Без АЕЦ "Белене", но с ТЕЦ-а на Доган в 10-годишния план за енергийната система
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Без АЕЦ "Белене", но с ТЕЦ-а на Доган в 10-годишния план за енергийната система

Централата на Ахмед Доган се очертава като основен енергиен източник в следващите години

Без АЕЦ "Белене", но с ТЕЦ-а на Доган в 10-годишния план за енергийната система

ЕСО планира да инвестира над 420 млн. лв. в развитието на преносната мрежа до 2021 г.

Ивайло Станчев
4470 прочитания

Централата на Ахмед Доган се очертава като основен енергиен източник в следващите години

© Капитал


Поне до 2028 г. в България ще има достатъчно производствени мощности и затова не се очакват затруднения в електроснабдяването при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност. Това е основният извод в десетгодишния план за периода 2018 - 2027 г. на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) - държавното предприятие, което управлява електропреносната мрежа в България.

В прогнозите не е включен проектът АЕЦ "Белене", въпреки че правителството възобнови процедурата за неговото изграждане, а на 19 август изтича срокът за приемане на заявление за участие в нея. Вместо това в сметките на ЕСО присъства притежаваната от Ахмед Доган ТЕЦ "Варна", и то не само с трите си енергоблока, които твърди, че е оборудвала да работят на газ, а с всички шест. Това на практика означава, че към 2025 г. централата на почетния председател на ДПС ще бъде вторият най-голям производител на ток в страната след АЕЦ "Козлодуй" - държавната ТЕЦ "Марица изток 2" остана без един от блоковете си това лято, след като коминът му се разруши при пожар, а поради критичното финансово състояние на дружеството няма изгледи съоръжението да бъде възстановено.

ЕСО прогнозира още, че в страната ще има остатъчна разполагаемост за производство на ток в обем от 9 600 000 мВтч до 18 300 000 мВтч годишно, което означава, че около 27% от разполагаемите мощности ще бъдат ненатоварени. Посочено е, че това се дължи основно на поетапното въвеждане в експлоатация на блоковете на ТЕЦ "Варна", както и на заложения прираст на възобновяемите енергийни източници.

Доган вместо "Белене"

Плановете за развитие на производствените мощности на България не включват обсъжданите от години хидроенергийни комплекси по река Дунав и нов ядрен енергиен блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй", като обяснението за това е, че те не фигурират в публикувания в началото на 2019 г. проект на Интегриран план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. (който обаче ще бъде преработван).

В същия план се анонсира потенциала за изграждане на нови ядрени мощности от 2000 мВт на площадката "Белене", но от ЕСО изтъкват липсата на конкретика по този въпрос като мотив да не включи проекта в плана си. "Поради неяснотите относно използването на оборудването за АЕЦ "Белене" и липсата на споразумение със стратегически инвеститор вариант с нова ядрена мощност ще бъде взет предвид при следващи обновявания на плана за развитие на електропреносната мрежа", обясняват от дружеството.

На този фон се изтъква, че още към януари 2019 г. в редовна експлоатация са били въведени блокове 6, 5 и 4 на ТЕЦ "Варна", а очакванията на инвеститора били до 2021 г. да бъде възобновена и дейността на блок 3. За останалите два блока се казва, че сроковете за въвеждането им в експлоатация зависи от развитието на електроенергийния пазар и условията за реализация на произвежданата електроенергия. За целите на изчисленията в десетгодишния си план ЕСО предвижда блок 1 и блок 2 на централата на Доган да бъдат въведени в експлоатация след 2025 г. Когато това стане факт, ТЕЦ "Варна" ще разполага с 1260 мВт мощност.

ЕСО не разглежда проекта за хидроенергийна каскада "Горна Арда" в настоящия план поради замразяването му от страна на инвеститора - австрийската EVN.

Промените в региона

Съществено значение за енергийната система на България има и развитието при съседните страни. Пазарните анализи на ЕСО, извършени въз основа на прогнозата на всеки системен оператор за развитие на производството и потреблението на електрическа енергия, показват съществени промени спрямо предишния регионален план.

За първи път се взима влиянието на Турция върху потока и разпределението на ток в региона. Прогнозите на турския оператор са за голям ръст на нови генериращи източници - над 140 гВт до 2040 г. (за сравнение - всички мощности в България сега са около 12 гВт), в комбинация с ниска цена на електроенергията и възможност за целогодишен експорт. Последното се дължи както на проектите за АЕЦ, така и на големите инвестиции във ВЕИ.

"В същото време, в българската енергийна система не се предвиждат инвестиции за нови мащабни източници на електроенергия, достъпни 24 часа в денонощието, които да не отделят парникови газове", посочват от ЕСО. А това неминуемо ще доведе до повишаване на транзитните потоци на електроенергия през българската преносна мрежа в направление изток-запад и може да направи българско-турската и българско-сръбската граница тесни места, които биха ограничавали свободната търговия.

Системният оператор смята още, че транзитът на електроенергия през страната би станал още по-голям при евентуално закриване на генериращи мощности в комплекса "Марица-изток". Последното би могло да се случи около 2030 г. ако управляващите не предприемат мерки за трансформиране на енергийния комплекс.

Нуждата от инвестиции

За да може електропреносната мрежа да функционира нормално при новите реалности и направления на преноса, ще са необходими и големи инвестиции. Годишните прогнозни стойности на всички разходи за изграждане, разширяване, реконструкция и модернизация на обектите от електропреносната мрежа и на системите за защита и управление до 2028 г. са изчислени на 1.35 млрд. лв. От тях само 189.6 млн. лв., или 14%, ще са европейски средства.

ЕСО планира да инвестира средно по 10% от общата сума през всяка от десетте години, като за периода 2019-2021 г. вложенията са конкретизирани до 423.7 млн. лв. Основните проекти, върху които ще се работи, са далекопроводите "Марица-изток" – "Неа Санта" (Гърция); "София-запад" – "Ниш" (Сърбия); "Бургас" – "Варна"; втори електропровод от Пловдив до "Марица-изток" и т.н.

Поне до 2028 г. в България ще има достатъчно производствени мощности и затова не се очакват затруднения в електроснабдяването при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност. Това е основният извод в десетгодишния план за периода 2018 - 2027 г. на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) - държавното предприятие, което управлява електропреносната мрежа в България.

В прогнозите не е включен проектът АЕЦ "Белене", въпреки че правителството възобнови процедурата за неговото изграждане, а на 19 август изтича срокът за приемане на заявление за участие в нея. Вместо това в сметките на ЕСО присъства притежаваната от Ахмед Доган ТЕЦ "Варна", и то не само с трите си енергоблока, които твърди, че е оборудвала да работят на газ, а с всички шест. Това на практика означава, че към 2025 г. централата на почетния председател на ДПС ще бъде вторият най-голям производител на ток в страната след АЕЦ "Козлодуй" - държавната ТЕЦ "Марица изток 2" остана без един от блоковете си това лято, след като коминът му се разруши при пожар, а поради критичното финансово състояние на дружеството няма изгледи съоръжението да бъде възстановено.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK