Как вятърната енергия участва в икономическо възстановяване на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как вятърната енергия участва в икономическо възстановяване на Европа

През последните години в България няма нито един нов вятърен парк

Как вятърната енергия участва в икономическо възстановяване на Европа

3520 прочитания

През последните години в България няма нито един нов вятърен парк

© Цветелина Белутова


*Статията е изготвена от Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА) по случай Световния ден на вятъра - 15 юни.

През декември 2019 г. и само броени дни след официалното встъпване в длъжност на Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия (ЕК) бе презентирана новата амбициозна политика на ЕС, целяща да превърне Европа в първия климатично неутрален континент. Стремежът е ЕС да постигне нулеви нетни емисии на парниковите газове - цел, която следва да бъде подкрепена и от представения през март т.г. Закон за климата. Европа иска да бъде водеща сила в благоприятните за климата индустрии и чистите технологии и за всички вече е ясно, че старият модел, основан на изкопаеми горива, е в абсолютно несъответствие на новата европейска концепция.

Основен двигател за постигането на тези цели може да бъде единствено възобновяемата енергия - единственият енергиен сектор, който расте през 2020 г. според данни от Международната агенция по енергетика (МАЕ).

С оглед на назрелите климатични проблеми Европа се нуждае от бърз и задълбочен процес по декарбонизация, а гражданите - от чиста, достъпна и надеждна енергия. Правителствата са ангажирани за постигане на тези цели, изпълнението на които ще засили индустриалната конкурентоспособност, ще привлече инвестиции, ще увеличи максимално разполагаемия доход, ще намали сметките за внос и ще гарантира дългосрочната устойчивост на икономиката. Всички тези нужди превръщат вятърната енергия в двигател на естествен растеж и работни места.

Оншорната вятърна енергия вече е най-евтината форма за ново производство на електроенергия. Вятърните офшорни централи също не изостават в това отношение: разходите им за последните няколко години са с над 50% по-ниски. Вятърът е все по-стабилно производство. Новите офшорни вятърни централи в морето работят с капацитет до 35%, а новите оншорни вятърни електроцентрали - с до 55%.

Напредъкът в технологиите прави енергийните системи, доминирани от производство на вятърна енергия, по-лесни за управление. Вятърните турбини са все по-модерни: могат да работят при по-ниски скорости на вятъра и да бъдат ориентирани към търсенето, могат да помогнат за контрол на честотата и напрежението в мрежата. Освен това производството на вятърна енергия се дигитализира, подобрява се дизайнът на турбините, улеснява се поддръжката на оборудването и се удължава животът на турбините.

Вятърът е местен енергиен ресурс, допринасящ за сигурността на доставките. Той намалява вноса на изкопаеми горива в Европа (с 10 млрд. евро годишно). Енергията на вятъра е с нулев въглероден отпечатък. Произвежда се устойчиво и консумира незначителни количества вода. Секторът се стреми да подобрява използваните материали, да използва възможностите за рециклиране и да ограничава въздействието върху биоразнообразието.

Вятърната енергия е ключова част от европейската индустрия. Технологичните процеси по производство, монтаж и експлоатация на вятърни турбини поддържат над 300 000 висококачествени работни места, генерират оборот 60 млрд. евро годишно и 25 млрд. евро нови инвестиции годишно. Европейската вятърна индустрия изнася 8 млрд. евро годишно в технологии и услуги.

Вятърът се очертава да бъде стратегически индустриален сектор в реализирането на Европейската Зелена сделка, която понастоящем, половин година след представянето й, е на път да се превърне в основна опора на Плана за възстановяване на ЕС след пандемията от COVID-19.

В бъдеще вятърната енергия ще бъде част от гръбнака на електроенергийната система в Европа. Според МАЕ до 2030 г. една четвърт от електроенергията, потребявана в Европа, ще идва от ветроенергийни мощности и това е ключово за успеха на целите, които ЕС си поставя за нисковъглеродна, сигурна и конкурентна енергетика. По думите на Джайлс Диксън, изпълнителен директор на WindEurope: "Стратегията за възстановяване на ЕС изрично посочи вятърната енергия и други възобновяеми енергийни източници като част от политическата основа за възстановяване. И вятърната енергия ще оправдае очакванията. Тя е евтина и надеждна и вече покрива 15% от потреблението на електроенергия в Европа. ЕС иска да увеличи това до 50% до 2050 г. Това означава гигантски инвестиции. Това означава, че трябва да се инвестира сега. Това ще донесе работни места и ръст, от който се нуждаем в момента. ЕС мобилизира целия си финансов арсенал в подкрепа на екологичното възстановяване."

В България вятърните мощности възлизат на 702 МВт, като през последните години няма реализирани нови вятърни проекти. С оглед на европейските тенденции и вземайки предвид факта, че страната ни притежава съществен ветрови потенциал, обективно погледнато, може да се очаква ръст на инсталираната вятърна енергия. При наличие на стабилна и предвидима пазарна среда и държавна политика, насочена към развитие на устойчива зелена икономика, през следващите 10 години производството на енергия от вятър би могло да заеме все по-значимо място в енергийния микс не само на европейско, но и на местно ниво.

*Статията е изготвена от Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА) по случай Световния ден на вятъра - 15 юни.

През декември 2019 г. и само броени дни след официалното встъпване в длъжност на Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия (ЕК) бе презентирана новата амбициозна политика на ЕС, целяща да превърне Европа в първия климатично неутрален континент. Стремежът е ЕС да постигне нулеви нетни емисии на парниковите газове - цел, която следва да бъде подкрепена и от представения през март т.г. Закон за климата. Европа иска да бъде водеща сила в благоприятните за климата индустрии и чистите технологии и за всички вече е ясно, че старият модел, основан на изкопаеми горива, е в абсолютно несъответствие на новата европейска концепция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    lji25617358 avatar :-|
    simChо

    Вятърната енергия е никаква , във ВЕИ сегмента, сравнена с биомасата!
    А в България определени среди са против!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK