Фокусът с цените на тока
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Фокусът с цените на тока

Данъците и таксите имат съществен принос във формирането на борсовите цени

Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Румяна Гочева
5970 прочитания

Данъците и таксите имат съществен принос във формирането на борсовите цени

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Борсовата цена на електроенергията в България е най-висока, а потребителите плащат най-малко.
  • Объркването идва от допълнителните данъци и такси, които се начисляват върху потребената енергия.
  • Пазарът още страда от сериозни недостатъци, но либерализацията и обединението със съседните борси могат да променят това.

Да купуваш по най-високите цени, а да плащаш най-ниските сметки. Този невъзможен на пръв поглед сценарий се случва на българския електроенергиен пазар и е в основата на създалото се през последния месец напрежение между работодателите и държавата. Първите твърдят, че токът за индустрията в България е най-скъп, и показват съответните графики с цени, искайки оставки. Енергийният министър Теменужка Петкова пък не вижда проблем и се оправдава с "международното положение", след като на 9 февруари цената на борсата у нас достигна 63.19 евро/мВтч, а по същото време бе Германия - 1.57 евро/мВтч.

В този сблъсък на практика и двете страни имат право. От началото на 2020 г. сделките на Българската независима енергийна борса наистина се сключват на едни от най-високите стойности в Европа, но автоматичното сравняване на цени е неправилно и трябва да се имат предвид много условности в отделните държави, особено при тарифите за индустрията. Така например по-ниските на пръв поглед борсови цени могат да набъбнат значително в сметката на потребителите, след като при тях се прибавят съответните такси и добавки. Обратният вариант също е валиден - високите борсови цени може да остават почти непроменени, ако разходите за мрежови услуги, данъци и т.н. са малки.

Високо или не съвсем

Автор: Капитал

Точно за това няма еднозначен отговор на въпроса високи ли са действително цените на тока за бизнеса в България. Ако се гледат само борсовите стойности за 2020 г., България се нарежда на второ място след Гърция. Когато се прибавят всички данъци и такси обаче, крайната цена за бизнес потребителите става една от най-ниските в Европа. Последните обобщени данни на Евростат по темата са към 30 юни 2019 г., но като цяло показват нагледно тези разминавания (виж картата).

Ясно се вижда, че данъците и таксите, с които се облага токът в редица европейски държави, са много по-високи от тези в България. Така, ако тук електроенергията за голямата индустрия струва по 0.0741 евро/кВтч преди надбавките, след тях става 0.0901 евро/кВтч (виж картата). В същото време в страни като Румъния, Словакия, Полша, Унгария и други крайната цена е по-висока. По-скъп е и токът след данъци в Германия (0.1259 евро/кВтч), въпреки че борсовите сделки с ток там са с най-ниски стойности. Трябва да се има предвид обаче, че в Германия около половината електроенергия се търгува през борсовия сегмент "Ден напред", докато в България това количество е едва около 25%, а останалото са сделки с дългосрочни договори. В същото време при сравненията се взима именно цената от "Ден напред", която за България не е толкова представителна.

Помощ за индустрията

В същото време според доклад на Института за енергиен мениджмънт средната цена на тока за индустрията, ако сравненията се правят на базата на цените на енергията плюс мрежовите тарифи, се вижда, че цените в Германия са едни от най-ниските не само в ЕС, а и в света. Но, ако към тях се прибавят добавките за опазване на околната среда и насърчаване на ВЕИ (у нас познати като "Задължение към обществото"), те стават едни от най-високите. Така в крайна сметка малките и средните немски фирми плащат пълния размер на добавките и логично са недоволни. Но големите потребители на електроенергия до голяма степен са освободени от тези плащания и за тях нещата изглеждат по-добре.

Българската индустрия също получава отстъпки. Още през 2015 г. бе въведено специално подпомагане за енергоемките предприятия, чрез което ВЕИ добавката в "Задължение към обществото" се компенсира със средства на фонд "Сигурност на електроенергийната система". Изчисленията на института показват, че за периода юли 2015 - юни 2020 г. около 140 електроинтензивни предприятия са получили компенсации, чийто общ размер по предварителна оценка ще възлезе на около 440 млн. лв. С извеждането на ВЕИ производителите на борсата обаче, което започна през 2019 г., тази схема се промени. Тъй като вятърните и соларните централи продават енергията си директно на борсата, нуждата от доплащане на преференциалните им тарифи намаля, поради което и цена "Задължение към обществото" се понижи от 36.75 до 19.57 лв./мВтч. Стойността на самата енергия обаче се увеличава - от средно 78 лв./мВтч за периода 1 юли 2018 - 30 юни 2019 г. до 98 лв./мВтч от 1 юли миналата година до 30 юни 2020 г. по разчети на енергийния регулатор. Така бизнесът не може да получава компенсации заради добавката за зелена енергия в цена "Задължение към обществото" и е принуден да плаща по-висока цена на самият ток. От миналата година се подготвя нов компенсаторен механизъм за едрия бизнес - чрез фонда "Сигурност на електроенергийната система", но той все още не е одобрен.

Решението е в обединението

От края на м.г. сделките в сегмента "В рамките на деня" на българската енергийна борса станаха част от единния европейски пазар. Това бе и първата крачка към пазарно обединение по примера на Северна и Централна Европа, което би решило повечето от недостатъците на неслучилата се либерализация. Тази година се очаква да бъде постигнато и обединение на платформите "Ден напред", което би могло да елиминира възможностите за изкривяване на българския пазар чрез ограничаване на предлагането например. Сега, при липсата на свързаност със съседните пазари, често се случва ограниченото предлагане на енергия да води до екстремно високи цени.

Освен чисто софтуерно обединение обаче е нужно да се увеличи и трансграничният капацитет за пренос на електроенергия, така че при нужда да могат да се внесат съответните количества. Ако такава техническа възможност не бъде осигурена, дори в Румъния токът да е два пъти по-евтин, той няма може да стигне в достатъчен обем до българския пазар.

Какво става при бита

Значително по-различна е картината за битовите потребители и най-малките фирми в България, които все още се снабдяват от регулирания пазар. Цените на електроенергията за домакинствата и преди и след облагане са сред най-ниските в Европа. За сравнение - ако в България пълната тарифа е 0.1014 евро/кВтч, то в съседна Румъния и Гърция токът струва съответно 0.134 евро/кВтч и 0.2276 евро/кВтч. В Германия пък битовите потребители плащат по 0.4985 евро/кВтч, тъй като именно те поемат голяма част от разходите за зелена енергия.

Темата накратко
  • Борсовата цена на електроенергията в България е най-висока, а потребителите плащат най-малко.
  • Объркването идва от допълнителните данъци и такси, които се начисляват върху потребената енергия.
  • Пазарът още страда от сериозни недостатъци, но либерализацията и обединението със съседните борси могат да променят това.

Да купуваш по най-високите цени, а да плащаш най-ниските сметки. Този невъзможен на пръв поглед сценарий се случва на българския електроенергиен пазар и е в основата на създалото се през последния месец напрежение между работодателите и държавата. Първите твърдят, че токът за индустрията в България е най-скъп, и показват съответните графики с цени, искайки оставки. Енергийният министър Теменужка Петкова пък не вижда проблем и се оправдава с "международното положение", след като на 9 февруари цената на борсата у нас достигна 63.19 евро/мВтч, а по същото време бе Германия - 1.57 евро/мВтч.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK