Становище в Съда на ЕС: абонатите без радиатори също трябва да плащат
Такса "сградна инсталация" за всички обитатели е съвместима с правото на ЕС, смята генералният адвокат по български казуси
Енергетика
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Правилото в българския Закон за енергетиката, според което абонатите, които са се отказали от парното и са свалили радиаторите си, все пак трябва да плащат такса "сградна инсталация", не противоречи на правото на ЕС. Това смята генералният адвокат при Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург Хенрик Заугмандсгаард, който обяви своето заключение по две български дела за отношенията между потребители и топлофикационни дружества. Делата са образувани по преюдициални запитвания на български съдилища (Районен съд - Асеновград, и Софийски районен съд), изпратени през 2017 г.
Според генералния адвокат Заугмандсгаард относимите три европейски директиви допускат националната правна уредба, която задължава етажните собственици в топлоснабдени сгради да участват в разходите за отопление, макар и индивидуално да не са поръчвали доставката на централно парно, включително и ако не го използват в своя апартамент. Ако позицията му бъде потвърдена и от съда, всички абонати, които са спрели да плащат такса "сградна инсталация", разчитайки на разпоредбите на ЕС за забрана на "непоисканите доставки", ще трябва да се издължат на топлофикациите. По данни на омбудсмана Мая Манолова в момента има над 12 000 жалби срещу топлофикациите, като голяма част от тях са именно срещу таксата за сградна инсталация.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
3 коментара
Г-н Заугмансгаард има много слаба представа, ако въобще някаква, са собствеността в България и "даването" на апартаменти в панелните блокове до 1989.
То проблема не е в таксата сама по себе си, а в размера и! 50% от стойността на услугата е "абонамента" при това непоискан. Ако слезе на нормалните 10%, проблема ще се реши сам. Услугата е допотопна, свръх неефективна и всеки опит това да се промени ще се сблъска с бабички с 300 лева пенсия. Така изпадаме в омагьосан кръг. Неефективна и скъпа услуга, при която е супер лесно да заблудиш измервателните уреди (тук "измервателни" би било по правилно да се напише така). В края на краищата проблемът не е в топлофикациите, а в държавата. Въобще като много други проблеми понеже няма лесно решение, не се мъчим да го решим, а просто го замитаме, измисляме абсурдни наредби за дялово разпределение на база на термометри залепени на радиаторите.
Мотивите на генералния адвокат по Директива 2011/83 са малко по-различни от описаните тук и всъщност трудно издържат критика. Според мен тълкуването му по казуса противоречи на самата директива.
На първо място, според директивата, в ролята на потребител е отделното физическо лице, а не общност от физически лица (каквото е етажната собственост), т.е. общността не следва да може да се произнася за потребностите на отделното физическо лице.
На следващо място адвокатът твърди, че трудно може да се приеме, че една услуга е непоискана, ако правилата за доставянето на услугата са уредени в отделен закон. Което на мен ми звучи парадоксално - от една страна закон не би следвало да може да определя какви са нуждите на отделния потребител на услуги, а от друга, в самата директива изрично е закрепено правилото, че правата на потребителите не могат да бъдат ограничавани чрез друг закон.
Въобще, ако СЕС в решението си приеме да поддържа това становище на генералния адвокат, това силно ще разколебае доверието ми в този съд.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.