С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 5 юли 2019, 11:30, 4686 прочитания

Раждането на газовия хъб "Балкан"

В законопроекта за бъдещата газова борса има редица спорни моменти, които може да обезсмислят идеята България да бъде газоразпределителен център

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • От 2020 г. България се кани да разчупи държавния монопол на пазара на газ.
  • Поне през първите години ефектът ще е минимален, тъй като основен продавач остава "Булгаргаз".
  • Концепцията за газов хъб "Балкан" като регионален разпределителен център ще се случи трудно.
България е последната страна в ЕС, в която има пълен държавен монопол на пазара на природен газ - единственият доставчик е "Булгаргаз", алтернативният внос е почти невъзможен поради липсата на интерконектори, а цените се определят от КЕВР. Този модел обаче ще започне да се пропуква през следващата година, когато се очаква да заработи газовата борса. Пакетът промени в Закона за енергетиката, който ще регламентира дейността на бъдещата платформа за търговия с газ, вече е приет на първо чете, но както призна и председателят на ресорната парламентарна комисия Валентин Николов, същинската работа по текстовете предстои.

Според вносителите, сред които е и Николов, газовата борса ще демонополизира пазара и ще създаде конкурентна среда за добивните предприятия, търговците и потребителите на природен газ. Но поне през първите години от съществуването ѝ реален ефект няма да има, тъй като основен продавач ще си остане "Булгаргаз", а предлаганите от него количества няма да могат да се изнасят в чужбина.


Основният проблем на свободната газова търговия в България е осигуряването на достатъчно ликвидност (т.е. да има достатъчно газ). Дъщерното на "Булгартрансгаз" дружеството "Газов хъб Балкан", което ще оперира борсата, планира да привлече поне един маркетмейкър. Това де факто е чужда компания, която ще осигурява доставки на едро от други пазарни зони.

Но засега няма никаква яснота в тази посока, а стои въпросът и кой ще купува този природен газ, след като до 2022 г. имаме договор с "Газпром", който осигурява 97% от потреблението.
"Работна група от експерти ще отсее предложенията и коментарите по законопроекта между първо и второ четене, за да постигне добра регулаторна рамка."
Валентин Николов, председател на комисията по енергетика в парламента.


Да не стане като с тока...



Планът на Валентин Николов предвижда от 2020 г. "Булгаргаз" да предложи на борсата 7% от общото годишно потребление на природен газ в страната. За следващата година обемът нараства до 13.5%, след това за 2022 и 2023 г. е съответно 20% и 27.5%, за да стигне до 35% през 2024. Насрещното търсене пък се очаква да бъде от търговците и крайните потребители - законът задължава тези от тях, които имат над 300 гВтч годишно потребление, да купуват част от количествата си именно от борсата. За 2020 целта е 10%, а до 2023 г. това ще нарасне до 25%.

Тук обаче възниква въпросът защо е нужно консуматорите да се задължават със закон да участват на борса. Логиката на свободната търговия е при наличието на определени количества и конкурентни цени потребителите сами да се насочват към изгодните оферти. Тук е показателен опитът от енергийната борса, където доминиращите държавни дружества често влияят негативно на цените, а тези дни буквално "счупиха" пазара, като цената на предлагания на бизнеса ток стигна над два пъти средноевропейската.

По време на дискусиите по законопроекта в парламентарната енергийна комисия на 21 юни Стефан Димитров от "Неохим" изрази точно тези притеснения на бизнеса относно несигурността на тарифите при борсовата търговия. Димитров призова да не се повтарят грешките именно от либерализацията на електроенергийния пазар.

Има ли нужда от борса?

Иначе схемата като цяло звучи добре - само след 5 години над една трета от природния газ в България ще се търгува свободно и цената му няма да зависи от КЕВР. Програмата за освобождаване на определени количества природен газ от държавния монополист наистина е необходима и важна стъпка, без която нищо друго не може да се случи. Но дори и да бъде организирано определено предлагане и търсене на природен газ, истината е, че това няма да промени съществено сегашната ситуация.

Просто основният продавач отново ще е "Булгаргаз", а купувачи ще са настоящите му клиенти. Разликата е, че вместо с директни договори между тях ще има борсови сделки, за които обаче се дължат такси. А и не е ясно как "Булгаргаз" ще предлага въпросните количества - равномерно всеки ден, веднъж месечно или когато прецени. Законът изисква единствено определеното за годината количество газ да бъде пласирано на борсата.

Точно за това от Европейската федерация на енергийните търговци (EFET) смятат, че освобождаването на определени количества природен газ от "Булгаргаз" за свободна търговия може да се случи и без да има газова борса. "Докато програмата за освобождаване на газ е от съществено значение за българския газов пазар, създаването на газова борса не е непременно инструмент за неговия успех", каза за "Капитал" Давиде Рубини от EFET. Но така или иначе българските власти са решили да "скочат" направо към създаването на газовата борса, макар да е ясно, че поне в първите години от съществуването й тази платформа ще се използва от изключително малко търговци.

Според енергийния експерт Васко Начев в сегашната среда предприятията трудно могат да се възползват от алтернативни доставки, тъй като имат годишни договори с "Булгаргаз". И ако няма промяна в тази посока, трудно ще се случи планираната свободна търговия. Подобно опасения има и Константин Стаменов от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.

В действителност може да се окаже, че новата платформа за търговия ще служи не толкова за покриване на основните нужди на потребителите, колкото за балансиране на консумацията по договорите с "Булгаргаз".


Хъб "Балкан" или хъб "България"

В законопроекта обаче има едно ограничение, което предизвиква сериозни дискусии в бранша - въведено е изискване всички освободени от "Булгаргаз" количества природен газ да се продават само на територията на страната. Това на практика означава ограничение на трансграничната търговия, което според EFET би могло да бъде оспорено от Брюксел. Заместник генералният директор на Генерална дирекция "Енергетика" към Европейската комисия Клаус Дитер Борхард също смята, че не трябва свободната търговия с природен газ да се фокусира само върху вътрешния пазар. "Потенциалът на борсата трябва да се развива чрез връзки със съседните страни, за да бъде постигнат желаният от ЕК интегритет на пазарите", каза той пред парламентарната енергийна комисия. Впрочем аналогичен казус имаше в Румъния и там еврокомисията се намеси директно, тъй като не може да се ограничават компаниите да извършват сделки само на определена територия от ЕС.

Обяснението на председателя на енергийната комисия Валентин Николов е, че това ще бъде времена мярка, която цели да ограничи възможността за реекспорт на руски газ към пазарите с по-високи цени. Но в действителност мярката противоречи на мащабната идея за газоразпределителен център или така известния вече хъб "Балкан".

Просто единствената опция за международни сделки остават различните от "Булгаргаз" доставчици, които към момента се свеждат до холандската KOLMAR - тя обяви, че е готова да снабдява българския пазар с по 500 млн. куб.м на година (чрез LNG). Но тези количества са пренебрежимо малки, за да се говори за пазар не само от регионално, а дори и от национално значение.

Частните газопроводи

Интересен момент от предложените промени в законодателството е и допускането на възможността добивните предприятия и клиентите на природен газ както в страната, така и в чужбина да могат да изграждат помежду си директни газопроводи и да сключват договори за доставка на природен газ през тях. Изрично е посочено, че тези сделки няма да се сключват на организирания борсов пазар, което буди сериозно недоумение, особено в контекста на целия закон и заявеното желание да се увеличи ликвидността на свободния пазар.

Според Валентин Николов обаче подобно изключение е разрешено от европейските директиви и цели да се осигури възможност за директно изкупуване на природен газ от местния добив (например в Черно море). Само че при това положение възниква въпросът със спазването на тарифните правила на ЕС за пренос на газ по такива газопроводи. А и същият този законопроект предвижда добивните компании да предлагат минимум 25% от продукцията си на борсата.

Всички тези детайли около бъдещата борсова търговия на природен газ показват, че дискусиите за регламентирането й ще бъдат изключително горещи. Валентин Николов вече обяви, че ще даде най-дългия възможен срок за представяне на предложения и становища, след което ще сформира експертна група с представители на всички заинтересовани страни, която да определи добрите практики и да ги включи в законопроекта. Това е шанс да се подготви по-добра и работеща нормативна рамка. Но раждането на хъба "Балкан" се отлага за след лятото.

Капитал #27

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Битката за постовете в ЕС
  • Държавата се триуми за концесионера на летище София
  • Раждането на хъба "Балкан"

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Газовата борса стартира на тъмно Газовата борса стартира на тъмно

От "Газов хъб Балкан" обявиха, че са продадени 25% от предложените от "Булгаргаз" колиества, но не и постигната цената

9 дек 2019, 729 прочитания

Repsol си постави за цел да стане въглеродно неутрална до 2050 г. Repsol си постави за цел да стане въглеродно неутрална до 2050 г.

Инвеститорите настояват и другите петролни компании да последват примера й

9 дек 2019, 775 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Енергетика"

Всяка седмица най-важното от енергийния сектор във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Енергетика" Затваряне
Седмични новини за енергетика

В рубриката събираме всички най-важни новини от последните седем дни

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10