Зелената вълна на Балканите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Зелената вълна на Балканите

Зелената вълна на Балканите

Въпреки опита на много европейски държави България упорито отказва да провежда търгове за нови ВЕИ мощности

Румяна Гочева
4770 прочитания

Темата накратко
  • - За разлика от България много други държави в региона организират търговете за ВЕИ мощности.
  • - Повечето от проектите постигат пазарни цени и нямат нужда от държавни субсидии.
  • - Въпреки че планира почти да удвои зелената енергия до 2030 г., България ще остави пазара да се развива самостоятелно в следващите години.

Знаете ли какво има в по-голямата част от Европа, но го няма в България? Не, не са шахти, изравнени с пътната настилка, въпреки че и това е верен отговор. Става дума за търгове за мощности от възобновяеми източници. Това са държавни състезания за вече планирани мощности от ВЕИ, на които частният сектор се явява и кандидатства с цена на енергията. Спечелилият се ангажира да построи мощността и да произвежда енергия на дадена цена, като планира сам разходите си.

Търгове за ВЕИ енергия има в почти цяла Европа, и то далеч не само в Европейския съюз. Македония и Албания също провеждат такива, защото тези търгове правят възможно постигането на достатъчно ниски цени на зелена енергия, без да са нужни държавна гаранция и преференции. България обаче упорито отказва да приложи този модел.

Защо?

Най-лесният отговор на въпроса е: защото няма нужда. И наистина към момента България няма необходимост да изгражда нови ВЕИ мощности, тъй като поне формално покрива целите си за 2020 г. - при изискване за 16% дял на зелената енергия тя е над 19%. На практика в следващите 2-3 години страната може да не предприема никакви мерки в тази посока и пак ще е в час с европейските си ангажименти.

В Национален план "Енергетика - климат" до 2030 г. все пак се намеква за провеждането на търгове за ВЕИ, но без особена конкретика. "Изграждането на нови централи, използващи вятърна и слънчева енергия и биомаса ще се реализира на пазарен принцип и без предоставянето на инвестиционна или оперативна финансова подкрепа", пише в плана. Уточнено е, че се обмисля възможността за провеждане на търгове за предоставяне на капацитет, но липсват конкретни стъпки за организирането им.

Все пак държавата поставя някакъв срок - това ще се случи след 2025 г., и то ако тогава не са постигнати междинните цели за дял на ВЕИ. Очакванията са след 5 години цените на соларните панели и вятърните турбини да са още по-ниски и съответно тогава да бъдат постигнати още по-добри цени.

Подобен ход дори може да се разглежда като научен урок след предишния ВЕИ бум в България между 2008 и 2011 г., когато заради изкупуването на зеления ток по преференциални цени бяха реализирани множество проекти въпреки високите по онова време разходи за компоненти и в крайна сметка се стигна до нуждата от последващи държавни намеси.

Това отлагане обаче предполага, че нищо на този пазар няма да се развива, а България ще остане самотен остров сред успешни примери в околните държави. И още по-важно: предполага, че скромните цели от 16% са достатъчни за икономика, която зависи в огромна степен от въглищата и която все още има счупен пазар на ток.

Как го правят съседите

Точно обратният на българския сценарий се случи в Гърция, която въпреки слънчевите дни и морските ветрове до неотдавна изоставаше по отношение на чистата енергия. След драстичния спад на цените на соларните панели и вятърните турбини обаче гръцкото правителство си постави амбициозната цел 35% от енергийните нужди на страната да се задоволяват от възобновяеми източници до 2030 г. Това означава производството на вятърна и слънчева енергия да се утрои, като експертите оценяват нужните инвестиции за това на около 40 млрд. евро.

Затова от 2018 г. насам, когато Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Секретариатът на Енергийната общност разработиха ръководство за провеждане на търгове за ВЕИ мощности, Гърция залага на такива търгове. Още преди две години бе обявено, че се подготвя търг за 2.6 гигaвaтa мощност (повече от планираното за АЕЦ "Белене"), като министърът на енергетиката в Гърция Джордж Статакис се похвали, че "от сега нататък производството на възобновяема енергия и цените ще се определят чрез конкурентни тръжни процедури".

Първият търг се състоя в началото на юли 2018 г. и предвиждаше да се дадат разрешителни за изграждане на 300 мегавата вятърни паркове и още толкова соларни фотоволтаици. Миналата година също имаше такива търгове, а само преди седмица гръцкият регулаторен орган по енергетика обяви намерението си за нов търг за строителството на 200 МВт ВЕИ централи на остров Крит. Общо в страната се подготвят проекти за следващите години в общ размер на 3 ГВт, като две трети от мощностите ще са в Птолемейда (Козани), а останалите - на полуостров Пелопонес.

Търгове се провеждат и в Македония - в края на февруари например Скопие обяви, че търси инвеститор, който да построи два соларни парка с мощност до 100 MW на мястото на стара въглищна централа, като стойността на проекта е 80 млн. евро. Това е и пример за това как някои от въглищните централи могат да бъда преобразувани, като се осигуряват и нови възможности за заетост.

Въглищната мина се намира край почти обезлюденото село Осломей в западната част на страната, а всички заинтересовани страни могат да подадат офертите си по проекта до 8 май. Договорът с победителя ще бъде за 35 години, през които ще се дължи такса като процент от приходите на соларния парк. За победител в търга ще бъде избран кандидатът, който предложи най-висок процент доход от продадената електрическа енергия на свободния пазар.

Паралелно с това Северна Македония проведе и няколко по-малки търга - за 11 соларни електроцентрали с обща мощност 35 МВт, които ще се разположат върху държавни терени в Свети Никол и Македонски Брод с разрешение за ползване от 50 години. Три от лотовете (за общо 17 МВт) например бяха спечелени от словенската енергийна компания Gen-I.

Също в края на февруари албанското правителство съобщи, че компании от целия свят са проявили интерес към конкурса за изграждането на най-голямото фотоволтаично съоръжение в страната. Става дума за соларната централа Караваста в югозападната част на страната с обща мощност от 140 МВт. Министърът на енергетиката на Албания Белинда Балуку каза, че интерес към проекта са заявили повече от 20 кандидата. Пандемията явно е забавила процеса, който се оказа завършен едва в края на май.

Тогава Албания обяви победителя в търга - френската соларна компания Voltalia, която на практика е отнесла конкуренцията с офертата си за продажбата на ток за рекордно ниските 0.02489 евро/кВтч (24 евро/МВтч при средни борсови нива сега около 30 евро/МВтч). Първоначално консултантите от ЕБВР (които помагаха на Албания в провеждането на търга) предвиждаха значително по-висока цена. Сега идеята е половината от произведената електроенергия да се продава на посочената цена, а останалите количества да се търгуват по договорени цени на свободния пазар.

В същото време първите в света вятърни централи, които няма да получават правителствени субсидии, вече са изградени от шведската Vattenfall в крайбрежните води на Нидерландия. По информация на EurActiv компанията е участвала в търг за изграждане на две централи в Северно море до 2022 г. Държавата ще подкрепи инвеститора, като осигури свързаността на новите централи с енергийната мрежа.

А цените?

Постигнатите на ВЕИ търговете цени могат да бъдат повече от конкурентни. Рекордно ниска цена за слънчева енергия бе постигната в Германия, след като за участие в търга за 100 мегавата мощности са били подадени 98 заявления, а средно претеглената цена е била 5.01 евроцента за киловатчас. Един от проектите обаче ще се осъществи при 3.55 евроцента за киловатчас, или 35.5 евро/МВтч. Това е рекордно ниска стойност за цялата история на германската слънчева енергетика.

В Македония цените, постигнати на някои от търговете, например са били 15 евро/MВтч (0.015 евро/КВтч). При последните споразумения за по-малки централи пък инвеститорите се отказаха от правителствените премии и се съгласиха да изградят соларните си централи на чисто пазарен принцип.

Източници от енергийния пазар в България споделят, че имат готови проекти за соларни централи, но за да бъдат реализирани без никакви държавни субсидии, е необходимо борсовата цена на тока да бъде около 55 евро/МВтч. Това е така, тъй като в страната има допълнителни административни такси, които оскъпяват производството - например 5% от приходите трябва да постъпват във Фонда за сигурност на енергийната система.
Темата накратко
  • - За разлика от България много други държави в региона организират търговете за ВЕИ мощности.
  • - Повечето от проектите постигат пазарни цени и нямат нужда от държавни субсидии.
  • - Въпреки че планира почти да удвои зелената енергия до 2030 г., България ще остави пазара да се развива самостоятелно в следващите години.

Знаете ли какво има в по-голямата част от Европа, но го няма в България? Не, не са шахти, изравнени с пътната настилка, въпреки че и това е верен отговор. Става дума за търгове за мощности от възобновяеми източници. Това са държавни състезания за вече планирани мощности от ВЕИ, на които частният сектор се явява и кандидатства с цена на енергията. Спечелилият се ангажира да построи мощността и да произвежда енергия на дадена цена, като планира сам разходите си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK