Ковачки пръв избяга от загубите при търговията с ток
Намаленото потребление от бизнеса доведе до излишъци на електроенергия и рязък спад в цените на борсата
- Намаленото потребление от бизнеса доведе до излишъци на електроенергия и рязък спад в цените на борсата.
- Христо Ковачки спря да изпълнява договорите си с АЕЦ "Козлодуй" и "Топлофикация София".
- Проблеми имат и другите търговци. А крайни клиенти също прекратяват споразуменията си за доставка на ток.
Потреблението на електроенергия от бизнеса е намаляло с над 20% през последните две-три седмици и тази тенденция вероятно ще се задълбочи след Великден. На пръв поглед това не би следвало да е съществен проблем - щом спада консумацията на ток, би следвало да се ограничи и производството му, така че пазарът да се балансира. Само че в България, където основните производители са държавни, подобни механизми не сработват и водят до негативи за всички в бранша, включително за тях самите и за битовите потребители.
Причината е, че въпреки затворените хотели, ресторанти, молове и стотици други обекти и фабрики държавата настоява сключените в края на 2019 г. дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия да продължават да се изпълняват в пълния им обем. Търговците обаче няма на кой да продадат тока и го пускат на борсовите сегменти "Ден напред" и "В рамките на деня", което създава свръхпредлагане и натиска цените надолу. От нива в началото на годината между 100 и 110 лв./МВтч сега сделките се сключват за 40-50 лв./МВтч. Тази разлика само от началото на април е генерирала близо 20 млн. лв. загуби в системата.
Ниските борсови цени на свой ред пък дават повод на фирмите, които все пак работят, да искат разваляне или промяна в договорите си за доставка и започват да бавят плащания, а оттам следват допълнителни проблеми. Има и търговци, като свързаните с Христо Ковачки например, които директно спират да купуват енергията от производителите, за което биват санкционирани, но така прехвърлят риска от ниските цени към централите и вероятно минимализира загубите си.
Резултатът е изключителна несигурност за всички пазарни участници, което в комбинация с намаленото потребление може да доведе до силни трусове в сектора. Но въпреки опасността от огромна фирмена задлъжнялост, ликвидна криза за търговците и срив в приходите на производителите, засега темата не се дискутира публично. Дори по информация на "Капитал" държавните институции и производителите на ток от групата на БЕХ не отговарят на питанията и предложенията на търговците на електроенергия за предприемането на действия по време на епидемията. А мерки могат да се вземат, тъй като консумацията на регулирания пазар - при битовите потребители, разбираемо се увеличава, тъй като хората си стоят по домовете. Но вместо с евтина енергия от пазара засега потребностите им се задоволяват със скъпото производство на ТЕЦ "Марица-изток 2".
Примерът "Ковачки"
Още миналата седмица стана ясно, че свързаният с Христо Ковачки търговец на ток "Гранд енерджи дистрибюшън", който е най-големият на българския пазар с приходи от 467 млн. лв. за 2018 г., е спрял да изпълнява ангажиментите си по договора с "Топлофикация София" за изкупуване на електроенергия. Досега столичната топлофикация продаваше енергията си на "Гранд енерджи дистрибюшън" по фиксирана цена от 91.50 лв./МВтч, а търговецът я пласираше на борсата, където средната цена от 1 юли 2019 г. до 31 март 2020 г. беше малко над 97.5 лв./МВтч. През последните седмици обаче стойността на борсовия ток падна под 40 лв./МВтч и съответно купената за 91.5 лева енергия няма как да бъде продадена без големи загуби.
Точно за това "Гранд енерджи дистрибюшън" пледира за настъпили ликвидни проблеми вследствие на рязкото поевтиняване на електроенергията и намаленото потребление. Фирмата се позовава и на предвидената в Търговския закон "стопанска непоносимост" и извънредното положение. Но директорът на столичното парно Александър Александров не признава това и казва, че ще предприеме необходимите стъпки съгласно нормативната уредба, за да защити правата на дружеството по съдебен ред и да изиска съответстващите неустойки и обезщетения поради неизпълнението на договора.
При Ковачки става въпрос за серийно действие. Проверка на "Капитал" установи, че освен "Гранд енерджи дистрибюшън" и останалите, свързани с него, търговци на ток са обявени за неизрядни от Българската независима енергийна борса. Става дума за "Юропиан трейд оф енерджи" (с близо 120 млн. лв. приходи за 2018 г.), "Хидро пауър ютилитис" и "ТЕЦ Марица 3". Според борсата тези фирми са нарушили чл. 80 от правилата за работа на Централизирания пазар за двустранни договори, което накратко означава, че са спрели да изпълняват ангажиментите си по сключени дългосрочни договори за покупка на електроенергия.
"Допълнителните споразумения са задължителни за спазване от страните и неизпълнението на задълженията по тях влече негативни последици за виновната страна - заплащане на лихва, заплащане на неустойка, едностранно прекратяване на допълнителното споразумение, отстраняване и изключване от борсовия пазар, публикуване на името на неизрядния участник на интернет страницата на борсовия оператор в секция "Неизрядни участници", обясняват от БНЕБ.
В случая "Юропиан трейд оф енерджи", "Хидро пауър ютилитис" и "ТЕЦ Марица 3" са отказали да приемат произведения от АЕЦ "Козлодуй" ток по годишните търгове, които спечелиха в края на ноември и началото на декември 2019 г. Тогава постигнатите цени бяха средно около 110 лв./МВтч, или близо три пъти над тези, на които енергията се търгува сега. Точните обеми на сключените сделки не са публични, но по информация на "Капитал" става дума за 280-300 мегавата мощност, което означава или половин милион лева на ден загуба за търговците, или половин милион лева на ден пропуснати ползи за ядрената централа (280 мегавата х 24 часа х 70 лв./мВтч разлика в цената).
"Част от опериращите на местния пазар търговски участници, страна по сключени борсови сделки, правят опити да се възползват от ситуацията и да прехвърлят изцяло собствения си търговски и финансов риск върху "АЕЦ Козлодуй" чрез отказ за приемане на договорени количества", обясниха за "Капитал" от ядрената централа, което ясно показва коя от двете възможности се случва. От "Гранд Енерджи дистрибюшън" обаче продължават да купуват по договора си с АЕЦ "Козлодуй".
Има ли форсмажор
"Като следствие от настъпилите непредвидими обстоятелства, а именно обявеното в страната извънредно положение поради световната пандемия от коронавирус, чрез наше официално писмо поискахме спиране на действието на сключените договори с "АЕЦ Козлодуй" ЕАД за периода на действие на въпросната непреодолима сила. Притежаваме това право на база чл. 306, ал. 4 от Търговския закон, както и по силата на чл. 192 от Правилата за работа на организиран борсов пазар на електрическа енергия", заявиха за "Капитал" от "Юропиан трейд оф енерджи". Именно на форсмажорни обстоятелства и стопанска непоносимост се позовават и другите две дружества.
"Вследствие на предприетите от наша страна действия бяхме глобени от АЕЦ "Козлодуй", съответно включени в списъка "неизрядни участници". Във връзка с това държавният производител прекрати едностранно действието на сключените договори, без да признае наличието на непреодолима сила, заради което бяхме отстранени от пазарния сегмент за двустранни договори на Българската независима енергийна борса", се казва в писмени отговори на трите търговеца до "Капитал".
Видно от сайта на енергийната борса, свързаните с Ковачки фирми са отстранени на 30 март 2020 г. Допълнителни санкции като заплащане на неустойка при неспазване на задълженията се прилагат, ако са предвидени в самото допълнително споразумение от страните. В тази връзка от "АЕЦ Козлодуй" казват, че използват всички законоустановени средства и начини за защита на финансовия интерес на дружеството, включително и наличните гаранционни обезпечения.
От "Schoenherr България" обясниха по време на организиран от "Капитал" уебинар за форсмажора и стопанската непоносимост в условията на COVID-19, че неизпълнението на ангажименти по такива договори "изглежда като злоупотреба с право" и освен това не става с едностранно уведомление, а само по съдебен ред. В тази връзка търговците на ток казат, че вече са завели дела и чакат решенията на съда.
Верижни проблеми
Засега освен фирмите на Ковачки енергийната борса е обявила за неизрядни търговци и дружествата на Соня Кадиева - "Енерджи съплай" и "Енерджи съплай грийн". За "Капитал" Кадиева обясни, че с настъпването на извънредното положение много от потребителите са затворили цели производства, което е намалило консумацията с над 30%. "Ние извадихме сертификати за непреодолима сила от БТПП и поискахме да намалим покупките си за електроенергия по фиксирани договори. Съвсем резонно и логична търговска политика според мен. След като падат договори с потребители, търговците на електроенергия трябва да се опитат да намалят покупките си. Това е същото, както ЕСО балансира електроенергийната система. Ние като търговци трябва да имаме балансирани покупки и продажби. Както ЕСО казва на производителите кога да намалят мощности, така и ние, търговците, поискахме да си намалим товара на покупките, за да не останем в излишък", казва още тя и допълва, че някой по веригата от участници на пазара иска това да не се случва, не признава извънредното положение и иска търговците да платят цялата сметка от дисбалансите в потреблението.
Според Кадиева случващото се нито е справедливо, нито е солидарно, нито е съгласно правилата за работа на пазара. "Писахме множество писма, становища от асоциацията "Свободен енергиен пазар" с предложения и мнения, поискахме срещи с цел да се разгледат възможностите за балансиране на отношенията. Никакъв отклик!", твърди тя.
Мартин Георгиев от Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) също смята, че трябва да се проведат разговори с държавните производители за разсрочване на договорите или за промени, но засега нямало стъпки в тази посока. От АТЕБ също са изпращали писма до Министерството на енергетиката, КЕВР и БЕХ, но отговор липсва.
Енергиен мораториум
"Трябваше да има предварителни мерки от страна на държавата за ограничаване на производството на ток, така че да не се получават настоящите излишъци", казва Мартин Георгиев и дава няколко предложения за туширане на създалото се напрежение в сектора. Едно от тях е да се позволи разсрочване на задълженията по договорите на търговците за покупка на енергия, подобно на това, което се случва с мораториума върху банковите кредити. Идеята е сега да се ограничат с 30% например производството и ангажиментите за изкупуване на енергия за времето на кризата, а след това договорите да бъдат удължени със същия срок и съответните количества да бъдат пласирани на договорените първоначални цени. Така АЕЦ "Козлодуй" и другите производители ще постигнат очакваните си приходи, макар и с отсрочка, вместо да продават сега на загуба през борсата. А търговците няма да изпаднат в ликвидна криза и да фалират, каквито опасности има сега.
Друга мярка би могло да бъде насочването на енергията от АЕЦ-а към регулирания пазар, който е с повишено потребление, вместо за целта да се ползва ТЕЦ "Марица-изток 2", която работи при тройно по-високи цени спрямо тези на борсата, но с извънредна заповед на енергийния министър Теменужка Петкова НЕК е задължена да купува от нея. Най-лесният вариант това да се случи е просто НЕК да започне да осигурява нужните допълнителни количества ток за бита през борсата (където продава АЕЦ "Козлодуй"), за което дори има и законова разпоредба. А държавният ТЕЦ да бъде ограничен, за да не трупа загуби и да не създава излишъци на пазара.
Разбира се, каквито и действия да се предприемат, задължително е да има стриктен мониторинг на пазара, тъй като е възможно някои търговци да спекулират, като обявяват намалено потребление, само и само да си предоговорят договорите и да получат енергията на по-ниска цена.
