби към крайни клиенти, което в крайна сметка успява да ги запази. Следват няколко трудни години, които от днешна гледна точка обаче оценяват като безценни заради научените уроци и факта, че преминават през тях заедно.

По думите на Красимира Акова именно заради преживяната криза наследниците им сега са по-умерени в поемането на рискове и далеч по-рационални във вземането на решения, касаещи бизнеса, отколкото са тя и съпругът й.

Нова генерация, нови пазари

Вече няколко години синът Христофор е управител на компанията, а заедно със сестра си Лора си споделят отговорностите по развитието на бизнеса. Той е поел производството и технологичната част, а тя - логистиката и маркетинга. Всички важни решения обаче взимат заедно.

На техните усилия и ентусиазъм до голяма степен се дължи и успехът на компанията на външните пазари, като едно от последните им постижения е договор за доставка на високотехнологични врати за новоизграждащ се небостъргач в Ню Йорк.

През последните три години фокусът на екипа на "Солид 55" е основно върху развитието на продуктовата им линия Solid Smart Doors.

"Взехме решение, че не искаме да изнасяме сгъната ламарина без придадена стойност, а високотехнологичен продукт", разказва Христофор и допълва, че продуктите на компанията се разработват изцяло инхаус. От дизайна, през технологията и софтуера до самото производство. Днес новата роля в бизнеса на основателя Иван Аков е именно във внeдpявaнeтo нa инoвaтивни разработки и cъздaвaнeтo нa нoви продукти.

"Солид 55"

Година на създаване: 1990 г.

Брой служители: 110

Оборот: малко над 10 000 000 лева за 2020 г.

Ценности: "Стремежът всеки ден да бъдем по-добри от предишния и желанието за нови знания ни мотивира да създаваме и развиваме продуктите си, осигурявайки най-ценното на нашите клиенти - сигурността и спокойствието, които всеки заслужава."



"Ocтaнaxмe вepни нa идeятa, чe инoвaциитe движaт paзвитиeтo. Имaмe нaд 10 пaтeнтa в нашата сфера, като надграждаме световните открития и ги адаптираме в нашия специфичен сегмент", коментира Иван Аков, като дава пример с технологията за използване на биометрични данни и как компанията му е успяла да я приложи в разработването на врата с отключване с пръстов отпечатък.

"Вярваме, че домът на бъдещето е високотехнологичен и че този дом има нужда от подходяща врата. Затова и развиваме нашите продукти в тази посока. Ако пpeди cмapт cиcтeмитe и "yмният дoм" бяxa пo-скоро скъпа екзотика, днec вeчe тe ca дocтъпнa нeoбxoдимocт", коментира Христофор Христов.

Сестра му Лора пък обобщава, че си пожелава да запазят ентусиазма, с който родителите им са започнали, и да продължат да развиват иновациите и пазарите зад граница.



Q&A

Кога е успешна фамилната компания?

Христофор Христов: Фамилната компания е успешна, когато издържи теста на времето. Все още в България сме на много ранен етап, нямаме перспективата на времето, за да кажем кой фамилен бизнес е успешен и ще бъде продължен и кой не. За мен съществува сериозна разлика между успешна компания като бизнес модел и успешна фамилна компания. Лично за мен много добър пример за успешни семейни компании са наши партньори от Германия и Италия. От тях се опитваме да черпим ноу-хау, как са съумели да изградят бизнеси, които се ръководят от пето или дори шесто поколение наследници. При нас в най-добрия случай имаме фамилни компании, които вече се ръководят от второ поколение предприемачи. Тоест сме създали основата, но тепърва има още много да градим, за да създадем една стабилна екосистема от успешни семейни компании.

Как се поддържа балансът семейство - работа?

Христофор Христов: Звучи доста банално, но когато обичаш това, което правиш, балансът се поддържа сравнително лесно. Изпадането във всяка екстремност според мен не е здравословно, но за всеки човек границата е различна. Семейният бизнес и новите технологии ни поставят в една сравнително привилегирована позиция в това отношение. Вече не е нужно да си 12 часа в офиса, за да си ефективен и успешен. Нужно е единствено да си отдаден на това, което правиш.



Кои са предизвикателствата пред фамилния бизнес?

Иван Аков: Според мен освен оперативните дейности, свързани с функционирането и развитието на бизнеса, ако има виждане бизнесът да остане фамилен, трябва да има дългосрочна визия за това.

Не можем изведнъж да се сетим, че е време да се оттеглим, защото по физически причини трябва да го направим - тогава вероятно би било твърде късно. Затова колкото и да сме увлечени в конкретиката на самия бизнес, ние трябва да отделим време и внимание по разпалване на желанието в следващото поколение да продължи нашата мисия.

Нужно е да подготвим и самата фирма - структурно, технологично и на ниво фирмена култура, този процес на поемане управление на процесите от следващото поколение да премине плавно (доколкото това е възможно).

Как се насърчава предприемаческата култура у младите?

Иван Аков: Няма как да се получи само защото ние така бихме искали - нашите деца в един момент стават личности със своите мечти и други разбирания за света. Ние само бихме могли да канализираме процеса - но това изисква да прекарваме повече време с нашите деца. Не просто да бъдем с тях, но и да имаме мисията да им вдъхнем това първоначално желание да продължат нашето творение вече като тяхно собствено. Въпреки че звучи като лесна задача, това изисква отдаденост и търпение, защото процесът е бавен и продължителен. Но удовлетворението е голямо.