АЕЦ "Белене": повече въпроси, отколкото отговори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

АЕЦ "Белене": повече въпроси, отколкото отговори

Reuters

АЕЦ "Белене": повече въпроси, отколкото отговори

Остава опасността след похарчените досега 3 млрд. лв. да потънат още 17 млрд. лева

Ивайло Станчев
13381 прочитания

Reuters

© Reuters


Темата накратко

- Съдбата на рекаторите от Белене още не е решена - има идея за частен инвеститор, все още няма идея за заем

- Сметките показват, че централата е възможна само ако данъкоплатците решат, че за тях е важно да я има, без значение дали е печеливша
Автор: Капитал

Въпреки усещането, че рестартът на АЕЦ "Белене" върви неумолимо, съдбата на проекта остава неясна. Публикуваното миналата седмица резюме от доклада на БАН за бъдещето на проекта, вместо да внесе яснота, най-вероятно ще вкара още повече шум в недобре смазания енергиен екип на ГЕРБ.

С анализа си на жизнеспособността на АЕЦ "Белене" като икономически проект учените от БАН показаха две неща. Първо, че ядрената централа няма как да бъде изградена като частен проект без участието на държавата - нещо, което е ясно вече десет години. На второ място, те показват, че дори и с държавно участие строежът би бил изключително рисково начинание. Академиците са си свършили работата – частен консултант би бил много по-склонен да угоди на желанието на правителството АЕЦ-ът да се покаже като печеливша инвестиция. Изводите от доклада обаче ще разпалят сблъсък вътре в ГЕРБ.

Какво да се прави "Белене"

Първоначално, поне публично, идеята на ГЕРБ беше всички активи на АЕЦ "Белене" да се приватизират и така държавата да си върне поне малко от вложените 3 млрд. лева. Тази теза се застъпваше от бившия енергиен министър и настоящ председател на енергийната комисия в парламента Делян Добрев. Тъй като е ясно, че подобен вариант е невероятен, зад позицията прозираше желанието държавата да се предпази от нова авантюра.

Друго крило в ГЕРБ обаче вярва, че проектът може да бъде довършен с ограниченото участие на държавата, но с частен инвеститор. То набра сили покрай преговорите за нова мощност за съществуващата АЕЦ "Козлодуй".

Затова и от този кръг понякога се чува, че оборудването, предназначено за АЕЦ "Белене", може да се използва във вече съществуващата централа. Оттам отхвърлят идеята, че централата може да се строи без частен инвеститор, само с руски заем. Наскоро министър Теменужка Петкова заяви, че не е изключено именно руската държавна корпорация "Росатом" да бъде поканена като инвеститор в проекта. Идеята е по този начин руската компания да бъде принудена да обсъжда по-икономичен вариант за строеж, за да може да си върне парите, които е вложила директно. Точно по същия начин подобна оферта беше отправена към Westinghouse, която учтиво отказа (малко преди да фалира). Разбира се, този вариант пропуска конфликта на интереси, ако "Росатом" е едновременно доставчик и акционер: как ще се контролира качеството на изграждането на ядрената централа.

Интересно би било какво ще се случи, ако няма частен инвеститор и се реши, както в АЕЦ "Пакш" II в Унгария, АЕЦ "Белене" да се строи с изцяло руско финансиране. За подобен вариант например споменава БАН. В България той стана известен с крилата фраза на премиера Бойко Борисов от 2011 г.: "Като дават парите, какво ни интересува цената?!" По това време "Росатом" предлагаше да финансира изцяло строежа.

Да прогнозираш на сляпо

Ако се вгледаме по-внимателно в малкото известни неща от иначе колосалния (над 1000 страници) доклад на БАН, ще разберем, че вероятността АЕЦ "Белене" да бъде печеливша, е преди всичко в сферата на фантазиите. Не че е теоретично невъзможно, но е много малко вероятно. Нещо като тотото - ако познаете всичките 6 числа, ще спечелите джакпота, но вероятността е едно на милион.

БАН например разглежда три сценария за макроикономическо развитие на България. Сметката излиза само при реални темпове на растеж на икономиката над 3.5% годишно през всичките следващи 22 години - БВП трябва да нарасне от сегашните 92.6 млрд. лв. (за 2016 г.) до поне 432 млрд. лв. в текущи цени през 2040 г. Така според анализа би могло да има повишено потребление на електроенергия, което да изисква и нови мощности.

Само че подобни изводи могат да се окажат крайно неточни. И историята вече го е доказала - при предишния рестарт на "Белене" в началото на новото хилядолетие се обясняваше, че заради спирането на малките блокове в АЕЦ "Козлодуй" и очаквания икономически ръст някъде към 2010-2011 г. в България може да има режим на тока, ако не се изгради новата атомна централа. Днес обаче сме свидетели на точно обратния развой. Мерките за енергийна ефективност и преструктурирането на икономиката доведоха дотам, че консумацията на електричество днес е почти същата, та дори и по-ниска от тази през 2001. За последните 15 години нетното вътрешно потребление не се е променило (около 33 гВтч годишно), но за сметка на това българската икономика е пораснала за същия период с малко над 60% в реално изражение. Отдавна вече е ясно, че икономическият ръст не води автоматично след себе си скок на потреблението.

Разбира се, в бъдеще ще има много фактори, които биха влияли на търсенето на електроенергия. Например навлизането на електромобилите (очакванията на Европейската комисия са до 2030 г. между 10 и 20% от автопарка да стане електрически). Или пък евентуален преход от централно на електрическо отопление, или постепенното затваряне на въглищните централи. Но пък също така енергийната система ще се променя, и то драматично. Ако в момента в България в някои случаи вече е по-изгодно да се произвежда електроенергия от фотоволтаични панели за собствена консумация (т.е. да не се купува от ЧЕЗ, ЕВН или "Енерго-про"), какво би се случило след пет години (соларните панели поевтиняват с 20% средно на всеки три години)? А през 2040 г.? Само за сравнение - последният търг за нови мощности в Мексико привлече инвеститори, които спечелиха проекти за 1.8 гВ, т.е. почти колкото двата блока на АЕЦ "Белене", със средна цена от 26.38 евро за мВтч – това е цената, на която в момента продава отдавна изплатената АЕЦ "Козлодуй".

Цена по наше желание

За да стане проектът за "Белене" печеливш, има две условия. Първото е държавата да е инвеститор и на практика да не очаква печалба, а второто е цената на електроенергията през следващите в 60 години да е достатъчно висока и над себестойността на тока от ядрената централа.

Именно заради това нормализираната цена на електроенергията от проекта за АЕЦ "Белене" за целия му 60-годишен живот спадна от 91 евро за мВтч в междинния доклад на академията на 73 евро в публично представения от БАН и министър Петкова доклад. В първия случай тази цена би формирала приемливи приходи за частен инвеститор, докато втората цена отразява очакваните приходи за държавата. В първия случай вложените средства биха довели печалба, докато във втория парите не биха били изгубени, при това в най-добрия вариант.

На практика точно това е тезата на министър Петкова - държавата така и така е закопала вече 3 млрд. лева в АЕЦ "Белене", ако проектът се осъществи, поне те няма да са потънали напразно. Това има известна логика, но проблемът е в твърде сериозния риск след тези 3 да потънат още 17 млрд. лева (изграждането на АЕЦ-а се очаква да струва между 10 и 11 млрд. евро).

Точно това може да се случи, ако строежът на АЕЦ "Белене" започне, като се разчита на бодряшки прогнози за цените на електроенергията. Сметките показват, че БАН залагат с между 5 и 10 евро по-високи цени от няколко авторитетни международни изследвания (виж карето). Това по думите на проф. Александър Тасев от БАН и Теменужка Петкова е "пазарен г.риск".

Рискът с такива големи проекти обаче е и политически. Накратко централата е възможна само ако данъкоплатците решат, че за тях е важно да имат нова АЕЦ. Очакваните цени на електроенергията не гарантират, че те няма да изгубят пари, а игрите дотук гарантират точно обратното.

Сметката на БАН

В предпоследната версия на доклада на БАН, с която "Капитал" разполага, прогнозите за тарифи на вътрешния пазар към 2040 г. се движат от 61.41 до 81.17 евро/мВтч, а на регионалния - от 75.12 до 80.77 евро/мВтч. В окончателния вариант цените се увеличават с около 5 евро за мегаватчас - в най-консервативния сценарий е казано, че мегаватчас ще струва около 80 евро през 2040 г., а в най-оптимистичния - близо 85 евро.

В подкрепа на прогнозите си от БАН цитират оценката на ЕК за наличието на държавна помощ при изграждането на унгарската АЕЦ "Пакш 2", която включва прогнозни борсови цени между 75 и 85 евро/мWh през 2040 г. Академиците обаче доста избирателно са чели доклада на ЕК. Цитираната от тях стойност се базира на прогнозите на Международната агенция за енергетика от 2014 г. Експертите на ЕК подчертават, че ако се вземе прогнозата на МАЕ само две години по-късно - от 2016 г., референтните стойности трябва да спаднат с 20%, т.е. вече говорим за 62-71 евро за мегаватчас през 2040 г. Регионалният доклад за Югоизточна Европа на South East Europe Electricity Roadmap например също посочва цени на едро за България в порядъка между 67-75 евро/мWh към 2040.

15 коментара
  • 1
    lhc47540902 avatar :-|
    lhc47540902

    "Остава опасността след похарчените досега 3 млрд. лв. да потънат още 17 млрд. лева"

    И откъде идва тая опасност, при условие че държавата ясно подчерта, че ще търси външен инвеститор за строежа на АЕЦ Белене? Стига вече грантаджийски манипулации.
    Единственият правилен вариант е да се привлече Росатом като инвеститор, а държавата да участва с площадката и реактора. С извозване на отработеното ядрено гориво към Русия. Без задължения за изкупуване на енергията.
    Но паралелно с това държавата следва да изгражда нови блокове и в АЕЦ Козлодуй за да гарантира евтин ток за населението.

  • 2
    hlr1435497791434792 avatar :-|
    coinspirator

    Извинявам се много, но логиката Ви е като на ученик в трети клас или 1+1= 2. Само дето събирате гладна котка със салам. Според вас как се "привлича" инвеститор? С неподправена българска харизма и усмивка под мустак? Баламите свършиха, ако не броим някои хора. Евтин ток?! От АЕЦ?! Единственият правилен вариант, е да няма такъв. Ядреното (отработило) гориво не се извозва. Студената война свърши и цената, по която ще плащаме преработка и съхранение трябва да бъде калкулирана в цената на тока (както и фонд извеждане от експлоатация). И изобщо от къде правите тези изводи, че държавата трябва да изгражда нови мощности? Обосновка някаква? Защото у нас тези неща се уреждат със закон...по принцип.

  • 3
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Когато чета такива статии, очаквам един АЕЦ да не се разглежда като самостоятелен изолиран обект, а да се обедини с темата: "обработка и съхранение на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво". Това е една основна компонента в цената на целия проект, но в желанието си да го направят привлекателен, нашите политици мълчат като партизани по въпроса.

  • 5
    lhc47540902 avatar :-|
    lhc47540902

    До коментар [#3] от "kratun.ko":

    Защо си мислиш че отработеното гориво не влиза в сметките? В докладът на БАН тоя компонент е взет под внимание, така че можеш да си спокоен, не си открил топлата вода.

  • 6
    fkr55482911 avatar :-|
    султана глаушева

    Аз имам само един въпрос. Отговор йок. Когато Дянковчето ратуваше за спиране на проекта, искаше “да пляска” руснаците и обясняваше, че на БГ държава няма да регресира нищо, а днес регресира някой и друг милиард. Е, защо днес не носи никаква отговорност? Да беше във висшия мениджмънт на частна фирма, имаше да плаща, докато е жив и наследниците до пето коляно! И защо ББ в прав текст се хвали, че е “спрял три енергийни проекта от чисто приятелство”, днес не поеме съвместно с приятелите си отговорността за щетите?

  • 7
    bat_plamen avatar :-|
    bat_plamen

    "..............Ако се вгледаме по-внимателно в малкото известни неща от иначе колосалния (над 1000 страници) доклад на БАН, ще разберем, че вероятността АЕЦ "Белене" да бъде печеливша, е преди всичко в сферата на фантазиите. Не че е теоретично невъзможно, но е много малко вероятно. Нещо като тотото - ако познаете всичките 6 числа, ще спечелите джакпота, но вероятността е едно на милион...................."

    Само това като прочете човек е достатъчно ,за да се убеди колко безумен проект е АЕЦ"Белене"!

  • 8
    bat_plamen avatar :-|
    bat_plamen

    До коментар [#4] от "lhc47540902":

    За твое сведение този прословут частен инвеститор ще иска гарантирани изкупни цени от държавата,което значи държавно гарантиран дълг!!!!!!!!!!!!!

  • 9
    petkata1 avatar :-|
    petkata1

    Темата е била винаги интересна и важна, но винаги се е разглеждала тесногръдо и винаги от финансовата страна. Винаги е липсвала техническата страна. Винаги се е спекулирало с ОЯГ и РАО от позиция на финанси и никога не се е разглеждала от страна на ефективното им управление. Така се държи обществото целенасочено в страх. Страх от незнание. Обществото се плаши и с цена на съоръжението, и със собствеността му.
    Собственост и отговорност: При хипотетична авария (което не трябва да се изключва, НО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДОПУСКА), цялата финансово икономическа тежест я поема населението(държавата) - работна ръка и финанси (от данъците). За справка Чернобил, Фокушима и Три Майл Айленд. За това не трябва да се снижава държавната собственост като процент капитал и процент участие в управлението. Като добавка и значението на ядреното съоръжение в сигурността на държавата.
    ОЯГ и РАО: Горивото се връща обратно при производителя, което е добър вариант. С непрекъснатото развитие на ядрените технологии, към настоящият момент ОЯГ се преработва и отново се влага като гориво за ядрени централи. Следователно при умен подход на държавата е възможно сключване на взаимно изгодни договори между производител и потребител на ядрено гориво. Страната ни има натрупан дългогодишен опит в преработката и управлението на РАО. Но света върви напред и технологиите също. Правени са анализи за ефективността на управление и разходите за РАО. Управлението, преработката и съхранението му може да се оптимизира още много. Има на къде. До сега държавата не е направила нищо в посока впрягане на компетентните организации - БАН, АЯР и ДП"РАО" да разработят завършена технология за РАО, която да се продава и от това да печели държавата. Справка Германия - фирмата извеждаща АЕЦ „Грейсфалд“. Това пряко ще рефлектира върху цената на съоръжението.
    ВЕИ,ТЕЦ,АЕЦ:Много искам да имам на покрива на моя дом фотоволтаик, и една вертикално-осева вятърна турбинка и завинаги да УВОЛНЯ ЧЕЗ, ЕВН, ЕнргоПРО. Да ама не, както е казва Бочаров. Мир на праха му. За обикновения човек това е недостъпно. Прекалено е скъпо. А и никой не казва каква е цената за утилизация на фото панелите. За съжаление слънцето не свети постоянно и вятъра също не духа постоянно. Специалистите в енергетиката боравят с един термин - БАЗОВА МОЩНОСТ. От това понятие зависи стабилността на енергосистемата. Основно участват топлоцентралите - ТЕЦ и АЕЦ. За жалост има един документ изготвен през декември 2015 г. в Париж. Той изисква спиране на ТЕЦ. Поетапно разбира се, но неотменимо. Така, че около 2030 няма да имаме работещи тецове. Жалко за работещите в тях. Трябва да им се намерят работни места. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! Като вариант изплува АЕЦ. Имаме две площадки.
    Белене или Козлодуй:Много спорове. Белене - има ОВОЗ, лиценз, площадка, проект. Проекта се намира в НЕК от 2010 г. Няма само връзка към енергосистемата. Козлодуй - има връзка към енергосистемата. Няма ОВОЗ, лиценз за изграждане, площадка, проект.
    ЦЕНА:Много, ама много лъжи. Къде е финансово икономическият анализ направен от ХСБЦ? Скрит. Защо? Белене по проект 4 млрд. евро. С ескалацията близо 7 млрд. евро за два блока, с включено съоръжение за преработка на РАО. В момента говорят за 10 млрд. Много голяма комисионна явно иска някой. Но ако не е така, явно всяко забавяне ще оскъпява съоръжението безсмислено. Доказа се, че продажбата на оборудването е възможна, но само за скрап.
    ТЕХНОЛОГИЯ: Руска или Западна (френска, американска, японска). Уестингхаус - ядрената част фалира, като едвам не завлече и Тошиба. Остава Франция с Електрисите дьо Франс и АРЕВА. Всички знаят, че конкуренцията създава качество и оптимизира разходите. Нека едните да правят в Белене, а другите в Козлодуй (Франция и Русия). А и коя технология е по-добра. А да видим тогава кой какво ще предложи и кое ще е изгодно за нас?

  • 10
    geordgeo avatar :-(
    Дългия


    До коментар [#1] от "
    lhc47540902
    ":

    Някакси не го виждам тоя евтин ток от Белене, особено когато ще имам възможността да избирам от къде да си го купя, а защо не и да си го произвеждам сам? Ясно е, че всеки, който подкрепя този безумен проект е русофил, който не мисли за всички онези, които ще платят цената за реализирането на това атомно безумие...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK