С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 24 ное 2017, 18:00, 11315 прочитания

АЕЦ "Белене": повече въпроси, отколкото отговори

Остава опасността след похарчените досега 3 млрд. лв. да потънат още 17 млрд. лева

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Съдбата на рекаторите от Белене още не е решена - има идея за частен инвеститор, все още няма идея за заем

- Сметките показват, че централата е възможна само ако данъкоплатците решат, че за тях е важно да я има, без значение дали е печеливша

Още по темата

Поне 6 месеца ще са нужни на АЯР за лицензиране на АЕЦ "Белене"

Налагат се и промени заради влезлите в сила правила след аварията в АЕЦ "Фукушима"

17 яну 2018

Йордан Йорданов: АЕЦ "Белене" е като парен локомотив в епохата на eлектромагнитните влакове

Бившият изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" и собственик на агенция "Нуклеон" пред "Капитал"

5 яну 2018

7 извода от доклада на БАН за АЕЦ "Белене"

Икономическо чудо, ръст на населението и увеличено потребление на електричество чакат България до 2040 г. според разсекретения документ

4 яну 2018

Престрелки за цената на свободния ток

Депутатът Делян Добрев влезе в задочен спор с търговците на електричество дали манипулират цената за бизнеса или не

17 дек 2017

Мнения Daily - Контрапреход към държавен капитализъм

И още: Когато договорите в енергетиката са тайни, гражданите плащат скъпо; Народът на Румъния не иска да си мълчи

27 ное 2017

Една трета спад в потреблението на ток предвиждат експерти

Четири браншови организации представиха свой проект за енергийна стратегия до 2030 г.

22 ное 2017

Държавата няма да влага повече средства в "Белене", уверява Теменужка Петкова

Зад оптимизма на ресорния министър личат сериозни намерения на управляващите да опитат да съживят проекта

19 ное 2017

Въпреки усещането, че рестартът на АЕЦ "Белене" върви неумолимо, съдбата на проекта остава неясна. Публикуваното миналата седмица резюме от доклада на БАН за бъдещето на проекта, вместо да внесе яснота, най-вероятно ще вкара още повече шум в недобре смазания енергиен екип на ГЕРБ.

С анализа си на жизнеспособността на АЕЦ "Белене" като икономически проект учените от БАН показаха две неща. Първо, че ядрената централа няма как да бъде изградена като частен проект без участието на държавата - нещо, което е ясно вече десет години. На второ място, те показват, че дори и с държавно участие строежът би бил изключително рисково начинание. Академиците са си свършили работата – частен консултант би бил много по-склонен да угоди на желанието на правителството АЕЦ-ът да се покаже като печеливша инвестиция. Изводите от доклада обаче ще разпалят сблъсък вътре в ГЕРБ.

Какво да се прави "Белене"

Първоначално, поне публично, идеята на ГЕРБ беше всички активи на АЕЦ "Белене" да се приватизират и така държавата да си върне поне малко от вложените 3 млрд. лева. Тази теза се застъпваше от бившия енергиен министър и настоящ председател на енергийната комисия в парламента Делян Добрев. Тъй като е ясно, че подобен вариант е невероятен, зад позицията прозираше желанието държавата да се предпази от нова авантюра.
Друго крило в ГЕРБ обаче вярва, че проектът може да бъде довършен с ограниченото участие на държавата, но с частен инвеститор. То набра сили покрай преговорите за нова мощност за съществуващата АЕЦ "Козлодуй".

Затова и от този кръг понякога се чува, че оборудването, предназначено за АЕЦ "Белене", може да се използва във вече съществуващата централа. Оттам отхвърлят идеята, че централата може да се строи без частен инвеститор, само с руски заем. Наскоро министър Теменужка Петкова заяви, че не е изключено именно руската държавна корпорация "Росатом" да бъде поканена като инвеститор в проекта. Идеята е по този начин руската компания да бъде принудена да обсъжда по-икономичен вариант за строеж, за да може да си върне парите, които е вложила директно. Точно по същия начин подобна оферта беше отправена към Westinghouse, която учтиво отказа (малко преди да фалира). Разбира се, този вариант пропуска конфликта на интереси, ако "Росатом" е едновременно доставчик и акционер: как ще се контролира качеството на изграждането на ядрената централа.




Интересно би било какво ще се случи, ако няма частен инвеститор и се реши, както в АЕЦ "Пакш" II в Унгария, АЕЦ "Белене" да се строи с изцяло руско финансиране. За подобен вариант например споменава БАН. В България той стана известен с крилата фраза на премиера Бойко Борисов от 2011 г.: "Като дават парите, какво ни интересува цената?!" По това време "Росатом" предлагаше да финансира изцяло строежа.

Да прогнозираш на сляпо

Ако се вгледаме по-внимателно в малкото известни неща от иначе колосалния (над 1000 страници) доклад на БАН, ще разберем, че вероятността АЕЦ "Белене" да бъде печеливша, е преди всичко в сферата на фантазиите. Не че е теоретично невъзможно, но е много малко вероятно. Нещо като тотото - ако познаете всичките 6 числа, ще спечелите джакпота, но вероятността е едно на милион.

БАН например разглежда три сценария за макроикономическо развитие на България. Сметката излиза само при реални темпове на растеж на икономиката над 3.5% годишно през всичките следващи 22 години - БВП трябва да нарасне от сегашните 92.6 млрд. лв. (за 2016 г.) до поне 432 млрд. лв. в текущи цени през 2040 г. Така според анализа би могло да има повишено потребление на електроенергия, което да изисква и нови мощности.

Само че подобни изводи могат да се окажат крайно неточни. И историята вече го е доказала - при предишния рестарт на "Белене" в началото на новото хилядолетие се обясняваше, че заради спирането на малките блокове в АЕЦ "Козлодуй" и очаквания икономически ръст някъде към 2010-2011 г. в България може да има режим на тока, ако не се изгради новата атомна централа. Днес обаче сме свидетели на точно обратния развой. Мерките за енергийна ефективност и преструктурирането на икономиката доведоха дотам, че консумацията на електричество днес е почти същата, та дори и по-ниска от тази през 2001. За последните 15 години нетното вътрешно потребление не се е променило (около 33 гВтч годишно), но за сметка на това българската икономика е пораснала за същия период с малко над 60% в реално изражение. Отдавна вече е ясно, че икономическият ръст не води автоматично след себе си скок на потреблението.

Разбира се, в бъдеще ще има много фактори, които биха влияли на търсенето на електроенергия. Например навлизането на електромобилите (очакванията на Европейската комисия са до 2030 г. между 10 и 20% от автопарка да стане електрически). Или пък евентуален преход от централно на електрическо отопление, или постепенното затваряне на въглищните централи. Но пък също така енергийната система ще се променя, и то драматично. Ако в момента в България в някои случаи вече е по-изгодно да се произвежда електроенергия от фотоволтаични панели за собствена консумация (т.е. да не се купува от ЧЕЗ, ЕВН или "Енерго-про"), какво би се случило след пет години (соларните панели поевтиняват с 20% средно на всеки три години)? А през 2040 г.? Само за сравнение - последният търг за нови мощности в Мексико привлече инвеститори, които спечелиха проекти за 1.8 гВ, т.е. почти колкото двата блока на АЕЦ "Белене", със средна цена от 26.38 евро за мВтч – това е цената, на която в момента продава отдавна изплатената АЕЦ "Козлодуй".

Цена по наше желание

За да стане проектът за "Белене" печеливш, има две условия. Първото е държавата да е инвеститор и на практика да не очаква печалба, а второто е цената на електроенергията през следващите в 60 години да е достатъчно висока и над себестойността на тока от ядрената централа.

Именно заради това нормализираната цена на електроенергията от проекта за АЕЦ "Белене" за целия му 60-годишен живот спадна от 91 евро за мВтч в междинния доклад на академията на 73 евро в публично представения от БАН и министър Петкова доклад. В първия случай тази цена би формирала приемливи приходи за частен инвеститор, докато втората цена отразява очакваните приходи за държавата. В първия случай вложените средства биха довели печалба, докато във втория парите не биха били изгубени, при това в най-добрия вариант.

На практика точно това е тезата на министър Петкова - държавата така и така е закопала вече 3 млрд. лева в АЕЦ "Белене", ако проектът се осъществи, поне те няма да са потънали напразно. Това има известна логика, но проблемът е в твърде сериозния риск след тези 3 да потънат още 17 млрд. лева (изграждането на АЕЦ-а се очаква да струва между 10 и 11 млрд. евро).

Точно това може да се случи, ако строежът на АЕЦ "Белене" започне, като се разчита на бодряшки прогнози за цените на електроенергията. Сметките показват, че БАН залагат с между 5 и 10 евро по-високи цени от няколко авторитетни международни изследвания (виж карето). Това по думите на проф. Александър Тасев от БАН и Теменужка Петкова е "пазарен г.риск".

Рискът с такива големи проекти обаче е и политически. Накратко централата е възможна само ако данъкоплатците решат, че за тях е важно да имат нова АЕЦ. Очакваните цени на електроенергията не гарантират, че те няма да изгубят пари, а игрите дотук гарантират точно обратното.
Сметката на БАН

В предпоследната версия на доклада на БАН, с която "Капитал" разполага, прогнозите за тарифи на вътрешния пазар към 2040 г. се движат от 61.41 до 81.17 евро/мВтч, а на регионалния - от 75.12 до 80.77 евро/мВтч. В окончателния вариант цените се увеличават с около 5 евро за мегаватчас - в най-консервативния сценарий е казано, че мегаватчас ще струва около 80 евро през 2040 г., а в най-оптимистичния - близо 85 евро.

В подкрепа на прогнозите си от БАН цитират оценката на ЕК за наличието на държавна помощ при изграждането на унгарската АЕЦ "Пакш 2", която включва прогнозни борсови цени между 75 и 85 евро/мWh през 2040 г. Академиците обаче доста избирателно са чели доклада на ЕК. Цитираната от тях стойност се базира на прогнозите на Международната агенция за енергетика от 2014 г. Експертите на ЕК подчертават, че ако се вземе прогнозата на МАЕ само две години по-късно - от 2016 г., референтните стойности трябва да спаднат с 20%, т.е. вече говорим за 62-71 евро за мегаватчас през 2040 г. Регионалният доклад за Югоизточна Европа на South East Europe Electricity Roadmap например също посочва цени на едро за България в порядъка между 67-75 евро/мWh към 2040.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

AES инвестира над 1 млн. евро в регионален административен център в София 3 AES инвестира над 1 млн. евро в регионален административен център в София

Топлоенергийните компании от Маришкия басейн са наели консултант за анализ на новите екологични норми

11 окт 2017, 4654 прочитания

Седмични новини за енергетика Седмични новини за енергетика

В рубриката на "Капитал Daily" ще събираме всички най-важни новини от последните седем дни

1 фев 2017, 3246 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Топ обявите за работа на Karieri.bg

Преглед на актуалните предложения за работа в областта на маркетинга, финансите, IT сектора, търговията, човешките ресурси

Пет минути с ... Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова

На "Кариери" гостуват създателките на сайта maikomila.bg и онлайн платформата olemale.bg, чрез която популяризират продукти на майки на деца с увреждания, за да им осигурят финансова независимост

Стажове, стипендии, конкурси (9 - 15 юли)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (25 юни - 1 юли)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Енергетика" Затваряне
"Овергаз": По-страшно от глобата на ЕК е никой да не понесе отговорност

Светослав Иванов, изпълнителен директор на "Овергаз Мрежи" и зам. изпълнителен директор на "Овергаз инк." пред "Капитал"

Въведение в софийското улично изкуство

По следите на "артисти, райтъри и вандали"

Сбогом, туризъм през август!

Продължителността на туристическия сезон ще намалява в Южна Европа и ще се увеличава в Северна.

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Рапсодия в зелено

"Неотъпкана пътека" е първият по рода си фестивал в България

Забранената книга

Как конфискуваната от съда книга Farina за наркотрафика в Испания през 90-те години се превърна в бестселър, а сериалът по нея оглави телевизионния праймтайм

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 28

Капитал

Брой 28 // 14.07.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: ЕС и Япония ще търгуват без мита от догодина, кабинетът задвижва кандидатурата за банковия съюз

Емисия

DAILY @7PM // 17.07.2018 Прочетете