Седмични новини за енергетика

Редица нормативни промени в областта на енергетиката белязаха изминалите седем дни. Един от основните акценти безспорно е това, че новите цени на тока за домакинствата може да бъдат отложени за есента.

Предложение е на председателя на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов, който каза за "Капитал", че ще внесе съответните поправки в извънредното законодателство, което предстои да се гласува в началото на следващата седмица.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Основният мотив на Николов е, че заради COVID-19 в момента има огромна несигурност не само в енергийния сектор заради спряното бизнес потребление, но и в икономиката като цяло. А това може да създаде проблеми при прогнозирането, което енергийният регулатор прави за година напред, така че в крайна сметка потребителите да бъдат ощетени.

Междувременно се задават още промени. Бавно, но все пак с малки стъпки търговията с ток става по-пазарна: от 1 юни процедурата за смяна на доставчик на електроенергия както за бизнеса, така и за бита се улеснява значително и до голяма степен ще е като при смяната на мобилния оператор. Промяната ще повиши конкуренцията в сектора и ще даде допълнителна възможност на потребителите да преговарят с търговците на ток, така че да могат да се възползват от срива в борсовите цени на електроенергията покрай коронавируса.

Редакцията е включена в новите Правила за търговия с електрическа енергия, които Комисията за енергийно и водно регулиране прие в края на април и бяха публикувани в Държавен вестник на 5 май. Изменението всъщност трябваше да е факт още преди края на 2019 г., за да уреди включването на борсата и на малките ВЕИ производители (от 1 до 4 мВт мощност). Но се забави заради редицата дискусии, които КЕВР проведе, както и поради преплитането на множеството интереси на производители, търговци и оператори на мрежи.

Иван Иванов Фотограф: Цветелина Белутова

На този фон за тарифите на парното се предвиждат кардинални промени. През седмицата Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) направи странна крачка към миналото и предложи тарифата на топлинната енергия да се определя само веднъж годишно, а не според пазарните условия, както е сега.



Така, вместо да се стреми да приближи цените на парното и топлата вода максимално близо да реалностите на пазара, регулаторът иска да действа архаично и да определя административно колко трябва да се плаща. Ако това стане факт, потребителите няма да могат да усетят нищо от понижаващата се цена на природния газ, който е основно гориво за топлофикациите.

Например на 1 май КЕВР намали цената на природния газ с 11.31%, а това веднага се отрази и на парното и топлата вода, чиято стойност се понижи средно с 4 на сто за страната. Ако регулаторът започне да определя тарифите на топлофикациите само веднъж годишно, това вече няма да е възможно.

Междувременно започнаха да излизат финансовите отчети на държавните енергийни фирми, от които за пореден път се вижда, че ТЕЦ "Марица-изток 2" е неконкурентоспособна, а изкуственото поддържане на компанията излиза все по-скъпо.

Въпреки антипазарните мерки от страна на енергийното министерство и непозволената държавна помощ за близо 600 млн. лв. от БЕХ централата продължава да е в критично финансово състояние.

Фотограф: Цветелина Белутова

Отчетената за 2019 г. загуба е 202 млн. лв., с която общо натрупаната загуба става 821.4 млн. лева. Задълженията също се увеличават - с над 250 милиона за миналата година, и вече са близо 1.57 млрд. лева.

Ситуацията се влошава още през първите три месеца на 2020 г., когато е отчетена нова загуба от почти 64 млн. лева. ТЕЦ "Марица-изток 2" за пореден път заявява, че не е в състояние да покрива разходите си и разчита изцяло на подкрепата на Българския енергиен холдинг.

////ОЩЕ ОТ КАПИТАЛ

- Каква е дилемата с доставката на ток за софийския завод за боклук и какво се случва около договорите за доставка на електроенергия за столичните общински фирми;

- Дали и с колко е намаляло потреблението на ток през април и успяват ли домакинствата да компенсират спирането на част от индустрията;

- Колко би струвала раздялата с въглищните централи на България, Румъния и Гърция и какво показват разчетите конкретно за нашата страна.