ГБС вероятно ще спечели търг по "Турски поток" за 350 млн. лв.

Консорциумът между българската ГБС и германската Ferrostaal е почти сигурен победител в един от най-големите търгове за тази година - този на държавното "Булгартрансгаз" за изграждането на две компресорни станции за продължението на "Турски поток" през България. Прогнозната стойност на поръчката е 351 млн. лв. без ДДС, а офертата на ГБС и германците е 350.8 милиона. Единственият конкурент - обединение на малка фирма за климатични системи с партньори от Украйна и Беларус, е предложил над 369 млн. лв., което е над бюджета на процедурата.

В същото време строежът на самия газопровод от турската до сръбската граница остава под въпрос. На 11 юли Върховният административен съд окончателно забрани на "Булгартрансгаз" да подпише договор със свързаното с руската ТМК обединение "Газово развитие и разширение в България", докато не приключи окончателно спорът за безпрецедентното отстраняване на саудитския консорциум "Аркад". Първото заседание по това дело е насрочено за 24 септември.

Уволненият директор на НЕК Петър Илиев си спомни за оказван натиск

Върху уволнения в петък директор на държавната Национална електрическа компания (НЕК) Петър Илиев е бил оказван натиск, свързан с продажбата на ток на борсата и извършване на фиктивни търгове. Това обяви самият той на специална пресконференция, на която направи своеобразен отчет на дейността си. Илиев обаче не каза кой и в полза на кого е било лобирането и защо по-рано не е сигнализирал за този натиск въпреки обвиненията, които получи през юни от работодателските организации, че пуска нагласени търгове за електроенергия. Но сегашните му думи потвърждават това, което в сектора се знае от месеци - група производители и търговци на ток, свързани с Христо Ковачки, успяват да дирижират пазара на ток благодарение на бездействието (или в по-лошия сценарий със съдействието) на държавата.

Соларни пари от покрива

Ако допреди само две години монтирането на покривни соларни панели за производство на ток беше сложно, бюрократично и скъпо начинание, което евентуално би се изплатило след 7, 8 или дори 10 години, днес ситуацията е коренно различна. Подобна инвестиция вече може да се възвърне за по-малко от 5 години заради комбинацията от драстично поевтиняване на самите панели и свързаното с тях оборудване и по-високата им ефективност. Но също така, макар и без много шум, държавата направи няколко ключови промени в законодателството, които значително облекчават административния процес за изграждането на най-малките фотоволтаични централи. Това намалява и сроковете за въвеждане в експлоатация.

Въпреки промените все още по-лесният начин за изграждане на слънчева централа е, ако енергията от нея ще се използва изцяло за собствени нужди. В случай че токът ще се продава на местното електроразпределително дружество, процесът се усложнява и оскъпява, но пък е по-удачният вариант, ако съответното домашно потребление е по-малко от произведената енергия. А и централите с мощност до 30 кВт са единствените, които все още получават преференциална цена за тока си от държавата и има задължително изкупуване от страна на електроразпределителните дружества.

Петролът се срина до 7-месечно дъно заради търговската война

Цените на петрола продължават да се понижават в сряда заради очакванията за спад в търсенето на суровината на фона на задълбочаващото се търговско напрежение между САЩ и Китай, съобщава Reuters. Това засега не се отразява много отчетливо в цените на горивата в България, тъй като традиционно през лятото те поскъпват заради отпускарския сезон и по-високото търсене.

В сряда фючърсите на суровия петрол сорт брент поевтиняха с 40 цента за барел, или 0.7%, до 58.54 долара за барел, достигайки седеммесечно дъно. Цените на суровината са спаднали с повече от 20%, откакто достигнаха пика си през април 2019 г. Лекият американски сорт WTI поевтиня със 17 цента, или 0.3%, до 53.46 долара за барел.

Най-големите компании в енергетика: Повече пазар, но още с дефекти

Над 14.7 млрд. лв. са общите приходи на 30-те най-големи компании в енергетиката. За година въпросните дружества са успели да повишат оборота си с над милиард, или близо 8%. Спрямо топ 30 на 2017-а пък ръстът е около 200 млн. лева. Резултатът би бил още по-впечатляващ, ако нямаше изменение в счетоводните стандарти, което буквално изтри от оборотите на електроразпределителните дружества стотици милиони. Увеличение, макар и по-малко, има и при печалбите на дружествата, които за миналата година сумарно доближават 500 млн. лв.

Всичко това показва, че все още доминираният от държавата сектор става малко по-свободен и започва да се променя. Пазарните механизми водят до по-добри резултати за едни и по-лоши за други, а рестриктивната политика на ЕС спрямо въглищната енергетиката вече не може да бъде неутрализирана от местния регулатор.

Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук.