Еднопосочен билет към енергийната борса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Еднопосочен билет към енергийната борса

Дискусията за новите промени в енергетиката показа, че между министър Теменужка Петкова, шефа на КЕВР Иван Иванов (вдясно) и председателя на ресорната комисия Валентин Николов има известен синхрон

Еднопосочен билет към енергийната борса

Новото поетапно освобождаване на пазара повдига много въпроси и дава малко отговори

Ивайло Станчев, Румяна Гочева
5496 прочитания

Дискусията за новите промени в енергетиката показа, че между министър Теменужка Петкова, шефа на КЕВР Иван Иванов (вдясно) и председателя на ресорната комисия Валентин Николов има известен синхрон

© Цветелина Белутова


Темата накратко
  • От 1 юли 55 хил. фирми и над 3000 домакинства ще бъдат задължени да се снабдяват с ток от свободния пазар и разходите им ще се повишат.
  • Това обаче е много по-малко от първоначалните заявки и показва, че управляващите не искат реформи в годината преди избори.
  • Забавянето на либерализацията на сектора може да предизвика по-резки промени за битовите потребителите след 2022 г., тъй като ще остане по-малко време за премахването на регулираните цени.

Автор: Капитал

Ако има нещо, което управляващите със сигурност не обичат, това са реформите в енергетиката. Тъй като по правило те се бавят с години, накрая в системата се натрупва напрежение, което често трябва да избие в по-високи цени на тока - а всяко по-съществено повишаване на цените е бърза писта към протести и падане на правителството.

Заради тази зависимост вече пета година мъчително се чака либерализация на пазара, т.е. отпадането на държавните регулации за цените на електроенергията. След като в последните четири години, след закърпването на положението в енергетиката, почти нищо не бе направено за модернизация на сектора, мярката която сама по себе си не е безспорна, започна да става неизбежна. За да се освободи натрупаното напрежение за стотици милиони левове, нова порция потребители трябва да започнат да заплащат пазарни цени. Само допреди месец сигналите бяха, че този път крачката ще бъде направена - в сметките на домакинствата и малкия бизнес се предвиждаше да се появи дял от между 20% или 30% от потребената електроенергията, чиято цена не е определена от регулатора, а е формирана на борсата. Но по аналогия с данъчната наредба Н-18 и тарифите на тол-системата управляващите и тук дадоха назад.

Предложеният тази седмица модел за либерализация на енергийния сектор ангажира предимно фирми, които вече са били на свободния пазар в предишните години и са се върнали на регулирания заради сигурността и по-ниските цени. Няма да бъдат засегнати бизнеси като фризьорските салони, адвокатските кантори, магазинчета и др. В този смисъл реформа няма освен факта, че веднъж излезли на свободния пазар, потребителите вече няма да могат да се върнат на регулирания, каквато възможност има в момента.

По думите на председателя на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов механизмът е щадящ. Но липсата на политическа воля за по-съществена промяна сега означава, че такава няма да бъде направена и догодина, когато ще има парламентарни избори. А това вещае истински шок за битовите потребители през 2022 г., тъй като ще остават само три години за извършването на реформата - държавата е поела ангажимент пред ЕК, че регулираният пазар в сегашния си вид ще изчезне до 2025 г. Тоест същинското излизане на битовите потребители на свободния пазар тепърва предстои.

Какво се предвижда

Според предложения през седмицата модел от 1 юли 2020 г. на свободния пазар на електроенергия ще излизат всички небитови потребители, които са присъединени към разпределителната мрежа на 30 и над 30 киловата мощност. Това например би могло да бъде малка пекарна, хладилно хале или по-голям офис. Предоставените от ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про" данни сочат, че става дума за общо 55 хил. обекта. Близо половината от тях са концентрирани на територията на ЕВН, вероятно в индустриалната зона около Пловдив. В същото време само около 10 хил. са тези фирми в Западна България, като едно от обясненията е, че повечето компании на територията на ЧЕЗ и сега са на свободния пазар.

Освен това на борсата ще бъдат изведени и битови потребители, но само тези, които са присъединени към разпределителната мрежа на 50 и над 50 киловата мощност. За сравнение - масово апартаментите са присъединени на 12 кВт, а къщите - на 20 кВт. Точно затова мярката засяга едва около 3100 домакинства - основно по-големи вили с басейни и сауни, резиденции, семейни хотели и т.н.

Каква е връзка с ТЕЦ "Марица-изток 2"

При представянето на пакета промени в Закона за енергетиката в презентацията на председателя на енергийната комисия Валентин Николов бе обявено, че за одобряването на механизъм за капацитет, който ще позволи държавна подкрепа за въглищните ТЕЦ като "Марица-изток 2", е необходимо да има разработен и представен в ЕК план за последваща либерализация на електроенергийния пазар. В този смисъл се появи съмнението, че с извеждането на новата група потребители на свободния пазар се бърза именно заради това условие от Брюксел.

Според Таско Ерменков от БСП това обвързване е наложено, тъй като правителството е закъсняло с подаването на апликационната форма за механизма за капацитети. "Излизането на свободния пазар трябва да е правна възможност за потребителите, а не задължение. Но сега поради натиска и бързането говорим за задължение", казва той и посочи, че единственото нещо, което може да се постигне с така предложените промени, е да се покаже на ЕК, че работим по либерализацията.

В отговор енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че либерализацията не се прави заради механизма за капацитет, а е дългосрочна цел, чието постигане се е забавило. "Не сме закъснели с въвеждането на този капацитет. Кандидатствали сме според възможностите, които ЕС дава, в момента са в ход разговори, поели сме определени ангажименти, така както са поели всички останали страни членки, тъй като това е държавна помощ, която се предоставя на въглищните централи", каза още Петкова, като по-късно обясни, че въпросните ангажименти са свързани с "премахването на регулаторни несъвършенства".

"Новият механизъм за постепенна либерализация на пазара е пореден тест за отварянето на пазара, а не толкова реална либерализация", смята Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт. И допълва, че през годините е имало опити за поетапна либерализация, но до момента това все още не е факт. Валентин Николов пък казва, че целта е да се провери поведението на новите субекти на пазара и да се види какви ще са реакциите на търговците на ток, както и какво ще се случи на енергийната борса, за да се преценят следващите стъпки.

Представената концепция за промени в закона предвижда още КЕВР да разработи платформа за сравняване на цените, които търговците на ток предлагат, така че потребителите по-лесно да могат да се ориентират и да изберат доставчик. Според Мария Кръстева от асоциация "Свободен енергиен пазар" обаче трябва да е ясно дали подаването на данни ще бъде препоръчително или задължително, защото "цените са чувствителна информация и често са търговска тайна". В отговор Николов обясни, че тази платформа няма да е задължителна, а трябва да се изработи с помощта на търговците, за да бъде полезна на потребителите. Това обаче на практика я обрича на неуспех още преди да е готова, тъй като ако не е задължителна за всички и липсват цени на услугите, никой не би имал нужда от нея.

Хаос преди старта

Идеята е промените да бъдат обсъдени и разписани през март, така че да бъдат гласувани през април, за да има време за подготовка до 1 юли, когато ще влязат в сила. Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов обаче изрази опасения, че ако новите правила не са факт преди 1 април, ще възникнат проблеми. Причината е, че това е датата, до която енергийните дружества трябва да представят пред регулатора новите си ценови предложения и той да изготви съответния анализ, а без яснота за размера на регулирания пазар това е невъзможно. Подобно опасение изрази наскоро и Калина Трифонова от УС на ЕВН, според която, ако няма яснота за броя на клиентите, които ще се снабдяват по регулирани цени, изчисляването на новите тарифи би било "безсмислено упражнение".

От друга страна, сътресения може да има и при самите потребители. "Вероятно част от хората и фирмите ще се справят със зададения срок 1 юли, но някои от тях сигурно ще изпитат затруднения в избора на доставчик, затова вероятно е добре този процес да бъде малко по-дълъг, да се предвиди повече време", коментира пред "Капитал" Диловска. А Калина Трифонова от ЕВН изрази опасения, че чисто процедурно няма да има време за смяна на доставчиците на всички 55 хил. фирми.

По този повод Зорница Генова от ЧЕЗ повдига въпроса какво ще се случва с клиентите, които не са успели да си изберат търговец до 1 юли. Една от хипотезите е те да отиват при доставчиците от последна инстанция, каквито са електроснабдителните дружества например. Но тогава цената на тока ще бъде значително по-висока. Според Пламен Стефанов от "Енерго-про" най-важното е да се приемат правила за снабдяване на клиентите, които не са излезли на свободния пазар въпреки задължението си, така че да не остават без електрозахранване и да не бъдат натоварени излишно с големи разходи. Към момента обаче подобна яснота няма.

Тук има един друг проблем - повечето потребители не знаят на каква мощност са присъединени и могат въобще да не разберат, че трябва да си намерят доставчик на енергия. Проверката пък става срещу заплащане на такса. Точно затова бившият омбудсман и настоящ лидер на гражданското движение "Изправи се.БГ" Мая Манолова е на мнение, че излизането на битовите потребители на свободния пазар трябва да става според потреблението им, а не според мощност, на която са присъединени. Според нея всеки може да направи справка колко енергия е потребил през предходната година и така по-лесно ще се ориентират. Засега обаче няма изгледи предложението да бъде обсъдено в парламента.

"НЕК вече има успешни сделки за купуване на нощна електроенергия от Австрия и Германия, за която всъщност продавачите си плащат, за да се пласира на пазара, тъй като имат излишъци."
Фотограф: Цветелина Белутова

Ще има ли ток на борсата

"Добре, ще ги изкараме на свободния пазар тези потребители, но откъде ще се осигури допълнителната енергия за тях", попита депутатът от БСП Таско Ерменков. И сега се случва в борсовия сегмент "Ден напред" търсенето да превишава предлагането, което на свой ред води до повишаване на цените и факта, че от началото на 2020 г. България има втората най-висока стойност на електроенергията в Европа. А допълнително повишаване на търсенето без насрещно предлагане може да има пагубен ефект върху целия сектор.

"Наред с излизането на потребителите на борсата трябва да се освободят достатъчни количества електроенергия от обществения доставчик, които да покрият увеличеното търсене на борсата. Ако се планира добре и се осигури достатъчна ликвидност, не следва да има сътресения", смята Соня Кадиева от асоциацията "Свободен енергиен пазар".

Зад исканията за "повече ток" обаче прозират искания за "повече евтин ток". А това няма как да се случи с либерализацията на пазара. След като търсене от 200 мВт мощност се изтегли от регулирания пазар, то логично трябва да прелее на свободния, тъй като двата пазара са като скачени съдове. Проблемът е, че никой не може да накара производителите да продават под себестойност на свободния пазар, дори държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". Ефектът от разрастването на свободния пазар ще бъде ръст на цените, тъй като допълнителното търсене няма как да бъде покрито за сметка на евтини доставчици на енергия. Всеки допълнителен мегаватчас ще трябва да се подсигури от все по-скъпи и по-скъпи производители, което при настоящата схема на свободния пазар естествено ще вдигне и цените като цяло.

Директорът на Българския енергиен холдинг Жаклен Коен, чиито дъщерни дружества НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" осигуряват 50 процента от тока за борсата, смята, че няма да има проблеми, тъй като през есента предстои обединението на българския и румънския пазар "Ден напред", а в началото на 2021 г. и с гръцкия, с което нарастват възможностите за осигуряване на енергия.

Вариант е енергията да бъде осигурена от държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", която на практика и сега произвежда същото количество електроенергия (около 2 млн. мВтч на година) за тези потребители на регулирания пазар. Но това може и да не се случи, тъй като борсовите цени невинаги устройват централата и тя предпочита да не работи, вместо да продава на загуба. Тук едно от предложенията на бизнеса е държавният ТЕЦ да участва на борсата дори когато цената покрива само променливите разходи (тези за въглища, въглеродни квоти и консумативи), които са около 93 лв./мВтч. По този начин ще се намалят загубите от отчитаните условно постоянни разходи, които така или иначе се начисляват, дори ТЕЦ-ът да не работи - заплати, осигуровки, издръжка и т.н. Това обаче е сложно от техническа гледна точка - блоковете на централата могат да работят на минимум 60% от мощността си. Тоест, ако на пазара се отвори нужда за 20 мегавата и ако вече включените блокове на "Марица-изток 2" работят на макс, централата няма техническа възможност да завърти нова турбина.

Новата сметка за ток

Основният въпрос около предстоящата реформа е как това ще се отрази на разходите на потребителите. Категоричен отговор обаче няма. По принцип либерализацията на пазара на електроенергия предполага свободно договаряне на цени и условия на доставка (плащане, срок на договори и др.). В развитите пазари този вид услуга може например да се предложи и с предплащане на определено количество електроенергия, подобно на предплатените SIM карти при мобилните услуги, но по информация на "Капитал" от източници от пазара преобладаващата част от сключените договори у нас към момента са едногодишни, като започват да навлизат и тримесечни такива.

Калина Трифонова от ЕВН и Владимир Дичев от ЧЕЗ прогнозираха, че може да има хаос при въвеждането на реформата от 1 юли поради кратките срокове
Фотограф: Цветелина Белутова

Все още има договори с фиксирана тарифа, но поради липсата на предлагане на дългосрочни продукти на борсата, които да обезпечат необходимите количества на търговците по фиксирана цена, все повече споразумения за доставка на ток са индексирани към сегмента "Ден напред" плюс добавка за услугата на търговеца. "Това важи с особена сила за по-големите консуматори, но при по-малките потребители най-вероятно търговците ще предпочетат да оптимизират работата си, като предлагат фиксирана цена за доставка, вместо всеки месец да изчисляват фактурата", каза за "Капитал" един от търговците на ток.

Ако днес трябва да се сключи договор с новите потребители на свободния пазар, цените им ще се движат между 120 лв. и 130 лв. за мегават в зависимост от профила им на консумация. За сравнение - сега цената, на която НЕК продава енергията за регулирания пазар, е малко под 90 лв./мВтч. Това обаче е цената само на активната електрическа енергия. След нея и в двата случая идват разходи по цена "Задължение към обществото" (почти 20 лв./мВтч), акциз (2 лв./мВтч), ДДС и мрежови разходи, които са регулаторно определени от КЕВР.

Кръгом след обратния завой

През последните години проблемите на борсовия пазар и непостоянните цени накараха много от потребители да се върнат на регулирания пазар, където цените умишлено се задържат ниски заради политическия комфорт. Последният годишен доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) до ЕК показва, че подобна миграция са направили 24 496 фирми и 1108 домакинства само до края на 2018 г. Информацията за 2019 г. ще бъде обобщена до няколко месеца, но е сигурно, че тази тенденция се засилва, след като миналата година борсовите цени на тока станаха още по-високи.

Това е разбираемо от гледна точка на потребителите, които търсят начин да си оптимизират разходите или поне да имат предвидимост. Но създава сериозни дисбаланси. При определянето на цената за регулирания пазар например КЕВР взема предвид общото количество необходима електроенергия и прави микс от различните производители, така че да получи желаната стойност на тока. Когато в хода на годината десетки хиляди фирми спрат да се снабдяват чрез търговец на енергия и се върнат на регулирания пазар, сметката става грешна и изведнъж възниква нужда от още ток. Това е формалната причина енергийният министър Теменужка Петкова да издава извънредни заповеди, с които задължава ТЕЦ "Марица-изток 2" да произвежда допълнителна енергия за регулирания сектор - разход, който след това се покрива чрез цена "Задължения към обществото", която плащат всички, дори и тези, които са на свободния пазар. Оттук идва и недоволството на голямата индустрия.

Автор: Капитал


За да се пресече тази негативна тенденция, новите промени в Закона за енергетиката предвиждат да се сложи край на енергийното номадство. Домакинствата и фирмите, които веднъж бъдат изведени на борсата, вече няма да могат да се връщат на регулирания пазар. Тук обаче Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт припомня, че връщането на регулирния пазар е било невъзможно и през 2012 г. Тогава заради добрите цени имало пик на небитови и битови потребители, които искали да доставят енергията си на борсови цени. Последвалите фалити на търговци на ток обаче довели до покачване на цените и се наложило забраната за връщане на регулирания пазар да бъде отменена, разказва тя. Така че може и сегашната разпоредба да не е особено дълготрайна.
Темата накратко
  • От 1 юли 55 хил. фирми и над 3000 домакинства ще бъдат задължени да се снабдяват с ток от свободния пазар и разходите им ще се повишат.
  • Това обаче е много по-малко от първоначалните заявки и показва, че управляващите не искат реформи в годината преди избори.
  • Забавянето на либерализацията на сектора може да предизвика по-резки промени за битовите потребителите след 2022 г., тъй като ще остане по-малко време за премахването на регулираните цени.

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    malevv avatar :-|
    malevv

    Нов идиотизъм. Пълно е с потребители присъединени на 30кВ, които никога не надхвърлят мощност 1-2кВ, да не говорим, че някои от тях
    не ползват ток и с месеци.

  • 2
    ss avatar :-P
    SS

    Направи си сам ...ток !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK