Правителството ще иска отмяна на глобата от 77 млн. евро по газовото дело срещу БЕХ

Държавата ще подкрепи холдинга при обжалването пред Общия съд на ЕС, защото глобата заплашва големите национални газови проекти

Изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов (вляво) и шефовете на "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" - Владимир Малинов и Николай Павлов (вдясно), вече са провизирали необходимите 77 млн. евро за плащане на глобите
Изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов (вляво) и шефовете на "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" - Владимир Малинов и Николай Павлов (вдясно), вече са провизирали необходимите 77 млн. евро за плащане на глобите    ©  Надежда Чипева
Изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов (вляво) и шефовете на "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" - Владимир Малинов и Николай Павлов (вдясно), вече са провизирали необходимите 77 млн. евро за плащане на глобите
Изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов (вляво) и шефовете на "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" - Владимир Малинов и Николай Павлов (вдясно), вече са провизирали необходимите 77 млн. евро за плащане на глобите    ©  Надежда Чипева

България официално ще подкрепи БЕХ и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" в опита им да отменят наложената от ЕК глоба за злоупотреба с монопол в размер на 77 млн. евро по т.нар. газово дело, което приключи през декември 2018 г. То беше заведено след жалба на "Овергаз" заради отказан достъп до газопреносната мрежа, но държавните компании не приемат заключението, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар.

С решение на Министерския съвет от днес страната ще встъпи в образуваното по жалбата на дружествата дело пред Общия съд на Европейския съюз срещу решението на ЕК. Мотивът за това е, че ако наказанието остане в сила, БЕХ и "Булгартрансгаз" ще имат проблем с изпълнението на проекти като междусистемната газова връзка Гърция-България, развитието на националната газопреносна мрежа и Газовия хъб "Балкан".

На практика обаче държавната позиция не би следвало да окаже каквото и да е влияние за изхода на спора, който ще се реши на базата на фактите, а не заради възможните последици. По подобен начин позицията на България да не признава вина на газовите си дружества не промени крайното решение на ЕК и глоба все пак беше наложена, макар и в по-малък от очаквания размер. От друга страна обаче, обжалването на това решение може да има тежки последици, ако делото бъде загубено.

Опасна отсрочка

Българският енергиен холдинг, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" подадоха жалба срещу наложената им глоба в началото на март. Този ход на практика им осигурява период от 3-4 години, в който ще могат да подготвят защитата си и да отдалечат развръзката на спора от настоящите политически събития. При евентуална загуба на делото обаче щетите за България може да се окажат много по-големи - съдът може да коригира начина на изчисляване на глобата и така да принуди ЕК да наложи пълния й размер от 316.8 млн. евро, а редица компании могат да предявят нови искове за обезщетения.

Не е за пропускане и това, че още през юли миналата година в доклад на енергийния министър Теменужка Петкова беше записано, че "процесуалните представители на страната посочват, че няма гаранции делото да бъде спечелено, а съществува възможност съдът на ЕС да увеличи размера на наложената санкция".

За какво беше санкцията

ЕК заведе делото срещу БЕХ и газовите дружества след жалба на "Овергаз" от 2011 г. за това, че на компанията е отказан достъп до газопреносната мрежа. В хода на продължилата 7 години процедура беше установено, че държавните компании са злоупотребили с господстващото си положение, като са възпрепятствали навлизането на други играчи на пазарите за доставка на газ в България чрез неправомерно ограничаване на достъпа до притежаваната и експлоатираната от тях инфраструктура.

На практика БЕХ е използвал господстващото положение на "Булгартрансгаз", за да защити почти монополното положение на "Булгаргаз" при доставките на газ. Освен това "Булгаргаз" се е презапасявало с капацитет по единствения газопровод за внос, транспортиращ газ през Румъния за България, за да не може той да бъде използван от потенциални конкуренти.

"Години наред българските потребители на природен газ са били лишени от възможност за избор на доставчици, тъй като групата на БЕХ е отказвала да предостави достъп до своята газова инфраструктура на други доставчици на газ на едро", каза при обявяването на санкцията през декември 2018 г. комисар Маргрете Вестагер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията.