Теодора Георгиева: Газовата връзка с Гърция напредва по-бавно от очакваното
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Теодора Георгиева: Газовата връзка с Гърция напредва по-бавно от очакваното

"Двете частни въглищни централи в комплекса "Марица-изток" могат да преминат на газ, който ние да доставяме", посочва Теодора Георгиева

Теодора Георгиева: Газовата връзка с Гърция напредва по-бавно от очакваното

Изпълнителният директор на проектната компания за интерконекора "Ай Си Джи Би" пред "Капитал"

Ивайло Станчев
4567 прочитания

"Двете частни въглищни централи в комплекса "Марица-изток" могат да преминат на газ, който ние да доставяме", посочва Теодора Георгиева

© Цветелина Белутова


Визитка

Теодора Георгиева има повече от 20 години опит като стратегически мениджър и ръководител на значими проекти в различни икономически сектори. В момента Георгиева е изпълнителен директор на "Ай Си Джи Би", както и член на съвета на директорите. Отговаря за цялостното управление и развитие на междусистемната газова връзка между Гърция и България. От 2012 г. до 2014 г. Теодора Георгиева е била управляващ директор на "Набуко България", а преди това 13 години е работила в "OMV България", като осем от тях е ръководила компанията. Завършила е УНСС, има магистратура по специалност "Финанси".

Газовата връзка Гърция - България се изгражда от инвестиционното дружество "Ай Си Джи Би", регистрирано в България, с акционери БЕХ (50%) и гръцкото IGI Poseidon (50%), в което равни дялове имат гръцката газова корпорация DEPA и италианската енергийна група Edison. Газопроводът ще се свърже с гръцката газопреносна система и Трансадриатическия газопровод (TAP) в района на Комотини и с българската газопреносна система в района на Стара Загора. Общата дължина на тръбата ще е 182 км, а началният капацитет - 3 млрд. куб.м/година. Общият бюджет на проекта е 240 млн. евро, като 110 млн. от тях са кредит от ЕИБ, а други 39 млн. са безвъзмездно европейско финансиране.

Когато през миналата година бяха подписани договорите за изграждане на газовата връзка с Гърция и доставката на тръби за нея, беше обявено, че проектът може да бъде завършен до края на 2020 г. На няколко пъти през последните месеци обаче се появи разнопосочна информация за забавяне, проблеми със строителя и т.н. Какъв е реалният напредък и какви са актуалните срокове за завършване на проекта?

- Подписаният през октомври 2019 г. договор с изпълнителя "Авакс" е със срок 18 месеца, така че краят на 2020 г. беше по-скоро цел за ускоряване, а не договорен срок за завършването на проекта. Срокът по договор с изпълнителя е април 2021 г. По-скоро имаше желание нещата да се случат по-рано заради договора за доставка на азерски газ от началото на следващата година, който трябва да минава именно през интерконектора с Гърция.

Заради пандемията от коронавирус и затруднените международни пътувания и доставки обаче изпълнителят поиска отсрочка, която все още не е верифицирана от проектната компания "Ай Си Джи Би". Очакваме до края на този месец да ни бъде изпратен финален график, като предварителната информация е за завършване на проекта във втората половина на следващата година при наслагване на различни фактори от обективно естество - ограничения при транспорт заради пандемията, настъпващ есенно-зимен сезон и възможна втора вълна на COVID-19, екологични ограничения. Ние ще настояваме за по-добра организация на дейностите и за максимално оптимизиране на сроковете и вярвам, че ще срещнем подкрепа за това и от страна на правителствата на Гърция и България, тъй като проектът IGB е от особена важност за целия регион и той е ясно поставен като приоритет не само на национално ниво.

Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук

Всъщност за пръв път официално разбрахме, че по проекта има някакъв проблем, когато миналия месец работниците обявиха стачна готовност заради неполучени заплати. Това ли е всъщност основният проблем - организацията на работата на гръцкия строител "Авакс"?

- Заплатите са изцяло ангажимент на строителя. Разбира се, това, че не се плащат навреме, в никакъв случай не е добра атестация. Но това няма никаква връзка с нашите отношения с "Авакс", въпреки че ние като възложител понасяме косвено негативите. Нашият договор предвижда плащанията да се правят само на база изпълнен конкретен ангажимент. Към момента на недоволството на работниците всички наши задължения по проекта бяха изплатени към фирмата строител, а отделно на строителя е преведен и аванс. Всички останали траншове ще бъдат според напредъка - на база положени тръби и обратно запълнени траншеи.

Към момента има доста голям напредък по някои от основните дейности - над 125 км от трасето в България и Гърция са разчистени, имаме около 75 км разнесени тръби, над 40 км извършени заварки, като скоростта на заваряването се подобрява. На обекта вече има и доставено допълнително оборудване за втора линия за автоматично заваряване. В планинската част около Маказа и от гръцка страна обаче не могат да се използват автоматични заварки заради трудния и неравен терен. По тази причина там е предвидено заваръчните шевове на тръбопровода да се извършват ръчно, което е и доста по-бавен процес. В средата на септември започнаха и дейностите по прокопаване на траншеята, полагане на тръбата и засипване на първите готови участъци с обща дължина близо 5 км.

А има ли други проблеми около проекта?

Ключови моменти, които се бавят, са поръчките на оборудване - газоизмервателни станции, кранови възли, диспечерски център и др. Тепърва съгласуваме работните им проекти, а след това ще чакаме и одобрение от партньорите от "Булгартрансгаз", ТАП и DESFA.

Другото, което ни притеснява по изпълнението на проекта, е т.нар. хоризонтално насочено сондиране, предвидено като технология при пресичането на язовир "Студен кладенец" и река Марица. Технически проблем е изникнал и с това, че трябва да се промени ъгълът на прокопаване на тръбата под язовир "Студен кладенец" и река Марица заради техническа невъзможност за пробив под записаните в екооценката параметри. Освен това, тъй като тази част от маршрута е в защитени зони, има точно определен времеви срок в годината за извършване на сондажните дейности. В момента с екоминистерството се водят разговори за разрешение това прокопаване да започне през февруари.

Като цяло мога да кажа, че строителството все пак напредва - наистина не със скоростта, с която искахме, но има сериозен напредък. Мислехме, че ще е по-лесно. И мога да кажа, че по-големият натиск нещата да се случват идва от българска страна, докато за гръцките колеги няколко месеца забавяне не са от толкова голямо значение, колкото за България. Страната ни прави всичко възможно този проект да се реализира в оптимален срок, тъй като разчитаме на сериозните ползи във връзка с енергийната сигурност, диверсификация на източниците на пазара и получаване на повече независимост. Другите акционери имат по-скоро пазарен интерес от реализацията на проекта, което не омаловажава техния принос и ноу-хау.

Какви санкции са предвидени по договора с изпълнителя, ако сроковете и евентуалните отсрочки не бъдат спазени?

- Санкциите са доста сериозни и точно затова се притесняваме защо изпълнителят не се мобилизира в пълна степен, за да завърши обекта навреме. За всеки ден закъснение след изтичане на срока по договор се дължат 90 хил. евро, което значи над един милион лева само за 6 дни. Не смятам обаче, че трябва да се плашим с глоби, а просто трябва договорите да се изпълняват. Ако в началото някой си е мислил, че няма да спазва зададените срокове, мисля, че вече всички знаят, че няма такава възможност.

Всъщност ние изобщо не сме гъвкави да правим каквито и да било промени по отношение на договора с изпълнителя не само заради Закона за обществените поръчки, но и заради сложната акционерна структура, финансирането от международни институции, безвъзмездната помощ от ЕС... Проектът може да бъде одитиран на няколко нива в бъдеще и затова своеволия са недопустими, така че следим всичко да бъде изпълнявано качествено и в рамките на договорените срокове.

Извън санкциите за строителя какво може да загуби самата проектна компания "Ай Си Джи Би" от отложеното пускане на газопровода?

- Извън геополитическата важност на този газопровод, на първо място, ние имаме договори с доставчиците, които са резервирали капацитет и очакват да го получат. Също така проектът има одобрен бизнес модел, който обаче няма да се случи при едно забавяне, тъй като оперативните разходи ще вървят, а няма да има приходи. Пропуснатите ползи могат да се измерят и с това, че колкото по-рано тръбата влезе в експлоатация, толкова по-голям шанс има да се запълни целият ѝ капацитет.

Споменахте договора за доставка на азерски газ, който е за една трета от капацитета на интерконектора. Какви са сроковете по него и какво ще стане, ако вашият проект не е завършен? Неотдавна директорът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов заяви, че азерският газ може да влиза в страна през Кулата.

- Ще се радваме, ако "Булгаргаз" е постигнал или постигне такава договореност за доставките, които би следвало да започнат през декември тази година. Другият вариант е да се правят чисто търговски сделки с въпросните количества природен газ, без физически доставки в страната, докато бъде готова газовата връзка.

А има ли нов интерес от други доставчици да използват газовата връзка между България и Гърция?

- Освен азерския газ имаме резервации още от DEPA и от Edison, които са акционери в проекта, както и от "Булгаргаз", който е резервирал 500 млн. куб.м/година през бъдещия LNG терминал до Александруполис. През ноември ще имаме сигурност и за резервиран капацитет от американска компания - близо 300 млн. куб.м. Всичко това заедно прави около 50% от настоящия капацитет на тръбата.

Останалите 50% от капацитета ще предлагаме за търговско ползване като обичаен газов оператор в България и Гърция чрез търгове на платформи за резервиране на капацитет и с по-кратки периоди на резервиране.

Какви са шансовете да се използва целият капацитет?

- Досега газовата връзка се приемаше по-скоро като ключова част от транзитните потоци на газ през България към Източна и Централна Европа. Сега обаче виждам голям потенциал за бъдещето на този проект и за вътрешния пазар, най-вече във връзка със Зелената сделка на ЕС. Европейският парламент вече одобри възможността газът да бъде преходно гориво към постигането на въглеродно неутрална икономика. И ако това бъде прието от страните членки, потенциалът наистина би бил сериозен, защото може основните въглищните централи в България да преминат на газ и IGB несъмнено ще има роля в осигуряването на преноса на суровината. Дори само двете частни централи в комплекса "Марица-изток" - "Ей и Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица 3", да преминат на газ, анализите сочат, че ще са им нужни над 2 млрд. куб.м на година. Все пак тези централи са изключително близко до трасето на самата газова връзка и свързването им няма да е нито скъпо, нито сложно.

Ако Брюксел одобри тази стъпка и има такава държавна политика у нас, всичко това може да се случи до 2025 г., когато субсидиите за въглищните централи се очаква да спрат.

Интервюто взе Ивайло Станчев

Визитка

Теодора Георгиева има повече от 20 години опит като стратегически мениджър и ръководител на значими проекти в различни икономически сектори. В момента Георгиева е изпълнителен директор на "Ай Си Джи Би", както и член на съвета на директорите. Отговаря за цялостното управление и развитие на междусистемната газова връзка между Гърция и България. От 2012 г. до 2014 г. Теодора Георгиева е била управляващ директор на "Набуко България", а преди това 13 години е работила в "OMV България", като осем от тях е ръководила компанията. Завършила е УНСС, има магистратура по специалност "Финанси".

Газовата връзка Гърция - България се изгражда от инвестиционното дружество "Ай Си Джи Би", регистрирано в България, с акционери БЕХ (50%) и гръцкото IGI Poseidon (50%), в което равни дялове имат гръцката газова корпорация DEPA и италианската енергийна група Edison. Газопроводът ще се свърже с гръцката газопреносна система и Трансадриатическия газопровод (TAP) в района на Комотини и с българската газопреносна система в района на Стара Загора. Общата дължина на тръбата ще е 182 км, а началният капацитет - 3 млрд. куб.м/година. Общият бюджет на проекта е 240 млн. евро, като 110 млн. от тях са кредит от ЕИБ, а други 39 млн. са безвъзмездно европейско финансиране.

Когато през миналата година бяха подписани договорите за изграждане на газовата връзка с Гърция и доставката на тръби за нея, беше обявено, че проектът може да бъде завършен до края на 2020 г. На няколко пъти през последните месеци обаче се появи разнопосочна информация за забавяне, проблеми със строителя и т.н. Какъв е реалният напредък и какви са актуалните срокове за завършване на проекта?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    historama avatar :-P
    historama

    Тази госпожа от снимката не е ли работила на гише в КАТ?

  • 2
    val1320 avatar :-|
    val1320

    Финансист ръководи строеж на газопровод?!Странни работи стават в Родината ни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK