С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 7 юли 2019, 11:37, 4009 прочитания

Големите заводи ще получават компенсация заради скъпата електроенергия

Държавата ще ги субсидира с част от приходите си от продажба на квоти CO2, като сумата може да достигне до 190 млн. лева

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Нова схема за държавна помощ се подготвя за предприятията, които консумират големи количества електроенергия. Идеята е от 2020 г. те да получат част от приходите на страната от продажба на квоти CO2, за да се компенсират разходите им за ток, които през последната година са се увеличили с близо 40%. Субсидията може да стигне общо до 190 млн. лв., но засега не е уточнено към колко дружества ще бъде разпределена тя. Предварителните разчети сочат, че от схемата ще могат да се възползват около 190 компании.

Всичко това е заложено в проект за промени в Закона за ограничаване изменението на климата, които предстои да бъдат одобрени от Министерския съвет. Конкретният списък с получателите и правилата за ползване на помощта ще бъдат изготвени от Министерството на икономиката.


Какъв е мотивът

Схемата за подпомагане на големите енергийни консуматори чрез приходите от въглеродни емисии е допустима от ЕК още от 2012 г., но досега не се е прилагала в България. От една страна, причината беше в натрупания през годините финансов недостиг в енергетиката и използването на приходите от квоти за покриването му. От друга, въпросните предприятия така или иначе получаваха енергийни компенсации заради ВЕИ. Но след 1 юли 2019-а помощите за зелена енергия намаляха драстично - от около 120 млн. лв. на година до 20 милиона, поради факта, че вятърните и соларни централи вече продават енергията си на борсата на по-високи цени и държавата им плаща по-малки преференции, съответно добавките в такса "Задължение към обществото" заради тях са по-малки (от близо 24 спадат до 5 лв./мВтч). В резултат големите индустриални предприятия ще плащат повече за ток не само заради повишаването на борсовите цени, но и поради отпадането на тази помощ.

Именно заради тази промяна се задейства новата схема за компенсации - чрез приходите от CO2.



Въпрос на сметки

В законопроекта е записано, че предприятията ще могат да получават до 25% от постъпленията от квоти във Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС). За тази година е планирано те да бъдат 750 млн. лв., което означава, че помощта за заводите може да стигне 187.5 млн. лв. Има очакване обаче при обсъждането на текстовете в парламента този процент да се намали значително, тъй като още от следващата година се очаква постъпленията от продажба на квоти да надхвърлят 1 млрд. лв. заради повишаването на цената им. А има и притеснения, че по-големите компенсации за малка група компании ще доведат до по-големи разходи за всички останали предприятия. Причината е, че при недостиг на средства във фонда, който изплаща премиите на всички ВЕИ, когенерациите и американските централи, ще се наложи увеличаване на такса "Задължение към обществото", която се плаща от всички крайни потребители на ток в страната.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

3 октомври 2019
Хотел Империал Пловдив

Годишен бизнес форум Industry 4.0


Къде е мястото на България в Индустрия 4.0 и европейската карта на автомобилните производители?
Запазете своето място на форума Industry 4.0, организиран от Капитал, за да почерпите от първа ръка от опита и знанието на глобалните и местни лидери: Daimler, Volvo Group, McKinsey & Company, Schneider Electric, Aurubis и други.

Основни теми на събитието:


  • Перспективите за развитие на индустриалния и автомобилния сектори в страната и региона
  • Бизнес стратегиите за прилагане на нови технологии като AI и 5G на водещи европейски производители
  • Умните решения за по-добро използване на ресурсите и кръгова икономика
  • Конкретните ангажименти на държавата и общините за развитие на индустриалния сектор

Годишен бизнес форум Industry 4.0 Запазете билет

Прочетете и това

Екоинспекцията в Стара Загора спря свързаната с Ковачки ТЕЦ "Брикел" 1 Екоинспекцията в Стара Загора спря свързаната с Ковачки ТЕЦ "Брикел"

Причината е нерегламентирано горене на слама, установено още на 3 септември

9 сеп 2019, 3252 прочитания

Доган сам щял да плати за новия газопровод до ТЕЦ-а си Доган сам щял да плати за новия газопровод до ТЕЦ-а си

"Булгартрансгаз" твърди, че ще построи нужната инфраструктура със собствени средства, но след това ТЕЦ "Варна" ще му ги върне

6 сеп 2019, 6254 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Енергетика"

Всяка седмица най-важното от енергийния сектор във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Енергетика" Затваряне
Отговорната енергия, или инвестиции за по-добра среда

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"