ЕК критикува България за енергийните й цели до 2030 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕК критикува България за енергийните й цели до 2030 г.

Брюксел иска България да повиши целите за дял на ВЕИ в енергийното потребление до 2030 г. от заложените 25% на договорените нива за ЕС от 32%

ЕК критикува България за енергийните й цели до 2030 г.

Националният план за сектора ще трябва да се преработи с по-високи цели за ВЕИ и конкретика за АЕЦ и газови доставки, за да бъде одобрен от Брюксел

Ивайло Станчев
7300 прочитания

Брюксел иска България да повиши целите за дял на ВЕИ в енергийното потребление до 2030 г. от заложените 25% на договорените нива за ЕС от 32%

© Reuters


Произволно нахвърляни числа, без ясна обосновка и начин за постигането им, ниски цели за енергийна ефективност и ВЕИ, липса на план за инвестиции, неясна стратегия за диверсификация на газовите доставки и пълно отсъствие на мерки за справяне с енергийната бедност. Това е накратко заключението на Европейската комисия по представения от България Национален план за енергетиката и климата до 2030 година.

Конкретните препоръки от Брюксел са десет и трябва да бъдат изпълнени до края на 2019 г., за да бъде одобрен Националният план. На базата на този документ ще бъде обновена и Енергийната стратегия на страната ни, която ще бъде с хоризонт до 2050 г. и до голяма степен ще предопредели как ще се развива България в следващите десетилетия.

170 страници и нищо

Основното недоволство на ЕК е, че в иначе обемния проект на Национален план за енергетиката и климата няма почти никаква конкретика за постигането на новите цели до 2030 г., които пък сами по себе си са силно занижени спрямо заложеното в директивите.

Специално внимание се обръща на това, че България е заложила да постигне само 25% дял на възобновяемата енергия в общото крайно енергийно потребление на страната, при положение че според Парижкото споразумение за климата тази цел е 27%, а възприетото от ЕС общо ниво е 32%. В същото време документът не дава представа как ще се постигнат дори тези по-ниски цели за ВЕИ в отделните сектори. На практика е посочено само, че при отоплението ще се разчита основно на изгарянето на дървесина и друга биомаса, а при производството на електроенергия нови соларни централи няма въобще да се изграждат.

Отправени са препоръки към правителството да опрости административните тежести за използване на възобновяема енергия за собствени нужди, да предложи мерки за внедряването на т.нар. умни мрежи (smart grid), както и да изготви конкретен график за намаляване на енергийната интензивност на икономиката.

В становището си ЕК посочва и необходимостта от по-надеждна стратегия за разнообразяване на доставките на природен газ, която сега включва само изброяването на няколко бъдещи проекта. Същото се отнася и до ядрената енергия - няма яснота за възможностите за разнообразяване на бъдещите доставки ядрено гориво, а по отношение на проекта за АЕЦ "Белене" не са представени анализи за ефекта от тази нова мощност върху икономиката.

Критиките продължават с липсата на мерки за намаляване на вредните емисии от транспорта и с неяснотата около източниците за финансиране. Няма и мерки за насърчаването на частните инвестиции в енергетиката.

"Не е приложимо"

Реакцията от Брюксел всъщност беше съвсем очаквана, тъй като още при представянето на плана в края на 2018-а стана ясно, че България е изпратила един проформа документ. Като цяло много от елементите на интегрирания план, които засягат иновациите и децентрализирания модел на енергетиката, бяха оставени празни - с надпис "Не е приложимо". Например България въобще не си беше поставила за цел да гарантира, че след 10 години потребителите ще могат да участват в енергийната система и да ползват собственото генериране на енергия и новите технологии, включително интелигентните измервателни уреди. Същото е положението и с насърчаването на чистата енергия, въвеждането на нисковъглеродни технологии, както и инфраструктура за транспортиране и съхранение на СО2.

Произволно нахвърляни числа, без ясна обосновка и начин за постигането им, ниски цели за енергийна ефективност и ВЕИ, липса на план за инвестиции, неясна стратегия за диверсификация на газовите доставки и пълно отсъствие на мерки за справяне с енергийната бедност. Това е накратко заключението на Европейската комисия по представения от България Национален план за енергетиката и климата до 2030 година.

Конкретните препоръки от Брюксел са десет и трябва да бъдат изпълнени до края на 2019 г., за да бъде одобрен Националният план. На базата на този документ ще бъде обновена и Енергийната стратегия на страната ни, която ще бъде с хоризонт до 2050 г. и до голяма степен ще предопредели как ще се развива България в следващите десетилетия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    geordgeo avatar :-(
    geordgeo

    Нищо не може да ме учуди (и)на тая тема в България, защото комундетата, дето владеят тоя сектор (и не само него) не могат и не искат да допуснат дори мисълта, че ще имат конкуренция някаква. Те не могат и не искат хората да бъдат енергийно независими, независимия човек е труден за манипулиране. Ще продължават да спъват по всякакъв възможен (особено административен) начин включването на физически лица със собствени микроелектроцентрали в енергийната мрежа на страната. И честно казано не знам дали е възможно тази ситуация да се промени към по-добро. У нас всичко се случва тихо, тайно и потайно, а обикновено и да се случи нещо, обикновено е в ущърб на обикновените потребители. Та Европа има право да ни критикува, ама да попитам - какво (ще по)следва от това?

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    До 2030-та година нищо?! Понеже всичко ни е наред точно с енергетиката?! Кой го е писал този Национален план?

  • 3
    practic avatar :-|
    Practic

    Българската атомна централа ,,Козлодуй” работи с руско ядрено гориво. Русия е единствения доставчик на природен газ за България. Руският нефтен мастодонт ,,Лукойл” притежава рафинерията в Бургас - най-голямото българско предприятие.
    За десет години от България към руски юридически лица под формата на отрицателно салдо са се оттекли над тридесет милиарда евро.

    ,,Енергетика, банки, недвижими имоти - Русия контролира пряко една четвърт от българската икономика. Тази зависимост излиза на България твърде скъпо” - загрижено коментира журналистът Флориан Хасел от авторитетния ,,Зюддойче Цайтунг” през ноември две хиляди и шестнайста година.
    В българските държавни учреждения, политически организации, масмедии, финансови институции, фирми и обществени сдружения се подвизават хиляди рублопоклонници и путинферщеери. Злонамерени къртици, те всекидневно, всекичасно подкопават демокрацията и ерозират българската държавност.

  • 4
    it4 avatar :-|
    it4

    До коментар [#1] от "Дългия":

    дефендър

  • 5
    it4 avatar :-|
    it4

    ..."загрижено коментира журналистът Флориан Хасел от авторитетния ,,Зюддойче Цайтунг” " - абе тези дойчовци що не си гледат чернилките от Азия и Африка, ами се загрижили за нас


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK