С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
18 авг 2019, 12:30, 2619 прочитания

Без АЕЦ "Белене", но с ТЕЦ-а на Доган в 10-годишния план за енергийната система

ЕСО планира да инвестира над 420 млн. лв. в развитието на преносната мрежа до 2021 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Поне до 2028 г. в България ще има достатъчно производствени мощности и затова не се очакват затруднения в електроснабдяването при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност. Това е основният извод в десетгодишния план за периода 2018 - 2027 г. на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) - държавното предприятие, което управлява електропреносната мрежа в България.

В прогнозите не е включен проектът АЕЦ "Белене", въпреки че правителството възобнови процедурата за неговото изграждане, а на 19 август изтича срокът за приемане на заявление за участие в нея. Вместо това в сметките на ЕСО присъства притежаваната от Ахмед Доган ТЕЦ "Варна", и то не само с трите си енергоблока, които твърди, че е оборудвала да работят на газ, а с всички шест. Това на практика означава, че към 2025 г. централата на почетния председател на ДПС ще бъде вторият най-голям производител на ток в страната след АЕЦ "Козлодуй" - държавната ТЕЦ "Марица изток 2" остана без един от блоковете си това лято, след като коминът му се разруши при пожар, а поради критичното финансово състояние на дружеството няма изгледи съоръжението да бъде възстановено.


ЕСО прогнозира още, че в страната ще има остатъчна разполагаемост за производство на ток в обем от 9 600 000 мВтч до 18 300 000 мВтч годишно, което означава, че около 27% от разполагаемите мощности ще бъдат ненатоварени. Посочено е, че това се дължи основно на поетапното въвеждане в експлоатация на блоковете на ТЕЦ "Варна", както и на заложения прираст на възобновяемите енергийни източници.

Доган вместо "Белене"

Плановете за развитие на производствените мощности на България не включват обсъжданите от години хидроенергийни комплекси по река Дунав и нов ядрен енергиен блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй", като обяснението за това е, че те не фигурират в публикувания в началото на 2019 г. проект на Интегриран план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. (който обаче ще бъде преработван).



В същия план се анонсира потенциала за изграждане на нови ядрени мощности от 2000 мВт на площадката "Белене", но от ЕСО изтъкват липсата на конкретика по този въпрос като мотив да не включи проекта в плана си. "Поради неяснотите относно използването на оборудването за АЕЦ "Белене" и липсата на споразумение със стратегически инвеститор вариант с нова ядрена мощност ще бъде взет предвид при следващи обновявания на плана за развитие на електропреносната мрежа", обясняват от дружеството.

На този фон се изтъква, че още към януари 2019 г. в редовна експлоатация са били въведени блокове 6, 5 и 4 на ТЕЦ "Варна", а очакванията на инвеститора били до 2021 г. да бъде възобновена и дейността на блок 3. За останалите два блока се казва, че сроковете за въвеждането им в експлоатация зависи от развитието на електроенергийния пазар и условията за реализация на произвежданата електроенергия. За целите на изчисленията в десетгодишния си план ЕСО предвижда блок 1 и блок 2 на централата на Доган да бъдат въведени в експлоатация след 2025 г. Когато това стане факт, ТЕЦ "Варна" ще разполага с 1260 мВт мощност.

ЕСО не разглежда проекта за хидроенергийна каскада "Горна Арда" в настоящия план поради замразяването му от страна на инвеститора - австрийската EVN.

Промените в региона

Съществено значение за енергийната система на България има и развитието при съседните страни. Пазарните анализи на ЕСО, извършени въз основа на прогнозата на всеки системен оператор за развитие на производството и потреблението на електрическа енергия, показват съществени промени спрямо предишния регионален план.

За първи път се взима влиянието на Турция върху потока и разпределението на ток в региона. Прогнозите на турския оператор са за голям ръст на нови генериращи източници - над 140 гВт до 2040 г. (за сравнение - всички мощности в България сега са около 12 гВт), в комбинация с ниска цена на електроенергията и възможност за целогодишен експорт. Последното се дължи както на проектите за АЕЦ, така и на големите инвестиции във ВЕИ.

"В същото време, в българската енергийна система не се предвиждат инвестиции за нови мащабни източници на електроенергия, достъпни 24 часа в денонощието, които да не отделят парникови газове", посочват от ЕСО. А това неминуемо ще доведе до повишаване на транзитните потоци на електроенергия през българската преносна мрежа в направление изток-запад и може да направи българско-турската и българско-сръбската граница тесни места, които биха ограничавали свободната търговия.

Системният оператор смята още, че транзитът на електроенергия през страната би станал още по-голям при евентуално закриване на генериращи мощности в комплекса "Марица-изток". Последното би могло да се случи около 2030 г. ако управляващите не предприемат мерки за трансформиране на енергийния комплекс.

Нуждата от инвестиции

За да може електропреносната мрежа да функционира нормално при новите реалности и направления на преноса, ще са необходими и големи инвестиции. Годишните прогнозни стойности на всички разходи за изграждане, разширяване, реконструкция и модернизация на обектите от електропреносната мрежа и на системите за защита и управление до 2028 г. са изчислени на 1.35 млрд. лв. От тях само 189.6 млн. лв., или 14%, ще са европейски средства.

ЕСО планира да инвестира средно по 10% от общата сума през всяка от десетте години, като за периода 2019-2021 г. вложенията са конкретизирани до 423.7 млн. лв. Основните проекти, върху които ще се работи, са далекопроводите "Марица-изток" – "Неа Санта" (Гърция); "София-запад" – "Ниш" (Сърбия); "Бургас" – "Варна"; втори електропровод от Пловдив до "Марица-изток" и т.н.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

"Турски поток" през България - колко ще дадем и колко ще получим 9 "Турски поток" през България - колко ще дадем и колко ще получим

Финансовите параметри на проекта са доста различни от розовата картина в политическото говорене

21 сеп 2019, 6176 прочитания

Русия влиза по втория начин в "Турски поток" Русия влиза по втория начин в "Турски поток"

Тръбите за газопровода са произведени от руски заводи и доставени в Бългаия още преди да е ясно кой ще е строителят

20 сеп 2019, 5737 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Енергетика"

Всяка седмица най-важното от енергийния сектор във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Енергетика" Затваряне
АЕЦ "Белене" се хареса на руснаците, китайците и Ковачки

Процедурата по подбор ще продължи поне година и едва след това ще се реши дали да се строи централата или не

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев