С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 27 сеп 2019, 10:12, 3173 прочитания

Свобода за газа, но на теория

Пазарът на природен газ се формално се демонополизира, но "Булгаргаз" ще остане единствен продавач още дълго

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Държавния монопол на пазара на газ се разчупва на теория с пускането на платформа за търговия.
  • "Булгаргаз" обаче ще остане основен продавач още години наред и до голяма степен ще диктува цените.
  • Има опасност промените в сектора да повтарят грешките от либерализацията на електроенергийния пазар и да доведат до по-високи цени.


В началото на декември в България ще заработи борса за търговия с природен газ и поне формално това ще разруши държавния монопол в сектора и ще създаде конкурентна среда за търговците и потребителите на газ. Но през първите години от съществуването й реалният ефект от нея ще е по-скоро ефимерен, защото основен продавач ще си остане "Булгаргаз", а предлаганите от него количества ще са приоритетно за вътрешния пазар и ще могат да се изнасят в чужбина само в краен случай, което пък изключва чуждестранните търговци от схемата.


Има и опасения, че при така структурирания пазар на природен газ може да се повторят част от грешките при свободната търговия с електрическа енергия - държавата чрез "Булгаргаз" ще е основният играч и би могла да оказва влияние върху търсенето и предлагането, както правят АЕЦ "Козлодуй", НЕК и ТЕЦ "Марица-изток 2" при тока.

Друг проблем е, че газовият пазар няма да се либерализира напълно, а ще остане и регулиран сегмент - за топлофикациите. Това може да доведе до кръстосано субсидиране на тези дружества, като КЕВР им определя по-ниски тарифи, а "Булгаргаз" си "избива" загубите чрез по-високи начални цени на търговете за свободния пазар.

Фиктивен старт



Според приетите в сряда (25 септември) промени в Закона за енергетиката операторът на преносната мрежа "Булгартрансгаз" трябва да внесе в КЕВР заявление за платформа за търговия, което регулаторът е длъжен да одобри до 1 декември. Пак до 15 октомври доставчикът "Булгаргаз" трябва да представи пред КЕВР план за т.нар. освобождаване на количества, в който да е описано колко природен газ ще се предлага на свободния пазар до 2024 г. Законът е поставил минимални квоти - за 2020 г. приблизително 7% от общото годишно потребление в страната, за следващата година е 13.5%, след това за 2022 и 2023 г. е съответно 20% и 27.5%, а накрая стига до 35%. Това също трябва да бъде одобрено от КЕВР преди 1 декември. Подобна схема вече беше приложена при БЕХ, който беше задължен от Европейската комисия да предоставя увеличаващи се количества електроенергия на свободния борсов пазар.

През последния месец на година дъщерното на "Булгартрансгаз" дружеството "Газов хъб Балкан", което реално ще оперира борсата, има ангажимент да изготви правила за работата на организирания борсов пазар, така че от новата година търговията да може да започне. След това само след 5 години над една трета от природния газ в България ще се търгува свободно и цената му ще се определя от пазара.
Програмата за освобождаване на определени количества природен газ от държавния монополист неизбежна стъпка, без която няма как да има борсов пазар. Но дори и да бъде организирано определено предлагане и търсене на природен газ, истината е, че това няма да промени съществено сегашната ситуация. Просто основният продавач отново ще е "Булгаргаз", а купувачи ще са настоящите му клиенти. Разликата е, че вместо с директни договори между тях ще има борсови сделки, за които обаче се дължат такси. Българският пазар е твърде малък (равен е на статистическата грешка в износа на "Газпром" за Европа), за да привлече достатъчно играчи, които да създадат ликвидност в предлагането. Реално може да се разчита на малки количества от регионалните газови компании, като например гръцката DEPA, която от години иска да стъпи на българския пазар.

Многоръкият "Булгаргаз"

На теория с либерализирането на газовия пазар ролята на обществения доставчик "Булгаргаз" би следвало да намалява. В случая обаче тя изглежда се засилва, тъй като държавната компания ще има и нови функции. Тя остава обществен доставчик, което означава, че ще извършва всички доставки на едро, но също така ще бъде борсов участник, формиращ пазара (по определение това е този, който предлага газ за продажба), както и доставчик на ликвидност (този, който формира търсене, като купува газа). Наред с това "Булгаргаз" ще бъде и търговец на газ, а при всички случаи ще бъде определен и за доставчик от последна инстанция, който да поеме снабдяването в случай на фалит на друг търговец.

Какъв ще е ефектът от това е трудно да се прогнозира, тъй като няма извършен предварителен анализ на въздействието от реформата. Не е ясно как ще бъдат засегнати потребителите, търговците и пазарът като цяло от новите до голяма степен конкуриращи се функции на "Булгаргаз". Досега не е извършен пълномащабен тест на борсова търговия с изключение на множество виртуални сделки за микроскопични количества газ. Не липсват обаче съмнения, че въвеждането на новата система ще повтори развоя при електроенергийната борса, където в началото дружествата на БЕХ бяха напълно доминиращи и вместо подобрение се стигна до сериозни пазарни изкривявания.

Болен здрав носи

Една от големите изненади на реформата в газовия сектор е, че между първо и второ четене от свободния пазар са изключени топлофикационните дружества и заводските когенерации. На практика те ще продължат да купуват природен газ от "Булгаргаз" по регулирани от КЕВР цени, вместо да купуват от бъдещата борса.

Логиката е, че трябва да има прогнозируемост на сметките за парно, тъй като в противен случай топлинната енергия може да има различна цена всеки месец или дори всяка седмица в зависимост от сделките. Но заедно с това се създава възможност за т.нар. кръстосано субсидиране на топлофикациите, голяма част от които са свързани с Христо Ковачки. Именно това е основното притеснение на индустрията - регулаторът може да задържа изкуствено тарифите им за природен газ, а "Булгаргаз" да компенсира с по-високи цени на свободния пазар. Нещо подобно се случва при тока, където регулираната от КЕВР цена, по която НЕК доставя на битовите потребители, е изкуствено понижена, а на борсата тарифите са по-високи.

Борса за вътрешна употреба

В новите правила за търговия с природен газ има и едно ограничение, което предизвиква сериозни дискусии в бранша - въведено е изискване всички освободени от "Булгаргаз" количества природен газ да се продават приоритетно само на територията на страната. Мотивът за това според председателя на енергийната комисия в парламента Валентин Николов е да се гарантират доставките за страната. Това няма да позволи да бъде реекспортиран доставеният от "Газпром" природен газ, ако цените позволяват това.

Едва ако останат незакупени количества, ще може да се обявят нови процедури, задължително на по-високи цени, при които няма да има ограничение за териториална продажба. Но предвид договора с "Газпром", който предвижда равномерни доставки, и относително константното потребление в страната излишъците едва ли ще са много. Препродажбата на алтернативни доставки пък не стои като логична възможност, тъй като самите алтернативни продавачи биха могли да пласират съответните количества на друг пазари. Да не говорим, че обявеното преди няколко месеца намерение на холандската KOLMAR да снабдява българския пазар с по 500 млн. куб.м на година (чрез LNG) все още не е обвързано с договор и може въобще да не се случи.

Интересен момент е, че задължението на борсата да се сключват всички краткосрочни стандартизирани сделки и тези със срок на доставка до една година, ще важи до края на 2024 г. Дотогава и е и изискването добивните предприятия на природен газ да предлагат на борсата поне 15% от продукцията си. Приетите сега законови текстове позволяват след 1 януари 2025 да се сключват и извън борсата, което до голяма степен обезсмисля цялата реформа.

Нови бонуси за ВЕИ

При гласуването на последните промени в Закона за енергетиката бяха одобрени и текстове, които могат да съживят инвестициите в нови ВЕИ мощности. Става дума за поправка, която позволява на крайните клиенти и търговците да не заплащат цена "Задължение към обществото" за закупена по двустранен договор електрическа енергия от ВЕИ централата, която е изградена след 1 ноември 2019 г. Досега подобно облекчение имаше само за мощности, които са свързани с директен кабел към потребителя и енергията се консумира на място.

Директната полза от промяната е, че токът от новите ВЕИ, при равни други условия ще бъде с 20 лв./мВТч по-евтин. Сега средна цена на свободния пазар от около 100 лв./мВтч, а крайните клиенти плащат значително повече заради таксите за пренос и "Задължение към обществото". Това ще направи инвестициите в нови зелени (предимно соларни) централи икономически изгодни, тъй като потребителите им реално ще могат да спестяват разходи.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Багери за 25 млн. евро пусна в експлоатация "Мини Марица-изток" 1 Багери за 25 млн. евро пусна в експлоатация "Мини Марица-изток"

До края на годината размерът на инвестициите на държавното дружество ще стигне до 85 млн. лева

14 ное 2019, 1428 прочитания

Започва регистрацията на търговци за газовата борса Започва регистрацията на търговци за газовата борса

Очаква се платформата за търговия да заработи на 9 декември

14 ное 2019, 648 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Енергетика"

Всяка седмица най-важното от енергийния сектор във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Енергетика" Затваряне
Природният газ поевтинява с минималните 0.11%

Регулаторът определи цена за последното тримесечие на годината, която е с 5 ст./мВтч по-ниска

Още от Капитал
Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10