Перспективите също не са добри - с постепенната реализация на Зелената сделка на ЕС цените на CO2 емисиите ще продължи да расте, а очакваното пазарно обединение на българската енергийна борса с европейските ще засили още повече ценовата конкуренция.

Изкуствено дишане

На практика ТЕЦ "Марица-изток 2" трябваше вече да е фалирала, ако през март тази година не бе получила държавна помощ в размер на близо 600 млн. лева. Това стана, след като Българският енергиен холдинг капитализира част от дълга на централата. Увеличаването на капитала на ТЕЦ-а на практика е непозволена държавна помощ, но се случи заради решение на Народното събрание, с което министърът на енергетиката бе задължен да спаси от фалит дружеството въпреки липсата на положително становище от ЕК.

От отчета за първото тримесечие на 2020 г. обаче се вижда, че тази скъпа операция не е довела до особен резултат. Дълговете на ТЕЦ "Марица-изток 2" са близо 1 млрд. лв., а загубата продължава да расте. Сега минусът е 63.9 млн. лв., а за сравнение - през същия период на 2019 г. отрицателният финансов резултат е бил 33.6 млн. лв. Това е факт въпреки намаленото с 35% производство на ток, от което пряко зависят разходите за въглеродни квоти. За периода януари - март те са 57.4 млн. лв., или с 29.34% по-малко в сравнение със същия период на м.г., когато са били 81.3 млн. лв.

Да работиш насила

Ако в България електроенергийният пазар беше напълно либерализиран и всичко се определяше от търсенето и предлагането, по всяка вероятност ТЕЦ "Марица-изток 2" нямаше да успее да продаде почти нищо. От отчетите на дружеството се вижда, че участието му на енергийната борса постоянно намалява, тъй като предлаганата енергия е на неконкурентни цени.

Също така високите производствени разходи на ТЕЦ-а не позволяват той да бъде включен в енергийния микс, който Комисията за енергийно и водно регулиране насочва към НЕК за осигуряване на регулирания пазар, от който се снабдяват домакинствата. При максимално допустими по закон 98 лв./мВтч (за периода до 30 юни 2020 г.) токът на централата струва над 135 лв./мВтч. От 1 юли "Марица-изток 2" пак иска да получи квота за регулирания пазар, този път с цена от 139.55 лв./мВтч, но със сигурност и тя ще бъде с повече от 10-процентното допустимо отклонение от прогнозната пазарна стойност, която КЕВР определя.

Точно затова министърът на енергетиката Теменужка Петкова издава извънредни заповеди, с които задължава ТЕЦ "Марица-изток 2" да работи, а НЕК да й плаща колкото е необходимо. Тези свръхразходи за стотици милиони на година се покриват след това от фонда "Сигурност на електроенергийната система", вместо парите да се инвестират в енергийна ефективност или нови технологии, каквато е основната им цел.

Като цяло обаче въпреки тези действия приходите от оперативна дейност на държавната централа намаляват с 36% през първото тримесечие на тази година и са 122.5 млн. лв. при отчетени за същия период на м.г. 191.7 млн. лв.

Всичко постарому

На този фон централата очевидно не прави никакви вътрешни оптимизации. Това личи и от отчетените разходи за персонал, които към края на първото тримесечие са 27.5 млн.лв., или с 1.1 млн. лв. повече спрямо година по-рано. За цялата 2019 пък разходите за персонала са 112.6 и нарастват с 2 млн. лв. на годишна база.

Към края на февруари 2020 г. ТЕЦ "Марица-изток 2" има близо 2374 служители, а година по-рано са били с 13 повече. В същото време средната натовареност на мощностите е около 33% - при налични 1620 мВт мощност работят около 540 от тях.