Game-Changer* на газовия пазар

Проектът може да задоволи изцяло вътрешното потребление и на по-ниски цени от тези, които плащаме на "Газпром".

Преди точно 10 години - на 14 юли 2009 г., междусистемната газова връзка Гърция – България бе обявена от първото правителство на ГЕРБ за обект от национално значение, изключително важен за намаляване на енергийната зависимост от Русия. И ако Бойко Борисов, който оттогава е премиер, наистина искаше да диверсифицира доставките на природен газ за България, спокойно можеше вече да го е направил.

Проектът е истински Game-Changer - значително променя съществуващата ситуация не само на българския, но и на регионалния газов пазар. Той може да задоволи изцяло вътрешното потребление на страната, като договорените вече доставки са за 30% от него, при това на по-ниски цени от тези, които плащаме на "Газпром". Освен това интерконекторът с Гърция може да осигури възможности за допълнителен транзит на природен газ в посока Украйна, Румъния, Сърбия и дори Унгария, както и достъп до LNG терминали.

Точно заради това обаче има скрита съпротива срещу неговата реализация. Според първоначалните планове алтернативен газ трябваше да потече още през 2013 г., но строителството на тръбата така и не започна. След поредица от отлагания - за последно първата копка на гръцката връзка бе заложена за края на българското председателство на ЕС през юни 2018 г. - стартът на изграждането ѝ е планиран за 22 май. Тогава отново ще се говори за диверсификация, но такава няма да се усети поне до 2021 г., когато най-рано газопроводът може да бъде въведен в експлоатация. Дори тогава обаче използването на пълния му капацитет ще зависи до голяма степен от гърците, които трябва да построят компресорна станция, за да бъде осигурено необходимото налягане за газовите потоци.

Първа копка с няколко неизвестни

На церемонията по официалния старт на строителството, която най-вероятно ще се състои на 21 май, освен Бойко Борисов се очаква да присъства и гръцкият му колега Алексис Ципрас. Въпреки това фактическата работа на терен няма да започне веднага. Причината за това е, че подписаните през последните дни договори с гръцките фирми Corinth и J&P Avax, съответно за доставка на тръбите и за строителството, могат да бъдат обжалвани от отпадналите кандидати. Договор за инженер-консултант пък все още няма. В същото време заради изискването газопроводът да бъде въведен в експлоатация до края на 2020 г. изграждането му трябва да започне най-късно през юни - срокът за изпълнение е 18 месеца.

"Рискове от жалби винаги съществуват, но на този етап кръгът на лицата, които могат да обжалва, се свежда само до преките участници в процедурата. Също така може да поискаме предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител, което ще позволи възлагане на дейностите преди окончателно решаване на спора", обяснява Теодора Георгиева, изпълнителен директор от българска страна на проектната компания за 183-километровата тръба от Стара Загора до Комотини - Ай Си Джи Би (ICGB), в която акционери с равно участие са БЕХ и гръцко-италианското дружество IGI Poseidon.

По план строителството трябва да приключи в рамките на 1 година и през следващите 6 месеца да се правят необходимите тестове на газопровода. "Ще приемем обекта само след като системата бъде тествана с газ в реални условия", казва Георгиева. Тук по-скоро опасността е да не възникнат непредвидени ситуации по време на самото строителство, тъй като възможностите за допълнителни разходи по проекта са ограничени. Проблеми може да се очакват на гръцка територия, където геоложките и други проучвания са правени доста по-повърхностно. В България критичния т участък ще е преминаването на тръбопровода под язовир "Студен кладенец" край Кърджали.

Откъде ще идва газът

Към момента резервираният капацитет за интерконектора с Гърция (IGB) е около 1.57 млрд. куб. м на година. "Той е запазен от пет търговеца, четирима от които са нови за нашия пазар. Това означава истинска конкуренция и оттам и по-ниски цени", казва Георгиева. Най-голямото количество - около 1 млрд. куб. м, е запазено от държавната "Булгаргаз". Това е природен газ, който ще идва по Южния газов коридор (газопроводите TANAP в Турция и TAP в Гърция) от каспийския регион и ще се продава от азербайджанската SOCAR, която също е резервирала капацитет, но количествата са по-скоро символични с очакване за бъдещо повишаване.

Останалите количества са резервирани от гръцката DEPA, италианската Edison, както и американската Linde (за LNG). Според Георгиева на този етап няма рискове от неустойки при евентуално забавяне на проекта, тъй като последиците могат да се управляват от различни мерки – компенсиране на графика, обезпечаване на преносните услуги с алтернативни сценарии през първите месеци на доставка. "Проектът ще бъде застрахован за всички рискове, включително за забавяне на старта на търговска експлоатация", казва тя.

След като проектната компания Ай Си Джи Би бъде сертифицирана като оператор на преносна мрежа, което може да стане още докато газопроводът се строи, ще бъде възможно провеждането на нови търгове за капацитети. Свободния капацитет ще се предлага на пазарна платформа, като важното тук е тарифната политика, при която има определени специфики (виж карето).

"Чисто търговски такива търгове ще бъдат много по-атрактивни, когато проектът е във фазата на строителство, тъй като ще се види неговата необратимост. В региона има интерес и потенциали за търговия и либерализация на пазара и фактическото стартиране на проекта ще бъде катализатор за тези процеси", смята Георгиева.

Въпрос на налягане

За да се случи всичко това обаче има и още едно условие - да се изгради компресорна станция на гръцка територия, която да осигури необходимото налягане за пренос на съответните количества природен газ. На този етап са сигурни само доставките на каспийски газ през TAP, тъй като оттам налягането е голямо. Заради липсващия потенциал на мрежата на DESFA в северната част на Гърция вносът на газ от терминала за втечнен газ при Ревитуза например е възпрепятстван или поне няма възможност за непрекъсваем поток, каквито обаче са изискванията към интерконектора между Стара Загора и Комотини. С други думи, от резервираните 1.57 млрд. куб. м на година безпрепятствено до България могат да стигнат само 1 млрд. куб. м, а евентуалните договорки при бъдещи търгове са под въпрос.

"Ние вярваме, че тъй като проектът IGB има положително влияние не само за преноса и търговията с газ в България, но и за системата в Гърция, ще убедим нашите партньори да инвестират в системата си. Това ще привлече повече търговци на газ и през гръцката мрежа, т.е. това са инвестиции, които могат да доведат до нови приходи", обяснява Теодора Георгиева и посочва, че липсата на технически възможности за пренос не означава, че няма търговски механизми, които позволяват предлагане на съответните количества и без изграждане на компресорна станция. Една такава възможност е например да се правят суапови сделки между DESFA и TAP. Но това, от една страна, не е сигурно доколко устойчиво може да бъде, а от друга - неизбежно е свързано с повече усложнения, а може би и разходи за търговците.

Нужда от компресорна станция няма да има ако се реализира терминалът за LNG в Александруполис, тъй като той ще осигури достатъчно добро налягане в мрежата на DESFA. Засега обаче няма взето окончателно инвестиционно решение за изграждането му въпреки важното значение, което има за вноса на втечнен газ Югоизточна Европа и Украйна.

Тарифите

Тарифата за пренос се формира по специална методология, която е одобрена от регулаторите в България и Гърция. Тя зависи от няколко параметъра и е функция на стойността на инвестицията, както и на обема на капацитета, който е резервиран или ще бъде резервиран от търговците. Окончателната тарифа ще бъде известна преди датата на търговската експлоатация, а запазването на капацитет при всяко ново разпределение на свободния капацитет ще доведе до нейното оптимизиране. От по-добрите тарифи ще може да се възползват и доставчиците, които са подписали по-рано договори. "Дори в момента мога да кажа, че тарифата е конкурентна, което се дължи и на публичното финансиране на проекта – грантове от ЕС и заем, обезпечен с държавна гаранция, т.е. при много благоприятния условия за проекта", споделя директорът на газовата връзка Теодора Георгиева. Нормата на възвръщаемост на проекта обаче е търговска тайна, но е одобрена от ЕК заради преминалата успешно процедура по нотификация за държавна помощ.

* Нов елемент или фактор, който значително променя съществуващата ситуация.