Общо 506 хил. търговски обекта, собственост на над 300 хил. фирми, ще са длъжни да си купуват ток през борсата от есента. Това е броят на небитовите потребители (по данни на енергийния регулатор), които до края на 2019-а са се снабдявали с електроенергия по регулирани цени, също както домакинствата. От 1 октомври обаче всички те ще бъдат задължени да излязат на свободния пазар. Това предвиждат промени в Закона за енергетиката, които бяха одобрени днес на първо четене от енергийната комисия в Народното събрание.
Реформата ще засегне всички стопански субекти - малките квартални магазини, баничарниците, фризьорските салони, канторите, читалищата и др., които ще трябва да сключат договор с търговец на електроенергия. Те и в момента могат да излязат на свободния пазар, но повечето предпочитат регулирания заради сигурността на тарифите.
Тази промяна трябваше да е факт още преди няколко години, но заради притесненията от "политическата цена" бе отлагана многократно. Сега бързането с либерализацията на пазара на електроенергия се налага, тъй като тя е поставена от ЕК като условие за въвеждането на т.нар. механизъм за капацитети - схема, чрез която държавата ще може да поддържа въглищните централи и най-вече ТЕЦ "Марица-изток 2".
Според вносителя на поправките и председател на енергийната комисията Валентин Николов (ГЕРБ) фирмите бързо ще се адаптират заради ниските борсови цени в момента. На същото мнение е и енергийният министър Теменужка Петкова - според нея е предвидено достатъчно време, включително за институциите, които си избират доставчик чрез обществени поръчки, да проведат процедурите.
Критика, но не съвсем
Председателят на енергийния регулатор Иван Иванов смята, че процесът по излизането на фирмите на свободния пазар е трябвало да се случи значително по-рано и на стъпки, но сега единственото правилно решение е обхващането на целия бизнес.
Според Таско Ерменков (БСП) обаче този процес крие рискове. "Ясно е, че либерализация трябва да има, защото иначе "Марица-изток 2" няма да може да работи", заяви той и настоя за мерки, които да осигурят ликвидността на борсата предвид риска от голямо потребление и съответно - повишение на цената.
Освен това Ерменков смята, че малките фирми, като фризьорските салони например, не са интереси за търговците на ток и това създава риск те да не успеят да си намерят доставчик. А това ще ги остави при т.нар. доставчик от последна инстанция, при който цените са значително по-високи. Пламен Младеновски от КЕВР обаче определи подобна опасност като преувеличена.
До края на годината предстои и свързването с пазарната зона с Румъния и Унгария, така че флуктуациите на цените ще бъдат силно ограничени. Все пак Младеновски се съгласи, че интересът на търговците към малките фирми не е голям заради минималния марж на печалбата, но смята, че при обединяването на много подобни субекти в група може да се постигне по-голяма ефективност. "Знам, че някои търговци на ток вече работят върху това", каза още той.
Подкрепа с уговорки
И от трите ЕРП-та - ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", подкрепят промените, но имат опасения към изискването за сключване на нови индивидуални договори за доставка с всяка фирма. Става дума за общо 300 хил. договора за достъп до разпределителната мрежа и още толкова за доставчик от последна инстанция, които трябва да са факт за по-малко от три месеца.
Според управителя на "Енерго-про" Пламен Стефанов трябва да има яснота и за това кой ще доставя ток на търговците, които не са успели да сключат договор с доставчик до 1 октомври. Калина Трифонова от ЕВН пък изтъкна, че част от небитовите потребители трябва да стартират процедурите си по ЗОП още сега, тъй като понякога те се проточват заради обжалвания.
Общо 506 хил. търговски обекта, собственост на над 300 хил. фирми, ще са длъжни да си купуват ток през борсата от есента. Това е броят на небитовите потребители (по данни на енергийния регулатор), които до края на 2019-а са се снабдявали с електроенергия по регулирани цени, също както домакинствата. От 1 октомври обаче всички те ще бъдат задължени да излязат на свободния пазар. Това предвиждат промени в Закона за енергетиката, които бяха одобрени днес на първо четене от енергийната комисия в Народното събрание.
Реформата ще засегне всички стопански субекти - малките квартални магазини, баничарниците, фризьорските салони, канторите, читалищата и др., които ще трябва да сключат договор с търговец на електроенергия. Те и в момента могат да излязат на свободния пазар, но повечето предпочитат регулирания заради сигурността на тарифите.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
2 коментара
А значи за това по гел тв всеки ден рекламират гранд Енерджи на ковашки?
Статията започва с голямо противоречие: за всички фирми ли иде реч, или за всички търговски обекти, собственост на фирми? Или за всички търговски обекти, независимо от тяхната собственост, ако партидата е на фирма?
И понеже навсякъде се дава тъпият пример с фризьорския салон, може ли някой да обясни по какъв начин частният собственик на малък гараж, който отдава на фризьорски салон чрез договор за наем с клауза за изплащане на консумативите, но без прехвърляне на партидата, ще бъде накаран да ходи на борсата да купува електроенергия?