Новият шум покрай АЕЦ "Белене"

Има ли нужда от нова нотификация от ЕК или защо проектът за ядрена централа може отново да приключи преди да бъде започнат

Със сигурност трябва да бъде направена и нова оценка на старото оборудване на площадката на АЕЦ "Белене".
Със сигурност трябва да бъде направена и нова оценка на старото оборудване на площадката на АЕЦ "Белене".    ©  Красимир Юскеселиев
Със сигурност трябва да бъде направена и нова оценка на старото оборудване на площадката на АЕЦ "Белене".
Със сигурност трябва да бъде направена и нова оценка на старото оборудване на площадката на АЕЦ "Белене".    ©  Красимир Юскеселиев

През последните дни въпросът за бъдещето на АЕЦ "Белене" отново стана актуален - две години след като правителството и парламента решиха да възобновят спрения през 2012 г. проект.

Този път повод са отговорите, които адвокат Албена Белянова получи от дирекция "Енергетика" не ЕК. Белянова е работила в Агенцията за ядрено регулиране и БЕХ, била е част от преговорния екип по проекта за АЕЦ "Белене" с руската страна, а последно беше зам.-директор на АДФИ откъдето си тръгна в края на 2018 г.

Накратко от отговорите става ясно, че за да се построи "Белене" България ще трябва да получи ново разрешение от Брюксел. Това противоречи на твърдението на енергийния министър Теменужка Петкова. Тя заяви, че ядрената централа вече е нотифицирана и нищо не трябва да се прави.

Нужна ли е нова нотификация?

Да, но само ако бъде избран стратегически инвеститор.

На практика никога досега не е била отричана нуждата от нова нотификация пред Брюксел на проекта за АЕЦ "Белене". По-скоро властите използваха даденото през 2007 г. разрешение като алиби за размразяването на проекта и организирането на т.нар. конкурс (който обаче няма конкретни правила и не е обявен по Закона за обществените поръчки). Това със сигурност спечели някакви точки на премиера Бойко Борисов в Москва, но в никакъв случай не значи, че централа ще се строи.

Още през ноември 2018 г. тогавашният еврокомисар по климата и енергетиката Ариас Канете обяви, че възобновяването на проекта АЕЦ "Белене" представлява нов проект по смисъла на член 41 от Договора за Евратом.

Сега в отговора на и.д зам. генералния директор на дирекция "Енергетика" в ЕК Масимо Гариба до адвокат Белянова се повтаря същото. А говорителят на ЕК Тим Макфий каза пред БНР, че ако България реши да поднови проекта "Белене", тя трябва да гарантира, че той отговаря на договора за "Евратом" и на съответното вторично законодателство.

Кой ще я поиска?

Инвеститорът

Енергийният министър Теменужка Петкова твърди, че възобновеният ядрен проект за "Белене" не попада в хипотезите на Договора за Евратом, според които всяка държава член трябва да уведоми ЕК за започване или промяна на даден ядрен проект не по-късно от 3 месеца преди да започнат доставките, или 3 месеца преди същинската работа ако се инвестира собствен ресурс.

"Не сме длъжни да уведомяваме ЕК. Имаме само процедура, която е само едно намерение - може да приключи успешно, може и да е неуспешно. Първо трябва да се види как ще приключи тя. И тогава нотификацията трябва да се направи от инвеститора. Така както през февруари 2007 г. е направила НЕК и през декември 2007 г. ЕК се е произнесла, че проектът отговаря на всички изисквания за безопасност", каза Петкова пред бТВ.

С други думи, ако бъде избран инвеститор, най-вероятно обединението на "Росатом" с General electric и Framatom, той ще трябва да подготви проектната документация и да я изпрати към ЕК за одобрение. Кога и как ще стане това във времето засега не може да се каже. Това е и причината българската Агенция за ядрено регулиране все още да не е издала лиценз за проекта, а такъв има само за площадката на централата.

Може АЕЦ "Белене" да получи зелена светлина?

Да, но е малко вероятно

Макар да се твърди, че възстановеният проект е същият, който държавата спря през 2012 г, това не е така. Най-малкото голяма част от оборудването няма да е като първоначално предвиденото. Всъщност към момента няма яснота как точно ще изглежда централата, тъй като това ще бъде определено от бъдещия инвеститор. Най-вероятно турбините ще са американски, електрониката френска, парите руски, а рискът - изцяло за България.

Това обаче не е пречка за положителната оценка на Брюксел. Същинския проблем е т.нар. стрес-тест, който би следвало да се направи на новия проект и за разлика от предишния ще бъде доста по-труден за преминаване. Това е така, защото след аварията във Фукушима критериите на Евратом са много по-завишени и мнението на редица експерти е, че площадката на "Белене" няма да бъде одобрена заради високата сеизмична опасност.

Енергийният министър Теменужка Петкова засега е на мнение, че нов стрес-тест няма да се прави и предишният от 2011 г. е достатъчен, но това ще стане категорично ясно при процедурата по нотификация.

Ще има ли държавни гаранции?

Засега не, но след време е възможно

Към момента няма промяна в поставените от българското правителство условия АЕЦ "Белене" да се строи изцяло на пазарен принцип, без държавни гаранции и задължително изкупуване на енергията. На по-късен етап обаче това може да се промени с решение на Народното събрание, за което през последните две години са намеквали както депутати, така и министър Петкова.

Важното в случая е, че от "Росатом" неведнъж обявиха, че няма как да се строи ядрена централа без подкрепа от държавата. Просто инвестицията, която в случая се оценява на около 10 млрд. евро, няма как да бъде възстановена в обозрими срокове изцяло от пазара. И ако това е фаворитът за инвеститор, както призна преди месец премиера Бойко Борисов, то най-вероятно ще има и преразгледжане на условията от страна на държавата.

И все пак има ли смисъл?

От днешна гледна точка инвестицията остава скъпа и ненужна

Правителството на Бойко Борисов твърди, че без АЕЦ "Белене" страната няма да може да покрива енергийните си нужди. Това обаче е откровенно невярно.

На първо място, ядрената централа няма как да заработи преди 2030 г. и дотогава енергийният микс на страната може коренно да е променен в контекста на Зелената сделка на ЕС. А дори и това да не се случи стои въпросът как България ще балансира енергийната система, след като АЕЦ "Козлодуй" ще работи със сигурност поне до 2050 г., и на практика в продължение на две десетилетия ще има четири работещи 1000-мегавотови блока. И без предвидените мерки за енергийна ефективност, тези блокове сега надхвърлят потреблението в страната през голяма част от годината, без да се броят другите мощности като ВЕЦ, ВЕИ и ТЕЦ на природен газ, каквито със сигурност ще има.

В началото на тази година, преди въвеждането на извънредно положение, българският бизнес започна да внася електроенергия от съседите, но не защото имаше недостиг на мощности, а тъй като "Марица Изток 2" произвежда изключително скъпо. На практика държавната централа работи с 25% от капацитета си, основно за регулирания пазар (бита) и вносът на ток се оказа по-евтин. Без съмнение това ще се случва по-често през следващите години поради постояно растящите цени на СО2 и поради все по-добрите възможности в система като ЕС.

Износът пък въобще не е гарантиран, тъй като всички съседни страни развиват свои мощности, повечето от тях ВЕИ и на природен газ.

Това се подхранва от опасенията, че цената на произвежданата от "Белене" електроенергия ще бъде около 150 лв./мВтч, или три пъти над сегашните пазарни нива.

Още от Капитал