Виж кой плаща двойно за ток

Въпреки понижението на борсовите цени на електроенергията много институции сключват договори при тарифи отпреди кризата

При редна цена от около 46 лв./МВтч за април редица фирми и институции са се съгласили да плащат по над 100 лева за мегаватчас електроенергия
При редна цена от около 46 лв./МВтч за април редица фирми и институции са се съгласили да плащат по над 100 лева за мегаватчас електроенергия    ©  Надежда Чипева
При редна цена от около 46 лв./МВтч за април редица фирми и институции са се съгласили да плащат по над 100 лева за мегаватчас електроенергия
При редна цена от около 46 лв./МВтч за април редица фирми и институции са се съгласили да плащат по над 100 лева за мегаватчас електроенергия    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • За последните три месеца борсовата цена на електроенергията се понижи силно.
  • Но държавни и общински ведомства и компании или не го забелязват, или са подписали договори, които трудно се променят.
  • Частните дружества бързо се пренастройват, а домакинствата ще чакат решение на регулатора в средата на годината.

На 30 март, две седмици след обявяването на извънредното положение и на фона на видимия вече ефект върху икономиката от наложените ограничения, БДЖ сключва едногодишен договор с "Енерджи маркет глобал" за електроенергия за административните си сгради при фиксирана цена от 109 лв./мВтч. Същия ден борсовата цена на тока в България е била 47.74 лв./мВтч, на 29 март - 22.85 лв., а средната за целия март е под 56 лева.

Този пример е само един от десетките, в които държавни ведомства или фирми плащат в пъти по-висока цена за електроенергия спрямо актуалната на свободния пазар. Да се предвиди какво ще се случи на борсата е почти невъзможно, особено в по-дългосрочен план, поради което подобни парадокси са неизбежни. Дилемата е да се заложи на фиксирана цена, която да пази от поскъпване, но и от поевтиняване, или да си се плаща по плаваща тарифа, която създава голяма несигурност.

По принцип първият вариант е по-добър от икономическа гледна точка, тъй като създава предвидимост на разходите и стабилност на цялата енергийна система - производителите имат дългосрочни договори на фиксирани цени с търговците, които след това също сключват дългосрочни договори на фиксирани цени с клиентите си. Но при силно динамични пазари и наличието на регулиран сегмент, както е в България, това също крие своите рискове. През цялата 2019 г. например търговците на ток масово притискаха потребителите с анекси за повишаване на цените, тъй като борсовите стойности бяха високи. Сега ситуацията е точно обратната - клиентите сами искат предоговаряне заради падащите цени.

Решение на проблема има и то се нарича пълна либерализация на пазара. Извеждането на всички потребители, включително битовите, на борсата обаче е тема табу за управляващите именно поради риска от движението на цените. В сегашната ситуация домакинствата не усещат нищо от настъпилата криза в сектора и срива на цените, като продължават да плащат тока си по високите цени, които КЕВР е определила още на 1 юли 2019 г., основавайки се на прогнозите за развитие на икономиката.

Цени и сметки

Още от началото на 2020 г. сделките на борсовата платформа "Ден напред", която се смята за представителна в цяла Европа, се сключват на все по-ниски стойности - докато през януари средната цена е била близо 109 лв./МВтч, то през февруари пада на 82 лв., а април вече е 46 лв./мВтч. А всички прогнози са този тренд да продължи поне до есента, че и след това.

Въпреки ясната тенденция от БДЖ не намират за нужно да прекратяват договора, тъй като това би ги принудило да се снабдяват с ток чрез доставчик от последна инстанция при цени 200 лв./МВтч, докато изберат нов доставчик. От държавния превозвач обясниха, че офертите са от началото на януари, разходите по този договор са разчетени в годишния бюджет и фиксирана цена им дава сигурност, но посочиха още, че в големия търг за тягова енергия (за близо 35 млн. лв.) са заложили възможност цената да се коригира при резки промени на пазара. В момента процедурата е на етап разглеждане на ценовите оферти.

Странен ход прави и столичната общинска фирма "Метрополитен". Тя има тригодишен договор с прогнозен бюджет от над 34 млн. лв., сключен през януари 2018 г., със свързания с Христо Ковачки търговец "Гранд енерджи дистрибюшън" - най-големият играч на пазара. Първоначално договорената цена по него е 85.07 лв./мВтч, но на 7 декември 2018 г. е подписан анекс за повишаването й до 95 лв. Тази стойност се запазва през цялата 2019 г. и е съвсем близо до средната борсова цена за 2019 г. - 94.93 лв./мВтч. На 24 февруари тази година обаче "Метрополитен" подписва втори анекс, като се съгласява доставната цена на тока да бъде повишена до 105 лв./МВтч с изричното условие, че повече промени в тарифата няма да се правят до изтичането на договора през януари 2021 г.

Пред "Капитал" изпълнителният директор на метрото Стоян Братоев обясни, че до втория анекс се е стигнало след няколко месечни анализа, които показали, че борсовите цени на тока се повишават. "Да, до февруари следващата година е договорът, дотогава ще действа и е изгодно, защото на пазара е доста висока цената", каза той. След като посочихме за справка цените от началото на април (средно около 46 лв./мВтч), Братоев заяви, че ще направи анализ и ще прецени как да действа. "Или с предизвестие ще прекратим, или ще се договорим за нова цена", предположи той. А ако "Капитал" не го беше попитал?

Друго общинско звено - Столичното предприятие за третиране на отпадъците, действа по съвсем различен начин. На 20 март то също се договаря с "Гранд енерджи дистрибюшън" за доставка на електроенергия при цена от 99.95 лв./МВтч, но до момента Столична община не е регистрирала първия товаров график в системата на Електроенергийния системен оператор, с което договорът все още не е започнал да се изпълнява. От общината казват, че са наясно с регистрирания през последните седмици явен спад на цените на електрическата енергия вследствие на блокираната икономика и в резултат на това са предприети мерки към прекратяване на договора съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон. Как при това положение ще се снабдяват с ток заводът за боклук и останалите инсталации, както и какви неустойки ще бъдат платени не става ясно.

Така ни харесва

Други ведомства нямат никакво намерение да променят каквото и да било в договорите си за доставка на електроенергия. Министерският съвет например има двегодишен договор, също с "Гранд енерджи дистрибюшън", от 28 февруари 2019 г. В него изрично е записано, че цената от 101.55 лв./мВтч е окончателна и не подлежи на промяна за целия срок на споразумението.

Министерството на земеделието и храните е сключило в началото на февруари тази година договор с "Юропиан трейд енерджи", също свързано с Христо Ковачки, на цена 123.41 лв./мВтч. От ведомството на Десислава Танева изтъкват, че "посочените цени са по-ниски в сравнение със заплащаните до този момент", тъй като са били на регулирания пазар, което безспорно е вярно. Но подобна тарифа е видимо далеч от пазарните стойности, дори като се има предвид, че изпълнителят ще осигурява и услуги като координатор на балансираща група. Въпреки това в отговори на министерството до "Капитал" се казва: "Поради динамиката на пазара на електрическа енергия считаме, че постигнатите цени за доставка на електрическа енергия вследствие на проведената обществена поръчка са икономически обосновани."

Министерството на образованието също има договор с "Юропиан трейд енерджи", като цената за доставка на ток е 107 лв./мВтч. Има обаче клауза, според която тарифата може да се намали, ако е в интерес на възложителя. От ведомството на Красимир Вълчев заявиха пред "Капитал", че реалното изпълнение на договора ще започне на 1 май и след тази дата при наличие на значително по-ниски борсови цени на електроенергията може да поискат намаление на цената по договор.

Сред рекордьорите по високи цени за доставка на електрическа енергия е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. На 23 декември 2019 г. то е сключило договор с "Кумер" ООД за срок от две години при цена за мегаватчас електрическа енергия от 124.86 лв. без ДДС. В споразумението изрично е записано, че цената не подлежи на промяна, освен ако няма "обективни обстоятелства, обуславящи възможност за намаляване на цената". От регионалното министерство обясниха за "Капитал", че "прогнозната цена на поръчката е формирана на база статистически данни за минали години, т.е. на база действително потребление и нови актуални цени", но не казват дали ще искат изменение на договора.

Същияг търговец на ток - "Кумер", който е свързан с бизнесмена Йордан Илиев (бивш управител на фирмите по чистотата "Волф" и ДИТЦ, когато бяха собственост на Румен Гайтански-Вълка, и е братовчед на босовете на ВИС-2 Васил и Георги Илиеви), има договор и с Държавната агенция за бежанците. Той е сключен през февруари 2020 г. при цена 114.83 лв. без ДДС, за която се уточнява, че е постоянна. До редакционното приключване на броя от ведомството не отговориха на "Капитал" дали обмислят действия за предоговаряне на цените.

Как го правят частниците

Търговците на ток, с които "Капитал" разговаря, казват, че още от миналия месец са засипани с питания от клиентите си от частния сектор за промени в договорите и намаляване на цените. Много контракти дори били разтрогнати едностранно и сега фирмите сключват нови споразумения с други доставчици. При компаниите, които са задължени да провеждат обществени поръчки, подобни ходове са силно ограничени и точно затова е важно какво пише в сключените вече договори.

Пример за гъвкав подход в това отношение е "Софийска вода". На 29 януари тази година концесионерът на столичната ВиК мрежа е сключил договор с "ЧЕЗ трейд България" за 3.3 млн. лв., чийто срок е до 31 декември 2020 г., но има възможност за продължение с бюджет от още 1.65 млн. лв. Посочена цена обаче няма. Вместо това се казва, че тарифата за доставка се формира от борсовата платформа "Ден напред" (цена за 1 мВтч базова мощност) и таксата за администриране с включена в нея цена за балансиране (покриването на небалансите спрямо почасовите графици и стандартизираните товарови профили). Последната е 1.6 лв./мВтч и е фиксирана за целия срок на договора, но е допустима промяна по взаимно съгласие на страните. Така целият пазарен риск се поема от "Софийска вода", но в сегашната ситуация това е равно на стотици хиляди спестени левове.

Подобна схема е приложило и общинското "ВиК Шумен" в договора си с "Енерджи маркет глобал", която се ръководи от Емил Коноратов, но е свързана с Борислав Лоринков. Там добавката към борсовата цена е 1.35 лв./мВтч.

Малко по-различен е подходът на "ВиК Ловеч", но при него пак има възможности за промяна на цените. В сключения през декември 2019 г. договор с "Мост енерджи" операторът е фиксирал цена от 102.53 лв./мВтч. Но тя може да се увеличава или намалява с до 10%, ако съответно има отклонение на средномесечната цена на борсовия сегмент "Ден напред" през последните два изминали месеца с над 5 процента. Това означава, че при регистрирания спад на цените през март и април "ВиК Ловеч" може да иска предоговаряне за май.

Битовите потребители обаче ще трябва да чакат решението на енергийния регулатор от 1 юли, което още отсега е ясно, че няма да включва осезаемо понижение на тарифите.

По темата работи и Анина Сантова