Новите сметки за ток на бизнеса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новите сметки за ток на бизнеса

Новите сметки за ток на бизнеса

Всички фирми в страната ще започнат да се снабдяват с ток от борсата след 1 октомври

Ивайло Станчев, Румяна Гочева
5775 прочитания

© Юлия Лазарова


Темата накратко
  • Отлаганата с години либерализация на пазара на електроенергия ще се случи ударно за три месеца и може да създаде хаос.
  • Всички фирми в страната ще трябва да си намеря търговец на ток до 1 октомври, като в противен случай ще плащат двойни сметки.
  • Засега борсовите цени на енергията са ниски, но при увеличаване на търсенето може да има рязък скок.

Кварталният хранителен магазин на Стефан Янчев навърта по около 200 лева на месец за ток. Така е почти през цялата година, тъй като хладилниците не се спират, климатикът също - лятото на студено, зимата на топло. Това дава известна предвидимост за малкия бизнес и прави планирането много по-лесно, тъй като цената на тока е фиксирана в рамките на 12 месеца - от 1 юли до 30 юни. Същото е и при фризьорския салон на Симона на партерния етаж в блок в столичния квартал "Манастирски ливади". Тя плаща по 70 - 90 лева месечно и е включила тези разходи към наема, което ѝ позволява лесно да прецени кога излиза на плюс и кога не.

Стефан, Симона и всички останали фирмени обекти в страната - до най-малката бакалия или адвокатска кантора, общо над 506 хиляди на брой, обаче съвсем скоро ще се окажат в много различна ситуация. От 1 октомври те ще бъдат задължени да излязат на свободния пазар. Това значи, че ще трябва да купуват ток от търговец, и то при променлива цена.

Тази реформа е голяма стъпка за българската енергетика и трябваше да е факт още преди няколко години, тъй като премахва възможностите за изкривяване и кръстосано субсидиране в сектора. Но бе отлагана многократно заради страха от "политическата цена". Това, което изведнъж предизвика либерализацията на пазара на електроенергия, е появата на още по-висок политически залог - затварянето на въглищните мини и ТЕЦ-ове.

Европейската комисия е поставила излизането на всички фирми на свободния пазар на ток като условие за въвеждането на т.нар. механизъм за капацитети - схема, чрез която държавата ще може да поддържа живи въглищните централи и най-вече ТЕЦ "Марица-изток 2".

Бързането обаче крие своите рискове и още през ноември много малки фирми може да се окажат с двойни и дори тройни сметки за ток, ако не успеят да се подготвят за промяната.

Какво става

Само допреди седмица идеята за либерализация на пазара на електроенергия изглеждаше погребана от коронавируса. Лансираните в началото на 2020 г. стъпки бяха изтеглени от председателя на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов (ГЕРБ) и се очакваше, че реформа тази година няма да има. Миналия петък обаче (29 май) именно Николов отново внесе нови предложения за промени в Закона за енергетиката, които тази седмица бяха одобрени на първо четене от енергийната комисия.

Накратко текстовете предвиждат от 1 октомври всички небитови потребители да бъдат задължени да купуват ток от борсата и да нямат право да се връщат към регулирания пазар, както досега. Данните на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) показват, че през последните две години миграцията на бизнеса от свободния към регулирания пазар се засилваше. Ако през 2018 г. това са направили 24 496, то за миналата година броят им е 30 914, или средно по цели 85 фирми на ден. Това беше продиктувано както от по-ниски цени на регулирания пазар през голяма част от годината, така и от сигурността - определените от КЕВР тарифи са фиксирани в рамките на 12 месеца и няма изненади.

От средата на март 2020 г. обаче, след въвеждането на извънредното положение покрай коронавируса, настъпи рязък спад в борсовата цена на тока (от средно около 100 до под 50 лв./мВтч) и компаниите масово започнаха да напускат регулирания пазар. По информация на "Капитал" само за последните два месеца (април и май) около 10 хил. фирми са преминали към свободния пазар на ток. Въпреки това все още има около половин милион обекта на близо 300 хил. фирми, които в следващите три месеца ще трябва да си изберат търговец на ток.

Какъв ще е ефектът

По принцип либерализацията на пазара на ток е нещо добро - повече конкуренция и съответно по-добри цени. Сегашната ситуация е пример - при забавяне на икономиката тарифите падат. Например, ако вземем хранителния магазин на Янчев, сметката му за ток би паднала от 200 на 140 лв. (освен чистата цена на енергията във фактурите има и много други такси, които не са пазарни). Ефект, който битовите потребители не усещат.

Но както върви надолу, цената на свободния пазар може да върви и нагоре, защото зависи от търсенето и предлагането. Предлаганата сега реформа ще увеличи търсенето с около 30%, докато за насрещното предлагане няма гаранции. Председателят на енергийната комисия Валентин Николов допуска, че съответното количество електроенергия, също както потребителите, ще се прехвърли от регулирания към свободния пазар.

До голяма степен това вероятно е така, но има и производители, чийто ток се субсидира, за да участва в микса за регулирания пазар, докато на свободния не би бил конкурентен. Такъв например е държавният ТЕЦ "Марица изток 2", чиято цена на тока е около 135 лв./мВтч, или повече от два пъти над средната на борсата за последните три месеца.

Трябваше да е лесно

Преминаването от регулиран към свободен пазар трябва да е като смяната на мобилен оператор - от 1 юни влязоха в сила нови правила, с които процедурата за смяна на доставчик на електроенергия както за бизнеса, така и за бита се улесни значително. Единственото, което даден клиент трябва да направи, за да смени доставчика на ток, е да се свърже с избрания нов търговец и да сключи съответния договор с него.

Оттам заявлението за смяната се подава до съответния мрежов оператор не от клиента, а от новия доставчик на електрическа енергия, при това по електронен път. Целият технически процес се извършва служебно от съответния оператор на електроразпределителна мрежа - дружествата на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про".

Както винаги обаче, не всичко е такова, каквото изглежда. В случая например се изисква нотариална заверка на пълномощно, което потребителят издава на избрания от него търговец. Това не само спъва замисъла за "електронна процедура", но и утежнява изключително много нещата, когато става въпрос за 300 хил. фирми.

Освен това по време на дискусията в Народното събрание за промените в Закона за енергетиката и трите електроразпределителни дружества (на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про") изразиха съмнение, че договори за достъп до мрежата с всяка отделна фирма въобще могат да бъдат подготвени и подписани в кратките срокове до 1 октомври. Затова те предлагат КЕВР да изготви общи условия и този процес да се облекчи значително. Към момента обаче няма отговор дали ще се върви в тази посока.

Извинете, този ток пресен ли е?

Всички тези фирми ще попаднат на пазар, за който не знаят нищо. Липсата на достатъчно разпознаваеми търговци с капацитет, на които човек може да се довери, е сериозно предизвикателство за фирмите, смята Иванка Диловска от управата на Института за енергиен мениджмънт.

"Когато говорим за излизане на свободния пазар на електроенергия, и то за задължително, без възможност за обратно връщане към регулирания пазар, трябва да отчетем, че става въпрос за лица без специфични търговски умения, които да им помогнат да се ориентират в пазарна обстановка", коментира и омбудсманът Диана Ковачева.

По този повод от асоциацията "Свободен енергиен пазар" искат КЕВР да изготви специално уведомление, с което потребителите да получат унифицирана, обективна и изчерпателна информация относно процедурата по смяна на доставчик, правата и задълженията им на свободния пазар, броя лицензирани търговци на електроенергия и по какви критерии да изберат новия си доставчик.

Макар да не е включено в новите разпоредби, които предстои да бъдат гласувани, най-вероятно ще се създаде специална онлайн платформа, на която търговците на ток да публикуват офертите си, за да може бизнесът по-лесно да се ориентира.

А ако никой не ги иска

Според зам.-председателя на енергийната комисия Тасков Ерменков (БСП) малките фирми, като фризьорските салони например, не са интереси за търговците на ток и това създава риск те да не успеят да си намерят доставчик.

"Търговците са нещо като ол инклузив - те трябва да си намерят нужната енергия от пазара, да се занимават с балансирането, да сключат договор със съответното разпределително дружество, за да може да пренесе енергията, а клиентът накрая да получи само една фактура. Всички тези рискове лежат на гърба на търговеца. Затова и много малко от тях могат да се справят. Доставката на ток не е като да натовариш нещо или да отвориш едно магазинче, в което да правиш кафе", казва още Диловска.

Предвид опасенията за малкото и непостоянно потребление повечето търговци даже няма да искат да снабдяват микрофирмите. По тази причина изглежда най-вероятно малките фирми да започнат да се снабдяват от търговците в групите на трите ЕРП, които са им най-познати.

Именно това ще е най-голямата опасност за бизнеса - да остане без доставчик след 1 октомври. Тогава по закон ще премине към т.нар. доставчик от последна инстанция, каквито де факто са пак трите електроснабдителни дружества на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про". С малката подробност, че цените на тока в този случай са 2.5 пъти по-високи. За да се избегне това, по информация на "Капитал" се обмисля да има 3-месечен преходен период до края на 2020 г. за избора на снабдител.

Темата накратко
  • Отлаганата с години либерализация на пазара на електроенергия ще се случи ударно за три месеца и може да създаде хаос.
  • Всички фирми в страната ще трябва да си намеря търговец на ток до 1 октомври, като в противен случай ще плащат двойни сметки.
  • Засега борсовите цени на енергията са ниски, но при увеличаване на търсенето може да има рязък скок.

Кварталният хранителен магазин на Стефан Янчев навърта по около 200 лева на месец за ток. Така е почти през цялата година, тъй като хладилниците не се спират, климатикът също - лятото на студено, зимата на топло. Това дава известна предвидимост за малкия бизнес и прави планирането много по-лесно, тъй като цената на тока е фиксирана в рамките на 12 месеца - от 1 юли до 30 юни. Същото е и при фризьорския салон на Симона на партерния етаж в блок в столичния квартал "Манастирски ливади". Тя плаща по 70 - 90 лева месечно и е включила тези разходи към наема, което ѝ позволява лесно да прецени кога излиза на плюс и кога не.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    drkskwlkr avatar :-|
    Иван Арнаудов

    Не разбирам кое ще попречи на фризьорския салон или бакалницата да прехвърли партидата на себе си като частно лице и просто да откаже да си причинява това малоумие.

  • 2
    kokoto2 avatar :-|
    kokoto2

    До коментар [#1] от "Иван Арнаудов":

    Правете разлика между битов потребител (жилище) и небитов (магазин, фризьорски салон). И двата вида обекти могат да бъдат собственост, както на физическо лице така и на фирма.

  • 3
    drkskwlkr avatar :-|
    Иван Арнаудов

    До коментар [#2] от "kokoto2":

    Аз разлика правя, вълнувам се законът как прави разлика. Защото всички материали до момента категорично твърдят "Всички компании трябва да купуват ток от борсата." Което за да се случи, означава всяка компания (освен ако не работи само на къра) задължително да притежава поне една партида на нейно име.

    Да влезем в друга хипотеза: в един имот работят N на брой фирми на един и същи собственик или на различни собственици. Длъжни ли са, и по какъв механизъм, да разделят електрозахранването на отделни партиди? Или едната фирма - собственик на главната партида - може да събира пари от останалите по перо консумативи на договора за наем.

    Подавам ви и още малко материал за размисъл: аз живея и работя в собствен имот. Според новата регулация как трябва да плащам за тока на служебния си компютър, който ползвам и за лични цели след края на работното време?

    Почвате ли да разбирате в колко малоумно положение са поставени всички потребители на електричество заради хашлашкото бързане на управляващите?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK