Как държавата движи цената на тока за свободния пазар
18 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как държавата движи цената на тока за свободния пазар

Как държавата движи цената на тока за свободния пазар

Свободният пазар на електроенергия в България остава зависим от триото на държавните производители

Ивайло Станчев
5395 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Сделките се сключват както на много високи, така и на изключително ниски цени, което е проблем за бизнеса
  • Закон ще извади още производители на борсата, но балканският пазар няма да е факт тази година

Двадесет и три стотинки. Толкова е била борсовата цена на електроенергията между 13 и 14 часа на Великден, но не за един киловатчас, а за хиляда (един мегаватчас). Толкова ниски стойности в активната част на деня са прецедент за българския пазар, още повече че няколко часа преди и след това токът също е бил рекордно евтин - между 29 и 31 стотинки за мегаватчас. Още на следващия почивен ден вечерта тарифите отскачат до 110 лв./МВтч, което е близо 500 пъти повече. На 1 май пък сделките са се сключвали за средно 45 лв./МВтч.

Тези огромни амплитуди в цената на пазара "Ден напред" през целия април създават несигурност за търговците на ток, които са се договорили с клиентите си за фиксирани тарифи, и за бизнеса, който не може да планира разходите си. Обяснение за скоковете и паденията може да се търси в поведението на дирижиращите борсата три държавни производителя. Например, когато ТЕЦ "Марица-изток 2" или АЕЦ "Козлодуй" ограничат предлагането, тарифите се покачват рязко и обратно. А в другите страни от Югоизточна Европа промените в цените не само са по-ограничени, но и се случват синхронизирано.

Кривият пазар може да изчезне само с пълна либерализация и обединение със съседните борси. Стъпки в тази посока са на хоризонта, но приемането им от Народното събрание се бави и стана повод за недоволство от страна на работодателските организации.

Държавно създаден дефицит

Основната причина търговията с ток в България да е по-различна е, че държавните електроцентрали все още са доминиращият продавач на пазара. НЕК със своите водни централи, ТЕЦ "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй" осигуряват около две трети от количествата на борсата, поради което координираното им поведение (и трите са част от БЕХ) може да изкриви цените. По принцип България е поела ангажимент трите държавни дружества да осигуряват по 690 МВт електроенергия на час за борсовата платформа "Ден напред", но понякога това не се случва. Санкция няма, защото, погледнато на годишна база, задължението се изпълнява.

Например от 1 до 19 април ТЕЦ "Марица-изток 2" работеше само с 25% от капацитета си, тъй като три от блоковете й бяха в ремонт, а други три - в резерв. Именно в този период борсата регистрира едни от най-високите стойности на електроенергията в региона. В случая от 1 до 14 април средната цена беше близо 50 евро/МВтч, а през следващите две седмици, когато два от блоковете на ТЕЦ-а бяха въведени в експлоатация, тя се понижи до средно 35 евро/МВтч. В Румъния, Унгария и Сърбия подобни драстични промени нямаше - там понижението беше от 50 до 45 евро за мегаватчас и до голяма степен бе продиктувано от възобновения износ от България, която в първата част на месеца се бе превърнала в нетен вносител на ток.

Липса на синхрон имаше и през януари, когато държавните централи бяха ограничили предлагането за свободния пазар и цените в България станаха най-високите в региона. Тогава след недоволство от работодателските организации обемите бяха увеличени и тарифите рязко се понижиха - с над 43%. Докато в Румъния, Унгария и Сърбия спадът бе средно с около 32%.

Последният пример за зависимостта на българската борса от слабото предлагане е излизането на 5-и блок на АЕЦ "Козлодуй" в ремонт от 1 май. Договорените цени с дата на доставка 2 май скочиха до 42 евро/МВтч, което е с 30% над средните стойности за изминалата седмица. Тази тенденция неминуемо ще се запази до края на ремонта (10 юни) поради невъзможността ТЕЦ "Марица-изток 2" да компенсира предлагането - заради високите си производствени разходи централата би продавала на загуба, ако цената не е поне 65 евро/МВтч.

В очакване на промени

За да се повиши предлаганото количество електроенергия на свободния пазар, още през март бяха написани промени в Закона за енергетиката, с които от 1 юли всички малки производители на ток (с мощност от 1 до 4 мВт) също да бъдат задължени да продават на борсата. Сега енергията им се изкупува от НЕК и се пласира на регулирания пазар - основно за домакинства и малки фирми. Става въпрос за 372 централи, половината от които соларни, с обща инсталирана мощност 750 мВт. Според председателя на КЕВР Иван Иванов тази мярка ще осигури допълнителни 1.5 ТВ тч електроенергия на година, което е около 7% от търгуваните сега обеми на борсата.

Тези текстове обаче още не са приети от Народното събрание, а забавянето поставя под въпрос възможността реформата да се случи от 1 юли. "Така се създават много неясноти пред държавните и частните дружества за определяне на цени и количества за следващия регулаторен период. А това от своя страна рефлектира негативно върху пазара и възпрепятства планирането на покупки и продажби. Отчитаме и сериозния риск за компрометиране решенията на регулатора за следващия ценови период поради забавянето на законопроекта", се казва в официално становище на работодателските организации.

По информация на "Капитал" гласуването на второ четене на законопроекта в енергийна комисия в парламента може да стане още следващата седмица и веднага да бъде придвижено към пленарната зала. С промените ще отпадне още таксата за износ на ток, която е малко над 5 евро/МВтч, като очакванията са с това борсовите цени да се доближат до тези в региона. От началото на годината те са 45.7 евро/МВтч, докато за Румъния, Сърбия и Унгария стойността е 52 евро.

Балканското решение

Повечето недостатъци на свободната търговия с електроенергия в България биха изчезнали, ако се постигне пазарно обединение на съседните страни по примера на Северна и Централна Европа. То ще намали до минимум възможността определени играчи да диктуват движението на цените чрез ограничаване на предлагането.

Преговори се водят с Румъния - за свързване на пазарите "В рамките на деня", и със Северна Македония, Сърбия и Хърватия - за сегмента "Ден напред". Но все още има пречки, които няма да позволят обединението преди края на тази година. За Македония и Сърбия е необходимо специално решение на Брюксел - трябва да бъде определено как точно ще бъдат присъединени техните пазари, които не са част от ЕС.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK