Q&A: Какво точно става с цените на парното
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Q&A: Какво точно става с цените на парното

По всяка вероятност в София потребителите ще плащат колкото миналата зима след преизчислението на сметки заради понижената цена на газа

Q&A: Какво точно става с цените на парното

Най-важните въпроси и отговори около предстоящите промени в енергетиката

Ивайло Станчев
4506 прочитания

По всяка вероятност в София потребителите ще плащат колкото миналата зима след преизчислението на сметки заради понижената цена на газа

© Юлия Лазарова


През последните дни се развихри истински скандал около новите цени на парното и топлата вода. Обикновено през лятото тази тема е на заден план, тъй като потреблението на топлинните услуги е минимално, но този път ситуацията е различна. Причината е, че от март насам природният газ постоянно поевтинява - от една страна, заради предоговорените формули с "Газпром", а от друга, заради ограниченията около коронавируса и слабото потребление. Това създаде очакване у хората, че и тарифите на топлофикациите, които използват природен газ като основно гориво, ще се понижат. Формално през април и май Комисията за енергийно и водно регулиране направи точно това - понижи значително действащите цени на парното и топлата вода. Сега обаче се обсъжда доклад на регулатора, според който тези цени ще се увеличат (с между 15 и над 25% в различните градове) от 1 юли и ще останат валидни за 12 месеца напред.

Именно това създаде напрежение сред обществото, тъй като няма очевидна причина за повишаване на тарифите сега, когато газът е дори още по-евтин от април и май. Точно за това "Капитал" дава отговор на основните въпроси по темата.

Вдига ли се или пада цената на парното?

Зависи на каква база се правят сметките.

През седмицата медиите съобщиха, че цената на парното и топлата вода ще се повиши от 1 юли - с над 22% в София, във Враца със 17.5%, в Разград - с 16%, в Бургас - над 15%, във Велико Търново - с близо 9%, във Варна - 7.5%, а в Плевен - близо 3%. Причината за това е публикуван доклад на КЕВР, като сметките за ръст на цените са направени спрямо действащите към момента (с решение на регулатора от 1 май). Това обаче предизвика реакция от премиера Бойко Борисов, който каза, че "регулатора прави глупости", и намекна за смяна на състава му. В отговор председателят на КЕВР Иван Иванов обясни, че всъщност ще има понижение на цената на парното (с около 15%), ако се сравнява с 1 юли 2019 г., и посочи, че не е коректно да се правят сравнения спрямо сега действащата тарифа.

Така че в обобщение може да се каже, че ръст на тарифите за парно и топла вода ще има, но спрямо миналогодишните ще останат по-ниски.

Повече или по-малко ще плащат хората?

Най-вероятно няма да има особена разлика, след като топлофикациите приспаднат от сметките на клиентите си сумите от поевтиняването на газа със задна дата.

За потребителите процентите и базата, на която се смятат, нямат особено значение и всъщност тях ги интересува дали ще плащат повече или не. Отговорът на този въпрос обаче е малко по-комплексен. На пръв поглед цените на парното и топлата вода трябва да са по-ниски от миналогодишните и съответно сметките да са по-малки. Само след няколко дни (на 10 юни) обаче КЕВР планира да преразгледа надолу миналогодишните тарифи, след като вече определи със задна дата (от 5 август 2019 г.) нови, много по-ниски цени на природния газ. Когато това стане, топлофикациите ще могат да върнат на клиентите си съответните суми, за които се говори още от началото на март, когато "Булгаргаз" и "Газпром" се споразумяха за нова формула при ценообразуването. Връщане на пари на ръка няма да има, а ще се прави прихващане от бъдещи сметки, но в крайна сметка е ясно, че по този начин разходите за миналия отоплителен сезон ще намалеят значително.

Така че очакваните 15% по-ниски цени всъщност може да се окажат като миналогодишните, след като КЕВР ги промени със задна дата.

На какво се основава прогнозата за по-висока цена?

КЕВР анализира фючърсите на европейските борси, но не допуска възможност за нова вълна от COVID-19.

Едно от нещата, които предизвикаха най-голямо недоумение, е защо въобще трябва да се вдигат тарифите на топлофикациите, след като природният газ продължава да поевтинява (последно с 9% на 1 юни)? От доклада на КЕВР се разбира, че експертите на регулатора са направили прогноза за движението на цената на газа в следващите 12 месеца, като са анализирали фючърсите по европейските борси. Например на хъба TTF сегашната цена е 6.5 евро/мВтч, а за периода април - юни 2021 г. - 11.66 евро/мВтч.

На тази база регулаторът предвижда от сегашните 20 лв./мВтч цената на природния газ през септември да се повиши на 24.84 лв/мВтч, а през второто тримесечие на 2021 г. да е 35.27 лв./мВтч. За средна стойност в следващите 12 месеца е прието 31.88 лв./мВтч, което е с повече от 50% над сегашната. За сравнение - през юли 2019 г. газът струваше около 44 лв./мВтч, но от август падна под 30 лв./мВтч заради преизчисления вследствие на новия договор с "Газпром".

Дали тези прогнози ще се окажат верни обаче само времето ще покаже. Още повече че в анализа не се допуска втора вълна на коронавируса през есенно-зимния сезон, която може отново да блокира икономиката. Също така протестите в САЩ могат да окажат сериозно влияние върху курса на долара, който също е фактор в образуването на цената на газа. Въпреки тези неясноти обаче потребителите ще плащат още отсега (от 1 юли) определените от регулатора цени и те няма да се променят до 30 юни 2021 г., дори очакваното поскъпване при газа да не се случи.

Трябва ли КЕВР да определя цените веднъж годишно?

Въпреки че подобен подход е антипазарен, той е по-лесен за управление и включва механизъм за компенсиране при грешни прогнози.

Заради възможното разминаване между реалните цени на природния газ, които за България се определят всеки месец, и прогнозираните от КЕВР за година напред потребителите с основание се питат какво и защо точно ще плащат. Моделът наистина изглежда абсурден и далеч от пазарната логика, още повече че досега регулаторът променяше тарифите на топлофикациите, когато газът поскъпне или поевтинее с над 5%.

Но този модел има своето обяснение. На практика се прави уеднаквяване с регулирането при цените на електроенергията за бита, които също се определят на едногодишен период (от 1 юли до 30 юни). Причините за това са няколко. На първо място, след като секторът така или иначе е регулиран, едногодишният период дава сигурност както на топлофикациите, така и на самите потребители. Второ - топлофикациите освен топлинна енергия произвеждат и ток, който участва в микса на регулирания пазар. Но при промяна на тарифите на топлофикациите обаче няма да има промяна при тока - нещо, което може да доведе както до дефицит, така и до излишъци.

Освен това и при тока, и при новия модел за ценообразуването при парното е заложен компенсаторен механизъм, който в следващ регулаторен период да неутрализира евентуалното разминаване между пазара и прогнозите на КЕВР. На теория според този механизъм, ако сега се окаже, че регулаторът е сгрешил с прогнозата си за газа и потребителите плащат повече, отколкото трябва, то на 1 юли 2021 г. трябва да се определи по-ниска тарифа, която да отнеме от топлофикациите надвзетите приходи. В резултат тогава потребителите трябва да плащат по-малко от необходимото. Дали и как това ще бъде изпълнено обаче е друг въпрос. Особено като се има предвид финансовата дупка в "Топлофикация София".

Кой ще спечели при новите цени?

Най-вече "Топлофикация София", но и някои дружества на Христо Ковачки.

Всъщност от сегашното решение на КЕВР за повишаване на цените на топлофикациите от 1 юли спрямо действащите в момента би било от най-голяма полза за столичното парно. "Топлофикация София" е най-големият консуматор на природен газ в страната, има най-голямата клиентска база и също така е най-голямата когенерация. Повишаването на цените на услугите й при рекордно ниските стойности на газа сега означава изключително висок марж на печалбата. Вярно сега не се ползва парно, но производството на ток и топла вода си вървят.

Всъщност общинската "Топлофикация София" ще получи и най-голям дял от парите, които "Булгаргаз" ще върне на клиентите си след предоговарянето на тарифите с "Газпром". От общо 201 млн. лв. компенсации за периода август 2019 г. - март 2020 г. това дружество ще вземе около 80 млн. лв. Те обаче най-вероятно ще бъдат приспаднати от дълговете към газовия доставчик, които към края на 2019 г. бяха около 200 млн. и няма данни да са намалени.

От по-високите цени за топлинната и електрическа енергия при ниските пазарни стойности на газа със сигурност печалби ще има и за някои от свързаните с Христо Ковачки топлофикации - като тези във Враца и Плевен.

През последните дни се развихри истински скандал около новите цени на парното и топлата вода. Обикновено през лятото тази тема е на заден план, тъй като потреблението на топлинните услуги е минимално, но този път ситуацията е различна. Причината е, че от март насам природният газ постоянно поевтинява - от една страна, заради предоговорените формули с "Газпром", а от друга, заради ограниченията около коронавируса и слабото потребление. Това създаде очакване у хората, че и тарифите на топлофикациите, които използват природен газ като основно гориво, ще се понижат. Формално през април и май Комисията за енергийно и водно регулиране направи точно това - понижи значително действащите цени на парното и топлата вода. Сега обаче се обсъжда доклад на регулатора, според който тези цени ще се увеличат (с между 15 и над 25% в различните градове) от 1 юли и ще останат валидни за 12 месеца напред.

Именно това създаде напрежение сред обществото, тъй като няма очевидна причина за повишаване на тарифите сега, когато газът е дори още по-евтин от април и май. Точно за това "Капитал" дава отговор на основните въпроси по темата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK