Стани, стани, поток Балкански
Как американските санкции срещу "Турски поток" поставят под риск продължението му през България
- Американските санкции срещу "Турски поток" поставят под риск продължението му през България.
- Проблем може да възникне при доставката на американските компресори за двете големи станции.
- Спирането или забавянето ще донесе финансови проблеми за държавната "Булгартрансгаз", която е инвеститор в проекта.
Разклатеното от протести управление на премиера Бойко Борисов може да получи удар и от неочаквана посока: газопроводът от турската до сръбската граница може да пострада от американски санкции срещу руските газови проекти в Европа. За САЩ "Турски поток" заобикаля Украйна, като започва от Русия, минава през Турция, България и Сърбия и стига до Унгария. Доколко обаче самите санкции ще засегнат българския участък и как това ще се отрази на държавната "Булгартрансгаз", която е единствен инвеститор в него, все още не е ясно. Възможно е проектът да не бъде завършен и да генерира милиарди левове загуба, но по-вероятно е само да се забави с няколко години и да се оскъпи. Разбира се, новините от Вашингтон може да са само за вътрешнополитическите цели в навечерието на предстоящите там президентски избори. При всички случаи те ясно показват, че опитът на Борисов да се хареса и на САЩ, и на Русия, което по принцип не е лошо, трудно може да е успешен.
След като на 15 юли държавният секретар на САЩ Майк Помпео обяви, че Държавният департамент предприема стъпки към по-широки санкции за инвеститорите в двата руски тръбопровода до Европа - "Турски поток" и "Северен поток 2", тази седмица Камарата на представителите единодушно одобри това и включи санкциите в законопроекта за бюджета за отбрана за следващата фискална година (от 1 октомври 2020 г.). Ако президентът Доналд Тръмп подпише така предложения военен бюджет, на практика администрацията ще бъде задължена да наложи въпросните санкции и едва тогава ще стане ясно какво точно включват те. Това естествено може да стане през късната есен, когато българското трасе ще е почти готово.
На този фон отговорът на ЕС към момента е по-скоро символичен. Върховният представител по въпросите на външните работи и политиката по сигурността Жозеп Борел заяви, че ЕС е категорично против едностранните санкции и заплахите на САЩ, които засягат интересите на европейските компании, но не каза например, че може да има ответна реакция от Брюксел.
Един път, втори път
Когато в края на ноември миналата година Борисов се срещна с американския президент в Белия дом, самият той се похвали, че е убедил Тръмп в нуждата от продължението на "Турски поток" през България и че то няма общо с руските интереси, поради което го нарича "Балкански поток" - формално газопроводът е изцяло български, но 90% от капацитета му е резервиран от "Газпром" за 20 години напред.
След това Борисов беше в Истанбул заедно с президентите на Русия, Турция и Сърбия - Владимир Путин, Реджеп Ердоган и Александър Вучич, за откриването на "Турски поток". Заради което държавният секретар по политическите въпроси на САЩ Дейвид Хейл отмени посещението си в София и обяви открито, че страната му е против този проект, тъй като прокарва руското влияние.
Всичко това подсказваше, че завършването на газопровода през България няма да мине незабелязано от САЩ. Бившият енергиен министър Трайчо Трайков също е на мнение, че санкциите не са изненадващи, а са нормална реакция против засилването на икономическото, политическото и военното влияние на Русия в Европа по линия на енергийната зависимост.
Какво следва
Санкциите на САЩ вероятно няма да засегнат сериозно "Турски поток", казва Дмитрий Маринченко, ръководител на групата за природни ресурси и стоки към Fitch, цитиран от ТАСС. "Втората тръба от "Турски поток" е изградена до Турция, но приемащата инфраструктура не е готова. Изграждането ѝ сега се извършва от потенциални купувачи (на руския газ - бел. авт.) в България, Сърбия и Унгария. Формално получаващата инфраструктура не е част от проекта, така че е по-вероятно да не попадне под новите санкции. Освен това Русия има конструктивни политически отношения с всяка от тези страни. Това също увеличава шансовете проектът да бъде завършен и стартиран въпреки санкциите", коментира още Маринченко.
Така смята и проф. Атанас Тасев. Според него атаката е срещу "Турски поток", а не срещу "Балкански поток". "В България няма "Турски поток". В страната ни няма руско участие в изграждането на "Балкански поток", а само пренос на газ", казва той.
От официалните публикации и разяснения на Държавния департамент обаче излиза друго. Там е посочено, че санкциите ще се разпростират върху цялата изграждаща се инфраструктура (по море и по суша), която спомага за транспортирането на руски газ към Европа. В момента единствено българската част от "Турски поток" не е готова, така че санкциите на САЩ биха дошли в най-неподходящия момент - когато Русия вече е похарчила милиарди за тръбата през Сърбия и морския участък през Черно море, които без българското трасе са неизползваеми.
Ами ако
Няма да видим списък с имена на фирми и хора, на които американските власти ще кажат, че налагат санкции, разяснява енергийният експерт Васко Начев. "Не е това целта", казва той и допълва, че за България в случая има един основен проблем. "Освен самото полагане на тръби, за да заработи този газопровод, се изграждат и две големи компресорни станции. Именно това е важното, защото въпросните компресорни трябва да бъдат доставени от САЩ и при налагането на санкции това просто няма как да стане. А ако можеше да бъдат купени други, не се съмнявайте, че още отначало щеше да е направено така. В този бранш има някои компоненти, които само американски компании могат да осигурят, и това е добре известно за всички", твърди Начев.
Доставчик на турбините за компресорните станции "Расово" и "Нова Провадия" е базираната в Сан Диего, Калифорния, Solar Turbines Incorporated по информация на "Капитал". Тя е изцяло собственост на Caterpillar Inc. и произвежда най-използваната в света гама от средни по размер промишлени газови турбини, вариращи от 1 до 23 мегавата, като са инсталирани над 16 000 такива турбини в повече от 100 страни. Според Начев няма абсолютно никаква възможност Solar да достави турбини в България дори само след изказването на държавния секретар на САЩ Майк Помпео. Миналата седмица при обявяването на промените в обхвата на санкциите той каза: "Това е ясно предупреждение за компаниите. Подпомагането на руските проекти за влияние върху злоупотреби няма да се толерира. Излезте сега или рискувайте последствията."
"Капитал" изпрати въпроси до Solar Turbines Incorporated, но не получи отговор до редакционното приключване на броя. Изпълнител на двете компресорни станции е консорциум "Ферощал Балкангаз" с водещ партньор ГБС, като стойността е 350 млн. лева. Според финансовия отчет на "Булгартрансгаз" за 2019 г. към края на миналата година е бил платен аванс от 140 млн. лв.
Начев смята още, че от бъдещите санкции може да пострадат и изградените през последните години няколко нови компресорни станции като тази в Странджа, до Ихтиман и при Петрич. Всички те са оборудвани с американски турбини, за които може да има проблем с доставката на резервни части и поддръжката. "Добрата практика предполага да има наличности за срок от 6 месеца, след това смятам, че ще е трудно да се поддържат в работен режим, ако има санкции", казва още енергийният експерт. Това развитие може да се избегне, ако бъде спряно строителството на продължението на "Турски поток".
Важно е, че за разлика от "Южен поток", където имаше проектна компания, сега цялата отговорност се носи директно от държавната "Булгартрансгаз". И при налагането на ефективни санкции операторът на националната газопреносна мрежа може да понесе сериозни щети. През миналата година дружеството е похарчило около 400 млн. лв. за продължението на "Турски поток", като изтегли заем в такъв размер от Ситибанк Европа, ИНГ банк, Уникредит Булбанк, както и от Международната банка за икономическо сътрудничество. Този месец "Булгартрансгаз" събра 13 оферти за нов заем от над 540 млн. евро за плащания по газопровода. Плановете са тези кредити да се изплащат с бъдещите приходи от транзитни такси при преноса на руски газ, но при забавяне на строителството постъпления няма да има.
Имаше ли смисъл
За разлика от газовата връзка с Гърция, която ще осигури реална диверсификация на доставките на газ за България, продължението на "Турски поток" има преки ползи само за Русия - осигурява коридор на руския газ към Сърбия и Унгария. Проектът е спорен и от финансова гледна точка, защото транзитните такси, които "Газпром" ще плаща, биха покрили инвестиционните разходи след 15 години, и то без да се взема предвид евентуално забавяне в пускането на газопровода.
Премиерът Борисов обаче упорито защитава газопровода, като основният му мотив е, че с него България ще запази позициите си на газоразпределителен център. Но в действителност страната няма да може да преразпределя руския транзит и няма да може да ползва тръбата за значителен пренос на алтернативен газ, тъй като тя е заета от "Газпром".
Продължението на "Турски поток" освен това не е и от ключово значение за българските потребители - нужните количества природен газ стигат до страната през Турция, а алтернативният внос става все по-възможен - през 2019 г. "Булгаргаз" успя да диверсифицира над 14% от доставките. Очакванията са след пускането на газовата връзка с Гърция над 50% от потреблението да може да бъде задоволено от различен от руския газ.
"Ако "Турски поток" не стане, няма да е голяма трагедия, свикнали сме да плащаме неустойки, а тръбите ще отидат заедно с беленските реактори в музея "Разни скъпи безполезни работи". Този пост във фейсбук на Юлиан Попов, който е бивш екоминистър и настоящ съветник към Европейската климатична фондация, съвсем точно описва съдбата на големите руски енергийни проекти в страната, които тръгват ударно, поглъщат стотици милиони и след това спират по една или друга причина.
