Засега разчетите на комисията предвиждат цената на природния газ от 1 май да бъде 23.52 лв./мВтч (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). Действащата цена за април е 25.20 лв./мВтч. В същото време обаче по европейските хъбове цената на природния газ е значително по-ниска - около около 12 лв./мВтч (TTF в Германия). Разбира се, това е цена без доставка до България и допълнителните такси. Още подробности може да откриете тук.

Междувременно кризата, породена от COVID-19, доведе до нови парадокси. Търговци да трябва да плащат на купувачите, за да се освободят от стоката си. Тази необичайна ситуация се случи в понеделник на пазара на най-големия производител на суров петрол в света - САЩ. Цената на договорите с доставка през май на сорта West Texas Intermediate (WTI) падна под нулата за пръв път в историята.

Сривът е резултат както на глобални причини, така и на местните условия. В световен мащаб предлагането на нефт значително надвишава търсенето, тъй като правителствата се опитват да ограничат разпространението на COVID-19 и блокират икономиките.

Фотограф: Цветелина Белутова

Хората вече не шофират до работа, компаниите правят по-малко автомобилни превози, а самолетите са приземени. И макар стъпките за ограничаване на производството на нефт да са сериозни, засега ефектът от тях е незначителен.

Междувременно в условията на криза Европа отбелязва рекорд на възобновяемата енергия. Това донякъде има своето обяснение - мерките заради COVID-19 и хубавото време доведоха до повече работа за слънчевите централи, които вече са основен източник на енергия в някои държави.

Пример за това е Германия - най-голямата европейска служба за научни изследвания и разработки "Фраунхофер" дори отбеляза, че само преди десетина дни възобновяемите енергийни източници за първи път в историята на страната са доминирали над конвенционалните - с дял от 55.4% в общото производството на енергия.

Прогнозите са, че тази тенденция ще се запази и през целия април. Дали ситуацията е същата в Испания и Великобритания можете да прочетете тук.

Подобен курс към възобновяемата енергия прави и Австрия, която официално затвори последната си топлоелектроцентрала на въглища. С това тя се превърна във втората държава от ЕС, която излезе от ерата на въглищата след Белгия.

Окончателното затваряне на ТЕЦ-а в южния град Мелах, която се управлява от компанията Verbund, беше обявено миналата година след продължителна кампания на климатичните активисти Global 2000, съобщава euractiv.com. Централата захранваше от 80-те години на миналия век топлофикационната мрежа в съседния град Грац.

Австрия обаче все още не е приключила изцяло с използването на въглища, отбелязват активисти. Доменната пещ на металургичната компания Voestalpine сега е най-големият източник на CO2 в страната, заявява Дейв Джоунс, анализатор в климатичния тинк-танк Ember.

И докато част от европейските държави разчитат все повече на ВЕИ енергията, от у нас "спяща" английска компания ще придобие концесията за въгледобив в Перник. Комисията за защита на конкуренцията е разрешила на регистрираната в Лондон Clodenhill да придобие 100% от капитала на "Мин индъстри", която притежава концесията за добив на кафяви каменни въглища край Перник.

Христо Ковачки

Фотограф: Цветелина Ангелова

Въгледобивът в региона, също както ТЕЦ-ът и топлофикацията се свързват с Христо Ковачки и затова предложенията са, че реална сделка в случая няма, а по-скоро става дума за формално прехвърляне на активи.

По подобен начин преди години почти всички фирми около Ковачки първо преминаха в офшорни дружества (основно от Сейшелските острови), а след въведените законови ограничения през 2014 г. - в други чуждестранни компании от позволени дестинации (основно Великобритания), но с неясна верига на собствеността.

Именно това е и причината КЗК никога досега да не е откривала формална свързаност между дружествата от групата на Ковачки, въпреки че многократно е била сезирана за това от работодателски организации. Самият бизнесмен пък публично твърди, че е само консултант на енергийните фирми.

В същото време пък на 30 март, две седмици след обявяването на извънредното положение и на фона на видимия вече ефект върху икономиката от наложените ограничения, БДЖ сключва едногодишен договор със свързаната с Христо Ковачки "Енерджи маркет глобал" за електроенергия за административните си сгради при фиксирана цена от 109 лв./мВтч. Същия ден борсовата цена на тока в България е била 47.74 лв./мВтч, на 29 март - 22.85 лв., а средната за целия март е под 56 лева.

Този пример е само един от десетките, в които държавни ведомства или фирми плащат в пъти по-висока цена за електроенергия спрямо актуалната на свободния пазар. Да се предвиди какво ще се случи на борсата е почти невъзможно, особено в по-дългосрочен план, поради което подобни парадокси са неизбежни. Дилемата е да се заложи на фиксирана цена, която да пази от поскъпване, но и от поевтиняване, или да си се плаща по плаваща тарифа, която създава голяма несигурност. Вижте кой плаща двойно за ток тук.

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ И ИЗТОЧНИЦИ

Дали и как ВЕИ енергията може да помогне в борбата с COVID-19 можете да прочетете тук

Как Daimler и Volvo ще си сътрудничат в разработката на горивни клетки за камиони, можете да видите тук

Как се движат средните цени на базовия товар на енергийната борса у нас и каква е промяната в последните два месеца - тук