Ако се върнем назад във времето обаче, ще видим, че това е процес в развитие поне от 40 години. Макар стремежът към свобода на индивида и обществата да е хилядолетен, той в крайна сметка е еволюирал най-вече до различни свободи на личността и някаква независимост на държавно ниво (от други държави), но друга независимост е трудно да се посочи. Може би даже обратно - с окрупняване на земята и миграцията в градовете, независимостта е доста условна - загубването на работа, дори за кратък период от време, може да доведе до загуба на жилище, семейство и т.н. особено като се има предвид повишаващата се задлъжнялост на домакинствата под една или друга форма. Има нещо вярно и в това, че най-големият наркотик и начин на контрол е месечната заплата. Това е на ниво индивид.

На ниво държава, нещата са още по-сложни и заплетени поради простия факт, че от около 180 държави едва двадесетина осигуряват основните енергийни ресурси. Едва ли е необходимо да припомняме колко войни и преврати са ставали точно заради борбата за ресурси, влияние и свързаната с тези неща корупция. Факт е и това, че в продължение на хилядолетия, човешката цивилизация се е развивала право пропорционално на енергията, която ползва и изходът от този омагьосан кръг изглеждаше невъзможен. До 1980. Тогава се появи идеята за енергиен преход (Energiewende). Макар мнозина да свързват това с възхода на ВЕИ, идеята за енергиен преход е доста по-всеобхващаща и поставя основната мисия - човечеството да продължи да се развива, от една страна, чрез по-ефективно използване на ресурсите, от друга, чрез използване на възобновяеми ресурси и така да се получи независимост от проклятието на лесните ресурси (има даже и термин oil curse).

"Войната вървеше добре и за двете страни, докато не се намеси Генералният щаб"

И докато нещата се развиваха добре по научните конференции, в един момент се намесиха политиците. Дали за добро, дали за лошо, но се намесиха, а и нищо не може да се случи без тях така или иначе. Първа беше Тачър през далечната 1989, когато започна да говори за заплахата от глобалното затопляне, а най-известен стана Ал Гор. По това време, Грета Тунберг, която събра доста неоснователно непропорционален гняв и омраза, дори не е била в "плановия отдел", както се казваше в една тъпа смешка по соц време. Естествено, появиха се и "генералите" от другия щаб и се започна война, което продължава и днес.

Грешка! Грешна комуникационна стратегия, която струва и ще струва колосални щети на цивилизацията.

• Да, страхът продава и привлича вниманието, но не събира привърженици, когато няма непосредствена опасност. Не вярвате?! Колко пъти сте почувствали прилив на адреналин при четене на книги за апокалипсиса?! Та нали и сега с COVID-19 е същото - умират пред очите ни хора, а ние спорим дали има опасност или не?! След първоначалното привличане на вниманието, трябва да следва друго. А то и сега, след 30 години, говорим само за последствията, без да можем да посочим по категоричен начин точно кога ще се случат нещата.
• Ние не спасяваме света и планетата. Ние можем да спасяваме само човешкия род. Както и да го унищожаваме...

А всъщност, може да е много по-просто и ефективно. Да предоставим на отделния индивид възможност да бъде по-малко зависим, да има полза от новия начин на използване на ресурси, да докажем на "неверниците", защото теорията е хубаво нещо. Но Тома Неверни, за да повярва, трябва да бръкне в раната.

Да водиш чрез личен пример

Докато отделните държави правеха плахи стъпки, Германия бе първата която стъписа света със спирането на голяма част от атомните блокове след "Фукушима" (и за това решение има предистория и се чакаше само пусков механизъм) и предприе щурмова атака към превземане на енергетиката чрез ВЕИ. Естествено, високите дървета привличат гръмотевиците, но в края на краищата резултатите напълно разбиват всички митове - от митовете около цената на енергията, до "зависимостта" от руския газ, през "упадъка" на икономиката, та до неминуемите проблеми с мрежата. Всички те се дъвчат от години и бяха развенчани от данните тук.

Не по-малко интересен е и примерът с Дания, защото тя е значително по-малка и с по-скромни възможности от Германия, но се справя дори по-добре от нея. Това е идеален контрапункт на тезите за това, че ВЕИ-то е само за големите държави. Нещо повече - малка Дания (по-малка и по площ и по население от България, с ужасен климат) е всъщност дом на най-голямата фирма във вятърните турбини (VESTAS).

Някак по между другото, Великобритания, без много шум, освен че е единствената държава узаконила борбата с промените в климата, успя да намали до 0 за дълъг период от време използването на въглища в централите си и не само увеличи вятърния парк, но продължава да строи огромни нови такива.

Заразени от примера, други държави се надпреварват да извлекат ползи за себе си. Например Португалия постигна най-ниската цена от соларен парк - под 12 евро/мВтч.

Всъщност, в Европа отдавна е събран огромен опит и в проектирането, и в изпълнението, и в различните финансови модели и просто е дошъл момента това да се хармонизира, да се избере най-удачното и този огромен опит да бъде мултиплициран.

Ние всъщност можем да използваме тези неща почти наготово с незначителни разходи до момента.

Да видим защо това е добре за Европа, а и за всеки:

• Всеки един мегаватчас, генериран от ВЕИ вместо от фосилно гориво, спестява на Европа разходите за закупуване на нефт, газ и въглища. И това е така - БВП расте, а вносът на фосилни (за електропроизводство) не. Да, нуждата от тях няма да изчезне напълно в скоро време, но трендът е умопомрачителен и това най-добре се вижда от цената на акциите на фосилните компании - оценката за бъдещите им приходи.
• Европа е лидер във ВЕИ сектора и европейски фирми инсталират оборудване в САЩ, Австралия, Китай и др. Европа е и лидер в технологиите по генерация и пренос на водород (заедно с Япония) и това е от полза за работниците в европейските фабрики.
• Електрификацията на транспорта и отоплението допълнително ще намали разходите - това изглежда е малко трудно да се осмисли, но въпреки че цената на тока за домакинствата е по-висока, общите разходи, като процент от разполагаемия доход на домакинство намаляват. А това е от полза за обикновения потребител.
• Възможността, да си зареждаш колата безплатно от соларния панел е нещо, което все повече и повече хора на запад използват и това също е пряка полза за обикновения потребител.
• Възможността, да генерираш ток и с термопомпата и да можеш да се отопляваш 2-3 пъти по-ефективно пак е полза за обикновения потребител
• Възможността фермерите да произвеждат евтин ток им дава допълнителна конкурентоспоспособност. Нови възможности идват и от агроволтаика-та.
• С осигуряването на "светло и топло" в малките населени места, както и с възможността за отдалечена работа, се създават условия за намаляване миграцията към града.
• Европа е със застаряващо население, пенсионните фондове ще изпитват напрежение, приходната част зависи от други, но осигуряването на евтино/безплатно електричество от солара на покрива или кооператива, дава независимост от държава, ЕРП и други.

Като е толкова хубаво, защо не става по-бързо?

Всъщност става. Навлизането на ВЕИ става с темпове, невиждани в човешката история, като достигна днешния процент от енергийния микс за по-малко години от всеки друг източник на енергия.

В предимствата на новия енергиен модел на практика няма големи спорове, защото всичко е базирано на проста физика и математика и на факта, че в момента 2/3 от потребяваната енергия се губи като топлина и това вече го обсъдихме тук. Две трети!

Има обаче сериозни други проблеми

• Фосилната индустрия е изключително зряла и с добре развита инфраструктура, на която се базират цели държави - просто в продължение на години, те са правили само това за доброто на всички в крайна сметка. Те не могат да изчезнат за 20-30 години.
• Покрай нея са се развили дори повече спомагателни и обслужващи фирми на практика в цял свят.
• Нещата са толкова сложни, че се наливат огромни средства, над 5 трилиона долара под формата на субсидии, просто защото никой не смее да прави големи промени и да промени статуквото. Ето защо, без международно сътрудничество, не е възможно това да стане. И точно поради това, лобирането, извън "лошата" му страна, има известен смисъл, защото "високата скорост води до катастрофи".
• Добива на фосилни горива е съществена част от БВП. Утре, когато всичката тази енергия я идва от слънцето и вятъра, този компонент от БВП изчезва. Ток ще има, но какво правим с намалените данъци в държавата от това ? Кой е този политик, който ще се гордее, че по негово време БВП e намалял значително?
• Пътната мрежа се поддържа основно от акцизи върху горивата, какво правим с тях, когато си добивам "горивото" от солара на покрива. Нали не смятате, че държавата ще сложи данък слънце?! Тук обаче е добре да вметна, че поради факта, че в България, за да угодим на корпоративни интереси, нашият акциз върху горивата е много нисък и при нас, в дългосрочен план, това за първи път ще играе положителна роля, тъй като дупката във финансите ще е по-малка, когато минем на електрически коли.
• Вероятно, поради излишъка на ток през деня, дневната тарифа ще е по-ниска от нощната.

Идеята е, че НЯМА област от съвременния живот, която да не бъде засегната в една или друга степен от промяната. А тъй като така или иначе покрай COVID-19 кризата трябва да се прави ремонт на всичко в държавите, сега е моментът политиците да действат и по тази тема. Ще имат и оправдание - криза, действаме без да сме изпипали нещата. За нас, които сме на опашката, е добре да се молим "да се разберат големите". И да не се залъгваме - това ще се случва независимо дали ще има Зелена сделка или не и дали ще има общо разбиране за парите

С други думи - имаме нужда от истински лидери, тъй като бурята е сериозна.