Интервю | Вяра Савова: Криптоиндустрията иска повече яснота в регулациите на ЕС

Промените в регулаторната среда на ЕС, които засягат криптовалутите, предизвикаха недоволство в сектора. В отворено писмо, подписано от някои от най-големите компании в сектора и водено от Европейска криптоинициатива (EUCI), се призовава за по-ясни дефиниции и регулации, особено по отношение на "интелигентните договори" (smart contracts). Най-просто те представляват програма или приложение, базирано на блокчейн, чиято цел е автоматично изпълнение и предоставяне на дадена услуга или документиране на събитие. За по-ясно разбиране като пример от реалния живот за интелигентен договор е давана вендинг машината. Чрез умните договори се намаляват транзакционните разходи, човешката намеса, както и рисковете за злоупотреби. Блокчейнът на Ethereum е най-често използваният за умни договори.

Писмото е подкрепено от 56 европейски компании, включително гиганти като Binance, Coinbase, Cardano Foundation, Polygon Labs и Ledger. Неяснотите остават в Закона за данни на ЕС, a регламента MiCA (markets in crypto-assets) - първата цялостна регулаторна рамка, бе приет официално на 9 юни. В нея не се казва нищо за smart contract-и и затова се очакваше от регламента за данните, който ще започне да се прилага към 2025 г., да допълва празните полета, но той го прави по неефективен и притеснителен за индустрията начин. По тази и други теми "Капитал" разговаря с Вяра Савова, която е старши експерт по политики в Европейската криптоинициатива (EUCI), където допринася за формулирането на подходящи крипторегулации на европейско ниво. Със своя юридически бекграунд тя се фокусира върху проблемите в правното регулиране, свързани с Web3 технологиите. Като докторант в своите изследвания тя разглежда потенциалните приложения на умни договори за оптимизиране на юридическите процеси.