12 млрд. евро и нито една идея*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
България и зелените пари от Европа

12 млрд. евро и нито една идея*

12 млрд. евро и нито една идея*

България не е готова за Зелената сделка и няма разработена стратегия за целите на ЕС

Ивайло Станчев
8644 прочитания

Темата накратко
  • ЕС иска възстановяването от COVID-19 да стане чрез инвестиции по линия на Зелената сделка за нисковъглеродна икономика.
  • За България е отделено финансиране от почти 12 млрд. евро, но страната няма ясна концепция как да го използва.
  • Големият риск е парите да потънат в местната политическа среда, без да се направят реформи, което ще задържи българската икономика за десетилетия напред.

Готова ли е България за зеленото възстановяване? Не. Това е краткият отговор. Предполагаме, че той не ви изненадва особено. Но по-дългият отговор крие много детайли, които са важни далеч извън инвестициите от т.нар. Зелена сделка на ЕС. Там са и липсата на политическа воля, и страхът от протести, и цял куп безполезни планове и стратегии, чиято единствена цел е да се запази статуквото на каквато и да било цена поне до следващите парламентарни избори.

Показателно е подписаното преди седмица, но без конкретен повод, тристранно споразумение между правителството, бизнеса и синдикатите. В него Зелената сделка е обявена за опасна за конкурентоспособността на ЕС и се настоява за придържане към минималните цели за ограничаване на парниковите газове, както и за максимално дълго запазване на въглищните централи, включително чрез държавна помощ след 2025 г.

Това отлагане на решителните действия обаче ще струва скъпо. В един момент реформата ще трябва да бъде извършена бързо, без подготовка и без налична алтернатива както за енергийния сектор, така и за заетите в него. За пример погледнете тютюневия сектор, където, за да не дразни една партия, държавата умишлено излъга Брюксел, за да взима европейски пари, без да дава по-работеща алтернатива на хиляди производители.

Преглед на оригинала

Сега сме заплашени от същия сценарий. В момента Европа гради бъдещето си и отделя финансиране за него. Без адекватен план, само с идеята за усвояване на едни пари, България ще пропилее възможностите, които членството в най-богатия клуб на света предоставя. Това не е просто нежелание или невъзможност да се погледне в бъдещето, това е отказ от бъдеще, чиято цена ще платят десетки хиляди българи.

Цунами от пари

В момента има съвпадение на интереси, което рядко се случва. Породената от коронавируса криза, представеният от ЕК многомилиарден план за възстановяване и Зелената сделка създават рядко срещана възможност за решителни промени.

"В следващите няколко месеца ще се определи развитието ни за години и дори десетилетия напред", обяви комисарят по енергетика Кадри Симсън по време на онлайн конференция в началото на май. Той каза още, че необходимостта от възстановяване на икономиката след кризата дава възможност на Европа да "ускори достигането на климатична неутралност през 2050 г." С две думи за Брюксел епидемията от коронавируса не само не е спряла зелените цели, но ги ускорява.

За едновременното преодоляване на икономическите последици от здравната криза с коронавируса и постигане на екологичните си цели ЕС обяви, че ще мобилизира над 1.8 трлн. евро. По-голямата част от сумата (около 1.1 трлн. евро) представлява многогодишната финансова рамка до 2027 г., а 750 млрд. евро са за Фонда за възстановяване "Ново поколение ЕС" (Next Generation EU).

Все още не може да се каже с пълна сигурност какъв ресурс ще бъде на разположение за България, тъй като финансовата рамка предстои да бъде одобрена от страните членки. Но ще бъде огромен. Според анализатора от брюкселския изследователски център Bruegell Гунтрам Волф, който тази седмица говори по темата в дискусия на "Булевард България" и Европейския съвет за външна политика, страни като България ще получат до 16% от БВП.

Според предложението на ЕК само от новия фонд страната ще получи нетно 11.7 млрд. евро - 6.1 млрд. евро грантове, 3.4 млрд. евро кредити и допълнителни 2.2 млрд. евро по линия на Фонда за справедлив преход (Just transition fund), по който вече бяха предвидени близо 500 млн. евро.

За да поставим това в контекст, да го сравним с досегашните еврофондове - в сегашния период 2014 - 2021 г. България ползва малко над 12 млрд. от евро фондове. Т.е. само от фонда за възстановяване страната ще получи същия размер пари, какъвто досега имаше по всички еврофондове, взети заедно. Отделно от това ще бъдат парите за следващия програмен период.

Накратко, пари има. Важният въпрос е какво ще направят с тях тези, които управляват страната.

Да се снишим...

Към момента нищо. "Страната няма разработена стратегия за посрещане на целите на ЕС независимо, че Зелената сделка не е нова политика, а по-скоро консолидация и една степен по-амбициозна версия на съществуващи досега политики", смята Юлиан Попов, който е бивш екоминистър и настоящ съветник към Европейската климатична фондация.

Въпросът с високите цени на въглеродните емисии например се обсъжда от близо две десетилетия, но винаги е оставян без решение от българските власти, поради което и сега държавната ТЕЦ "Марица изток-2" губи стотици милиони всяка година. Натрупаните за последните три години загуби на централата са 700 млн. лв. - колкото би струвало изграждането на чисто нова 500-мегаватова паро-газова мощност.

Изглежда, че всичко е хвърлено на Министерството на енергетиката, което е недалновидно, защото става дума за цялостна концепция за развитие на икономиката. За "Капитал" оттам посочиха, че до края на юни трябва да се вземе решение за подхода към интервенциите в рамките на Зелената сделка и Фонда за справедлив преход.

"В поредица от срещи с ЕК в момента се обсъждат хоризонтални въпроси като подход към уязвимите групи, енергийна ефективност, наука и иновации, териториален подход, качество на въздуха, така и по отделните програми." Амбицията, казват от ведомството на Теменужка Петкова, е да представят "актуализирани варианти на стратегическите и програмните документи на Европейската комисия през септември тази година".

Два важни момента

Първо, тези документи и до момента не бяха особено далновидни - например в споменатото вече тристранно споразумение отпреди седмица, което е своеобразна еманация на общите планове на правителството, приближените до него работодателски организации и синдикати за развитието на България, няма нищо конкретно за Зелената сделка или новия механизъм. Няма и в Националния план за енергетиката и климата до 2030 г., който бе представен в началото на март - тогава нямаше COVID-19, но Зелена сделка вече беше договорена.

Юлиан Попов дори смята, че страната видимо се противопоставя на повечето зелени европейски политики и това ясно личи от Националния план. Дава за пример дела на ВЕИ в брутното крайно енергийно потребление през 2030 г. - то трябва да достигне 27% при 19.5% сега, но основен принос за това ще има изгарянето на биомаса, най-вече в ТЕЦ-овете.

Във финалния вариант на плана все пак има заложен ръст и на производството на "зелен" ток от соларни и вятърни централи - до 30.33%, при 19% в момента. Ръстът ще се дължи основно на фотоволтаичните електрически централи с 2174 МВт нови мощности (за сравнение АЕЦ "Белене" ще бъде с 2000 МВт).

Всички инвестиции обаче са отложени за след 2025 г., като обяснението за това е, че тогава би трябвало технологиите да са се развили още повече, така че цените да са по-ниски. Единствените ВЕИ, за които ще има стимул, са покривните фотоволтаици с мощност до 30 кВт.

И, второ, енергетиката е само част от цялата история. Очевидно е, че предстои преструктуриране на веригите на доставки и възраждане на част от производството в Европа. Страни като България са изключително подходящи за т.нар. near-shoring. Предприемачите вече говорят за това, но страната няма ясна стратегия, така че наличният финансов ресурс да бъде използван максимално ефективно.

"Много важна е заявката, че целта на плана на ЕК не е възстановяване на старата структура на икономиката, а улесняване на прехода към нова. Това е знак, че държавните помощи за "спасяване" на закъсали бизнеси или несъстоятелни и неефективни публични услуги няма да могат да продължават вечно, че средствата ще трябва да се насочват най-вече към подкрепа и стимулиране на нови успешни модели", обръща внимание пред "Капитал" Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

"За съжаление в България се наблюдава липса на сериозни политически амбиции за икономическо възстановяване, което да рефлектира върху повишаване жизнения стандарт на хората и опазване на околната среда, предупреждава и Георги Стефанов от WWF България. Ще получим изобилие от средства за инвестиране, за създаване на нови икономически дейности и работни места във въглищните региони, без да имаме план как ще ги използваме. А това ще изложи местните общности на допълнителни социални, икономически и екологични рискове."

Ще му мислим по-натам

От енергийното министерство са категорични, че не се планира актуализация на въпросния Национален план след настъпилите промени вследствие на пандемията от COVID-19. В случай на необходимост от такава актуализация тя ще бъде предприета едва през... 2023 г. Гунтрам Волф прогнозира, че 2022 - 2023 г. ще бъде пикът на плащанията по настоящия спасителен план. Т.е., ако България прави промени, те ще дойдат по същото време, по което останалите вече ще инвестират основните средства.

Това, за което се предвижда актуализиране, е още по-притеснително. Регионите в преход, за които е отпусната специална помощ, защото те зависят от стария вид енергетика, в България са два - Стара Загора и Перник. Но държавата е решила да разпръсне тази помощ из цялата страна, по този начин лишавайки от фокус и това усилие. Така, вместо да се развие нещо ново, по-скоро ще се санира старото - не само защото е по-лесно, а и защото схемите за разпределение на пари там са ясни. По всичко изглежда, че се подготвяме не за инвестиране, а за поредния кръг "усвояване".

Съхранение на енергия

Според Националния план "Енергетика климат 2030" България планира да разработи няколко проекта за съхранение на електроенергия с цел осигуряване на баланс и гъвкавост на системата. Става дума за:

- увеличаване на експлоатационния потенциал на ПАВЕЦ "Чаира" чрез изграждането на язовир "Яденица". Очаква се инвестиционните нужди да възлизат на около 220 млн. евро

- приблизително 200 млн. евро инвестиции в батерии за регулиране на честотата, чиято обща мощност е около 180 МВт

- около 200 млн. евро инвестиции за насърчаване комбинирането на нови ВЕИ с локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия в зависимост от подходящото технологично решение (общо около 200 МВт).

42.7 млрд. евро общи инвестиции

Направеният анализ показва, че за да се постигнат целите на Националния план за енергетиката и климата в периода 2021 - 2030 г., ще са необходими 42.7 млрд. евро. Тази сума представлява нуждите от инвестиции в секторите на потреблението (индустрия, транспорт, услуги, домакинства и др.), както и нуждите от инвестиции в секторите за производство на електрическа и топлинна енергия в България.

За производство на електрическа и топлинна енергия например ще са необходими общо 15.3 млрд. евро, като 3 млрд. евро са за електрически централи на възобновяема енергия и 10 млрд. евро за изграждането на двата нови ядрени блока на АЕЦ "Белене".

Важно е да се отбележи, че тук не става дума само за държавни инвестиции, но и за частни, включително от бита - например със смяната на различни уреди, закупуването на електрически коли и т.н. Конкретно в секторите "Домакинства" и "Услуги" финансовата нужда е оценена съответно на 11.8 млрд. и 4.2 млрд. евро за оборудване, свързано с енергия, и директни инвестиции в подобряване на енергийната ефективност.

* без да се брои АЕЦ "Белене"

Темата накратко
  • ЕС иска възстановяването от COVID-19 да стане чрез инвестиции по линия на Зелената сделка за нисковъглеродна икономика.
  • За България е отделено финансиране от почти 12 млрд. евро, но страната няма ясна концепция как да го използва.
  • Големият риск е парите да потънат в местната политическа среда, без да се направят реформи, което ще задържи българската икономика за десетилетия напред.

Готова ли е България за зеленото възстановяване? Не. Това е краткият отговор. Предполагаме, че той не ви изненадва особено. Но по-дългият отговор крие много детайли, които са важни далеч извън инвестициите от т.нар. Зелена сделка на ЕС. Там са и липсата на политическа воля, и страхът от протести, и цял куп безполезни планове и стратегии, чиято единствена цел е да се запази статуквото на каквато и да било цена поне до следващите парламентарни избори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    clint_eastwood avatar :-|
    clint_eastwood

    Бог да е на помощ на Европа с тази зелена сделка... Неомарксисткият PR, базиран на алармизъм и тийн активизъм, ще ни доведе до просешка тояга.

  • 2
    1107 avatar :-|
    1107

    12 милиарда ще се дадат на вълка. Той някак си ще ги намести между своите бизнес партньори. Е поне половината ще трябва да се дадат на Москва, защото тия зелени сделки не им са много по-вкуса,

  • 3
    lji25617358 avatar :-@
    simChо

    БСП и ДеБъ скачат срещу зелената сделка!
    Те не искат нисковъглеродна , кръгова икономика.

    Европа все повече минава на вЕИ енергия , а у нас определени среди, слагат пръти в колелетата!

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    На следващите избори, ако не свалим властта - тежко ни. В общините Стара Загора и Перник ще настане потоп.

    Само партии без изграден корупционен обръч могат да направят нещо полезно с тези пари.

  • 7
    dabeda avatar :-P
    Da be.. da..

    Гретето харесва това...
    Фондове, ПР, стратегии, конференции, уъркшопи,,
    Сума ти медиаактивност..
    Инженери и икономисти в разни проекти ,,, малко са им по сто камшика.

  • 8
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Някои вече слагат тигана, а то още рибата не е хваната. Та и с тия 12 милиарда евра ще е така.. от тях ще получим според мен по-малко и от половината. И ще отидат там където и досега е течало. А не където трябва. Просто така работи демократичния капитализъм. Едни ще направят по 100 европроекта , като в с. Чавдар.. а за тия дето имат нужда - 0 евра.

  • 9
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Единственото което е сигурно, е че цената на ел. енергията ще се вдигне с пъти. А някои места ще са на режим на тока, освен че голяма част от района н аСтара Загора ще остане без препитание.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK