Най-големите компании в енергетиката: По-едри и с по-високи печалби
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Класацията "Капитал 100"

Най-големите компании в енергетиката: По-едри и с по-високи печалби

Пандемията рязко намали цената на електроенергията

Най-големите компании в енергетиката: По-едри и с по-високи печалби

Компаниите от сектора увеличават значително приходите си през 2019 г., като най-голям е ръста при търговията с ток

Ивайло Станчев
29512 прочитания

Пандемията рязко намали цената на електроенергията

© Юлия Лазарова


Статията е част от проекта К100: Най-големите компании в България. Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.
Темата накратко
  • Търговията с електроенергия заема все по-централна роля в сектора, но се концентрира в по-малко на брой играчи.
  • Финансовите показатели на водещите дружества се подобряват значително, като загуби имат само държавните НЕК и ТЕЦ "Марица-изток 2" и общинската "Топлофикация София".
  • Либерализацията на пазара продължава, но все още има дефекти и държавна намеса.

В енергетиката динамиката не е често явление и точно затова резултатите на дружествата от сектора за 2019 г. правят особено впечатление. В топ 10 на компаниите по приходи седем са с нови позиции, за първи път от десет години насам НЕК отчита под 3 млрд. лв. оборот, АЕЦ "Козлодуй" и "Булгаргаз" пък бележат рекорди, а свързаният с Христо Ковачки търговец на ток "Гранд енерджи дистрибюшън" се е превърнал в абсолютен хегемон с постъпления от над 900 млн. лева.

Като цяло финансовите показатели на водещите енергийни дружества се подобряват. Печалбата на топ 25 например се увеличава повече от двойно - от около 500 млн. лв. до над 1.2 милиарда. И това е при нарастване на общите приходи с едва 4.8% и запазване на броя на заетите - общо 23 хиляди.

На практика единствените губещи фирми в челните позиции на сектора са държавните НЕК и ТЕЦ "Марица-изток 2" и общинската "Топлофикация София", които имат структурни проблеми и като цяло грешен бизнес модел.

Всички тези процеси видимо се засилват през 2020 г. и със сигурност ще доведат до нови промени, особено след планираната за 1 октомври пълна либерализация на пазара на електроенергия за бизнес потребителите и предстоящото след това пазарно обединение на енергийната борса с румънската и унгарска платформа за сделки "Ден напред".

Зараждащата се газова борса също ще промени финансовите потоци, тъй като държавната "Булгаргаз" ще предлага все по-големи количества на нея вместо по регулирани цени. Ще се появят и конкуренти, които могат рязко да раздвижат доминирания от държавата сектор.

Едно обаче е сигурно: толкова големи обороти като през 2019 г. едва ли ще видим скоро. Заради епидемията от коронавируса и наложените ограничения цените на енергоносителите се понижиха значително и няма изгледи скоро да се върнат на предишните нива. Дори може да има нов крах есента, ако се наложи повторно затягане на мерките.

Скокът на Ковачки

Най-голямо впечатление във фирмените резултати от сектора прави невероятният ръст на приходите при свързания с Христо Ковачки търговец на ток "Гранд енерджи дистрибюшън" - от 469 млн. лв. през 2018 г. на над 918 милиона за миналата година, или скок от над 95%. За сравнение, следващият търговец на ток в класацията - "ЧЕЗ трейд", има приходи от 482 млн. лв., които са със 7.6% над тези от 2018 г.

Свързаните с Христо Ковачки търговци на ток вече държат най-голяма част от пазара
Фотограф: Георги Кожухаров

През 2016 г. и 2017-а "Гранд енерджи дистрибюшън" отчиташе по около 220 млн. лв. оборот, което показва, че бурното развитие настъпва именно през последните две години. Зад него стоят няколко фактора, като основното е това, че дружеството спечели големите търгове за електроенергия на АЕЦ "Козлодуй", с което стана доставчик не само на крайните клиенти, но и на други търговци, като освен това изкупува цялата електроенергия от свързаните с Ковачки ТЕЦ-ове и топлофикации, а до средата на тази година препродаваше и произвеждания от "Топлофикация София" ток. Освен това "Гранд енерджи дистрибюшън" е основен участник в обществените поръчки за електроенергия на държавните и общински структури и фирми. Вероятно ефект оказва и окрупняването на играчите в сектора, както и напускането на някои от тях. Допреди две години например "Аркадия сървис" и свързаната с нея "Енергийна финансова група" бяха сред най-големите търговци с приходи съответно от 200 млн. лв. и над 150 млн. лв., но и двете фалираха. Други пък като "Енерджи съплай" на Соня Кадиева през последните години свиват дейността си и от близо 120 млн. лв. през 2016 и 2017 падна до 90 млн. лв. през 2018, за да стигне 60 млн. лв. през миналата година.

Със сигурност внимание заслужава и другият търговец на ток на Ковачки - "Юропиан трейд оф енерджи". Дружеството не бе публикувало годишен финансов отчет за 2019 г. до 30 юни и категорично отказа да предостави данни за приходите и печалбата/загубата на "Капитал". Данните обаче вече са налични и от тях се вижда, че при него също има подобно избухване, както при "Гранд енерджи дистрибюшън". Отчетените приходи за миналата година за над 313 млн. лв., като за 2018 г. "Юропиан трейд оф енерджи" имаше приходи от 119 млн. лв., а през 2017 те бяха само 0.07 млн. лв. Това може да се обясни с факта, че много често двете фирми купуват и препродават енергия една на друга.

Пълната класация е достъпна за читатели с абонамент Капитал PRO тук
Автор: Капитал

Новата среда

Активната рекламна кампания на "Гранд енерджи дистрибюшън", която започна да тече през юни, показва, че този търговец на ток ще участва активно и в привличането на нови бизнес клиенти от 1 октомври 2020 г., когато всички фирми задължително ще излязат на борсата. Въпреки това до нов ръст на приходите като през 2019 г. едва ли ще се стигне, тъй като цените на електроенергията сега са значително по-ниски от миналогодишните.

Промяна обаче ще има при търговците на ток от групите на електроразпределителните дружества. Това са "ЧЕЗ трейд", "ЕВН трейдинг саут ийст юроп", "Енерго-про енергийни услуги" и "Енерго-про трейдинг", като последните две от тази година са слети в една обща компания. Сега те имат сравнително постоянен бизнес поради ограничения брой клиенти на свободния пазар (приходите се менят основно поради промяната в цената на самата електрическа енергия), като промяна има само във финансовия резултат на дружествата на "Енерго-про", които от загуба са излезли на печалба. Но и това до голяма степен се дължи на стабилните и постоянно растящи цени на тока през 2019 г.

От 1 октомври 2020 г. обаче голяма част от всичките над 300 хил. фирми ще преминат към свободния пазар и именно търговците на трите ЕРП-та ще са тези, които по презумпция ще привлекат най-много от тях. Това е така заради разпознаваемите търговски марки и възможността за предлагане на комплексна услуга в офисите на настоящите електроразпределителни дружества от групата, които обслужват бизнеса по регулирани цени - "ЧЕЗ електро", "ЕВН България електроснабдяване" и "Енерго-про продажби". Самите те пък ще имат спад в приходите си, след като сегашните им бизнес клиенти преминат към други доставчици на ток. За 2019 обаче финансовите им показатели са добри, като спад в приходите има само при "ЕВН България електроснабдяване" и "Енерго-про продажби", но и трите са на печалба.

Що се отнася до "ЧЕЗ разпределение", "Електроразпределение Юг" и "Електроразпределение Север", които оперират преносната мрежа, при тях има ръст при приходите и печалбите, тъй като миналата година КЕВР повиши таксите за пренос и достъп до мрежата.

Три на минус

На този фон НЕК остана най-голямата енергийна компания в страната, но интересното е, че за първи път от 10 години приходите й падат под 3 млрд. лева. Обяснението е свързано с излизането на свободния пазар на всички ВЕИ производители и когенерации с мощност до 1 мВт. Допреди това НЕК изкупуваше енергията им и я продаваше на ЕРП или на борсата. Сега целият този енергиен и финансов поток е извън държавната компания. С излизането и на целия бизнес от регулирания пазар през тази година приходите на НЕК ще се стопят още, като прогнозите са, че за 2020 ще бъдат малко над 2 млрд. лв., а през 2021 и под тази граница.

Автор: Капитал

Това не означава непременно по-голяма загуба за компанията. С въвеждането на повече пазар в сектора се премахват и деформациите, които доведоха до натрупване на сериозен дефицит в НЕК. За 2019 г. дружеството е намалило загубата си значително - до 1.26 млн. лв. при 73.8 млн. лв. през 2018. Прогнозите са, че тази година дори ще е на печалба. Проблем обаче остават дълговете, които са около 4 млрд. лв. и няма изгледи да бъдат погасени дори в бъдеще.

Държавната ТЕЦ "Марица - Изток 2" е най-губещото предприятие в България за последните две години
Фотограф: Цветелина Белутова

Положението на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" е по-трагично. Компанията от две години е в технически фалит и единственото, което я поддържа жива, е страхът на управляващите от протести на енергетиците. След рекордната загуба от над 355 млн. лв. през 2018 г. за миналата година централата е на минус "само" с 202 млн. лева. Подобрението, ако въобще може да се каже така, обаче не се дължи на оптимизации, реформи или активно пазарно поведение, а изцяло на държавната помощ. С извънредни заповеди на енергийния министър Теменужка Петкова ТЕЦ-ът беше включен в енергийния микс за бита и НЕК беше задължена да изкупува скъпата му енергия. За да няма повишение при крайната цена на ток бе решено разликата в цената, по която НЕК купува от ТЕЦ-а (около 135 лв./мВтч), и тази, по която продава на ЕРП (около 90 лв./мВтч), да се покрива от фонда "Сигурност на електроенергийната система". Той пак се пълни с пари от крайните клиенти - през цена "Задължение към обществото", но тежестта е разпределена и върху бизнеса.

Тази година отново беше издадена такава заповед за задължително включване на ТЕЦ "Марица-изток 2", но тя вече оказва пряк ефект върху цената на тока за бита (около 3% ръст), тъй като Комисията за енергийно и водно регулиране нямаше повече полезни ходове, с които да компенсира поскъпването.

Освен това държавната въглищна централа получи досега през 2020 г. близо един милиард бонус, след като БЕХ капитализира 600 млн. лв. от дълга й, а след това купи и нужните квоти CO2 за 2019 г. срещу още 330 млн. лева. След тази подкрепа обаче дълговете на ТЕЦ-а остават около 1 млрд. лева, а натрупаната загуба - 820 млн. лева.

Критично е положението и на общинската "Топлофикация София". Тя продължава да увеличава загубата си, като за 2019 г. е на минус 82.5 млн. лева. Проблемът при това дружество вече не е, че клиентите не си плащат сметките (дори напротив - събираемостта е над 95%), а в неефективното производство. На практика топлофикацията произвежда основно пара, с която топли софиянци през зимата, и много малко електроенергия, която иначе би могла да й бъде основен източник на приходи през цялата година. Причината това да е така са редицата управленски грешки през последните поне 20 години. Едва сега има план за изграждане на нови когенерационни мощности, чрез които с едно и също потребление на природен газ ще се произвежда двойно повече ток и съответно дружеството би могло да излезе на печалба. Дали и как ще се осъществи това обаче все още не е ясно.

Три на плюс

Точно обратно е положението при другото държавно трио: АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз" и Електроенергийния системен оператор. Първите две дружества дори постигнаха исторически рекорди при приходите си през 2019 г., но те със сигурност няма да се повторят през 2020.

Атомната централа е увеличила постъпленията си с над 18.5% до 1.33 млрд. лв., след като през миналата година за първи път премина границата от един милиард. Това обаче не се дължи толкова на увеличено производство (АЕЦ работи в непрекъснат режим и до голяма степен винаги произвежда едно и също количество електроенергия на година, като разлики може да има само при ремонти и аварии), колкото на по-високата продажна цена. Основната печалба на централата идва от участието й на енергийната борса, където успява да пласира по-евтината си енергия (заради изплатената отдавна инвестиция) на високите през 2019 г. пазарни цени.

Именно това е и в основата на гигантската печалба от близо 325 млн. лв. (при 163 млн. лв. година по-рано). По-неприятното в случая е, че голяма част от тези пари биват прибрани под формата на дивидент от БЕХ, за да се дадат след това на затъналата ТЕЦ "Марица-изток 2" под формата на капитал или за купуване на нужните е квоти CO2. Впрочем именно затова БЕХ отчете над 584 млн. лв. печалба - като освен от АЕЦ-а допълнителен дивидент е изтеглен и от Електроенергийния системен оператор, който управлява националната електропреносна мрежа.

Газовата връзка с Гърция ще увеличи конкуренцията в доставките
Фотограф: Надежда Чипева

При "Булгаргаз" ситуацията с приходите отново се дължи на повишената цена на природния газ, а не на по-голямо потребление. Дори напротив - заради високите цени през миналата година някои заводи преминаха на ток, а други - на алтернативни горива. Като се изключи глобата от 55 млн. лв. по загубеното от България газово дело в ЕК, заради което компанията излезе на загуба през 2018 г., за последните години тя успя да изплати почти всичките си дългове и дори трупа неразпределена печалба.

Господстващото положение на "Булгаргаз" на газовия пазар обаче ще започне да отслабва след пускането на газовата връзка с Гърция и отварянето на възможността за внос на каспийски и LNG газ.

Що се отнася до частния оператор "Овергаз", той отчита силен ръст на оборота (пак преди всичко заради по-високите цени), който вече минава 230 млн. лв. Печалбата му обаче намалява до 14.4 млн. лв. заради инвестиционни разходи.

Касичката "Булгартрансгаз" започва да се празни

Едно от най-печелившите държавни дружества - газопреносният оператор "Булгартрансгаз", отчита по-малко приходи, двойно по-голяма печалба, допълнителни заеми и близо половин милиард лева по-малко по сметките. Големите разходи на дружеството са свързани с изграждането на газопровода от турската към сръбската граница като продължение на "Турски поток" и необходимите компресорни станции за него, както и покрай разширяването на националната газопреносна мрежа.

Реално за 2019 компанията е похарчила над 1.1 млрд. лв., което е 17 пъти над числото за 2018 г. Заради това наличностите по сметките на "Булгартрансгаз" намаляват от близо 517 млн. лв. до само 97 милиона, и то въпреки изтегления заем от 391 млн. лева. Дружеството е придобило активи за почти 462 млн. лв. - различни газопроводни връзки и компресорни станции, включително разширението на тръбата от станция "Страшимирово" до ТЕЦ "Варна". За последния обект от компанията бяха заявили пред "Капитал", че ще се финансира от собственика на централата Ахмед Доган, но сега от отчета се вижда, че разходите от над 1 млн. лв. са поети от държавното дружество.

Освен това 250 млн. лв. са платени като аванс на саудитския консорциум "Аркад" за изграждането на "Турски поток" през България. Общата стойност на проекта е 2.15 млрд. лв., но по-голямата част от финансирането ще бъде осигурена от строителя и "Булгартрансгаз" ще я изплаща в следващите 10 години от транзитните такси, които "Газпром" ще плаща.

Други 140 млн. лв. са платени като аванс на обединението "Ферощал Балкангаз", в което водещ партньор е ГБС. То изгражда компресорните станции "Расово" и "Нова Провадия", без които няма да може да се транспортира газ от Турция към Сърбия.

За да има средства за всички тези проекти, богатата по принцип държавна компания изтегли кредит в размер на 200 млн. евро. Това стана през октомври 2019 г., като финансиращите институции са Ситибанк Европа, ИНГ банк, Уникредит Булбанк, както и Международната банка за икономическо сътрудничество. През тази година е планирано и тегленето на още един нов заем от 400 млн. евро.

И все пак, въпреки че приходите от оперативна дейност намаляват с 15 млн. лв. - до 358 млн., дружеството отчита печалба от 104 млн. лв. Това е двойно по-добър резултат от регистрираните над 47 млн. лв. за 2018 г., който до голяма степен се дължи на повишените регулаторни такси.

Мартин Георгиев

председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България

Ограниченията заради коронавируса доведоха до 30% спад на потреблението на електроенергия и около 50% по-ниски цени през месеците март и април. За щастие това не доведе до фалити на фирми от сектора. Възстановяването започна през юни, а колко дълго ще продължи зависи от развитието на епидемията и затварянето на икономиката.

Цените на електроенергията зависят от куп фактори и трудно може да се прогнозира какви точно ще бъдат. Но България е свързана с европейския електроенергиен пазар и по тази причина цените вече зависят от това, което се случва в ЕС, и в много по-малка степен от случващото се само в страната. Например разликата между средната цена от началото на 2020 г. в България и Румъния е само 0.1 евро/мВтч, което е 0.3%.

С либерализирането на пазара на ток компаниите ще имат повече възможности да договарят услуга, която съответства на тяхното потребление. Например, ако обектът е по-натоварен през уикендите, когато енергията е по-евтина, може да получи специален профил на доставката и да плаща по-малко.

Зелената сделка на ЕС и свързаното с това нарастване на ВЕИ мощностите ще бъде голямо предизвикателство за всички - както за операторите на електроенергийните системи, така и за търговските участници на пазара, тъй като прави по-трудно балансирането. Но с времето трябва да се научим да работим в такава среда - с променящи се в реално време параметри.
Статията е част от проекта К100: Най-големите компании в България. Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.
Темата накратко
  • Търговията с електроенергия заема все по-централна роля в сектора, но се концентрира в по-малко на брой играчи.
  • Финансовите показатели на водещите дружества се подобряват значително, като загуби имат само държавните НЕК и ТЕЦ "Марица-изток 2" и общинската "Топлофикация София".
  • Либерализацията на пазара продължава, но все още има дефекти и държавна намеса.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 2
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    "С извънредни заповеди на енергийния министър Теменужка Петкова ТЕЦ-ът беше включен в енергийния микс за бита и НЕК беше задължена да изкупува скъпата му енергия. За да няма повишение при крайната цена на ток бе решено разликата в цената, по която НЕК купува от ТЕЦ-а (около 135 лв./мВтч), и тази, по която продава на ЕРП (около 90 лв./мВтч), да се покрива от фонда "Сигурност на електроенергийната система". Той пак се пълни с пари от крайните клиенти - през цена "Задължение към обществото", но тежестта е разпределена и върху бизнеса."

    А какво още влиза в фонда "Сигурност на електроенергийната система" да ви повторя ли? Сумите от продажба на въглеродни квоти. Ето затова, господа и госпожи, никой политик не се тревожи за ТЕЦ МИ2, затова и си имат даже футболен отбор. Това е истината - анализите оставям на вас.

  • 3
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    За да не съм голословен, ето една статия с разбивка на приходите за 2018 г.:
    https://3e-news.net/ %D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%BD%D0%B0%D0%B4-2-%D0%BC%D0%BB%D1%80%D0%B4-%D0%BB%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B4-%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-2019-%D0%B3_65942


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK