Умна мрежа, глупав ток
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Какво има в Плана за възстановяване

Умна мрежа, глупав ток

Shutterstock

Умна мрежа, глупав ток

Дигиталното управление на енергийната мрежа може да спести голяма част от загубите на ток

Ивайло Станчев
6496 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Текстът е част от серията за новия национален План за възстановяване и устойчивост, който трябва да бъде приет до следващата година и да инвестира 12 млрд. лв в икономиката до 2026 г. Отворените дебати по плана ще вървят до началото на 2021 г., а окончателният план трябва да бъде приет до април. Повече за самия План може да видите тук.
Темата накратко
  • Енергетиката ще получи само 511 млн. лв от Плана за възстановяване и ще чака друго финансиране за нисковъглеродната трансформация
  • Средствата ще отидат за модернизиране на основната електропреносна мрежа и трансграничните връзки.
  • С това ще могат да се управляват нови 4000 мВт мощности от ВЕИ, а възможносите за внос и износ на енергия ще се увеличат с 1000 мВт.

Ако има нещо, което България трябва бързо да реформира, за да влезе в тон с ЕС, това е енергетиката. Тя ще бъде сред най-силно засегнатите от новите климатични политики на ЕС, тъй като работи по стар модел - разчита на големи и замърсяващи производители, които са отдалечени на стотици километри от потребителите. Това води до загуби по мрежата и трудно управление. В повечето западни страни реформите в сектора започнаха още преди десетилетие и днес на много места има децентрализирани общности, които сами произвеждат електроенергията си и дори продават излишния ток. Това е много по-ефективно и евтино, поради което от Брюксел многократно беше заявено през последните месеци, че в основата на Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС трябва да стоят именно Зелената сделка и трансформацията на енергетиката.

България обаче е решила да раздели нещата на две. В Плана, който вицепремиерът Томислав Дончев представи в края на октомври, фокусът е основно върху повишаването на енергийната ефективност и намаляването на потреблението на енергийни ресурси. Самите реформи в енергетиката, свързани с въглищните централи, нови ВЕИ, съхранение на енергия, водородни технологии и др., са оставени на заден план с идеята за тях да се използва Фонда за справедлив преход. Той обаче ще разполага само с 1.18 млрд. евро - основно за преодоляване на социално икономическите ефекти от прехода към нисковъглеродна икономика и в много по-малка степен за инвестиции. Това, според експертите, ще бъде основен въпрос, който Еврокомисията ще повдигне с България.

Новата мрежа

Реално единственият енергиен проект, който ще се финансира сега с Плана за възстановяване, е този на Електроенергийния системен оператор (ЕСО )за модернизация на преносната мрежа. Той безспорно е от ключово значение за всички други реформи в сектора, но въпросът е дали ще бъде достатъчно, за да изпълни България поетите ангажименти.

Общо 511 млн. лв са заложени за дигитална трансформация и развитие на системите на държавната фирма, която управлява цялата електропреносна мрежа, координира производството на ток в страната и осигурява вноса и износа на енергия. Записано е, че средства трябва "да спомогнат за прехода към нисковъглеродна енергетика чрез цялостно модернизиране на дейностите по планиране, управление и поддръжка на електропреносната мрежа на страната и въвеждането на съвременни цифрови средства и методи, които да осигурят необходимата маневреност, сигурност, надеждност и бързодействие при управлението на електроенергийната система". С две думи - т.нар. smart grid или умна мрежа.

Проектът на ЕСО трябва също така да отговори на все по-голямо проникване на възобновяеми източници и т.нар. децентрализирана генерация - малки мощности, близо до потребителя.

От ЕСО не казват дали сумата от 511 млн. лв ще е достатъчна за тази модернизация (по информация на "Капитал" изграждането на цялостна умна мрежа би струвало поне 3 млрд. евро), но обясняват, че проекта допринася както пряко, така и косвено за постигането на заложените в Пакета "Чиста енергия за всички европейци" цели - сигурността на снабдяването, интегрирането на ВЕИ, сигурността и гъвкавостта на електроенергийната система, ефективното и прозрачно функциониране на вътрешния енергиен пазар.

Самият проект за мрежата от ново поколение не е представен публично, но за "Капитал" от държавното дружество заявиха, че включва инвестиции в областта на зеления и цифровия преход, по-специално в областта на чистото и ефективно производство и използване на енергията и ресурсите, екологичната инфраструктура, като целта е да се постигне постепенна декарбонизация на икономиката.

"Предвидени са мерки за изграждане на интелигентни електрически мрежи (Smart grid) за автоматизиран контрол на системите за електрическата енергия с цел осигуряване на най-качественото електрозахранване на потребителите и оползотворяване в максимална степен енергията от възобновяеми източници, като крайната цел е модернизиране и автоматизиране на съществуващите електрически мрежи", казват още от ЕСО.

Защо е нужно

В момента, за да стигне 1 мВтч електроенергия от АЕЦ "Козлодуй" или от някои от ТЕЦ-овете в комплекса Марица изток до София, трябва да се подадат най-малко 1.1 мегаватчаса. Причината за това са т.нар. загуби по мрежата, които в някои случаи достигат и дори надвишават 12%. Вносът и износът на ток пък са ограничени заради управлението на преносните капацитети на електропороводите - ако то се подобри, ще има повече възможности за търговия. А непостоянната работа на соларните и вятърни централи налага включването и изключването на други мощности, които да балансират производството и потреблението в реално време, което сега често е свързано с голяма неефективност. Например ако има нужда от 60 мегавата допълнителна мощност (поради внезапно заоблачаване) се активира 140-мегаватов енергоблок. Така обаче се съдава излишък на енергия и се налага пускането помпите на ПВЕЦ, които да отнемат товара.

Мониторинг на електропреносната мрежа в реално време
Фотограф: Анелия Николова

Всичко това са наследени от миналото проблеми, за които вече има решения. И едно от тях е именно подобряването на системите за управление на мрежата. От ЕСО казват, че един от очакваните резултати от реализацията на проекта е увеличаване на капацитета за присъединяване на нови възобновяеми мощности с поне 4000 мВт. За сравнение сега в страната има малко над 2000 мегавата ВЕИ мощности, а Националния плана за енергетиката предвижда ръст с 1000 мегавата до 2030 г.

Друг ефект ще бъде увеличаване на междусистемния капацитет за пренос на електроенергия с поне 1000 мВт и то само чрез по-добро използване на съществуващите активи. Със сигурност ще бъдат намалени и загубите на енергия по мрежата.

Нов фонд, още такси

В Плана за възстановяване се лансира и идеята за създаването на Фонд за декарбонизация. Целта е той да подпомага инвестициите в нисковъглеродно развитие чрез целенасочено финансиране на широка група бенефициенти - крайни потребители на енергия. Ще се използват схеми с безвъзмездна финансова и техническа помощ, съчетани с финансови инструменти. Към фонда се предвижда създаването на единна точка за техническата помощ на кандидатите чрез обслужване на едно гише или подобни механизми. Обсъждана възможност е Фонда да съфинансира и проектите за саниране на сгради със средства от Плана за възстановяване.

Към момента обаче няма конкретен бюджет и не е уточнено как точно ще се капитализира този фонд. Казва се само, че структурирането му ще бъде подпомогнато от текущо изпълняван проект за техническа помощ от Службата за подкрепа на структурни реформи в Европейската комисия, който се очаква да приключи в края на 2021 г. Според вицепремиера Томислав Дончев са възможни няколко източници на първоначалната капитализация на фонда - Механизма за възстановяване и устойчивост, структурните и Кохезионния фондове на ЕС и съответните програми, както и Фонда за справедлив преход и ИнвестЕС, средства от републиканския бюджет и от международни финансови институции. Това на практика означава, че част от еврофондовете и данъчните постъпления ще бъдат пренасочени към новия фонд. Възможно е и въвеждането на нови такси за замърсители, които да постъпват във Фонда за декарбонизация.
Текстът е част от серията за новия национален План за възстановяване и устойчивост, който трябва да бъде приет до следващата година и да инвестира 12 млрд. лв в икономиката до 2026 г. Отворените дебати по плана ще вървят до началото на 2021 г., а окончателният план трябва да бъде приет до април. Повече за самия План може да видите тук.
Темата накратко
  • Енергетиката ще получи само 511 млн. лв от Плана за възстановяване и ще чака друго финансиране за нисковъглеродната трансформация
  • Средствата ще отидат за модернизиране на основната електропреносна мрежа и трансграничните връзки.
  • С това ще могат да се управляват нови 4000 мВт мощности от ВЕИ, а възможносите за внос и износ на енергия ще се увеличат с 1000 мВт.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo

    Всичко ни е "супер" , а никъде не виждам да се говори за АЕЦ "Белене" и ако (дано НЕ) се построи - на КОЙ ще продава тоя ток и на какви цени, а?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK