Така ако се случи най-голямата инвестиция за последните 30 години - за над 20 млрд. лв., ще донесе поне два пъти по-скъп от сегашния ток, недоказан пазар за произвежданата енергия и нов ядрен риск за България.

Фаталните 13

Поради липсата на каквито и да е критерии или изисквания при подаването на заявления за интерес до 19 август можеше да се включи всеки, който пожелае - дори едноличен търговец от някое квартално магазинче. Въпреки това офертите са само 13, при това четири от тях са на компании, свързани с Христо Ковачки, една е неодобрено от правителството на Северна Македония писмо (в което дори няма конкретни параметри, а местните медии дори не отразяват), а друга е на германска фирма фантом, за която няма публична информация.

Преглед на оригинала

Всъщност реалните намерения, както се очакваше, са само на руската "Росатом", а може би и на Китайската национална ядрена корпорация (CNNC). Така смята и Богомил Манчев, който чрез бившата си фирма "Риск инженеринг" беше консултант на проекта "Белене" и сега отново иска да кандидатства за такъв при сформирането на проектната компания. "Всички останали просто нямат капацитет да участват като инвеститори в този проект", твърди той.

Френската "Фраматом" (бившата Areva) и "Дженерал електрик" ще бъдат само доставчици и изпълнители, които могат да участват и във финансовото структуриране на проекта, но без да стават акционери. А Христо Ковачки иска да се включи в строителството и да изкупува енергията на определена цена - след като неусетно се превърна в най-големия частен производител и търговец на ток в България, а компанията му "Атоменергоремонт" работи в АЕЦ "Козлодуй".

Заради липсата на опит с руските реактори ВВЕР-1000 офертата на Корейската хидроядрена компания (KHNP) може да се приема като чисто формален отговор на настойчивите покани на българското правителство. По принцип дружеството има сертифициран от ЕС собствен ядрен реактор и е много малко вероятно да започне да използва руското оборудване.

До края на ноември новоназначеният бивш директор на Българския енергиен холдинг Жаклен Коен и новият директор на НЕК Иван Йончев формално трябва да предложат с кои от заявилите интерес инвеститори държавата да започне преговори за АЕЦ "Белене", включително за уточняване на цената, срок на изпълнение, участие на миноритарните акционери, доставчиците на оборудването и т.н.

Каквото поиска Русия

"Моето предположение за резултата от предстоящите преговори с кандидат-инвеститорите е на първо място да е "Росатом", а на второ - китайската компания", казва Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум. Богомил Манчев също е на мнение, че руснаците ще определят бъдещето на проекта и може да привлекат за партньори CNNC. И двамата енергийни експерти обаче не виждат как Христо Ковачки или някой от останалите кандидати може да участват като акционери, тъй като това би направило много по-трудно управлението на проекта.

Това, че Русия е основен фактор за строителството на АЕЦ "Белене", никога не е било под въпрос, особено след изказванията и на представители на "Росатом", и на самата държава, че без тяхно участие централата просто няма как да се случи. "В проекта "Белене" България вече е изправена пред избор, в който всъщност избор няма", каза преди дни и руският експерт Антон Хлопков, цитиран от руски медии. Изданието "Економика сегодня" пък директно заявява, че Русия дава на България последен шанс да пусне в ход АЕЦ "Белене".

Позицията на Москва по казуса е, че при ново сътрудничество с България ще бъдат поставени твърди условия, които да гарантират възвръщаемост на инвестицията. Още през март директорът на "Росатом" Алексей Лихачев заяви, че компанията ще участва в конкурса за изграждане на АЕЦ "Белене" само ако условията гарантират рентабилността на проекта. "Ние вярваме, че успешното изпълнение на този проект без участието на "Росатом" е невъзможно. Но София трябва да постави такива параметри, които да гарантират изгодата на Русия от този проект", казва Лихачев, цитиран от politexpert.net.

Всъщност напълно сходна е и позицията на китайците. "Всички модели за реализирането на проекта имат нужда от някакви гаранции от правителството, за да се привлекат инвеститори", коментира още миналото лято по време на международната конференция на "Булатом" Сие Дзядзие, президент на CNNC.

В поканата към инвеститорите за АЕЦ "Белене" бе записано, че проектът трябва да е на изцяло пазарен принцип - без договори за задължително изкупуване на енергията от българската държава, без преференциални цени за произведения ток, без договори за разлика (вид гарантирано доплащане), без предоставяне на държавни и на корпоративни гаранции или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията.

"България трябва да си изиграе много добре картите си и да не допуска чуждите интереси да надделеят. Проектът има икономическа логика и сега се нуждае само от политическата благословия", казва Манчев. Предвид заявките на "Росатом" и CNNC обаче рамката може да претърпи промени. В началото на юни зам.-председателят на парламентарната енергийна комисия Таско Ерменков (БСП) вече изрази притеснение от тясната рамка на проекта и в частност липсата на държавна гаранция и дългосрочен договор. Той дори обеща подкрепа от групата на БСП, в случай че се предложи промяна в условията. Енергийният министър Теменужка Петкова също не изключва категорично възможността за корекции в условията, но прехвърля топката към парламента: "В хода на преговорите съм длъжна да уведомя Народното събрание за условията на кандидатите и каквото преценят депутатите, това ще се случи." А това означава, че на по-късен етап българските потребители може да бъдат натоварени с изплащането на огромната инвестиция.

Допускане на каквито и да е гаранции или сключването на договор за изкупуване освен сериозен скандал и специално одобрение от Брюксел би било също и дискриминация спрямо всички останали потенциални кандидати, които биха подали оферти, ако са знаели, че ще получат отстъпки. Съмнението е, че вече има поето обещание към руснаците от управляващите, но то не е обявено, за да се свие кръгът от потенциални инвеститори.

Какво показват сметките

Засега финансовата рамка за АЕЦ "Белене" се оценява на 10 млрд. евро, но е много вероятно да набъбне при преговорите с инвеститорите. Според Хиновски при такива разходи и лихвите, които ще се дължат върху привлечените средства, цената на произведената енергия трудно може да бъде под 100 евро/мВтч. Подобно е мнението и на бившия енергиен министър Трайчо Трайков, който казва, че ако АЕЦ "Белене" беше вече построена, "трябваше да сме затворили половината енергетика и да купуваме ток от нея на двойна цена".

Богомил Манчев, който се надява отново да е консултант, обаче смята, че за рентабилността на "Белене" ще бъде достатъчна дори цена от 60 евро/мВтч, каквато според него ще е пазарната след 2030 г. Говорим за изплащане на инвестицията за период от 17 години, а не 10 или 12 . Една АЕЦ се експлоатира поне 60 години, така че след този период инвеститорът ще е само на печалба", смята той.

За сравнение, печалбата на АЕЦ "Козлодуй" (която е с аналогична мощност на планираната в "Белене") за миналата година е 163 млн. лв., въпреки че е отдавна напълно изплатена и не обслужва милиардни кредити. При такъв резултат (който впрочем е рекорден в историята й) ще са нужни над 100 години, за да се изплатят инвестиции от 8.5 млрд. евро, ако се приеме, че към момента вече има активи за 1.5 млрд. евро, платени от държавата.

Извън директната инвестиция държавата ще има и друг огромен разход - за да може АЕЦ "Белене" да доставя произведения от нея ток, е необходимо изграждане на инфраструктура за близо 2-3 млрд. лева. Става въпрос за две 400-киловолтови подстанции, няколко такива, работещи на по-ниско напрежение, електропроводи, както и национално хранилище за отработеното ядрено гориво, което няма да може да връщаме на Русия както сега.

Въпреки всичко българските управници изглеждат амбицирани този път да построят АЕЦ "Белене". А единствената преграда към момента изглежда Европейската комисия, която трябва да одобри проекта. Според Иван Хиновски България трябва да представи куп документи и анализи, които освен чисто техническата страна трябва да докажат необходимостта от новата ядрена централа и това как тя се вписва в енергийната стратегия на България (каквато към момента няма) и механизма за капацитетите (който тепърва ще се разработва) и т.н. Също така е необходимо да бъде разработена и концепция за съхранение на радиоактивните отпадъци. "Ще има тежък дебат с ЕК, на който не ми се вярва, че ще издържим", смята Хиновски и дава пример с Румъния, която е по-напред с изграждането на АЕЦ "Черна вода" (вече има подписано инвестиционно споразумение с Китайската генерална ядрена корпорация - CGN), но не може да получи зелена светлина от Брюксел.