Становище в Съда на ЕС: абонатите без радиатори също трябва да плащат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Становище в Съда на ЕС: абонатите без радиатори също трябва да плащат

Освен за индивидуалното потребление клиентите на топлофикация са длъжни да плащат и за сградната инсталация

Становище в Съда на ЕС: абонатите без радиатори също трябва да плащат

Такса "сградна инсталация" за всички обитатели е съвместима с правото на ЕС, смята генералният адвокат по български казуси

Ивайло Станчев
8326 прочитания

Освен за индивидуалното потребление клиентите на топлофикация са длъжни да плащат и за сградната инсталация

© Надежда Чипева


Правилото в българския Закон за енергетиката, според което абонатите, които са се отказали от парното и са свалили радиаторите си, все пак трябва да плащат такса "сградна инсталация", не противоречи на правото на ЕС. Това смята генералният адвокат при Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург Хенрик Заугмандсгаард, който обяви своето заключение по две български дела за отношенията между потребители и топлофикационни дружества. Делата са образувани по преюдициални запитвания на български съдилища (Районен съд - Асеновград, и Софийски районен съд), изпратени през 2017 г.

Според генералния адвокат Заугмандсгаард относимите три европейски директиви допускат националната правна уредба, която задължава етажните собственици в топлоснабдени сгради да участват в разходите за отопление, макар и индивидуално да не са поръчвали доставката на централно парно, включително и ако не го използват в своя апартамент. Ако позицията му бъде потвърдена и от съда, всички абонати, които са спрели да плащат такса "сградна инсталация", разчитайки на разпоредбите на ЕС за забрана на "непоисканите доставки", ще трябва да се издължат на топлофикациите. По данни на омбудсмана Мая Манолова в момента има над 12 000 жалби срещу топлофикациите, като голяма част от тях са именно срещу таксата за сградна инсталация.

Според Заугмандсгаард в сградите с парно, които са в режим на етажна собственост, определена част от разходите за използваното отопление може да се разпределя между собствениците съобразно отопляемия обем на апартаментите им, независимо какво количество от тази топлоенергия е реално отдадено във всеки отделен имот.

Какви са мотивите

Според генералния адвокат Заугмандсгаард всеки етажен собственик е обвързан с услугите на съответното топлофикационно дружество, тъй като квалифицирано мнозинство от етажните собственици изрично е дало писмено съгласие за тази доставка. "Смятам, че при определени сложни правоотношения, в които участва някаква форма на потребителска общност и съответната стока или услуга се доставя общо на всички потребители от общността, Директива 2011/83 (за правата на потребителите - бел. ред.) не е пречка съгласието на част от тези потребители да обвързва останалите, включително новите членове на тази общност. Тези особени въпроси просто не са уредени в обсъжданата директива, нито пък в правото на съюза", казва Заугмандсгаард.

Според него сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване по същество е обща част, а парното е услуга, предлагана общо на етажните собственици, и следователно е въпрос от компетентността на етажната собственост като цяло. Поради това всеки собственик е длъжен да участва в разходите, съответни на загубите по сградната инсталация и на потреблението на топлоенергия в другите общи части на сградата. "В качеството си на съсобственик на тези части той е и "потребител" на тази топлоенергия. Тук няма особено значение дали той смята да отоплява апартамента си със собствени средства, без да използва общото отопление, дали обитава имота и дали е премахнал радиаторите си", твърди още Заугмандсгаард и посочва, че същото важи и за собствениците, които са станали членове на етажната собственост след вземането на решението за присъединяване на сградата към централното отопление.

Въпрос на измерване

Що се отнася до начина на разпределяне на общите разходи, българската правна уредба предвижда това да става пропорционално на отопляемия обем на апартаментите. Тези разходи обаче не зависят от количеството топлинна енергия, което сградната инсталация потенциално или реално отдава (или по-скоро, което се губи) в жилищата и което съответно е "действително потребено" от всеки собственик. В същото време Директива 2012/27 относно енергийната ефективност задължава държавите членки да гарантират, че сметките за крайните клиенти на енергия ще се изготвят "въз основа на реалното енергийно потребление". Според генералния адвокат на Съда на ЕС обаче тези разпоредби не въвеждат принципа, че всеки краен клиент на енергия дължи заплащане само за това, което реално е потребил. "Текстът им гласи единствено, че фактурирането трябва "да се основава" на действителното потребление", посочва Заугмандсгаард и дава следния пример: Ако отоплителните разходи се разпределят само въз основа на индивидуалното потребление, това би могло да стимулира някои обитатели, чиито апартаменти се намират в средата на сградата, да изключват радиаторите си през целия отоплителен сезон и да разчитат единствено на топлината от съседите си, което пък би създало допълнителни разходи за последните. Затова според него е приемливо в сметките за отопление да има променлива компонента, зависеща от измереното действително индивидуално потребление, и фиксирана компонента, която се разпределя на всеки етажен собственик по независещи от тези данни критерии.

"Когато става дума за частта от сметката, която не зависи от показанията на измервателните уреди в индивидуалните имоти, според мен държавите членки са свободни да я разпределят съобразно критерия, който намерят за подходящ, например според полезната площ (в квадратни метри) на всеки имот или според отопляемия му обем (в кубични метри)", казва още Заугмандсгаард.

Крайно заключение

В крайна сметка генералният адвокат предлага на съда да излезе с решение, че правото на ЕС допуска национална правна уредба, че в сградите в режим на етажна собственост, топлоснабдени от районна отоплителна система, етажните собственици са длъжни да участват в разходите за отопление на сградата, макар и индивидуално да не са поръчвали доставката на централно отопление и включително ако не го използват в своя апартамент. Също така няма пречка от гледна точка на правото на ЕС да се предвиди, че определена част от разходите за използваното в сградата отопление, съответстваща на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, се разпределя между етажните собственици според отопляемия обем на апартаментите им, независимо какво количество от тази топлоенергия е реално отдадено във всеки апартамент.

Правилото в българския Закон за енергетиката, според което абонатите, които са се отказали от парното и са свалили радиаторите си, все пак трябва да плащат такса "сградна инсталация", не противоречи на правото на ЕС. Това смята генералният адвокат при Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург Хенрик Заугмандсгаард, който обяви своето заключение по две български дела за отношенията между потребители и топлофикационни дружества. Делата са образувани по преюдициални запитвания на български съдилища (Районен съд - Асеновград, и Софийски районен съд), изпратени през 2017 г.

Според генералния адвокат Заугмандсгаард относимите три европейски директиви допускат националната правна уредба, която задължава етажните собственици в топлоснабдени сгради да участват в разходите за отопление, макар и индивидуално да не са поръчвали доставката на централно парно, включително и ако не го използват в своя апартамент. Ако позицията му бъде потвърдена и от съда, всички абонати, които са спрели да плащат такса "сградна инсталация", разчитайки на разпоредбите на ЕС за забрана на "непоисканите доставки", ще трябва да се издължат на топлофикациите. По данни на омбудсмана Мая Манолова в момента има над 12 000 жалби срещу топлофикациите, като голяма част от тях са именно срещу таксата за сградна инсталация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Г-н Заугмансгаард има много слаба представа, ако въобще някаква, са собствеността в България и "даването" на апартаменти в панелните блокове до 1989.

  • 2
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    То проблема не е в таксата сама по себе си, а в размера и! 50% от стойността на услугата е "абонамента" при това непоискан. Ако слезе на нормалните 10%, проблема ще се реши сам. Услугата е допотопна, свръх неефективна и всеки опит това да се промени ще се сблъска с бабички с 300 лева пенсия. Така изпадаме в омагьосан кръг. Неефективна и скъпа услуга, при която е супер лесно да заблудиш измервателните уреди (тук "измервателни" би било по правилно да се напише така). В края на краищата проблемът не е в топлофикациите, а в държавата. Въобще като много други проблеми понеже няма лесно решение, не се мъчим да го решим, а просто го замитаме, измисляме абсурдни наредби за дялово разпределение на база на термометри залепени на радиаторите.

  • 3
    keen avatar :-|
    keen

    Мотивите на генералния адвокат по Директива 2011/83 са малко по-различни от описаните тук и всъщност трудно издържат критика. Според мен тълкуването му по казуса противоречи на самата директива.
    На първо място, според директивата, в ролята на потребител е отделното физическо лице, а не общност от физически лица (каквото е етажната собственост), т.е. общността не следва да може да се произнася за потребностите на отделното физическо лице.
    На следващо място адвокатът твърди, че трудно може да се приеме, че една услуга е непоискана, ако правилата за доставянето на услугата са уредени в отделен закон. Което на мен ми звучи парадоксално - от една страна закон не би следвало да може да определя какви са нуждите на отделния потребител на услуги, а от друга, в самата директива изрично е закрепено правилото, че правата на потребителите не могат да бъдат ограничавани чрез друг закон.

    Въобще, ако СЕС в решението си приеме да поддържа това становище на генералния адвокат, това силно ще разколебае доверието ми в този съд.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK