Помнете "Южен поток", мислете за "Турски поток"

Двата проекта са всъщност едно и също продължение на руската политика от 90-те за овладяване на българската газова мрежа.

   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева
Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук

Амбицията на Москва за руски газопровод, който да заобиколи Украйна и да доставя газ директно до европейските пазари, е поне на четвърт век. Като първопричината за нея всъщност може да се приеме точно България, която през 1995-1996 г. отказа да продаде газопреносната си мрежа на дружеството "Топенерджи" - смесена компания между "Газпром" (с 50%), държавната "Булгаргаз" (с 25%) и фирми от някогашната "Мултигруп". Тогава "Газпромбанк" отпуска кредит за разширението на българската транзитна мрежа към Турция и Гърция, но в крайна сметка планът не се осъществява заради отказа на тогавашния премиер Жан Виденов да даде контрола върху газопреносната мрежа на "Газпром". Според легендата по време на преговорите през 1996 г. тогавашният шеф на руската компания Рем Вяхирев вместо "добър ден" казва на Виденов: "Момче, или ще мина през теб, или ще те заобиколя."

Така и става - нарасналото търсене в Турция след 2000 г. беше посрещнато не с увеличение на транзита през България, а със строеж на газопровода "Син поток" през Черно море. Още със завършването му "Газпром" имаше намерение да увеличи капацитета и част от газа да минава към Западна Европа през България (както сега се случва с "Турски поток"). След първата украинско-руска газова криза от 2006 г. "Газпром" започна да лансира "Южен поток" като трасе за заобикаляне на Украйна.

На 18 януари 2008 г. България и Русия подписват междуправителствено споразумение за изграждането на газопровода с капацитет 31.6 млрд. куб.м годишно (два пъти повече от сегашния "Турски поток" през страната). На 13 ноември 2010 г., по време на посещението на руския премиер Владимир Путин в София, бе учредено и съвместното дружество за "Южен поток България" с акционери БЕХ и "Газпром" (с по 50% от капитала). Официално началото на строителството бе дадено на 31 октомври 2013 г. при село Расово, където впрочем сега се изгражда една от компресорните станции на "Турски поток".

Прогнозната цена на "Южен поток" през България беше огромна - 4 млрд. евро, значително повече спрямо другите части на газопровода. Това повдигна и съмненията за тежки корупционни схеми, включително с участието на български подизпълнители.

Формално строителството бе спряно през юни 2014 г. от премиера Пламен Орешарски с мотива "до приключване на проверката на Европейската комисия", според която проектът нарушаваше енергийните правила на Брюксел. В края на 2014 г. обаче Путин окончателно сложи точка на "Южен поток" и обяви като приоритет "Турски поток". На българска територия - в частта от Провадия до Сърбия, трасето в проектите и за двата газопровода е едно и също.

Проблемната газова връзка с Гърция

В същото време много по-малката като дължина междусистемната газова връзка Гърция - България, която би намалила руското влиение в страната, се бави повече от десетилетие. Още на 14 юли 2009 г. тя бе обявена от първото правителство на ГЕРБ за обект от национално значение, изключително важен за намаляване на енергийната зависимост от Русия. И ако Бойко Борисов, който оттогава с кратко прекъсване е премиер, наистина искаше да диверсифицира доставките на природен газ за България и да ограничи влиянието на Русия, отдавна можеше да го е направил.

Според първоначалните планове алтернативен газ трябваше да потече още в края на 2012 или началото на 2013 г., но строителството на тръбата така и не започна. След поредица от отлагания първата копка на гръцката връзка бе заложена за края на българското председателство на ЕС през юни 2018 г., но и това не се случи. Реално стартът на изграждането ѝ бе на 22 май 2019 г. - десет години след лансирането на проекта, като се очакваше тръбата да бъде готова в края на 2020 г. Заради куп неуредици обаче срокът е изместен за втората половина на 2021 г., но със сигурност ще е след пускането на "Турски поток" през България.

Важността на газовата връзка с Гърция е в това, че можеше да задоволи изцяло вътрешното потребление на страната от различен от "Газпром" доставчик и достъп до LNG терминали. Тя може да осигури и възможности за транзит на неруски газ към Украйна, Румъния, Сърбия и дори Унгария при наличие на капацитет. С пускането на "Турски поток" обаче той ще бъде блокиран за руския газ. До 2029 г. също от "Газпром" е блокиран и преносът през Трансбалканския газопровод.