Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 19 юни 2019, 11:35, 6352 прочитания

ЕК критикува България за енергийните й цели до 2030 г.

Националният план за сектора ще трябва да се преработи с по-високи цели за ВЕИ и конкретика за АЕЦ и газови доставки, за да бъде одобрен от Брюксел

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Произволно нахвърляни числа, без ясна обосновка и начин за постигането им, ниски цели за енергийна ефективност и ВЕИ, липса на план за инвестиции, неясна стратегия за диверсификация на газовите доставки и пълно отсъствие на мерки за справяне с енергийната бедност. Това е накратко заключението на Европейската комисия по представения от България Национален план за енергетиката и климата до 2030 година.

Конкретните препоръки от Брюксел са десет и трябва да бъдат изпълнени до края на 2019 г., за да бъде одобрен Националният план. На базата на този документ ще бъде обновена и Енергийната стратегия на страната ни, която ще бъде с хоризонт до 2050 г. и до голяма степен ще предопредели как ще се развива България в следващите десетилетия.


170 страници и нищо

Основното недоволство на ЕК е, че в иначе обемния проект на Национален план за енергетиката и климата няма почти никаква конкретика за постигането на новите цели до 2030 г., които пък сами по себе си са силно занижени спрямо заложеното в директивите.

Специално внимание се обръща на това, че България е заложила да постигне само 25% дял на възобновяемата енергия в общото крайно енергийно потребление на страната, при положение че според Парижкото споразумение за климата тази цел е 27%, а възприетото от ЕС общо ниво е 32%. В същото време документът не дава представа как ще се постигнат дори тези по-ниски цели за ВЕИ в отделните сектори. На практика е посочено само, че при отоплението ще се разчита основно на изгарянето на дървесина и друга биомаса, а при производството на електроенергия нови соларни централи няма въобще да се изграждат.



Отправени са препоръки към правителството да опрости административните тежести за използване на възобновяема енергия за собствени нужди, да предложи мерки за внедряването на т.нар. умни мрежи (smart grid), както и да изготви конкретен график за намаляване на енергийната интензивност на икономиката.

В становището си ЕК посочва и необходимостта от по-надеждна стратегия за разнообразяване на доставките на природен газ, която сега включва само изброяването на няколко бъдещи проекта. Същото се отнася и до ядрената енергия - няма яснота за възможностите за разнообразяване на бъдещите доставки ядрено гориво, а по отношение на проекта за АЕЦ "Белене" не са представени анализи за ефекта от тази нова мощност върху икономиката.

Критиките продължават с липсата на мерки за намаляване на вредните емисии от транспорта и с неяснотата около източниците за финансиране. Няма и мерки за насърчаването на частните инвестиции в енергетиката.

"Не е приложимо"

Реакцията от Брюксел всъщност беше съвсем очаквана, тъй като още при представянето на плана в края на 2018-а стана ясно, че България е изпратила един проформа документ. Като цяло много от елементите на интегрирания план, които засягат иновациите и децентрализирания модел на енергетиката, бяха оставени празни - с надпис "Не е приложимо". Например България въобще не си беше поставила за цел да гарантира, че след 10 години потребителите ще могат да участват в енергийната система и да ползват собственото генериране на енергия и новите технологии, включително интелигентните измервателни уреди. Същото е положението и с насърчаването на чистата енергия, въвеждането на нисковъглеродни технологии, както и инфраструктура за транспортиране и съхранение на СО2.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Електроенергийният оператор обяви поръчка за 50 нови автомобила Електроенергийният оператор обяви поръчка за 50 нови автомобила

Процедурата е за 1.3 млн. лв. без ДДС и включва регистрацията им в КАТ и сервизното обслужване

8 апр 2020, 374 прочитания

Карантината "свали" цената на борсовия ток с над 30% Карантината "свали" цената на борсовия ток с над 30%

Ниските тарифи са добра новина за бизнеса, но не и за всички от енергийния сектор

7 апр 2020, 1311 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Енергетика"

Всяка седмица най-важното от енергийния сектор във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Енергетика" Затваряне
Шефът на НЕК подаде оставка заради скандален търг

Решението на Петър Илиев идва в деня, в който държавната компания искаше да продаде ток за 50 млн. лв. при съмнителни условия

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10